Кърджали
Вижте пояснителната страница за други значения на Кърджали.
 |
|
 Изглед към Кърджали, Храм "Св. Георги", Паметникът на Васил Левски, Манастирски комплекс "Св. Йоан Предтеча", Паметникът на Освободителите, Домът на културата, Сградата на Община Кърджали, Историческият музей, ДКТ "Д.Димов", Художествената галерия |
|
 Кърджали
Кърджали
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 49 685 (ГРАО, 2010-12-15)* 43 880 (НСИ) |
| Землище | 30,759 km² |
| Надм. височина | 275 m |
| Пощ. код | 6600 |
| Тел. код | 0361 |
| МПС код | К (К) |
| ЕКАТТЕ | 40909 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кърджали |
| Община - кмет |
Кърджали Хасан Азис (ДПС) |
Кърджали (на турски: Kırcaali, на гръцки: Κάρντζαλι) е град в Южна България. Той е център на Област Кърджали и на Община Кърджали. Населението на град Кърджали към февруари 2011 година е 43 880.
Съдържание |
География[редактиране]
Местоположение[редактиране]
Кърджали е разположен в сърцето на Източнородопския планински масив, на двата бряга на река Арда. Градът се намира на 259 км от София и на 100 км от Пловдив. Кърджали е на 50 км разстояние от град Хасково и на около 15 км от древния град Перперикон. През Кърджали минава Паневропейският транспортен коридор №9 през прохода „Маказа“. Разстоянието от областния център до Република Гърция ще стане само 57 км.
Административно деление[редактиране]
Кварталите в град Кържали са: Боровец, Байкал, Студен кладенец, Възрожденци, Прилепци, Веселчане, Гледка, Горна гледка, Промишлена зона Б, Източна промишлена зона, Промишлена зона Юг
Релеф и води[редактиране]
Природата е дарила Източните Родопи с необикновена красота. Земята тук крие огромни залежи от оловно-цинкови руди, бентонит, перлит, зеолит, азбест, скъпоценни и полускъпоценни минерали, злато.
Флора и фауна[редактиране]
В това китно кътче на страната са запазени ценни естествени находища на вечнозеления тракийски дъб, бял бор, синя хвойна, пърнар. В ландшафта на областта могат да се срещнат някои от най-ценните дървесни и растителни видове, вписани в Червената книга на България.
Климат[редактиране]
Климатът в района е континентално-средиземноморски, мек и влажен, с много слънчеви дни в годината. Зимата е сравнително мека — средните температури варират около 0°С. Лятото е слънчево и горещо, максималните температури достигат до 40-45°С. Най-продължителното слънчево греене в Кърджали се наблюдава през юни, юли и август.
|
Климатични данни за Кърджали
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Екология[редактиране]
История[редактиране]
Име[редактиране]
Според легендата днешният град дължи името си на османски пълководец, Кърджа Али, който след години на военни подвизи станал проповедник. След смъртта му през XIV век последователите му възстановили едно от разрушените селища в близост до неговия гроб. [1] Гробът е отворен през 20-те години на нашия век, но се оказва празен и археолозите достигат до извода, че това е бил символичен гроб (кенотаф).
Носът Кърджали на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименуван на град Кърджали.[2]
История на града[редактиране]
Възникване[редактиране]
В продължение на три хилядолетия този край е бил люлка на различни цивилизации и култури. Тук са си дали среща траки, елини и римляни; славяни и прабългари, византийци, латини и османски турци. През средновековието днешен Кърджали е известен под името Ахридос и е бил важен християнски център.
Българско и византйско средновековие[редактиране]
Предполага се, че първите жители на тези места са били траките. През VI век по средното течение на река Арда се заселват славяни и прабългари. Днес личат следи от миналото на Първото и Второто българско царство. Макар да установяват своите традиции, език и бит, те взаимстват от културата на местното население. Когато се образува славянобългарската държава, този край все още остава в пределите на Византийската империя. Едва по времето на цар Симеон той влиза в пределите на българската държава. За първообраз на Кърджали се приема съществуването през XI-XIV век на територията на днешния град селище, което има общи белези с материалната култура на старите български градове Плиска, Преслав, Търново, Месемврия.
