Иван Вълков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Вълков
български офицер и политик
Иван Вълков 

Портретна снимка на генерала от пехотата Иван Вълков. Източник: ДА „Архиви“
Роден: 19 януари* 1875
Казанлък, Османска империя
Починал: 20 април 1962  (на 87 години)
Стара Загора, България

Иван Вълков Вълков е български офицер (генерал от пехотата) и политик. Дългогодишен председател на Военния съюз, той участва активно в Деветоюнския преврат и заема поста министър на войната през 1923-1928 година.

Биография[редактиране | edit source]

Иван Вълков е роден на 19 януари (31 януари нов стил) 1875 година в град Казанлък в семейството на търговеца на коне Вълко Юрдеков. Дядо му - Петко Юрдекът е преселник от Македония. На 14 януари 1896 година завършва Военното училище в София (17 випуск), като е 4-ти по успех от 104 виускници и е произведен в чин подпоручик. Зачислен е в артилерийско поделение в София. По-късно след като спечелва конкурс на Министерството на войната следва в Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург (1900-1904), след като завършва с отличен успех от Министерството на войната му е препоръчано да следва в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург (1904-1907). През 1907 е прикомандирован към Николаевската главна обсерватория в Пулково, Русия за практически занятия по астрономия и геодезия (1907-1909).[1][2]

В Санкт Петербург се запознава с Лидия Зудилина, дъщеря на Капитон Зудилин - преподавател по естествени науки, за която по-късно се жени. След завършването на академията се завръща в България и преподава геодезия във Военното училище и Военната академия.[3]

Балкански войни (1912-1913)[редактиране | edit source]

При мобилизацията за Балканската война майор Вълков е зачислен в щаба на Втора армия и участва в обсадата на Одрин като началник-щаб на Източния сектор.[2] Разработва инструкциите за използването на артилерийските огньове, които частите на 2-ра Българска армия безупречно демонстрират при атаката на крепостта на 11-13 март 1913 година. Подробно описва действията в Източния сектор по време на Одринската операция в издадената от него през 1914 година книга.

След Балканските войни Вълков преподава във Военното училище. През Първата световна война е началник на оперативно отделение в щаба на Втора армия (1915-1916), командва 44 пехотен полк (1916-1917) и е началник-щаб на 7 пехотна дивизия и 10 пехотна дивизия (1917-1918).[2]

След войните Иван Вълков е директор на Картографския институт. Той е един от основателите на Военния съюз през 1919 година и негов председател от 1920 до 1928 година. Активен участник в Деветоюнския преврат през 1923, след него Иван Вълков става военен министър и е произведен в генерал-майор.[2]

Член е на т.нар. „Конвент“, неофициално наименование на ръководството на Военния съюз, който извършва преврата от 9 юни 1923 г. и има голяма роля в управлението на страната от първото правителство на Демократическия сговор.[4]

Под негово ръководство се провеждат масовите репресии срещу левицата, последвали Септемврийското въстание (1923) и атентата в църквата Света Неделя (1925).[2] По време на атентата на 16 април 1925 година той е тежко ранен в главата и едва оцелява по чудо. Според поета Бойко Ламбовски, именно ген. Вълков издава тайна заповед, която гласи:

„Всички гарнизони и военни единици да влязат във връзка с местните комитети на правителствената партия, за да съгласуват средствата за борба срещу синдикатите на селяните и срещу комунистите.

Преди всичко трябва да се ликвидират най-способните и най-смелите носители на тези идеи — интелигенцията...“[5][6]

Сред жертвите са Гео Милев, Сергей Румянцев, Йосиф Хербст и други.

През 1925 година по негова инициатива Народното събрание приема закона за подпомагане на пострадалите от войните. През октомври 1925 година, при нахлуването на гръцките войски в района на Петрич (т. нар. Петрички инцидент), ген. Вълков предприема не военни, а дипломатически действия за възстановяване на статуквото. В периода 1925-1927 година премества Военната фабрика в родния Казанлък и по този начин създава основите на бъдещия военнопромишлен комплекс "Арсенал".

През втората половина на 20-те години Иван Вълков е обвиняван в покровителстване на крилото на Иван Михайлов при разрастващите се кървави междуособици във Вътрешната македонска революционна организация. Твърди се, че с негово съдействие михайловистите са създали държава в държавата в Пиринска Македония. В същото време Вълков се ползва със силната подкрепа на цар Борис III, който на няколко пъти осуетява опитите за изваждането му от кабинета.

