Божидар Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ст. н. с. II ст. Божидар Димитров
Роден 3 декември 1945 г. (1945-12-03) (68 г.)
Созопол, България
Alma mater СУ
Професия историк, журналист и политик
Работодател Министерство на културата
Известен с Предаването „Памет българска“
Народен представител в:
XLI НС   

Божидар Димитров Стоянов е български историк и телевизионен водещ на историческо предаване. Старши научен сътрудник II-ра степен от декември 1985 г.[1][2] Министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина, в правителството на Бойко Борисов (юли 2009 – февруари 2011). След 1973 година сътрудничи на Държавна сигурност в направление културно-историческо наследство.

Биография[редактиране | edit source]

Божидар Димитров е роден в на 3 декември 1945 година в Созопол, в семейство на бежанци от Източна Тракия. Завършил е история и археология в СУ "Климент Охридски" [2], има докторат по история.

Научна кариера[редактиране | edit source]

През 70-те години на 20 век проучва архивите на Ватикана, където попада на част от "История на България" на Петър Богдан Бакшев, написана през 1667 година - историкът я намира в архива на Борджиите. На 24 декември 1985 година е утвърден за старши научен сътрудник II степен.

Директор на НИМ[редактиране | edit source]

През декември 1994 г. е назначен за директор на Националния исторически музей (НИМ). Обвиняван е, че по това време допринася за уволнението на директора на управление „Музеи и галерии“ в културното министерство Алберт Бенбасат, като го обвинил в участие в организиран незаконен износ на паметници на културата и произведения на изкуството.[3][4] Като директор на Национален исторически музей, през 1997–1998 г., има задочен конфликт с президента на Република България Петър Стоянов по повод връщането в Зографския манастир на черновата на „История славянобългарска“, написана от отец Паисий Хилендарски. В резултат на което — през лятото на 1998 г. договорът му в НИМ е прекратен от министъра на културата Емма Москова. Препитава се като свободен журналист в Бургас и София през периода 1998 – 2001 година. „Възстановен“ е като директор на НИМ през октомври 2001 година след конкурс.

Телевизионен водещ[редактиране | edit source]

От 2002 г. е водещ на телевизионното историческо предаване „Памет българска“ по Канал 1.

Политическа кариера[редактиране | edit source]

Член на БСП[редактиране | edit source]

Два пъти е бил в листите за народни представители на БСП — в окръзи Кърджали и в Шумен през 1997 и 2001 година, но на по-задно, неизбираемо място.

Като член на Висшия партиен съвет на БСП в края на 2005 година Божидар Димитров се обявява открито против решенията на ръководството на БСП. Той не подкрепя кандидатурата на Татяна Дончева за кмет на София и подкрепя независимия кандидат Бойко Борисов, с когото е в приятелски отношения. За това си действие е снет от поста водач на групата на общинските съветници на БСП в Столичния общински съвет. След това престава да изпълнява поста, на който е избран, като не се явява на сесии.[5]

В подкрепа на ГЕРБ[редактиране | edit source]

Преди Парламентарните избори в България през 2009 г. напуска БСП и застава в подкрепа на ГЕРБ. На изборите е избран за народен представител, след като е издигнат от ГЕРБ за мажоритарен кандидат в Бургаски избирателен район.

Министър[редактиране | edit source]

В 87 правителство на България е назначен за министър без портфейл, който отговаря за Агенцията за българите в чужбина, Държавна агенция „Архиви“ и Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.

