Христо Татарчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Христо Татарчев
български революционер
Христо Татарчев 
Роден: 16 декември 1869
Ресен, Османска империя
Починал: 5 януари 1952
Торино, Италия

Христо Николов Татарчев с псевдоним А. Светомиров[1] е български лекар, революционер, един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, задграничен представител.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

В 1903 година

Христо Татарчев е роден на 16 декември 1869 година в град Ресен, тогава в Османската империя, в богато банкерско и търговско семейство. Негов брат е Михаил Татарчев, а братовчед Божирад Татарчев, също революционери от ВМОРО.

Първоначално учи в Ресен, а от 1882 до 1887 година в Брацигово и в Пловдив. През 1885 година като гимназист в Пловдив участва в подготовката на Съединението, организирано от Българския таен централен революционен комитет.[2] По препоръка на началника на тайната полиция на БТРЦК Спиро Костов за агенти и куриери на комитета са приети Христо Татарчев, Пере Тошев, Андрей Ляпчев и Петър Кушев.[3]

Включва се като доброволец и в последвалата Сръбско-българската война. Завършва гимназия в Пловдив в 1887 година и заминава да учи медицина в Цюрих. От 1890 година учи в Университета „Фридрих Вилхелм“ в Берлин, където се дипломира като лекар на 18 юни 1892 година с дипломна работа на тема „Професионални неврози", която по-късно отпечатва. От средата на септември 1892 година Христо Татарчев е назначен за лекар в българска мъжка гимназия в Солун.

През лятната ваканция на 1893 година Татарчев обикаля големите градове на Македония Гевгели, Дойран, Струмица, Радовиш, Щип, Кочани, Кратово, Куманово, Скопие и Велес за да проучи политическото и икономическото състояние на българското население и „положението на страната и главно на българщината“.[4] През август в Солун се запознава с Даме Груев, с когото има четири срещи,[5] на които разговарят за „дейността, която им предстои като българи, за да се подобри политическото състояние на народа ни“.[6] На 23 октомври 1893 година в квартирата на книжаря Иван Хаджиниколов се събират Христо Татарчев, Дамян Груев, Иван Хаджиниколов, Андон Димитров, Петър Попарсов и Христо Батанджиев и създават Вътрешната македоно-одринска революционна организация. За образец на устава и наредбата на организацията те използват „Записки по българските въстания" на Захари Стоянов.

Дейност във ВМОРО[редактиране | edit source]

Христо Татарчев на работното си място.

На 27 август 1894 Христо Татарчев председателства Ресенския конгрес. Решава да участва в изборите за църковно-училищен околийски общински съвет в Солун и получава 90% от гласовете, но след манипулация от страна на екзархийската партия не взима поста[7].

Христо Татарчев е избран за председател и на Солунския конгрес от лятото на 1896 година. От този конгрес организацията започнала да се нарича БМОРК, като към нея се присъединява и Одринският революционен окръг и се изпраща задганично представителство в София, за да поддържа тесни връзки с ВМОК, българското правителство и партиите. За първи представители са изпратени Гоце Делчев и Гьорче Петров. Христо Татарчев е заточен в Подрум кале, заедно с другите ръководители на ВМОРО след аферите от 1901 година. Заедно с Христо Матов и Пере Тошев е помилван на 19 август 1902 година, по случай рождения ден на султана. На 30 август в Гърция е затворен по скроено обвинение за участие в убийството на гръцки лекар. Под натиска на България е освободен, където и отива, за да стане член на задграничното представителство на ВМОРО.

Между 2 и 4 януари 1903 година в Солун се провел втория Солунски конгрес на организацията, който взел решението за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание. Задграничните представители приели решенията и заработили за подготовката му. Христо Татарчев и Христо Матов оглавили създалото се в началото на 1903 година благодетелно братство за подпомагане на пострадалите в Македония и Одринско. След въстанието те връчват „Мемоар на Вътрешната организация" на българската и световната общественост, в който е описан хода на въстанието, участниците в него и жертвите от страна на мирното население. Турското правителство се свързва с Христо Татарчев, като иска от него проект за реформи в Македония и Одринско, който той своевременно съставя и праща чрез посредник. Влиза в конфликт с поддръжниците на Яне Сандански и не участва в дейността на ВМОРО до Кюстендилския конгрес от март 1908 година, където е избран за съветник на задграничното представителство, заедно с Тодор Лазаров, Пейо Яворов и Христо Силянов. След Младотурската революция открито подкрепя Съюза на българските конституционни клубове, но не участва в дейността му. В 1910 година е избран за запасен член на Централния комитет на ВМОРО.[8]

Обществена дейност[редактиране | edit source]

Христо Татарчев като лекар по време на войните за национално обединение.

Христо Татарчев е лекар в българската армия през Балканската война, Междусъюзническата война, Първата световна война. За 15 годишнината от Илинденско-Преображенското въстание изнася реч в Крушево.

След двете национални катастрофи на България Христо Татарчев продължава да се занимава с революционна дейност. През есента на 1920 година участва в създаването на Македонската федеративна организация. Неразбирателството му с Тодор Александров е причина да напусне България и да се засели със семейството си в Торино. Пише мемоарите си, а през цялото време до Втората световна война пише статии за вестниците „Македония“, „Заря“, „Вардар“. Става близък приятел на Иван Михайлов. Заселва се временно в родния си Ресен след анексията на Македония през април 1941 година от България. По късно се връща в София, но през 1943 след бомбардировките се мести в Нова Загора. През 1944 г. Михайлов му предлага поста на президент на Независима република Македония, но той отказва.[9] След войната в резултат на започналата комунистическа политика на репресии и македонизация заминава за Торино и там умира в изгнание на 5 януари 1952 година[10].