На 27 декември 1927 година генерал-лейтенант Иван Вълков издава прословутата поверителна заповед №226 съгласно която се извършва реорганизацията в българската войска, съгласно която военните сили на царството са разгърнати в 24 пехотни, 12 артилерийски, 10 конни и 4 инженерни полка. Възстановени са военно-инспекционните области и дивизионната организация на войската. Реорганизация е направена и във Флота - възстановени са наименованията Щаб на Флота, Черноморска флотилия, Дунавска флотилия и Морско военно училище. Извършва се тайно въоръжаване на войската с укритото оръжие и постепенно се възвръща наборната военна служба.[7]

През 1928 година Иван Вълков е произведен в генерал от пехотата.[2] Той обявява разпускането на Военния съюз, силно компрометиран политически и практически разпаднал се, поради вътрешни разногласия.[2] Междувременно външният натиск за отстраняването на Вълков се засилва и по време на преговорите за сключване на Стабилизационен заем премиерът Андрей Ляпчев се съгласява да го извади от правителството.

В януари 1929 година Иван Вълков е назначен за пълномощен министър в Италия и остава на този пост до 1934 година.[2] През този период той играе активна роля в преговорите за сключване на брак между цар Борис III и принцеса Джована Савойска, дъщеря на крал Виктор Емануил III. През 1934 година Иван Вълков се уволнява от армията и се оттегля от обществения живот.[2] През 1940 година се кандидатира за депутат в родния Казанлък, но губи изборите.

След преврата на 9 септември 1944 година ген. Вълков се укрива за известно време. На 17 юни 1946 година е арестуван в Пловдив и прекарва няколко месеца в килиите на Държавна сигурност. Със заповед от4 февруари 1947, считано от 28 ноември 1946 е въдворен за 6 месеца в ТВО „Поручик Геново“ (лагера „Заград“). На 2 декември пристига в лагера, където е изолиран за 3 месеца, заедно с дееца на ВМРО Стоян Бояджиев. Със заповед №1772 от 15 май 1948 е превъдворен в лагера „Ножарово“, а през юли 1949 е прехвърлен в района на „Белене“. По-късно със заповед №618 от 25 декември 1950 е превъдворен за 12 месеца в ТВО „Белене“. С нова заповед от 30 юли 1952 е превъдворен за срок от 7 години.[8]

През декември 1953 е образувано следствено дело и на 2 декември генерал Вълков е преместен в ареста на Софийския затвор. През следващата година е образуван процес, във връзка с репресиите през 1923 и 1925 година. С присъда №285 от 2 септември 1945 Върховният съд го осъждан на смърт чрез разстрел, а с решение №285 от същата година Президиумът на народното събрание заменя присъдата с 20 годишен затвор. По това време генерал Вълков е на 79 години. Изпратен е в Пазарджишкия затвор, където е в една килия заедно с генерал Кирил Станчев, генерал Димитър Мустаков, полковник Стилян Тошев и подполковник Цветан Димитров. През 1960 е прехвърлен в затвора в Стара Загора.[9]

Генерал от пехотата Иван Вълков умира на 20 април 1962 година в затвора в Стара Загора.[2] Погребан е в Старозагорските гробища. През 1970 година е препогребан в Централните Софийски гробища.

Военни звания[редактиране | edit source]

Награди[редактиране | edit source]

  • Военен орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас и IV степен, 2-ри клас
  • Княжеский орден „Св. Александър“ III степен и IV степен с мечове по средата
  • Княжеский орден „Св. Александър“ I степен без мечове (1926)
  • Народен орден „За военна заслуга“ I и II степен
  • Орден „Св. Станислав“ III степен, Руска империя
  • Орден „Железен кръст“ I и II степен, Германска империя
  • Орден „Желязна корона“ III степен, Австро-Унгария
  • Орден „Кръст за военни заслуги“ III степен, Австро-Унгария
  • Орден „Железен полумесец“, Османска империя

Библиография[редактиране | edit source]

  • „Военна топография“ (1911)
  • „Военно-топографски бележки“ (1911)
  • „Източният сектор при блокадата и атаката на Одринската крепост 1912–1913 г.“ (1913)
  • „Военна топография. Ръководство за съкратен курс на Военното училище и ШЗО“ (1917)

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Гърков, А., стр. 9-18
  2. а б в г д е ж з и к Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 98-99.
  3. Гърков, А., стр. 18-19, 24
  4. Цанков Ал., Моето време-мемоари, изд. „Прозорец“, С., 2003
  5. Ламбовски, Бойко. Тези вредни евреи. // segabg.com. Сега, 2009. Посетен на 2013-01-03.
  6. Цанев Ст., Български хроники, т. III, Пд, 2008, док. стр. 444
  7. Гърков, А., стр. 104
  8. Гърков, А., стр. 139-142
  9. Гърков, А., стр. 143-145

Източници[редактиране | edit source]

  • Гърков, А., „Генералът от пехотата Иван Вълков - Живот, личност, дело“, София, 1997
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.