Михаил Герджиков
|
||||||||
Михаил Иванов Герджиков е виден български общественик, анархист и революционер в Македония и Одринско, деец на ВМОРО и ВМРО (обединена).[1]
Съдържание |
[редактиране] Биография
[редактиране] Във ВМОРО
Герджиков е роден в 1877 година в Пловдив като първо дете в семейството на Иван Павлов Герджиков, родом от Копривщица, завършил Болградската гимназия и участвал в създаването на нова администрация в Пловдив след Руско-турската война и батачанката Магдалина Илич. Детството си прекарва в Пловдив, където се запалва по идеите на анархизма. Силно влияние затова му оказва д-р Русел Судзиловски, личен приятел на Христо Ботев, който известно време пребивавал в родната му къща. Като ученик под влияние на левичарски идеи създава през 1895 г. анархистка група в Пловдивската гимназия, заради което е изключен. В края на същата година той се свързва с македонски гимназисти в града и заедно с други свои съученици по подражание на революционерите от предосвобожденската епоха основават Централен революционен македонски комитет със силно анархистична насоченост. След това Герджиков следва право в Лозана и Женева, където участва в т.нар. Женевска група. През 1899 г. се завръща в българските земи и става учител в Битоля се включва във ВМОРО. Герджиков се сближава с Гоце Делчев. В 1900 година е делегат на Златишкото дружество на Седмия македонски конгрес.[2] През 1900 г. е изпратен в Солун, за да подпомогне дейността на ЦК на ВМОРО по изграждането на комитетската и мрежа и в Одринско. Когато е разкрит от османските власти, Герджиков постъпва в четата на Христо Чернопеев. Скоро след това сам сформира чета в Гевгелийски район. От лятото на 1902 г. ръководи организацията в Одринско и я масовизира, като му помагат подвойводите Иван Варналиев и Христо Силянов. На конгреса на Петрова нива той е избран за член на ръководно боево тяло в окръга и е един от ръководителите на подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.
След поражението на въстанието се занимава с настаняването на изтеглилите се в България въстаници. Публикува статии в българския и чуждия печат, апелиращи към международната общественост за намеса в решаването на Източния въпрос на Балканите.
При избухването на Балканската война в 1912 година Герджиков оглавява Лозенградската партизанска дружина на Македоно-одринското опълчение, разделена на две роти, начело с Димитър Аянов и Стоян Петров.[3] Отрядът е формиран в Бургас в края на септември 1912 година и настъпва в района на Странджа на 5 октомври. Отделението на Герджиков освобождава Василико, Ахтопол, Резово и Малък Самоков и се установява в Мидия. В началото на 1913 година отрядът е разформирован. Мобилизиран, участва в Първата световна война.
[редактиране] Обществена и политическа дейност
След войната подновява контактите си с ВМРО, но вече не играе активна роля в нея. Член е на Временното представителство на обединената бивша ВМОРО[4]. Михаил Герджиков е един от учредителите на Федерацията на анархокомунистите в България (ФАКБ) през юни 1919 г. в София. Когато през 1923 г. е извършен Деветоюнският преврат той напуска България и живее в емиграция - Цариград, Виена и Берлин (1924 - 1931 г.). Подкрепя идеята за създаване на ВМРО (обединена), но през 1928- 1929 г. заедно с група съмишленици, се отцепва в Цариград. През 1931 г. се завръща в България, препитавайки се с журналистическа и преводаческа дейност. В навечерието и по време на Втората световна война 1939 — 1945 г. поради напреднала възраст се занимава предимно с журналистика. Сътрудничи на редица периодични издания. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година подписва в София „Апела към македонците в България“[5]. Посреща с надежда промените, ала скоро разбира диктаторската същност на установената власт. През 1946 г. той категорично отказва да бъде включен в списъка на предложените за награждаване дейци от Преображенското въстание. Умира на 18 март 1947 г. в София
Съпруга на Герджиков е Янка Каневчева, преди това любима на Гоце Делчев.
[редактиране] Библиография
- Михаил Герджиков. Спомени, документи, материали. С., Наука и изкуство, 1984.
- Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. С., 2003 (Архивите говорят, 24).
[редактиране] Външни препратки
- www.plovdivguide.com, Личности в Пловдив: Михаил Герджиков
- Биография на Михаил Герджиков на станицата на Тракийско дружество “Антим Първи”
- Спомени на Михаил Герджиков - на български и на македонски литературен език
[редактиране] Бележки
- ↑ Биография от сайта на ВМРО
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 175, 892.
- ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.72
- ↑ Апел до Македонците во Бугарија - 1944, http://mk.wikibooks.org
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
