Георги Тодоров

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Тодоров.

---

Георги Тодоров български военен деец Роден: 10 август 1858 Болград, Руска империя Починал: 16 ноември 1934  (на 76 години) София, България

Георги Стоянов Тодоров е опълченец-поборник, български офицер, генерал от пехотата, брат на Александър Теодоров-Балан.

Биография

Георги Тодоров е роден на 10 август 1858 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на българи-преселници. Завършва Болградската гимназия.

Руско-турска война (1877-1878)

По време на Руско-турската война (1877-1878) участва в Българското опълчение като доброволец. Зачислен е в I- а рота на VII- а Опълченска дружина. Участва в охранителните операции и в обучението на млади опълченци. През 1878 г. е повишен във военно звание унтерофицер.

След Освобождението завършва в първия випуск на Военното училище в София (1879). На 10 май е произведен в първо офицерско звание подпоручик. На 30 август 1882 г. е повишен в поручик. През същата година постъпва в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Не завършва последния курс, защото се завръща в България поради Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885). На 30 август 1885 г. е повишен в звание капитан.

Сръбско-българска война (1885)

Взима участие в Сръбско-българската война (1885) като началник на Летящия отряд в района между Видин и Кула. Неговите действия на 4 ноември забавят настъпващите сръбски части към Видинската крепост. Участва в боевете при Кула (4 ноември), Акчар (14 ноември) и Гайтанци (15 ноември). Награден е с Орден „За храброст“ IV ст.

След войната e служи в IV- и пехотен Плевенски полк, а от март 1886 г. - в I- и пехотен Софийски полк. Съдейства на участниците в детронирането на княз Александър I Батенберг, поради което е уволнен от армията през септември 1886 г., По-късно същата година е възстановен. На 13 август 1887 г. е повишен в звание майор, 1 януари 1892 г. - в подполковник, а на 1 януари 1896 г. в полковник. През 1890 г. завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Служи последователно във Военното училище като инспектор на класовете, началник на гарнизона в Севлиево, а през 1905 г. е назначен за командир на XX- и пехотен Добруджански полк. Командир на II- а бригада от VI- а пехотна Бдински дивизия. По-късно е командир на XIX- и пехотен Шуменски полк и 1/6 бригада. На 1 януари 1910 г. е повишен в звание генерал-майор и е началник на VII- а пехотна Рилска дивизия.

Балканска война (1912-1913)

Генерал-майор Георги Тодоров в Солун през пролетта на 1913 г.

По време на Балканската война (1912-1913) е командир на VII- а пехотна Рилска дивизия при настъпването ѝ към Солун (Македонския фронт и Галиополския полуостров). През януари 1913 г. дивизията му отблъсква турците при Булаир. Участва и в отблъсването на турския десант при Шаркьой.

Междусъюзническа война (1913)

По време на Междусъюзническата война (1913) неговата дивизия се сражава при Калиманци (4 - 18 юли). След войната става инспектор на II- а Военно-инспекционна област.

На 2 август 1915 година е повишен в звание генерал-лейтенант.

Първа световна война (1915-1918)

През Първата световна война (1915 - 1918) е командир на II- а Българска армия (октомври 1915 - декември 1916), която настъпва в Македония и попречва на обединяването на дебаркиралите в Солун войски на съглашението със сръбската армия. През февруари 1917 година поема командването на III- а Българска армия (до декември 1917) на Добруджанския фронт. На 15 август 1917 година е повишен в звание генерал от пехотата.

От края на юни 1918 година генерал Тодоров е помощник-главнокомандуващ, а от 8 септември — поради заболяване на генерал-лейтенант Никола Жеков, е главнокомандуващ на Действащата армия. Като такъв е един от военачалниците, отговорни за неуспеха при Добро поле и недостатъчно адекватната реакция на българското командване на събитията на фронта от септември 1918 година. За него Димитър Азманов пише:

„

„Прекрасен баща командир на своите войници, дисциплиниран войник, извънредно тактичен човек и началник, спокоен, твърд и смел пред лицето на опасностите, не му достигнаха качества, които да го издигнат до върховете на голямото командване, до истинското пълководческо изкуство и воля “

“

През 1919 година е уволнен от армията. През 1925 година съпругата му загива при атентата в църквата "Св. Неделя".

Генерал от пехотата Георги Тодоров умира на 16 ноември 1934 в София.

На негово име е наречена гара Генерал Тодоров и село Генерал Тодоров (край Петрич).

Награди

• Орден „За храброст“ II, III и IV ст., 2-ри клас
• Орден „Св. Александър“ I ст. с мечове по средата, IV ст. и V ст. без мечове
• Орден „За военна заслуга“ I ст. с военно отличие и брилянти, III ст. на военна лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента
• Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно
• Орден „Лиякат“ със звезда за военни заслуги / Турция /, 18,12.1915

Библиография

• Тодоров, Г., Действията на летучия отряд във войната, София, 1910

Източници

• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, стр. 107-108
• Димитров, И., Съединението 1885 - енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, стр. 214-215

Генерали от Третото българско царство