Под османска власт[редактиране]
Поради важното си стратегическо и стопанско значение Източните Родопи са били непрекъснато подлагани на вражески нашествия. Легенди и материални доказателства говорят, че в XIV век защитник на местното население от постоянно враждуващите български и византийски феодали, е възпятият от народа Момчил юнак. Неговото име е свързано с първата съпротива на българите-родопчани срещу нашествието на османските турци. През 1370 - 1371 година родопчани водят безуспешни битки, за да възпрат завоевателните набези на османските войски на Мурад I. Българските крепости в региона са премазани, а голяма част от населението е избито, поробено, асимилирано. Друга част намира закрила в непристъпните дебри на Родопите, за да стане пазител на българския род и език.
След Освобождението[редактиране]
Санстефанският договор от 1878 г. включва Кърджали в границите на България. През същата година Берлинският договор поставя града в пределите на автономната област Източна Румелия. През 1886 г., с Топханенския акт, е върнат под пряката власт на османския султан като компенсация за Съединението между Княжество България и Източна Румелия. По време на Балканската война Кърджали е завзет от Хасковския отряд на 21 октомври (8 октомври стар стил) 1912 г. и след края на войната остава в България (виж битка при Кърджали). В центъра на града е издигнат паметник „Освободителите“ в памет на героите, загинали за присъединяването на Кърджали към България.
Между Балканските и световните войни[редактиране]
През 1934 година град Кърджали е обявен за околийски център.
През комунизма[редактиране]
След 1949 година се развива като окръжен център.
Кърджали днес[редактиране]
Днес Кърджали е областен град. Той е най-големият административен, промишлен, търговски и културен център на Източните Родопи.
Население[редактиране]
Брой на населението[редактиране]
| Година | Брой на населението |
|---|---|
| 1887 | ок. 650 |
| 1910 | ок. 2 500 |
| 1934 | 7 767 |
| 1946 | 10 502 |
| 1956 | 20 955 |
| 1965 | 33 271 |
| 1975 | 47 786 |
| 1985 | 55 906 |
| 1992 | 45 793 |
| 2001 | 45 729 |
| 2011 | 43 880 |
Религия и ентнически състав[редактиране]
През средновековието градът и по-скоро манастирът „Свети Йоан Продром“ е бил средище на една от големите средновековни християнски епархии Ахридос.
От християнските вероизповедания най-голям дял има Българската православна църква. Други представители на християнството са Евангелската петдесятна църква и Българската божия църква.
Етническите турци, помаците, както и част от циганите изповядват исляма.
В миналото е имало еврейска общност.
Политика[редактиране]
Кмет[редактиране]
- Петко Калчев (1959-1974)
- Димитър Милев (1974-1981)
- Димитър Милев (1983-1984)
- Милан Йорданов Миланов (1990-1991)
- Исмет Яшаров Саралийски (1991-1995)
- Расим Муса Сеидахмед (1995-1999)
- Румен Димитров Иванов (1999-2003)
- Хасан Азис Исмаил (2003-и в момента)
Общински съвет[редактиране]
Председател на Общинския съвет, Кърджали: Сейфи Азис Неджиб (ДПС) (1996-2012) Раиф Мустафа (ДПС)(2012-.....)
Побратимени градове[редактиране]
Кърджали е побратимен град или има сътрудничество с:[3][4]
Комотини -Гюмюрджина, Гърция (Октомври 1997)
Ийст Стафордшир, Великобритания (8 Ноември 2001)
Елхарт, САЩ[5] (25 Май 2002)- Филипи, Гърция (Май 2002)
- Софлу, Гърция (Април 2003)
Родосто, Турция (Декември 2003)
Владикавказ, Русия (Април 1962)- Владимир, Русия (21 октомври 2004 г.)
