Железен кръст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Железен кръст
Eisernes Kreuz
Информация
Присъждан отКралство Прусия Кралство Прусия
Германска империя
Нацистка Германия
Типорден
Избираемоствсякакъв ранг
Присъждан заособени заслуги и храброст
КампанияПърва световна война
Втора световна война
Статусостарял
Статистика
Учредено10 март 1813 г.
Положение в стълбицата на отличията
По-високоГермански кръст
Железен кръст в Общомедия

Железният кръст (на немски: Eisernes Kreuz, ЕК) е орден, учреден на 10 март 1813 г. от пруския крал Фридрих Вилхелм III (1770 – 1840) за особени заслуги в борбата срещу войските на френския император Наполеон I.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Това е първият пруски орден с 2 степени, с който могат да се награждават всички военни чинове, независимо от произхода им. Представлява черен тевтонски кръст от чугун със сребърен кант. Предната страна на първия кръст е гладка, а на гърба му, в горната част, са инициалите на краля FW (Friedrich Wilhelm) с корона, в средата има три дъбови листа, а в долната част числото 1813.

  • орденът 2-ра степен има черна лента с бял кант, която се закача на илик за копче, а
  • орденът 1-ва степен се закача направо в лявата страна на гърдите.
  • големият кръст (Grosskreuz des EK), предназначен само за военачалниците, се носи на лента около врата.

По заповед на краля, от 1838 г. орденът се носи с гладката страна отзад.

Железният кръст е обновяван няколко пъти – през 1870, 1914 и 1939 г. При първите два от тях, на предната страна в средата са поставени инициалите на императора W (Wilhelm), а при третия – пречупения кръст, символ на управляващата Националсоциалистическа партия, и в долната част е отбелязана годината. Освен това лентата става червена с тесен бял и черен кант. През Втората световна война броят на степените се увеличава. Той е първоначално четири:

  • 1-ва степен,
  • 2-ра степен,
  • рицарски кръст (Ritterkreuz des EK) и
  • голям кръст.

В края на войната броят на степените е осем:

  • 1-ва степен,
  • 2-ра степен,
  • рицарски кръст,
  • рицарски кръст с дъбови листа,
  • рицарски кръст с дъбови листа и мечове,
  • рицарски кръст с дъбови листа, мечове и брилянти,
  • рицарски кръст със златни дъбови листа, мечове и брилянти и
  • голям кръст.

Използван през световните войни като масово отличие, в повечето случаи даван при строги критерии, за истински прояви на храброст, Железният кръст се приема за символ на германския милитаризъм. След 1945 г. във ФРГ носенето на Железния кръст е разрешено само ако пречупеният кръст е заличен. В тази насока, през 1957 властите във ФРГ официално въвеждат заместител на Железния кръст от Втората световна война – пуснати са емисии на всички степени, като вместо свастика имат дъбови листа.

Наградени българи[редактиране | редактиране на кода]

Грамота за награждаване на поручик Стоянов с железен кръст ІІ степен[1], [2]

Цар Фердинанд I, 1915 г.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. S. Semerdjiev: Unternehmen Tidal Wave. Großangriff auf Ploesti im August 1943. Deutsche Militärzeitschrift, Nr.34/2003, S. 73 – 76
  2. S. Semerdjiev: Bulgarian Eagles. Airpower (USA), No. 5/2003, p. 14 – 23
  3. Лефтеров,, Живко. "Съ Бога напред за Македония". Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите на национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 156.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]