Резово
| Резово | |
 Резово
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 69 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 48,064 km² |
| Надм. височина | 0 m |
| Пощ. код | 8281 |
| Тел. код | 0550 |
| МПС код | А (Б) |
| ЕКАТТЕ | 62459 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община - кмет |
Царево Георги Лапчев (ГЕРБ) |
Резово е село в Югоизточна България. Намира се в община Царево, Област Бургас.
Съдържание |
[редактиране] География
Резово е най-южното селище по българското Черноморие. Намира се на 11 км от Синеморец, на 17 км от Ахтопол и на 36 км от Лозенец. В миналото достъпът до селото е бил ограничен, но днес вече е свободен.
[редактиране] История
През миналото Резово е било пристанищно селище. В околностите му на много места има следи от металургична дейност. На около 5 км западно от Резово, в местността Згуриите, се намира най-голямото находище от древни шлаки у нас. Количеството му се изчислява на няколкостотин хиляди тона. В местността Селски дол, на 3-4 км западно от селото, освен рудни разработки има и тракийски могилен некропол.
При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Резово силно пострадва. Всичките 70 къщи са ограбени[1].
Селото е било сравнително голямо и е съществувало върху географските карти. Заради нападенията на кавказките пирати (лази), то сменя мястото си и е пренесено по-далеч от морето. В началото на 20 век селото е заселено на сегашното си място и е построена църквата „Свети Константин и Елена“. След Балканската война в Резово идват няколко семейства бежанци от селата Яна и Блаца (днес в Турция) и преселници от Малко Търново. Населението се е препитавало с въглищарство, земеделие и риболов.
През 1955 г. в Резово е имало 90 къщи, но селището постепенно запада, защото попада в граничната зона на България с Турция. През последните 10 години селото се съживява и става любимо място за хора, търсещи уединение и спокойствие. В Резово има 77 постоянни жители, но през лятото те се увеличават многократно.
[редактиране] Религии
На брега на залива, оформен от устието на Резовска река, е разположен православният храм „Свети Йоан Кръстител“. Построен е през лятото на 2000 година.
[редактиране] Обществени институции
- Кметско наместничество.
[редактиране] Културни и природни забележителности
- На нос Кастрич, отстоящ на 3 км северно от Резово, се намират останките на малка крепост с правоъгълен план (20 на 30 метра). Вероятно това е известната средновековна крепост Кастрицион.
- На север от Резово се намира защитената местност „Силистар“, интересна с богатия си растителен и животински свят. Тук може да се види запазено находище на пясъчна лилия.
- На юг е долината на река Резовска, с красиви скални образувания и множество бързеи, преминаващи в тихи речни участъци. Заливът е зимовище на водолюбиви птици. Могат да бъдат наблюдавани ловуващи в морето видри. По течението на реката минава границата с Турция.
[редактиране] Личности
- Родени в Резово
Тодор Недялков, деец на ВМОРО, избран за войвода на селската смъртна дружина през пролетта на 1903 година, през Илинденско-Преображенското въстание е в четата на Цено Куртев.[2]
[редактиране] Галерия
[редактиране] Външни препратки
- История на Резово, на сайта на Община Царево
- Резово - информация и снимки
- Снимки от Резово
- Резово — оазис в края на България
- Свободни снимки от Резово под CC 2.5
[редактиране] Бележки
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 116.
.svg){kind=small}
