Христо Силянов

Христо Силянов български революционер и писател Роден: 28 май 1880 Цариград, днес Турция Починал: 26 септември 1939 София, България

Христо Иванов Силянов, с псевдоним Рушкин, е български въстаник, поет, историк и мемоарист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като документира дейността ѝ в най-известния си труд „Освободителните борби на Македония“ (2 тома, 1934 и 1943). Съществува твърдение, че е бил член на масонска ложа.

Биография

Роден е в Цариград на 28 май 1880 година в семейството на Иван Силянов от Охрид, а майка му е гъркиня. Учи в Цариград и в Солунската българска мъжка гимназия, но след обособяването на класическия отдел в 1899 година се мести и завършва в Битолската българска гимназия, в която става член на ВМОРО. Работи като учител в Прилеп, където от 1899 до 1900 г. е член на окръжния революционен комитет. След 1900 учителства в Лерин, а в 1902 година преминава в нелегалност и се включва в четата на Марко Лерински. Участва в каналите по пренос на оръжие от Гърция за Костурско. Заминава за София да се лекува и се обявява против решението на Солунския конгрес от 3-4 януари 1903 за поемане на курс към въстание. Работи за единство на различните македоно-одрински революционни фракции. Избран за секретар на конгреса на Петрова нива на 28 юни 1903 г.

През Илинденско-Преображенското въстание е заместник-войвода, заедно с Иван Варналиев, в терористичната чета на Михаил Герджиков и взима участие в боевете за освобождаване на Василико и Ахтопол. До края на септември четата на Михаил Герджиков охранява бягащите към България бежанци.

След погрома на въстанието Силянов заминава за София. В 1905 година той е един от инициаторите за образуване на журналистическо дружество в София. Събранието се е състои в пивница „Сан Стефано”, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 година е приет уставът и е избрано първото настоятелство. На това събрание присъстват Сава Илчов, Иван Коларов, Иван Павлов Костов, Христо Абрашев, Христо Силянов, Петър Завоев, Димитър Константинов, Иван Недев, Александър Кипров, Стоян Власаков и Лазар Пулиев Дядката, който е избран за председател.

Христо Силянов с други войводи, 1913 г., албум на Владимир Сис.

В 1907 година завършва Софийския университет със специалност история. След това специализира в Швейцария. Занимава се с журналистика и редактира на вестниците „Илинден“, „Вести“, „Ден“, „Вардар“ и други.

През 1908 става допълнителен член на Задграничното представителство на ВМОРО, като се опитва да запази единството на организацията.

Ръководството на съединената костурска чета: отпред Търпо Шалапутов, Иван Попов, Васил Чекаларов, Христо Силянов, отзад Сотир Савов от Смърдеш, Кръстьо Калабуров, Андон Попщерев, Тома Желински и Ването Канчев от Косинец.

По време на Балканската война е войвода на партизанска чета № 6 на Македоно-одринското опълчение, която заедно с чета № 4 на Васил Чекаларов и чета № 5 на Иван Попов съставлява Костурската съединена чета, действаща заедно с гръцките войски в Костурско. През Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО.

По време на Първата световна война е затворен като русофил по аферата на Антон Прудкин във Варна.

След войните се установява в София, където развива журналистическа и публицистична дейност. В периода 1931–1932 г. е председател на Дружеството на столичните журналисти. Сътрудничи на голям брой печатни издания. След Деветоюнския преврат от 1923 г. влиза в Демократическия сговор. Член-учредител е на Македонския научен институт, където е и подпредседател.

Умира на 26 септември 1939 г. в София. При погребението му реч държи Димитър Талев. Синът му Евгений Силянов (1907–1997) е изтъкнат български дипломат.

Библиография

• Освободителните борби на Македония, том I
• Освободителните борби на Македония, том II
• Писма и изповеди на един четник - Спомени от Странджа - От Витоша до Грамос
• Кръгла маса, посветена на Христо Силянов с доклади

Бележки

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.