На 21 януари 2010 година, по предложение на Божидар Димитров за промяна в законодателството, срокът, в който кандидатите за българско гражданство ще трябва да получат отговор "да" или "не", ще е една година. Кабинетът на ГЕРБ приема предложение за промени в Закона за българското гражданство, които елиминират упълномощените лица при подаване на документите или при получаване на указите и задължават кандидатите за български паспорти да се явяват лично на интервю. По оценки на министър Божидар Димитров в резултат от войни и преселения извън страната живеят 2 и половина милиона българи, които нямат българско гражданство. В момента за разглеждане чакат 56 хиляди молби на такива българи. Според министъра на българите в чужбина промените ще ускоряват процеса и ще ликвидират корупцията. Тарифата за ускорено получаване на български паспорт била между 5 и 10 хиляди евро. "Сега, когато човек знае, че в рамките на една година знае, че ще чуе "да" или "не" на молбата си - силно се съмнявам, че някой ще се бръкне да плаща толкова пари на някой корумпиран чиновник", коментира министър Димитров. [6]

Противоречия[редактиране | edit source]

Научно звание[редактиране | edit source]

Божидар Димитров е старши научен сътрудник II степен от 1985, но тъй като в публичното пространство присъства с титлата професор (която не е равнозначна на ст.н.с. II), през декември 2009 заявява: „Аз никога не съм се титулувал като професор.“[7] Съобразно новия закон научното звание "старши научен сътрудник ІІ степен" се трансформира в научна длъжност "доцент".

Работа сред българите в чужбина[редактиране | edit source]

Отношението и дейността на Димитров по македонския въпрос е критикувано от македонския журналист Виктор Канзуров. Според него, Димитров с нищо не помага на българите в Македония, тъй като иска да държи монопол по тази тема. Освен това, Канзуров твърди, че „неартикулираните изяви“ на Димитров в Македония водят до репресии за местните активисти с българско самосъзнание.[8]

В работата си сред българите в чужбина Димитров е критикуван и заради некоректност, дезинформиране и неумела намеса в осъществяваните от Министерството на образованието, младежта и науката образователни дейности зад граница.[9]

Изявления[редактиране | edit source]

В началото на 1998 при секс скандал заради негово изказване в интервю от 1995 (вж по-долу) е поискана оставката му от НИМ от депутата от СДС Александър Йорданов.[4]

През 2001 година рибари откриват в Созопол лодка еднодръвка, за която Божидар Димитров оповестява, че е от времето на Ной.[10][11] След двукратно изследване по С14 се оказва, че лодката е от 11-14 век и е изложена като такава в Националния исторически музей.

На 5 януари 2010 година Димитров прави дипломатически скандал с изявление, че България може да наложи вето на присъедиеняването на Турция като страна-членка на Европейския съюз, ако не получи компенсации от 20 милиарда долара за прокудените от Османската империя през 1913 година етнически българи, населявали районите западно от Босфора. Това се случва дни преди посещение на министър-председателя Борисов в Турция и турското правителство предупреждава за възможно влошаване на отношенията между двете страни. Заместник-министърът на външните работи, Марин Райков, разграничава позицията на страната от тази на Димитров, заявявайки, че няма пряка връзка между нерешените въпроси между България и Турция и разширяването на Европейския съюз. Следва "последно предупреждение" за отстраняване от поста от страна на Борисов и публично извинение на Димитров в медиите. [12][13][14]

В края на юли 2010 известява, че са открити мощите (намерени са части от мощи) на Св. Йоан Предтеча в Созопол (археологът Иван Петрински, дългогодишно работил на това място после отрича това, като добавя, че не са спазвани и археологически процедури, но е "разбивано с кирките" [15]) и е обявява, че Созопол ще се превърне във втория Ерусалим [10].

Примери[редактиране | edit source]

По-долният текст съдържа нецензурни думи и изрази.

Министър Божидар Димитров става известен със скандалните си изказвания, основно след думите му "шибан народ" в интервю за вестник „Дневник“ от 3 август 2010, предизвикало медийно и Интернет възмущение на 4 август и последвано от други цветисти изрази и обяснения по повод изказването си от самия министър. Божидар Димитров има дълга история от цветисти и озадачаващи изказвания:

