Христо Силянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Христо Силянов
български революционер и писател
Христо Силянов 
Роден: 28 май 1880
Цариград, Османска империя
Починал: 26 септември 1939
София, България

Христо Иванов Силянов е български революционер, поет, историк и мемоарист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като документира дейността ѝ в най-известния си труд „Освободителните борби на Македония“ (2 тома, 1934 и 1943). Твърди се, че е бил член на масонска ложа[1]. Използва псевдоними като Рушкин[2], Ружкин, Иже Глаголев, Пирински, Сирак, Спектатор, R и Rouge[3].

Биография[редактиране | edit source]

Роден е в Цариград на 28 май 1880 година в семейството на Иван Силянов от Охрид, а майка му е гъркиня. Учи в Цариград и в Солунската българска мъжка гимназия, но след обособяването на класическия отдел в 1899 година се мести и завършва в Битолската българска гимназия, в която става член на ВМОРО. Работи като учител в Прилеп, където от 1899 до 1900 г. е член на окръжния революционен комитет. След 1900 учителства в Лерин, а в 1902 година преминава в нелегалност и се включва в четата на Марко Лерински. Участва в каналите по пренос на оръжие от Гърция за Костурско[4]. Заминава за София да се лекува и се обявява против решението на Солунския конгрес от 3-4 януари 1903 за поемане на курс към въстание. Работи за единство на различните македоно-одрински революционни фракции. Избран за секретар на конгреса на Петрова нива на 28 юни 1903 г.

Hristo Silyanov Tsarigrad IMARO.JPG

През Илинденско-Преображенското въстание е заместник-войвода, заедно с Иван Варналиев, в терористичната чета на Михаил Герджиков и взима участие в боевете за освобождаване на Василико и Ахтопол.[5] До края на септември четата на Михаил Герджиков охранява бягащите към България бежанци.

След погрома на въстанието Силянов заминава за София. В 1905 година той е един от инициаторите за образуване на журналистическо дружество в София. Събранието се е състои в пивница „Сан Стефано”, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 година е приет уставът и е избрано първото настоятелство. На това събрание присъстват Сава Илчов, Иван Коларов, Иван Павлов Костов, Христо Абрашев, Христо Силянов, Петър Завоев, Димитър Константинов, Иван Недев, Александър Кипров, Стоян Власаков и Лазар Пулиев Дядката, който е избран за председател.[6]

Христо Силянов с други войводи, 1913 г., албум на Владимир Сис.

В 1907 година завършва Софийския университет със специалност история. След това специализира в Швейцария. Занимава се с журналистика и редактира на вестниците „Илинден“, „Вести“, „Ден“, „Вардар“ „България“ и други.

През 1908 става допълнителен член на Задграничното представителство на ВМОРО, като се опитва да запази единството на организацията.

Ръководството на съединената костурска чета: отпред Търпо Шалапутов, Иван Попов, Васил Чекаларов, Христо Силянов, отзад Сотир Савов от Смърдеш, Кръстьо Калабуров, Андон Попщерев, Тома Желински и Ването Канчев от Косинец[7].

По време на Балканската война е войвода на партизанска чета № 6 на Македоно-одринското опълчение, която заедно с чета № 4 на Васил Чекаларов и чета № 5 на Иван Попов съставлява Костурската съединена чета, действаща заедно с гръцките войски в Костурско. През Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО.[8]

По време на Първата световна война е затворен като русофил по аферата на Антон Прудкин във Варна.

Георги Константинов Бистрицки пише за него в 1919 г.:

Христо Силянов от гр. Охрид, с висше образование, поет и писател, най-мъдрият съветник на Чакаларова при тежки народни бедствия, и той е останал жив, за да продължава да плете тъжни стихове за любимото му Костурско - за сърцето на западното българско царство на великия Самуил.[9]

След войните се установява в София, където развива журналистическа и публицистична дейност. Заедно с Коста Списаревски и Коста Тодоров редактира списание „Сила“. В периода 1931–1932 г. е председател на Дружеството на столичните журналисти. Сътрудничи на голям брой печатни издания. След Деветоюнския преврат от 1923 г. влиза в Демократическия сговор. Член-учредител е на Македонския научен институт,[10] където е и подпредседател.

Умира на 26 септември 1939 г. в София[11]. При погребението му реч държи Димитър Талев[12]. Синът му Евгений Силянов (1907–1997) е изтъкнат български дипломат.[13][14]

Библиография[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

Уикиизточник
Уикиизточник разполага с оригинални творби от:
  1. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  2. Съобщение от ЗП на ВМОРО за решенията на Одринския конгрес, 11 август 1903 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр. 313.
  3. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.45, 78, 84, 86, 90, 108
  4. Спомени на Георги Попхристов [1]
  5. Силянов, Христо. Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско — 1903 г., Издателство Хемус, 1934, София, стр. 247.
  6. Съюз на българските журналисти. Как се създаде Дружеството на столичните журналисти в 1905 г.
  7. Билярски, Цочо. РЕВОЛЮЦИОНЕРЪТ С ПУШКА И ПЕРО В РЪКАТА - ХРИСТО СИЛЯНОВ - ИСТОРИК НА РЕВОЛЮЦИЯТА, http://sitebulgarizaedno.com
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 611, 892.
  9. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 51.
  10. Македонски научен институт. Учредители
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 150.
  12. Силянов, Христо, Писма и изповеди на един четник — Спомени от Странджа — От Витоша до Грамос, Издателство "Български писател", София, 1984, стр.616
  13. Македонски научен институт
  14. Биография от сайта на ВМРО-БНД


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.