Иван Вълков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Вълков
български офицер и политик
Иван Вълков 

Портретна снимка на генерала от пехотата Иван Вълков. Източник: ДА „Архиви“
Роден: 31 януари* 1875
Казанлък, Османска империя
Починал: 20 април 1962  (на 87 години)
Стара Загора, България

Иван Вълков Вълков е български офицер (генерал от пехотата) и политик. Дългогодишен председател на Военния съюз, той участва активно в Деветоюнския преврат и заема поста министър на войната през 1923-1928 година.

Биография[редактиране | edit source]

Иван Вълков е роден на 31 януари (19 януари стар стил) 1875 година в град Казанлък. Завършва Военното училище в София през 1896 година, след което служи в Арсенала, Военното училище и щаба на артилерията. През 1909 година завършва геодезия в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург.[1]

По време на Балканската война майор Вълков участва в обсадата на Одрин като началник-щаб на Източния сектор.[1] Разработва инструкциите за използването на артилерийските огньове, които частите на 2-ра Българска армия безупречно демонстрират при атаката на крепостта на 11-13 март 1913 година. Подробно описва действията в Източния сектор по време на Одринската операция в издадената от него през 1914 година книга.

След Балканските войни Вълков преподава във Военното училище. През Първата световна война служи в щаба на Втора българска армия (1915-1916), командва 44-ти пехотен полк (1916-1917) и е началник-щаб на 7-ма пехотна дивизия и 10-та пехотна дивизия (1917-1918).[1]

След войните Иван Вълков е директор на Картографския институт. Той е един от основателите на Военния съюз през 1919 година и негов председател от 1920 до 1928 година. Активен участник в Деветоюнския преврат през 1923, след него Иван Вълков става военен министър и е произведен в генерал-майор.[1]

Член е на т.нар. „Конвент“, неофициално наименование на ръководството на Военния съюз, който извършва преврата от 9 юни 1923 г. и има голяма роля в управлението на страната от първото правителство на Демократическия сговор.[2]

Под негово ръководство се провеждат масовите репресии срещу левицата, последвали Септемврийското въстание (1923) и атентата в църквата Света Неделя (1925).[1] По време на атентата на 16 април 1925 година той е тежко ранен в главата и едва оцелява по чудо. Според поета Бойко Ламбовски, именно ген. Вълков издава тайна заповед, която гласи:

„Всички гарнизони и военни единици да влязат във връзка с местните комитети на правителствената партия, за да съгласуват средствата за борба срещу синдикатите на селяните и срещу комунистите.

Преди всичко трябва да се ликвидират най-способните и най-смелите носители на тези идеи — интелигенцията...“[3][4]

Сред жертвите са Гео Милев,Сергей Румянцев,Йосиф Хербст и други.

През 1925 година по негова инициатива Народното събрание приема закона за подпомагане на пострадалите от войните. През октомври 1925 година, при нахлуването на гръцките войски в района на Петрич (т. нар. Петрички инцидент), ген. Вълков предприема не военни, а дипломатически действия за възстановяване на статуквото. През 1927 година премества Военната фабрика в родния Казанлък и по този начин създава основите на бъдещия военнопромишлен комплекс "Арсенал".

През втората половина на 20-те години Иван Вълков е обвиняван в покровителстване на крилото на Иван Михайлов при разрастващите се кървави междуособици във Вътрешната македонска революционна организация. Твърди се, че с негово съдействие михайловистите са създали държава в държавата в Пиринска Македония. В същото време Вълков се ползва със силната подкрепа на цар Борис III, който на няколко пъти осуетява опитите за изваждането му от кабинета.

През 1928 година Иван Вълков е произведен в генерал от пехотата.[1] Той обявява разпускането на Военния съюз, силно компрометиран политически и практически разпаднал се, поради вътрешни разногласия.[1] Междувременно външният натиск за отстраняването на Вълков се засилва и по време на преговорите за сключване на Стабилизационен заем премиерът Андрей Ляпчев се съгласява да го извади от правителството.

В януари 1929 година Иван Вълков е назначен за посланик в Италия и остава на този пост до 1934 година.[1] През този период той играе активна роля в преговорите за сключване на брак между цар Борис III и принцеса Джована Савойска, дъщеря на крал Виктор Емануил III. През 1934 година Иван Вълков се уволнява от армията и се оттегля от обществения живот.[1] През 1940 година се кандидатира за депутат в родния Казанлък, но губи изборите.

След преврата на 9 септември 1944 година ген. Вълков се укрива за известно време. На 17 юни 1946 година е арестуван в Пловдив. Въдворяван е последователно в различни лагери, включително "Белене", и в края на 1953 година е преведен в ареста на Софийския затвор в очакване на присъда. През 1954 година е осъден на смърт[1] по процеса за априлските събития от 1925 г.. Президиумът на Народното събрание заменя присъдата с 20 години затвор поради напредналата му възраст.

Иван Вълков умира на 20 април 1962 година в затвора в Стара Загора.[1] Погребан е в Старозагорските гробища. През 1970 година е препогребан в Централните Софийски гробища.

Награди[редактиране | edit source]

  • Орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас и IV степен, 2-ри клас
  • Орден „Св. Александър“ III степен и IV степен с мечове по средата, I степен без мечове
  • Орден „За военна заслуга“ I и II степен
  • Руски орден „Св. Станислав“ III степен
  • Германски орден „Железен кръст“ I(?) и II степен
  • Австро-унгарски орден „Желязна корона“ III степен
  • Австро-унгарски орден „Кръст за военни заслуги“ III степен
  • Турски орден „Железен полумесец“

Библиография[редактиране | edit source]

  • „Военна топография“ (1911)
  • „Военно-топографски бележки“ (1911)
  • „Източният сектор при блокадата и атаката на Одринската крепост 1912–1913 г.“ (1913)
  • „Военна топография. Ръководство за съкратен курс на Военното училище и ШЗО“ (1917)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и к л Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 98-99.
  2. Цанков Ал., Моето време-мемоари, изд. „Прозорец“, С., 2003
  3. Ламбовски, Бойко. Тези вредни евреи. // segabg.com. Сега, 2009. Посетен на 2013-01-03.
  4. Цанев Ст., Български хроники, т. III, Пд, 2008, док. стр. 444
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.