- Газиосманпаша, Турция
Икономика[редактиране]
Характеристика[редактиране]
Кърджали е икономически най-развитият град в Източните Родопи. Близо до него са разположени язовир Кърджали и ВЕЦ Кърджали. През 2007 г. в града са открити хипермаркети от веригите на Техномаркет Европа, Лидъл, Билла и Технополис. Завърши изграждането на новия и модерен пазар на производителите, разположен на 23 дка площ. Общата стойност на инвестицията на пазара е 8 590 790 лв. (без ДДС)
Транспорт[редактиране]
Вътрешните и международни връзки на региона се осъществяват по автомобилни магистрали и пътища, по ж.п. линии. Съществува и оборудвана летищна площадка.
Медии[редактиране]
Новинарски[редактиране]
- Нов Живот
- 24 Родопи
- Арда Нюз
- Кърджали Хабер
- Кърджали БГ Вести
- Кърджали Прес
- Кърджали Нюз
- Кърджали Инфо
- Дарик Кърджали
- Кърджали ЕУ
Радио[редактиране]
В Кърджали ефирно се приемат следните радиостанции:
| Честота, MHz | Радиостанция |
|---|---|
| 90.0 | Радио Стара Загора |
| 90.5 | Радио Фреш |
| 93.2 | Дарик Радио |
| 99.2 | Програма Христо Ботев - БНР |
| 103.1 | Радио Пловдив |
| 103.6 | България он Ер |
| 105.0 | Програма Хоризонт - БНР |
| 105.6 | Радио 1 |
| 107.5 | Радио Веселина |
Общинското Радио Кърджали се разпространява по кабелна мрежа.
Телевизия[редактиране]
В Кърджали ефирно се приемат следните телевизионни програми:
| ТВ канал | Телевизия |
|---|---|
| 7 | БНТ 1 |
| 9 | БНТ 1 |
| 21 | Телевизия Родопи |
| 23 | BTV |
| 32 | Нова Телевизия |
| 37 | Bulgaria on Air |
| 38 | BTV |
| 39 | Нюз7 |
| 49 | БНТ 2 |
| 51 | TV7 |
| 53 | Нова Телевизия |
| канал 26 | канал 42 | канал 45 |
|---|---|---|
| Bulgaria on Air | BTV | БНТ 1 |
| Нова Телевизия | БНТ 2 | |
| TV7 | БНТ 1 HDTV | |
| Нюз7 |
В града ефирно излъчва Телевизия Родопи. Кабелните оператори в Кърджали са CableTel и Rodopi TV.
Здравеопазване[редактиране]
Образование и наука[редактиране]
Висши училища[редактиране]
- Колеж по минно дело към МГУ „Св. Иван Рилски“, София
- Филиал ”Любен Каравелов” на ПУ „Паисий Хилендарски“
- Сдружение "Академия БГ" към ВУ "Земеделски колеж", Пловдив
Училища[редактиране]
- ГПЧЕ "Христо Ботев"
- СОУ „Отец Паисий“
- ПГИ "Алеко Константинов"
- СОУ „Владимир Димитров-Майстора“
- СОУ „Свети Климент Охридски“
- СОУ „П. Р. Славейков“
- СОУ „Йордан Йовков“
- ПГ по Туризъм "Проф. д-р Асен Златаров"
- ПГ по Облекло и Дизайн „Евридика“
- ПГ по Еелектротехника и Електроника „Кап. Петко войвода“
- ПГ по Строителство „Христо Смирненски“
- ПГ „Васил Левски“
- ОУ „Св.св.Кирил и Методий“
- ОУ „Васил Левски“
Обсерватории[редактиране]
Астрономическа обсерватория "Славей Златев"
Култура и развлечение[редактиране]
Театри[редактиране]
- Драматично-куклен театър „Димитър Димов“
със сцена "Кадрие Лятифова"
Музеи и галерии[редактиране]
Регионалният исторически музей в Кърджали е един от най-големите музеи в Южна България. В него се съхраняват находките от Перперикон и Татул. Основният фонд съдържа около 40 000 експоната. Към музея са регистрирани 179 археологически обекта, като от тях 19 са праисторически, 122 — антични и 37 — средновековни. Тридесет са регистрираните паметници на културата от национално значение.
