Българево
| Българево | |
Кметството |
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1 358 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 57,145 km² |
| Надм. височина | 98 m |
| Пощ. код | 9660 |
| Тел. код | 0570 |
| МПС код | ТХ (Тх) |
| ЕКАТТЕ | 7257 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
| Община - кмет |
Каварна Цонко Цонев (независим) |
| Кметство - кмет |
Българево Георги Георгиев (НДСВ) |
Българево е село в Североизточна България, в община Каварна, Област Добрич. Старо име: Гявур Суютчук. Българево притежава най-дългата брегова ивица по нашето крайбрежие.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Българево се намира в североизточна България и представлява най-близкото населено място до нос Калиакра, община Каварна. Селото се намира също така в близост до Курортен комплекс „Русалка“, местността Дълбока с известната мидена ферма, както и до местността Болата, представляваща шесткилометров криволичещ каньон с меняща се растителност, с пещери и блато - хабитат на редки птици. Мястото е описано за първи път през 19-ти век от братя Шкорпил.
[редактиране] История
Според преданията, селото е основано от 7 семейства. Фамилиите им все още са запазени. Селището е сменяло мястото си. Било е по пътя към Калиакра, но е възникнала епидемия и се е преместило на сегашното си местонахождение. Старото население на селото е от етнографската група гагаузи. По-късно се заселват цели фамилии българи от Котленско, Еленско и Ямболско, дошли с вълните на емиграция от вътрешността на България към слабо населената по онова време Добруджа (средата на XIX век). Селото е било назовано Сюютлюк (букв. „върбалак“) заради върбите, които са растяли около голямата чешма на центъра, а по-късно наречено от турците Гяур сюйчук („гяурско село “). В селото неслучайно има две забележителни каменни селски църкви. Надписите на гръцки език в едната от тях (реставрирана в последните години на ХХ век) не са случайни. Гагаузите преди Освобождението признават върховенството не на Българската екзархия, а на Вселенския патриарх в Цариград. През 20-те години от Черноморието се изселват гърците и елинистическото културно влияние върху гагаузите остава в историята. Днес някои от тях възсъздават старите си български обичаи, като например групите коледари, облечени с ямурлуци, с украсени калпаци и криваци.
При избухването на Балканската война един човек от Гяур Сюйчук е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1] В селото живеят потомци и на опълченец от руско-турската освободителна война.Наричал се е Емануил Василев и е бил от XII-та опълченска дружина.Впоследствие е известен в селото като "кмет Манол".
За един героичен подвиг от историята на Българево свидетелстват мемоарите на командващия съглашенската армия, английския полковник Стюърт. Българево е последното населено място в Добруджа, което пада под румънско владение. В цяла Южна Добруджа съглашенската армия е въвела румънската администрация, само българевци повече от 40 дни, барикадирани с каруците, напреки на пътя, мятат камъни и крещят "искаме булгарещи, не щем румънещи!" Войската се прибира в Каварна, където е дислоцирана. Започват преговори. Българевци изпращат няколко "старейшини" като парламентьори. Преводач е местният д-р Чакалов, учил медицина в Чикаго. Полковникът обяснява, че войната е свършила, че всичко е решено, че не желае да се открива огън и да се пролива кръв. Тогава българевци след кратко съвещание измолват за 48 часа, за да могат със семействата си и добитъка да се преселят в България. Това предизвиква изумлението на полковника, че българевци са готови да зарежат къщи, имот, ниви, но да запазят националността си. Отлага мисията си за известно време, за което е привикан в Солун, където е щабът, и наказан.
Българево има и своя Ботев четник! След Освобождението в Българево е оземлен и се заселва Йордан Поп Христов Кършовски, Ботев четник, написал Първата история на Ботевата чета. Умира сравнително млад,само на 42 години.
А ето какво пише проф.д-р Божидар Димитров:"...Археологическите разкопки показват, че Калиакра е заселена от прабългарско население. Потомците им и до днес живеят в съседното до носа село Българево и спадат към етнографската група гагаузи, самоназоваваща се и "ески булгар" (стари българи)."
[редактиране] Религии
Населението изповядва православната християнска религия. В Българево никога не са живели хора с друго изповедание, което личи включително от храмовете и от названията на селото. Възрастните жени са много набожни и спазват стриктно каноните. Селото е известно още като „селото с две църкви“ - българска и гръцка.
[редактиране] Икономика
Туризмът, земеделието, дребното занаятчийство и риболовът са основен източник на приходи в селото. Селото е известно с най-сладките пъпеши и дини, които произвеждат жителите в региона. За първи път, на 20 август 2011 г. бе проведен първия по рода си "Празник на пъпеша", който постави началото на своето ежегодишно честване с много танци, музика, изложби. В последните години, село Българево разви своята инфраструктура, увеличавайки предложенията си за престой в много частни квартири и фамилни хотели. В близост до селото се намират няколко големи вятърни парка (от които с най-голямо чуждестранно участие имат компаниите Mitsubishi и AES Wind Energy), надхвърлящи общо над 100 бр. вятърни генератори. Инвестициите са главно чуждестранни, с българско участие.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Известна културна забележителност до село Българево е резерват „Нос Калиакра“. Характеризира се с богати растителни и животински видове. За запазване на резервата, източниците на животински и растителен свят, селото е включено в българо-швейцарска програма за опазване на околната среда,за което в центъра на Българево се намира богат културно-информационен център.
[редактиране] Редовни събития
- Събор на Архангелов ден - 8 ноември.
[редактиране] Личности
Николай Урумов, български актьор
[редактиране] Други
[редактиране] Външни препратки
- Официална страница на с. Българево
- Панорамна снимка от Дълбока - мидената ферма на брега на Черно море край Българево
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 841.
|
|||||||||||