Александър Протогеров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Протогеров
български генерал и революционер
Александър Протогеров 
Роден: 28 февруари[1] 1867 г.
Охрид, Османска империя
Починал: 7 юли 1928 г. (на 61 г.)
София, България

Александър Николов Протогеров е български офицер (генерал-лейтенант), политик и революционер. Той е сред най-значимите личности в освободителното движение на македонските българи, като последователно заема ръководни позиции във Върховния македоно-одрински комитет, Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация. Използва псевдоними като Ангел Летов, Вълчан, Дядо Ангел, Илия, Хралупата[2].

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Александър Протогеров е роден на 28 февруари 1867 година в Охрид. Учи във Военното училище в София и като юнкер е доброволец в Сръбско-българската война (1885). През 1887 година завършва Военното училище. Започва службата си в пехотата. На 18 май 1890 година е вече поручик. На 2 август 1894 година става капитан и служи като адютант в Първа бригада на Пета пехотна дунавска дивизия. Служи в Русе, където е ръководител на Българските освободителни братства и помощник на местното македоно-одринско дружество[3].

Участие в национално-освободителната борба[редактиране | edit source]

Александър Протогеров и Тодор Александров в офицерски униформи от българската армия (1915-1918).

Става член на Върховния македоно-одрински комитет. През 1902 година напуска частта си, за да се включи в Горноджумайското въстание. От 1 януари 1903 година капитан Протогеров временно преминава в запаса. Ръководи чета в Малешевско, Петричко, Поройско и други.

Начело на голяма и добре въоръжена чета, предназначена за Охридския край, между 12-14 април 1903 година води тежък бой с многобройна турска войска недалеч от границата край Габрово, където е ранен и изнесен от огневата линия от поручик Илия Балтов. В сражението при Габрово загиват Софроний Стоянов, Димитър Милев и Борис Сугарев.[4]

На 5 август 1903 година по инициатива на Александър Протогеров в София 14 бежански македонски братства основават Върховна (Обща) емигрантска комисия с председател Александър Протогеров, подпредседател Лазар Лазаров, секретари Евтим Спространов и Георги Разлогов и съветник Владимир Руменов, на мястото на разпуснатия през януари Върховен комитет[5].

През 1904 - 1905 година е отново в армията. От пролетта на 1905 до есента на 1906 година организира четите на ВМОК в Серския революционен окръг в борбата им с турците и санданистите. По настояване на ВМОРО, върховистите прекратяват дейността си в Македония, и Протогеров се връща на служба в армията с чин майор. По-късно защитава бившите си съратници, повечето от които вече покойници, когато Македонския научен институт започва да издава спомени на дейци на ВМОРО в средата на 20-те, в които силно се критикува дейността им[6].

Телеграма до Христо Матов във връзка с освобождението на Македония от Сръбска окупация, 1915 г.:„Христо, Пращам ти сърдечни поздрави от Свободна Македония. Другото писмо ще ти пиша от Струга, ако съм жив. Щастлив си и те гледам как сияеш, когато четеш Прилеп свободен и пр. Синедриона заседава.“

През 1911 става полковник и е избран за запасен (резервен) член на Централния комитет на ВМОРО, а след убийството на Христо Чернопеев през 1915 г. е редовен член на ЦК[7].

Участие във войните за национално обединение[редактиране | edit source]

Александър Протогеров води опълченците към фронта, София, 1912 година

С обявяването на мобилизацията през 1912 година е назначен за началник щаб на партизанските формирования за действие в тила на турската армия, за което организира около 60 чети. По-късно този щаб е преобразуван в Щаб на Македоно-одринско опълчение с командир генерала от запаса Никола Генев. Александър Протогеров като пръв негов заместник и командир на Трета опълченска бригада в Балканската война, участва в пленяването на корпуса на Явер паша. Награден е с орден „За храброст“ IV и III степен.[8]

След избухването на Първата световна война (1915-1918) Протогеров заедно с други дейци на ВМОРО активно работи за намеса на България на страната на Централните сили. Протогеров участва активно във формирането на 11-та пехотна македонска дивизия и става командир на нейната Трета пехотна бригада. Участва в сраженията при Криволак, Градец и Богданци. В 1916 година участва във формирането на Планинската дивизия и става неин командир, а по-късно командващ Моравската военно-инспекционна област (1917 година) и началник на българските войски в Моравско, (Източна Сърбия). През 1918 година е комендант на София и ръководи потушаването на Владайското въстание.[9]

Назначен е за директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост (СГОП), която е пръв опит за държавно планиране в условията на война.

Революционна дейност във ВМРО[редактиране | edit source]

В ЦК на ВМРО с Тодор Александров и Петър Чаулев[редактиране | edit source]

Протогеров в четническа униформа.

След войните за национално обединение през 1918 година участва на учредителния събор на македонските бежански братства. Заедно с Тодор Александров залягат за присъединяване на Македония към България и изпращат меморандуми до Великите сили, което ги вкарва в конфликт с Временно представителство на бившата ВМОРО[10]. В началото на 1919 година с окръжно участва във въстановяването ВМРО се включва в ръководството на организацията в ЦК с Тодор Александров и Петър Чаулев, като отговаря за четническата дейност във вътрешността на Македония. На 4 ноември Протогеров и Александров са арестувани заедно с депутати, редактори на вестници и други като виновници за войната.[11] Първо Александров, а по-късно и Протогеров с помощта на войводата Михаил Радев успява да избяга от затвора.[12]

През април 1920 година Протогеров последователно посещава Австрия, Унгария, Албания, като договаря подкрепа и съвместни действия срещу Югославия[13]. По въпросите за автономия и независимост на Македония, отговаря на д-р Христо Татарчев така:

... наш дълг е да участвуваме в обществените работи, толкова повече че според моето схващане македонският въпрос е български въпрос, защото Македония в голямото си болшинство е населена с българи и аз съм от тия българи[14].

Въпреки напредналата си възраст застава начело на чета през юли 1920 година в Битолско. Като ръководител на Битолския революционен окръг на ВМРО в Тирана през 1921 година Александър Протогеров разговаря с федералистите Филип Атанасов, Павел Христов, А. Василев, Христо Цветков и Крум Зографов за примирие и съвместна дейност и привличане на албанските революционери на тяхна страна (косовския албански комитет на Реджеп Митровица и Бедри Пеяни[15], с Хасан бей Прищина и Ахмед Зогу). Постигат съгласие да установяват ръководните си органи в Албания, за да се разграничават от управляващите среди в България. Тодор Александров скоро след това отхвърля договореностите. Федералистите канят на нова среща Александър Протогеров във Виена, но той отказва[16].

Георги Атанасов, Александър Протогеров и Алеко Василев.

Александър Протогеров и Петър Чаулев не oдобряват действията на Тодор Александров по време на Септемврийското въстание от 1923 година и намесата на ВМРО във вътрешната политика на Царство България.[17] През 1924 г. генерал Протогеров заедно с Петър Чаулев и Тодор Александров, присъства на преговори с Коминтерна във Виена. Протогеров и Чаулев подписват т. нар. Майския манифест за сътрудничество с комунистическите партии на Балканите, за което двамата са упълномощени от Александров. Само три месеца след това, заедно с Александров, оттегля подписа си от манифеста, за разлика от Чаулев, а след публикуването му на 18 юли 1924 година се разграничават от него в обширно изложение. Започва търкане между Александър Протогеров и Тодор Александров, като първия участва на Струмишкия окръжен конгрес заедно с Георги Атанасов и Алеко Василев, чийто отношения с Тодор Александров са отдавна обтегнати. Въпреки това, двамата заминават за Пирин планина, където трябва да се проведе конгрес на Серския революционен окръг, но междувременно Тодор Александров е убит на 31 август 1924 година[18].

В ЦК на ВМРО с Иван Михайлов и Георги Попхристов[редактиране | edit source]

Удостоверение за членство на Александър Протогеров във Великата ложа на България.

Въпреки че е член на ЦК на ВМРО, след убийството на Александров, Протогеров постепенно губи влиянието си в Организацията. На 3 септември 1924 г. той е принуден да дава обяснения пред специална следствена комисия, като заподозрян по убийството на Тодор Александров. При тези обстоятелства той подписва окръжно, с което на практика развързва ръцете за елиминирането на редица дейци на ВМРО и довело до т. нар. Горноджумайски събития.[19] След това, в разрез с устава и правилника на ВМРО, той е принуден да назначи Иван Михайлов за секретар на ЦК, както и за едноличен отговорник за Спомагателната организация на ВМРО, което го прави фактически лидер на Организацията. Малко по-късно по нареждане на Михайлов е убит третият член на ЦК - Петър Чаулев. След това, приближени на Михайлов принуждават Протогеров да се оттегли от активна обществена дейност и да емигрира. Сломен и останал без средства генералът се мести във Виена. Там той се свързва с пълномощник на унгарското правителство, което преди Първата световна война е субсидирало ВМРО, и то възстановява довоенната субсидия на Организацията. С променено самочувствие ген. Протогеров се завръща в София, където по идея на членовете на задграничното представителство решава да се върне към активна организационна дейност. Така фактически започва да се формира ново крило в Организацията, наречено „протогеровисти”.[20]

В началото на 1925 година се свиква конгреса на ВМРО в Сърбиново, на който привържениците на Иван Михайлов правят неуспешен опит да неутрализират крилото на Александър Протогеров, който според тях остава един от подстрекателите за убийството на Тодор Александров. Въпреки това, за членове на ЦК са избрани Александър Протогеров, Георги Попхристов и Иван Михайлов. Александър Протогеров поема ръководството на Солунски, Струмишки и Серски окръзи на ВМРО, но фактически инициативата във всички ръководни дейности поема Иван Михайлов, заради което отношенията между Александър Протогеров и Георги Попхристов от една страна и Иван Михайлов от друга, се обтягат.[21]

Иван Михайлов, генерал Протогеров и Георги Попхристов след убийството на Тодор Александров.

Междувременно Иван Михайлов започва преорганизация, с която цели засилване на дисциплината, премахване на четническото движение и налагане на терористични методи, на които Александър Протогеров се противопоставя. През 1925 година Иван Михайлов изпраща нареждане до пограничните пунктове на ВМРО в окупирана Македония да не влизат чети по-големи от 10-15 души, което е опровергано веднага след това в самостоятелно писмо на Александър Протогеров до същите пунктове, подкрепен от войводите Панчо Михайлов и Иван Бърльо, които пък скоро след това са убити по нареждане на Иван Михайлов[22]. През 1925 година Александър Протогеров започва изграждането на Разузнавателна организация на ВМРО, която през 1926 година вече е факт.

В началото на юни 1926 година Александър Протогеров предприема обиколка с ревизионна чета в Македония, като идеята му е да обиколи всички революционни окръзи, но тежко се разболява и в края на месеца е принуден да се завърне в България. Заради влошеното си състояние постепенно Александър Протогеров намалява революционната си дейност, а в 1927-1928 година практически се налага тактиката на Иван Михайлов за действане на тройки и петорки, които извършват редица атентати в Югославия и Гърция[23].

Убийството на Александър Протогеров и нова вълна на братоубийства[редактиране | edit source]

Александър Протогеров. Източник: ДА "Архиви".

През 1927 година отношенията между Александър Протогеров и Иван Михайлов започват наново да се обтягат. Александър Протогеров обвинява противника си, че самостоятелно взима решения, като пренебрегва останалите двама членове на ЦК на ВМРО. Хора от обкръжението на Протогеров изразяват мнение за преустановяване революционната дейност и търсене на нови форми на легално разрешаване на Македонския въпрос. Иван Михайлов пък от своя страна обвинява Протогеров, че укрива информация от Разузнавателната организация и че твърде много от дейността на Протогеров се диктува от Масонската ложа, в която той членува и заема ръководен пост (велик майстор). През март 1928 година членовете на ЦК и Задграничното представителство провеждат предварителни заседания за предстоящия общ Седми конгрес на ВМРО, на който срещу Иван Михайлов застават Александър Протогеров, Георги Попхристов, Наум Томалевски, Георги Баждаров и Кирил Пърличев.

Лични вещи на капитан Александър Протогеров: карабина „Лебел“ М1890, калибър 8 mm, сабя, ордени, апарат за взривяване „Телефункен“ FD37, далекоглед, нагайка, кепе, планшет, командирска чанта, снимка и мундир. Експонати в Националния военноисторически музей.

Преди началото на конгреса, по нареждане на Иван Михайлов, Александър Протогеров заедно с телохранителя си Атанас Гоцев е убит на 7 юли 1928 година. Убийците са Димитър Стефанов, Нанчо Витларов и Димитър Джузданов, като начело на акцията стои Кирил Дрангов.[24] Като причини за убийството на Протогеров, Иван Михайлов разпространява брошури, в които обвинява генерала в корупция и предполагаемото участие в убийството на Тодор Александров.[25]

След убийството на Протогеров се отцепва окончателно групата на „протогеровистите“, събираща всички недоволни от Иван Михайлов. Фракцията подкрепяща Михайлов остава известна като „михайловисти“. Братоубийствените борби във ВМРО траят между 1929-1933 година, което довежда до отслабване и маргинализиране на организацията.

Част от личните вещи на Александър Протогеров са експонати във Военноисторическия музей в София. Неговият роднина Мартин Протогер е висш функционер във ВМРО-ДПМНЕ.

Съгражданинът на Протогеров, журналистът Петър Карчев пише:

Държанието и усмивката на Протогеров говореха, че е човек с открита душа и честна мисъл...[26] [Протогеров] беше здрав, левент, почти винаги с весело изражение, което с необяснима сила привързваше хората към него.[27]

Според видния български политик Никола Генадиев:

И двамата с Тодор Александров... са пламенни патриоти и добри организатори. Те се допълнят взаимно. Протогеров е с по-широк хоризонт, по-общителен, по-обществен. Александров е някак си по-недостъпен, скрит, недоверчив, фанатик. Но фанатизмът у него в обсега на революционната му дейност съвсем не пречи на общителността му.[28]

В своите спомени унгарският дипломат Шандор Киш-Немешкейри описва Протогеров като:

Човек с големи познания, говорещ чужди езици, отлично възпитан, изключително смел, с огромни организационни възможности.[29]

Награди[редактиране | edit source]

Александър Протогеров, Алеко Василев, Динчо Вретенаров, Петър Костов - Пашата и четници, 16.08.1924, Петрич.

Литература[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. или 22 февруари, Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 141.
  2. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.8, 24, 33, 46, 100
  3. Елдъров, Светозар. Тайните офицерски братства в освободителните борби на Македония и Одринско 1897-1912, Военно издателство, София, 2002, стр.31-52
  4. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том І, София, 1933, стр. 53.
  5. Календар на събитията от 1903 година
  6. Гребенаров, Александър. БЕЛЕЖКИ ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЦК НА ВМРО ЗА МАКЕДОНСКИЯ НАУЧЕН ИНСТИТУТ ПРЕЗ 1927 ГОДИНА, http://grebenarov.blogspot.com
  7. Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.41.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 587.
  9. Куманов, Милен. Българо-турски военни отношения през Първата световна война (1914-1918): Сб. от документи. Централен военен архив, Издателство „Гутенберг“, 2004, стр. 426.
  10. Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.71-72.
  11. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време, Ciela, София, 2007, стр. 93, ISBN 978-954-28-0163-4
  12. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 23.
  13. Колектив. Македония история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.94.
  14. Отговор на ген. Александър Протогеров на обвиненията срещу него и Тодор Александров в статията на д-р Хр. Татарчев в сп. „Сила", в: Д-р Христо Татарчев, Македонския въпрос, България, Балканите и Общността на Народите, Съставители - Цочо Билярски, Валентин Радев (Унив. Изд. „Св. Климент Охридски", 1996)
  15. Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 477.
  16. Колектив. Македония история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.107-108.
  17. Спомени на Георги Попхристов [1]
  18. Колектив. Македония история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.126-132
  19. Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.132-133.
  20. Едно разкритие за междуособните борби във ВМРО през 1924-1934 г. Списание "България - Македония", Брой 1, 2010 г.
  21. Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.139, 142-144.
  22. Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр. 144, 168.
  23. Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр. 180, 186, 190.
  24. Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 218.
  25. Билярски, Цочо. „Документи за убийството на Тодор Александров през 1924 година.“
  26. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 354. ISBN 954321056X
  27. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 356. ISBN 954321056X
  28. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 355. ISBN 954321056X
  29. Пейковска, П. – „Спомени на унгарския дипломат Шандор Киш-Немешкейри“,Известия на държавните архиви №66, 1993, Главно управление на държавните архиви при министерския съвет, стр. 276


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Портал
Портал „Военна история на България“ съдържа още много статии, свързани с военната история на България.
Можете да се включите към Уикипроект „Военна история на България“.