Петър Дървингов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петър Дървингов
български офицер и историк
Петър Дървингов 
Роден: 25 май 1875
Кукуш, Османска империя
Починал: 8 март 1953
София, България

Петър Георгиев Дървингов е български офицер (полковник), революционер - войвода на Върховния македоно-одрински комитет и военен историк, член-кореспондент на Българската академия на науките от 1932 година [1]. Използва псевдоними като Камен Георгиев, Петронин[2], а заедно с Йордан Венедиков ползва псевдонима П. Ю. Вендаров[3].

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Дървингов като млад.
Петър Дървингов като началник-щаб на Моравската военно-инспекционна област

Петър Дървингов е роден град Кукуш (днес Килкис, Гърция) през 1875 година в занаятчийско семейство. След завършване на основното си образование продължава обучението си в Солунската българска гимназия. През 1891-1892 г. Дървингов завършва гимназиалното си образование с отличен успех. През есента на 1892 г. постъпва във Военното училище в София и завършва през 1896 година с отличие (трети по успех) и е произведен в чин подпоручик. Като отличник, Дървингов има право на избор къде да бъде зачислен и той избира конницата в Шуменския гарнизон. Именно там е назначен за командир на конен взвод. През 1900 г. е произведен в чин поручик.

Революционна дейност и военна кариера[редактиране | edit source]

Войводите на Беласишкия отряд на Върховния комитет Петър Дървингов, Дончо Златков, Димитър Зографов и Кочо Аврамов по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.

Петър Дървингов влиза в редовете на Върховния македоно-одрински комитет. По време на Горноджумайското въстание през есента на 1902 година е член на въстаническия щаб[4] и ръководи чета. През Илинденското въстание от 1903 година Дървингов е военен организатор на четите на Вътрешната организация. Като войвода на чета в Серски революционен окръг води боеве в Мелнишко.

След въстанието се връща в България и постъпва на действителна военна служба в Българската армия. През 1906 г. е произведен в чин ротмистър. В 1909 завършва Военната академия в Торино, Италия. На 18 май 1911 г. е произведен в чин майор и назначен за помощник-началник на разузнавателната секция в Щаба на армията. Взема участие в Балканската война, като със заповед №5 от 25 септември 1912 г., издадена от началника на щаба на армията генерал-майор Иван Фичев, Дървингов е назначен за началник-щаб на Македоно-одринското опълчение. На 18 май 1915 г. е произведен в чин подполковник.

Първа световна война (1915-1918)[редактиране | edit source]

Петър Дървингов

През Първата световна война (1915-1918) е организатор и до 1916 година началник щаб на Единадесета пехотна македонска дивизия. През май 1916 година Дървингов подава рапорт да бъде назначен за командир на полк, и е назначен за командир на 1-ви полк от 11-а дивизия. Една година след като е поел полка, получава назначение за началник щаб на Моравската военно-инспекционна област – позиция, която заема от декември 1917 до февруари 1918 година.[5] На 15 август 1917 година е произведен в чин полковник. Поради усложненото положение в Западна Тракия, командването изпраща полковник Дървингов да разузнае дали турското етническо население в областта подготвя въстание. Той изпълнява тази задача от 21 март до 22 април 1918 година.

След войната[редактиране | edit source]

На 4 ноември 1918 година Дървингов преминава в запаса. Подведен е под съдебна отговорност от правителството на БЗНС като един от виновниците за войната.[6] Дървингов се занимава с научна и обществена дейност. Научните му интереси са свързани с военната история. Книгата на Дървингов „История на Македоно-одринското опълчение“ е едно от първите изследвания на българска военна част и все още най-добрият труд посветен на опълчението. Дървингов е почетен председател на Дружеството на македоно-одринските опълченци, на Дружеството на българските публицисти и на Дружеството на военните писатели.

В 1953 година комунистическата власт в България започва процес срещу Дървингов.

Награди[редактиране | edit source]

Трудове[редактиране | edit source]

Паметна плоча на дома на Петър Дървингов на булевард „Христо Ботев“ в София
Къщата на Петър Дървингов и полковник Антон Кръстев, глава на тайната антикомунистическа организация „Цар Крум“.

Открийте още информация за Петър Дървингов в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
  • „От Пловдив и София към Цариград и Скопие“ (1903)
  • „Пирин и борбата в неговите недра“ (1904)
  • „Военна България. Социологически етюд на българската действителност“ (1911)
  • „История на Македоно-одринското опълчение“ (том 1, 1919; том 2, 1925)
  • „Действията на 11-а пехотна Македонска дивизия от Криволак до Богданци 1915 г.“ (1920)
  • „Атаката на Одрин: под осветлението на историята и изкуството — историко-психологически анализ“ (1931)
  • „Духът на българската история“ (1932)
  • „Сборник Солун“, 1934 (заедно с професор Владислав Алексиев)
  • „Влиянието на морската мощ върху историята на България„ (1935)
  • „Балканската война — както е била виждана, когато са се развивали самите събития“ (1941)
  • „Опитите на българите да пресъздават себе си“
  • „Физическо и нравствено възпитание на българския народ“
  • „Буквар от 1895 г. или самоучител на възрастни хора“
  • „Книга за българския войник — неговия морален лик“
  • „Избрани произведения“ (1988)

Източници[редактиране | edit source]

  • Димитър Минчев. Петър Дървингов, "Моето време". Спомени. изд. "Св. Георги Победоносец", София, 1996 година, 307 стр.
  • Минчев, Д., „Революционната дейност на Петър Дървингов“ (1898 - 1918), София, 1990.
  • Рангеов, Л., „Роден за войсководец“, София, 1987.
  • Пенков, С., „Полковник Петър Дървингов. Избрани произведения“, София, Военно издателство, 1988.
  • Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, 1993, стр. 144.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  2. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.49, 78
  3. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.75
  4. Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.207.
  5. Национален Военноисторически Музей. Военен календар
  6. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време, Ciela, София, 2007, стр. 109, ISBN 978-954-28-0163-4
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Портал
Портал „Военна история на България“ съдържа още много статии, свързани с военната история на България.
Можете да се включите към Уикипроект „Военна история на България“.