Художествената галерия в града съхранява стотици живописни платна, скулптори и пластики на български и чужди класици и съвременници. Най-старата запазена икона в Кърджали датира от XIII век.
Библиотеки и читалища[редактиране]
- Регионална библиотека "Н.Й.Вапцаров"
- Читалище „Юмер Лютфи“
- Читалище „Обединение“
- Читалище „Родопски фар“ - кв. Гледка
Редовни събития[редактиране]
Празникът на града е 21 октомври. На тази дата през 1912 г. Кърджали е присъединен към територията на България (дотогава е бил в пределите на Османската империя). Смята се, че градът е присъединен точно в 12 часа по обяд и по тази причина градският часовник свири „Велик е нашият войник“ преди да удари 12 пъти (на всеки кръгъл час свири български възрожденски песни).
Спорт и спортни съоръжения[редактиране]
Забележителности[редактиране]
В Кърджали се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: Регионалния исторически музей и Перперикон. Печатът е в Туристическо дружество „Кърджали“ и в Регионалния исторически музей. Възможности за нощувка: Хижа „Боровица“, хижа „Млечино“, хижа „Бели брези“.
Тракийски[редактиране]
- На 15 km. североизточно от Кърджали се намира тракийското мегалитно светилище Перперикон (Хиперперакион, Перперакион). Извисява се на скален връх в Източните Родопи на с кота 470 m. В подножието му се намира с. Горна крепост. Удобната речна долина е създала великолепни условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чийто естествен център се явява Перперикон.
- Близо до с. Татул се намира скална гробница — предполагаем гроб на тракийския певец Орфей.
- Орлови Скали е тракийско светилище. Скалните ниши са култови места, в които траките са полагали урните на своите починали събратя.
Крепости[редактиране]
- Средновековна крепост Моняк;
- Тракийската крепост над село Иванци;
- Тракийска крепост и скални ниши до село Лисиците;
- Крепост „Хисара“ близо до село Вишеград;
- Крепост „Устра“.
Храмове и манастири[редактиране]
- „Свети Йоан Продром“ е бил част от средновековен манастирски комплекс от VI — VII век. Реставриран е през 2000 г. В момента към него проявяват интерес не само историци, реставратори и археолози, но и многобройни туристи от страната и чужбина.
- Манастирски комплекс Успение Богородично е уникално духовно средище. Реставрирано и достроено от отец Боян Саръев. Частиците от Кръста, на който е бил разпънат Исус Христос, намерени на култовия комплекс Перперикон, бяха пренесени с литийно шествие в манастирския комплекс, където се и съхранява до днес.
Водното Огледало[редактиране]
- Съоръжението представлява изкуствен канал по река Арда в частта преминаваща през града. Започва малко след стената на язовир Кърджали и завършва с бент преди Ардински мост. Основната функция на съоръжението е да провежда големи количества вода при аварийно източване на язовир Кърджали, без да бъдат нанесени щети на хората и сградите. Освен за защита от наводнения, изкуственото езеро ще се използва за водни спортове, а терените край реката вече се превръщат в паркове и зони за отдих, както и се ползва от любителите на водни спортове.
Часовниковата кула[редактиране]
Природни[редактиране]
- Близо до града се намират скални образувания известни като Каменна сватба и Каменни гъби.
- На територията на община Кърджали се намира и резерватът на редки растения „Вълчи дол“, находищата на уникалното цвете силивряк или "Орфеево цвете", на снежното кокиче, червения божур, дървовидната синя хвойна и др. Стара легенда разказва, че силивряк е родено от кръвта на митичния певец Орфей.
