Железен кръст
| Железен кръст | |
|---|---|
|
|
Присъждан от  Кралство Прусия Германска империя.svg){kind=small} Нацистка Германия |
|
| Тип | орден |
| Избираемост | Всякакъв ранг |
| Присъждан за | Особени заслуги и храброст |
| Пластинки |   |
| Статистика | |
| Учредено | 10 март 1813 г. |
| Положение в стълбицата на отличията | |
| По-високо | Германски кръст |
Железният кръст (Eisernes Kreuz, съкр. ЕК) е орден, учреден на 10 март 1813 г. от пруския крал Фридрих Вилхелм III (1770-1840) за особени заслуги в борбата срещу войските на френския император Наполеон I. Това е първият пруски орден с две степени, с който могат да се награждават всички военни чинове, независимо от произхода им. Представлява черен тевтонски кръст от чугун със сребърен кант. Предната страна на първия кръст е гладка, а на гърба му, в горната част, са инициалите на краля FW (Friedrich Wilhelm) с корона, в средата има три дъбови листа, а в долната част числото 1813. Орденът 2-ра степен има черна лента с бял кант, която се закача на илик за копче, а орденът 1-ва степен се закача направо в лявата страна на гърдите. Големият кръст (Grosskreuz des EK), предназначен само за военачалниците, се носи на лента около врата. По заповед на краля, от 1838 г. орденът се носи с гладката страна отзад.
Железният кръст е обновяван няколко пъти - през 1870, 1914 и 1939 г. При първите два от тях, на предната страна в средата са поставени инициалите на императора W (Wilhelm), а при третия - пречупения кръст, символ на управляващата Националсоциалистическа партия, и в долната част е отбелязана годината. Освен това лентата става червена с тесен бял и черен кант. През Втората световна война броят на степените се увеличава. Той е първоначално четири: 1-ва степен, 2-ра степен, рицарски кръст (Ritterkreuz des EK) и Голям кръст. В края на войната броят на степените е осем: 1-ва степен, 2-ра степен, рицарски кръст, рицарски кръст с дъбови листа, рицарски кръст с дъбови листа и мечове, рицарски кръст с дъбови листа, мечове и брилянти, рицарски кръст със златни дъбови листа, мечове и брилянти и Голям кръст.
Използван през двете световни войни като масово отличие, в повечето случаи даван при строги критерии, за истински прояви на храброст, железният кръст се приема за символ на германския милитаризъм. След 1945 г. във ФРГ носенето на Железния кръст е разрешено само, ако пречупеният кръст е заличен. В тази насока, през 1957 властите във ФРГ официално въвеждат заместител на Железния кръст от Втората световна война - пуснати са емисии на всички степени, като вместо свастика имат дъбови листа.
Съдържание |
[редактиране] Българи, наградени с Железен кръст
- Цар Фердинанд I
- Генерал Иван Колев
- Генерал Никола Жеков
- Генерал Пантелей Киселов
- Генерал Христо Николов Луков
- Генерал Тодор Радев, 1917 г.
- Полковник Иван Николов Жабински, 1917 г.
- Полковник Петър Дървингов, вер. 1917 г.
- Майор Симеон Недялков Попов, 1917 г.
- Капитан Георги Радков, 1917 г. - офицер от артилерията
- Подпоручик Васил Дончев Владев, 1918 г.
- Подпоручик Стоянка Йончовска, 1943 г.
- Поручик Стоян Стоянов - летец-изтребител, 1943 г.
- Поручик Христо Кръстев - летец-изтребител, 1943 г.
- Подпоручик Петър Бочев - летец-изтребител, 1943 г.
- Генерал Никола Михов, 1943 г.
- Лейтанант Иван Сирашки, 1943 г.
[редактиране] Поредица от Железни кръстове
[редактиране] Ордени от 1813 г.
[редактиране] Ордени от 1870 г.
[редактиране] Ордени от 1914 г.
[редактиране] Ордени от 1939 г.
[редактиране] Източници
- ↑ S. Semerdjiev: Unternehmen Tidal Wave. Großangriff auf Ploesti im August 1943. Deutsche Militärzeitschrift, Nr.34/2003, S.73-76.
- ↑ S. Semerdjiev: Bulgarian Eagles. Airpower (USA), No.5/2003, p.14-23.