  • "Правех го по 6 пъти на вечер, всеки път по 3 минути. До 25-ата си година, преди да дойда да следвам в София, с българка не бях лягал. Харесвам и двупосочната орална любов, когато жената е добре измита." (1995) [4]
  • „Напада ме един чикиджия” (за Виктор Канзуров, македонски журналист с българско самосъзнание)[16]
  • Траките били „мутри“ [17].
  • „Овчарчета“ (5 август 2010) ("Не знам кои са тези анонимни археолози, но като ги науча, на овчарчета ще ми станат" [18]) - за анонимните му критици историци и археолози (поводът е предполагаемите мощи на Св. Йоан Кръстител)
  • „Курви“ (6 август 2010) - за българските и руските туристки (подразбиращо се от "И най-долната курва да е." [19]), разглеждащи мощите на Св. Йоан Кръстител
  • „Един човек за да успее, други трима-четирима трябва да бъдат смачкани.“ (9 август 2010) - интервю за Тази сутрин, БТВ [20]
  • "Политически лилипут" (18 август 2010) - към Мартин Димитров, след като лидерът на СДС иска оставката на министъра без портфейл. [21]

По-късно Божидар Димитров обяснява, че "шибан", означавало "шибан с пръчка, брулен", и това се отнасяло до колегите му, което предизвиква възмутените реакции на неговите колеги, например Валерия Фол на 7 август [22]. На 8 август доц. Стоянов, от ръководството на Асоциацията на български археолози, изказва общо недоволството на археолозите от тона и квалификациите на Божидар Димитров, които според него са и излагащи българския народ. Стоянов коментира заявките Созопол да се превърне в българския Йерусалим, от страна на министъра, с „Някак си много лесно даваме етикети, градим някакви бомбастични теории“ и се учудва, че когато държавата намалява субсидията на БАН и университетите, 420 хил. лв се дават за реконструкцията на църква [17]. След изказването на Маргарита Ваклинова от БАН, че Б. Димитров трябва да се извини на колегията, той дава две интервюта, в които заявява, че няма да го направи, тъй като нямало всъщност на кого да се извини. Той стеснява допълнително семантиката на изказването си до "анонимните хора", според него "шибан" не било пейоративна дума, но с нея обиждал само анонимните.

Оставката на Божидар Димитров е искана първо от БСП-младежи, а по-късно и от Мартин Димитров, председател на СДС, който посочва, че Б.Димитров е първият български министър, който си позволява подобно вербално поведение, и че в страни като Англия това не би се случило, а ако би се случило, то този министър ще напусне и поста, и страната. [23] В отговор на това Б. Димитров прави още едно скандално изказване (виж по-горе). На 19 декември 2010 година Димитров подаде оставка като министър в правителството на ГЕРБ. На 4 февруари 2011 година парламентът приема оставката на Димитров.

Агентурно досие[редактиране | edit source]

През юни 2009 г. Комисията по досиетата оповестява, че Димитров е бил сътрудник на бившата Държавна сигурност в качеството си на секретен сътрудник и агент.[24] Самият той твърди, че този факт е известен на обществеността още от изборите през 2001 година. [25] Вербуван е през 1973 година. Псевдонимите му са Кардам, Тервел и Телериг.[24]

Награди и отличия[редактиране | edit source]

На Божидар Димитров е именуван залив на Антарктида. Залив Димитров е широк 6,8 km и е разположен на полуостров Велинград на брега Греъм. В него се вливат ледниците Хук и Русалка. На входа на залива е разположен остров Камакуа. Според участници в Българската антарктическа експедиция, името е избрано заради приноса на Димитров към Българската антарктическа програма.[26]

От 25 юни 2011 г. Божидар Димитров е почетен гражданин на община Бургас.[27]

Почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии[28].

Библиография[редактиране | edit source]

Автор е на около 20 монографии и над 200 студии и статии в областта на българското средновековие, османския период и новата история. Специализирал е палеография в Париж и във Ватикана.

  • „Български старини в Македония — пътеводител“ (2000)
  • „Християнството в българските земи. Български манастири“ (2001)
  • „Българите и Александър Македонски“ (2001)
  • „Българите — първите европейци“ (2002)
  • „България: Илюстрована история“ (2002)
  • „България и Папството“ (2002)
  • „Апилония Понтика“ (2004)
  • „Разказ за историята на България“ (2005)
  • „Седемте древни цивилизации в България“ (2005)
  • „Войните на България за национално обединение“ (2006)
  • „Истинската история на Освобождението 1860-1878“ (2006)
  • „Светослав Тертер. Цар на българите (1300-1321)“ (2006)
  • Десетте лъжи на македонизма (2006)
  • „Българската християнска цивилизация и българските манастири“ (2007)
  • „Македония — свещена българска земя“ (2007)
  • „12 мита в българската история“ (2007)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Понякога погрешно титулуван „професор“, тъй като ст.н.с. II ст. съответства на „доцент“.
  2. а б "Запис [във ВАК] за Божидар Димитров Стоянов има и той е от 24 декември 1985 година, когато научна комисия го утвърждава за старши научен сътрудник II степен. "“Професор” скара ВУЗ и БАН, в. Монитор / monitor.bg, 21 декември 2009
  3. Шефът на музеите Алберт Бенбасат уволнен със скандал (в-к СЕГА, брой 39/17.02.1999)
  4. а б в Сексскандал в нашия парламент. (в-к СЕГА, брой 24/31.01.98)
  5. Чолашка, Нели. Предизборни рокади в Столичния общински съвет. // Дневник (13.07.). юли 2007.
  6. Желаещите за българско гражданство ще чакат по година (Бтв /21.01.10)
  7. Господинов, Тодор и др. “Професор” скара ВУЗ и БАН. // в. „Монитор“. 2009-12-21. Посетен на 2010-01-24.
  8. Виктор Канзуров: Божидар Димитров е фурнаджийска лопата, в Македония се компрометира, e-vestnik.bg, 9 март 2010
  9. Еков, Евгений. Скандал "Прием" избухна в МОМН, News.bg, 13.08.2020 г.
  10. а б Шифърът на Божидар Димитров, webcafe, 3 август 2010
  11. Откриха край Созопол лодка от времето на Ной, vesti.bg, 1 септември 2001
  12. Божидар Димитров забърка България в международен скандал, Гласове, 6 януари 2010
  13. Божидар Димитров: Сгафих за ветото на Турция в ЕС, в-к Дневник, 7 януари 2010
  14. Божидар Димитров готов сам да си подаде оставката, bTV, 7 януари 2010
  15. Археологът Иван Петрински: Лъжа е, че са открити мощи на Свети Йоан Предтеча!, Блиц, 17 август 2010
  16. Божо, говорителят на Цвийич и Каравангелис, e-vestnik.bg, 26 април 2010
  17. а б Археолозите - сащисани от думите на Б. Димитров, vesti.bg, 8 август 2010
  18. Божидар Димитров: Не знам кои са тези анонимни археолози, но като ги науча, на овчарчета ще ми станат, в. Дневник / dnevnik.bg, 5 август 2010
  19. Божидар Димитров влезе в нов скандал заради "изпуснати думи", bTV, 6 август 2010
  20. Проф. Божидар Димитров за скандалите в културния туризъм, Агенция Фокус, 9 август 2010
  21. Божидар Димитров по адрес на Мартин Димитров - "политически лилипут", econ.bg, 18 август 2010
  22. Валерия Фол: Думите на Б. Димитров звучат като политическа присъда, БГНЕС, 7 август 2010
  23. Мартин Димитров: Божидар Димитров да си подаде оставката! Ама веднага!, Гласове, 17 август 2010
  24. а б Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия - Решение №69 от 29.06.2009 г.
  25. Проф. Божидар Димитров: Уволниха ме от ДС заради Солженицин, интервю на Пенчо Ковачев, в-к "24 часа", 26 юли 2009
  26. Залив на Антарктида е кръстен на Божидар Димитров. // Дневник/Икономедиа, 2011-03-21. Посетен на 2011-03-21.
  27. Божидар Димитров е почетен гражданин на Бургас (СКАТ /25.06.11)
  28. Почетни доктори и професори на Университета по библиотекознание и информационни технологии

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за