На 23 октомври 2010 година костите на Христо Татарчев са положени [11] с официална церемония в Централните софийски гробища. [12][13]

Мисли на Христо Татарчев[редактиране | edit source]

Македонците[редактиране | edit source]

Идеята за свободата на Македония се появи у македоно-българския народ по силата на оня неотменим в живота на народите универсален закон за развитие и конкретизация на мисълта и волята като народностно самопознание и историческа реалност. Македоно-българският народ, след като се освободи от духовно-културния гнет, за което той е дал най-светли фигури, като бр[атя] Миладинови, Жинзифов и пр. не можеше да остане вече индеферентен спрямо господствуващите на родната му земя политико-социални условия. Затова идеята за свобода за него бе една насъщна необходимост за проява на неговия дух и воля безпрепятствено в живота. Тая необходимост, именно, го застави да напусне вековната си пасивност и да прибегне до ония методи и действия, които бяха санкционирани от световната история за свобода и от самия живот. Тоя негов блян се обективизира най-сетне в началото на 1893 год. във форма на конспиративна организация - ВМОРО. Солун стана пак не само родно нейно място, а още и център на революционната ѝ дейност.[14]

Основаването на ВМОРО[редактиране | edit source]

Паметникът-мавзолей[15] на д-р Христо Татарчев в парцела на Македоно-одринското опълчение в София
Разисква се надълго върху целта на тая организация и по-сетне се спряхме върху автономията на Македония с предимство на българския елемент. Не можехме да възприемем гледището "прямо присъединение на Македония с България", защото виждахме, че туй ще срещне големи мъчнотии поради противодействието на Великите сили и аспирациите на съседните малки държави и Турция. Минаваше ни през ума, че една автономна Македония сетне би магла по-лесно да се присъедини към България, а в краен случай, ако това не се постигне, ще може да послужи за обединително звено на една федерация на балканските народи... Като се установихме върху целта на нашата организация,в същото време се заловихме да изработим и устасва на организацията. Имахме на ръка един том "Записките" на Захари Стоянов и от тях взехме за образец устава на Българския революционен комитет. Натоварихме Попарсов въз основа на тоя устав да изработи проект на нашия устав...

Илинденско-Преображенско въстание[редактиране | edit source]

Илинденското въстание, на което македонският българин ще празнува тридесетгодишнината, бе всеобщ всенароден блян, под чийто импулс и вяра Македония се готви ред години и даде всички възможни морални и материални жертви за този велик момент. То трябваше да дойде след една дълга годишна революционна дейност... Борбите понесени от македонския български народ преди и през време на въстанието за свободата на Македония, го възмъжиха и разшириха неговия мироглед по разбирането на живота и създадоха една неразривна връзка между него и делото, - актив, който не може да бъде никога заличен. Магическият ефект, въобще, на Илинденското въстание и очарователния му блясък ще се засилва с течене на времето и ще бъде светилник - пьтеводна звезда на македонските борци пред стръмната Голгота в борбата им; динамизъм, - който ще стимулира винаги техния и ще укрепва волята и енергията им за творене на нови легендарни подвизи в освободителната македонска история.[16]

Източници[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 5.
  2. Андонов, Иван. Съединението, Пловдив, 1929, с. 36, 50.
  3. Съединението 1885. Спомени, София, 1985, стр. 50.
  4. Материали за историята на македонското освободително движение, книга ІХ, Първият централен комитет на ВМРО. Спомени на д-р Христо Татарчев, София, 1928, стр. 95.
  5. Татарчев, Христо. Спомени, документи, материали, Наука и изкуство, София, 1989, стр. 6.
  6. Материали за историята на македонското освободително движение, книга ІХ, Първият централен комитет на ВМРО. Спомени на д-р Христо Татарчев, София, 1928, стр. 101.
  7. „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно издателство, София, 2002 г., стр.109. (спомени на Иван Хаджиниколов)
  8. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 15.
  9. Македонската кървава Коледа. Създаване и утвърждаване на Вардарска Македония като Република в Югославска Федерация (1943-1946) Автор: Веселин Ангелов, Издател: ИК "Галик ", ISBN 9548008777, стр. 113 - 115.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 164.
  11. Погребение на д-р Татарчев в издигнатият му мавзолей-паметник в парцела на Македоно-одринското опълчение, 23 октомври 2010 г.
  12. Тленните останки на първия председател и съосновател на ВМОРО д-р Христо Татарчев бяха положени в София.
  13. Погребаха първия войвода на родна земя
  14. Илинденски лист. Издание на Ръководното тяло на Илинденската организация, Христо Татарчев, С., 2 август 1940 г., стр.3-4
  15. Паметник мавзолей на д-р Татарчев, автор - арх. Миломир Богданов, скулптор Стефан Ташев, в-к "Арх и Арт Форум", бр. 43, 28.10.2010 г.
  16. Вестник Македония, Христо Татарчев,г. VII, бр. 202, София, 18 юли 1933 г., стр.3
Основатели на ВМОРО Flag IMARO.svg
Андон Димитров | Дамян Груев | Иван Хаджиниколов | Петър Попарсов | Христо Батанджиев | Христо Татарчев
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.