- Животворна, според някой и чудодейна вода извира веднъж годишно в нощта на 5 срещу 6 май от стръмна скала в митичната местност Дамбалъ над село Груево, на около 25 km южно от Кърджали. В съдбовната нощ, стотици вярващи в чудото търсят изцеление в лековития извор .
- Най-голямото на Балкански полуостров естествено находище на бели брези, на 26 km от Кърджали по пътя за Ардино.
- Пещера Утроба е дооформена от човешка ръка с форма на утроба, с олтар, в който слънчевият лъч достига в деня на пролетното равноденствие. Свещеният брак между скалата и слънцето олицетворява възраждането на живота.
Други[редактиране]
- Язовирната стена е единствената по рода си дъговидна стена на Балкански полуостров и една от малкото в света, които се извисяват над самия град.
- Сградата на кметството
- Дяволският мост е най-големия и величествен родопски мост. Той е истински шедьовър на строителството от средновековието, когато човек застане под него се смайва от огромните му размери и изключително елегантните му и симетрични форми. Под него минава река Арда, която образува изключително красив каньон с големи меандри. Пролетта, когато се топят снеговете, нивото на реката се покачва с 5 - 6 метра, а дебитът ѝ достига над 2 600 m³/s. Въпреки това, Дяволският мост е удържал на водната стихия над 300 години.
Личности[редактиране]
Родени в Кърджали[редактиране]
- Георги Георгиев (1930-1980), ветроходец
- Таня Гогова (р. 1950), волейболистка
- Мариян Димитров (р. 1972), гребец
- Мюмюн Кашмер (р. 1962), бивш футболист и мениджър
- Давид Овадия (1923-1995), поет
- Иво Папазов (р. 1952), музикант
- Здравко Желязков от дует Ритон, поп певец, (р. 20.1.1953)
- Мария Бояджиева - Луизова, виден български музиковед, гл.ас. и преподавател по История на българската музикална култура в Академия за музикално и танцово изкуство - Пловдив
- Шибил Пейчев (р. 1965), футболист
- Тодор Симеонов (р. 1976), футболист
- Параскева Симова (р. 1920), физик
- Мехмед Талат паша (1872-1921), османски политик, младотурчин
- Иван Тончев (р. 1973), футболист
- Тахсин Йозгюч (1916-2005), турски археолог
- проф. Хикмет Мехмедов (р.1950), хореограф-балетмайстор
Починали в Кърджали[редактиране]
- Димитър Маджаров (1882-1949), революционер
- Пандо Сидов (1878-1933), революционер
- Никола Поповски (ок. 1876-1922), български предприемач
Други[редактиране]
- Валентин Иванов (р. 1967), астроном, завършва гимназия през 1985
- Младен Киселов (р. 1943), режисьор, работи в града през 1968-1970
- Боян Саръев (р. 1956), свещеник, работи в града от 90-те години
- Георги Танев (р. 1943), политик, първи секретар на ОК на БКП през 1981-1987
- Николай Павлов, писател, поет и драматург, учил и живял в Кърджали от 1955 г. до 1970 г., и след това от 1975 г. до 1978 г. Работил е в Общинския съвет за култура и във вестник "Нов живот". Сега живее и работи в София. Неговата пиеса "Фатален шанс" е поставена през 2002 г. в Драматичен театър "Димитър Димов" от режисьора Тодор Боянов. Автор е на няколко книги с поезия, а в края на 2007 г. от печат излезе новата му книга с разкази и нулева "Синеокото куче", чиято премиера в Кърджали ще бъде в края на месец май.
Външни препратки[редактиране]
- Официална страница на Община Кърджали
- Регионален исторически музей
- Сайтове за Кърджали в проект „Отворена директория“
Бележки[редактиране]
- ↑ Как е получил град Кърджали името си?
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Kardzhali Point.
- ↑ Международно сътрудничество и побратимени градове
- ↑ Списък на побратимени градове
- ↑ Партньорството между Кърджали и Елхарт
|
|||||||||||||||||||||||||
