Михаил Герджиков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Михаил Герджиков
български революционер
Михаил Герджиков 
Роден: 26 януари 1877
Пловдив, Османска империя
Починал: 18 март 1947  (на 70 години)
София, България

Михаил (Мишел) Иванов Герджиков с псевдоними Лясов, Michel и Тодор Луканов[1][2] е виден български общественик, анархист и революционер в Македония и Одринско, деец на ВМОРО и ВМРО (обединена).[3]

Биография[редактиране | edit source]

Във ВМОРО[редактиране | edit source]

Герджиков е роден в 1877 година в Пловдив като първо дете в семейството на Иван Павлов Герджиков, родом от Копривщица, завършил Болградската гимназия и участвал в създаването на нова администрация в Пловдив след Руско-турската война и батачанката Магдалина Илич. Детството си прекарва в Пловдив, където се запалва по идеите на анархизма. Силно влияние затова му оказва д-р Русел Судзиловски, личен приятел на Христо Ботев, който известно време пребивавал в родната му къща. Като ученик под влияние на левичарски идеи създава през 1895 г. анархистка група в Пловдивската гимназия, заради което е изключен. В края на същата година той се свързва с македонски гимназисти в града и заедно с други свои съученици по подражание на революционерите от предосвобожденската епоха основават Централен революционен македонски комитет със силно анархистична насоченост.

Четата на Михаил Герджиков през Илинденско-Преображенското въстание.
Михаил Герджиков
Четата на Михаил Герджиков.

След това Герджиков следва право в Лозана и Женева, където участва в т.нар. Женевска група. През 1899 г. се завръща в българските земи и става учител в българската гимназия в Битоля се включва във ВМОРО. Герджиков се сближава с Гоце Делчев. В 1900 година е делегат на Златишкото дружество на Седмия македонски конгрес.[4] През 1900 г. е изпратен в Солун, за да подпомогне дейността на ЦК на ВМОРО по изграждането на комитетската и мрежа и в Одринско. Когато е разкрит от османските власти, Герджиков постъпва в четата на Христо Чернопеев. Скоро след това сам сформира чета в Гевгелийски район. През април 1902 г. в дома на Герджиков в Пловдив се провежда Пловдивският конгрес на Одринския революционен окръг. От лятото на 1902 г. ръководи организацията в Одринско и я масовизира, като му помагат подвойводите Иван Варналиев и Христо Силянов.

На конгреса на Петрова нива той е избран за член на ръководно боево тяло в окръга и е един от ръководителите на подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.

През февруари 1903 година Герджиков е начело на чета от 25 души, в която влизат Кръстьо Българията, Иван Варналията, Димитър Общински, Коста Калканджиев, Стоян Петров, Йордан Божков от Велес, Христо Арнаудов, Петър Ангелов, Цено Куртев, Пеню Шиваров, Димитър Халачев, Димитър Дичев (фелдшер на четата), Атанас Вълканов, Иван Ангелов, Стоян Камилски, Димо Русев (Колибарски), Стоян Томов, Петко Зидаров, Михаил Даев и Савата от Варна. Герджиков прави неуспешен атентат на железопътната линия Цариград - Одрин извън революционната тракийска територия при гара Синекли на 19 февруари 1903 година.

След поражението на въстанието се занимава с настаняването на изтеглилите се в България въстаници. Публикува статии в българския и чуждия печат, апелиращи към международната общественост за намеса в решаването на Източния въпрос на Балканите. Заедно с Върбан Килифарски издават вестниците „Свободно общество“ и „Безвластие“, редактор е на вестник „Пробуда“. Работи във вестник „Балканска трибуна“, а след спирането му постъпва на работа в близкия до Народната партия вестник „Реч“.[5]

Кюстендил 1902 г., Баба Дона Ковачева, Марко Секулички, Гоце Делчев, Михаил Герджиков, Петко Пенчев

През 1910 г. Герджиков заедно с Павел Делирадев издава брошурата „Война или революция”, в която той се обявява против войната, стоейки на позициите на тогавашната европейска социалдемокрация.

При избухването на Балканската война в 1912 година Герджиков оглавява Лозенградската партизанска дружина на Македоно-одринското опълчение, разделена на две роти, начело с Димитър Аянов и Стоян Петров.[6] Отрядът е формиран в Бургас в края на септември 1912 година и настъпва в района на Странджа на 5 октомври. Отделението на Герджиков освобождава Василико, Ахтопол, Резово и Малък Самоков и се установява в Мидия. В началото на 1913 година отрядът е разформирован. Мобилизиран, участва в Първата световна война.

Обществена и политическа дейност[редактиране | edit source]

Гробът на Михаил Герджиков в Централни софийски гробища.
Паметна плоча от дома на Райна Стрезова в Копривщица където е живял Мишел по време на интернирането му

След войната подновява контактите си с ВМРО, но вече не играе активна роля в нея. Член е на Временното представителство на обединената бивша ВМОРО[7]. Михаил Герджиков е един от учредителите на Федерацията на анархокомунистите в България (ФАКБ) през юни 1919 г. в София. Когато през 1923 г. е извършен Деветоюнският преврат той напуска България и живее в емиграция - Цариград, Виена и Берлин (1924 - 1931 г.). Подкрепя идеята за създаване на ВМРО (обединена), но през 1928- 1929 г. заедно с Георги Занков и група съмишленици, се отцепва като националреволюционно крило. Няколко пъти се среща в Берлин с Георги Димитров. По това време той поддържа тесни връзки с Виенския център на Коминтерна и със задграничното бюро на БКП.

Участва в помирителната Цариградска конференция на ВМРО (обединена) от 1930 година и влиза в състава на ЦК като член на Задграничното бюро.[8] Но след конференцията не заминава за Берлин, където е Централният комитет, а се връща в България в 1931 г.[9]

Препитава се с журналистическа и преводаческа дейност. В навечерието и по време на Втората световна война 19391945 г. поради напреднала възраст се занимава предимно с журналистика. Сътрудничи на редица периодични издания. Макар че някои от неговите съратници участват в антифашистката борба, Герджиков остава встрани, въпреки че поддържа връзки с тях. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година подписва в София „Апела към македонците в България“.[10] След 9 септември 1944 г. се обръща във в. „Заря” към своите другари от македоно-одринското движение с призив да подкрепят борбата за тържеството на новия социалистически строй. Скоро се оттегля напълно от активна публична дейност, разочарован от новите управници. През 1946 г. той категорично отказва да бъде включен в списъка на предложените за награждаване дейци от Преображенското въстание. Умира на 18 март 1947 г. в София

Съпруга на Герджиков е Янка Каневчева, преди това любима на Гоце Делчев.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Михаил Герджиков. Спомени, документи, материали. С., Наука и изкуство, 1984.
  • Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. С., 2003 (Архивите говорят, 24).

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 406.
  2. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.61, 96, 108
  3. Биография от сайта на ВМРО-БНД
  4. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
  5. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 203. ISBN 954321056X
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 175, 892.
  7. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.72
  8. Пандев, Константин. Предговор към: Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 14.
  9. Пандев, Константин. Предговор към: Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 15.
  10. Апел до Македонците во Бугарија - 1944, http://mk.wikibooks.org
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.