Железен кръст

Железен кръст
Железен кръст с Сребърна пластинка от 1939 г.
Оригинални име	Eisernes Kreuz
Присъждан от	Кралство Прусия Германска империя Нацистка Германия
Тип	орден
Избираемост	всякакъв ранг
Присъждан за	особени заслуги и храброст
Кампания	Първа световна война Втора световна война
Статус	остарял
Статистика
Учредено	10 март 1813 г.
Положение в стълбицата на отличията
По-високо	Германски кръст

Железният кръст (Eisernes Kreuz, съкр. ЕК) е орден, учреден на 10 март 1813 г. от пруския крал Фридрих Вилхелм III (1770-1840) за особени заслуги в борбата срещу войските на френския император Наполеон I. Това е първият пруски орден с две степени, с който могат да се награждават всички военни чинове, независимо от произхода им. Представлява черен тевтонски кръст от чугун със сребърен кант. Предната страна на първия кръст е гладка, а на гърба му, в горната част, са инициалите на краля FW (Friedrich Wilhelm) с корона, в средата има три дъбови листа, а в долната част числото 1813. Орденът 2-ра степен има черна лента с бял кант, която се закача на илик за копче, а орденът 1-ва степен се закача направо в лявата страна на гърдите. Големият кръст (Grosskreuz des EK), предназначен само за военачалниците, се носи на лента около врата. По заповед на краля, от 1838 г. орденът се носи с гладката страна отзад.

Железен кръст 1-ва степен по времето на Третия райх

Железният кръст е обновяван няколко пъти - през 1870, 1914 и 1939 г. При първите два от тях, на предната страна в средата са поставени инициалите на императора W (Wilhelm), а при третия - пречупения кръст, символ на управляващата Националсоциалистическа партия, и в долната част е отбелязана годината. Освен това лентата става червена с тесен бял и черен кант. През Втората световна война броят на степените се увеличава. Той е първоначално четири: 1-ва степен, 2-ра степен, рицарски кръст (Ritterkreuz des EK) и Голям кръст. В края на войната броят на степените е осем: 1-ва степен, 2-ра степен, рицарски кръст, рицарски кръст с дъбови листа, рицарски кръст с дъбови листа и мечове, рицарски кръст с дъбови листа, мечове и брилянти, рицарски кръст със златни дъбови листа, мечове и брилянти и Голям кръст.

Използван през двете световни войни като масово отличие, в повечето случаи даван при строги критерии, за истински прояви на храброст, железният кръст се приема за символ на германския милитаризъм. След 1945 г. във ФРГ носенето на Железния кръст е разрешено само, ако пречупеният кръст е заличен. В тази насока, през 1957 властите във ФРГ официално въвеждат заместител на Железния кръст от Втората световна война - пуснати са емисии на всички степени, като вместо свастика имат дъбови листа.

Българи, наградени с Железен кръст

Грамота за награждаване на поручик Стоянов с железен кръст втора степен ,

• Цар Фердинанд I
• Генерал Иван Колев
• Генерал Никола Жеков
• Генерал Пантелей Киселов
• Генерал Христо Николов Луков
• Генерал Тодор Радев, 1917 г.
• Полковник Иван Николов Жабински, 1917 г.
• Полковник Петър Дървингов, вер. 1917 г.
• Майор Симеон Недялков Попов, 1917 г.
• Капитан Георги Радков, 1917 г. - офицер от артилерията
• Подпоручик Васил Дончев Владев, 1918 г.
• Подпоручик Стоянка Йончовска, 1943 г.
• Поручик Стоян Стоянов - летец-изтребител, 1943 г.
• Поручик Христо Кръстев - летец-изтребител, 1943 г.
• Подпоручик Петър Бочев - летец-изтребител, 1943 г.
• Генерал Никола Михов, 1943 г.
• Лейтанант Иван Сирашки, 1943 г.

Поредица от Железни кръстове

Ордени от 1914 г.

• 

Ордени от 1939 г.

• 

Вижте също

• Сребърна пластинка към Железния кръст

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове по темата Железен кръст
• Въздушните асове Петър Бочев, Чудомир Топлодолски, Стоян Стоянов и Христо Кръстев пред хангар на летище Божурище