Резово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Резово
Резово (България)
Red pog.png
Резово
41° с. ш. 28° и. д. / 41.983° с. ш. 28.017° и. д. (G)
Общи данни
Население 69 (ГРАО, 2010-12-15)*
Землище 48,064 km²
Надм. височина 0 m
Пощ. код 8281
Тел. код 0550
МПС код А (Б)
ЕКАТТЕ 62459
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Царево
Георги Лапчев
(ГЕРБ)

Резово е село в Югоизточна България. Намира се в община Царево, Област Бургас.

Съдържание

[редактиране] География

Резово е най-южното селище по българското Черноморие. Намира се на 11 км от Синеморец, на 17 км от Ахтопол и на 36 км от Лозенец. В миналото достъпът до селото е бил ограничен, но днес вече е свободен.

[редактиране] История

През миналото Резово е било пристанищно селище. В околностите му на много места има следи от металургична дейност. На около 5 км западно от Резово, в местността Згуриите, се намира най-голямото находище от древни шлаки у нас. Количеството му се изчислява на няколкостотин хиляди тона. В местността Селски дол, на 3-4 км западно от селото, освен рудни разработки има и тракийски могилен некропол.

При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Резово силно пострадва. Всичките 70 къщи са ограбени[1].

Селото е било сравнително голямо и е съществувало върху географските карти. Заради нападенията на кавказките пирати (лази), то сменя мястото си и е пренесено по-далеч от морето. В началото на 20 век селото е заселено на сегашното си място и е построена църквата „Свети Константин и Елена“. След Балканската война в Резово идват няколко семейства бежанци от селата Яна и Блаца (днес в Турция) и преселници от Малко Търново. Населението се е препитавало с въглищарство, земеделие и риболов.

През 1955 г. в Резово е имало 90 къщи, но селището постепенно запада, защото попада в граничната зона на България с Турция. През последните 10 години селото се съживява и става любимо място за хора, търсещи уединение и спокойствие. В Резово има 77 постоянни жители, но през лятото те се увеличават многократно.

[редактиране] Религии

Православен храм "Свети Йоан Кръстител"

На брега на залива, оформен от устието на Резовска река, е разположен православният храм „Свети Йоан Кръстител“. Построен е през лятото на 2000 година.

[редактиране] Обществени институции

Сградата на кметското наместничество в Резово
  • Кметско наместничество.

[редактиране] Културни и природни забележителности

  • На нос Кастрич, отстоящ на 3 км северно от Резово, се намират останките на малка крепост с правоъгълен план (20 на 30 метра). Вероятно това е известната средновековна крепост Кастрицион.
  • На север от Резово се намира защитената местност „Силистар“, интересна с богатия си растителен и животински свят. Тук може да се види запазено находище на пясъчна лилия.
  • На юг е долината на река Резовска, с красиви скални образувания и множество бързеи, преминаващи в тихи речни участъци. Заливът е зимовище на водолюбиви птици. Могат да бъдат наблюдавани ловуващи в морето видри. По течението на реката минава границата с Турция.

[редактиране] Личности

Родени в Резово
  • България Тодор Недялков, деец на ВМОРО, избран за войвода на селската смъртна дружина през пролетта на 1903 година, през Илинденско-Преображенското въстание е в четата на Цено Куртев.[2]

[редактиране] Галерия

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки

  1. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 116.
Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици