Прилагателно име

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Прилагателното име, наричано понякога за краткост само прилагателно, е част на речта, която означава признак, качество или свойство на предметите. Прилагателното име се изменя по род и число, съгласувани с рода и числото на съществителното име, което го характеризира.

Видове[редактиране | edit source]

Има 2 вида прилагателни имена - качествени и относителни.

  • Качествени прилагателни - показват признака на предмета. Тези прилагателни имена имат форми за предаване на различни степени на качеството. Както в българския език, така и в латинския език прилагателните имена имат три степени за сравнение: положителна, сравнителна и превъзходна степен (Голям,По-голям, Най-голям). Качествени прилагателни са голям, висок, сладък, полезен и др.
  • Относителни прилагателни - показват от какво са направени предметите. Тези прилагателни имена не могат да се степенуват. Относителни прилагателни са дървен, горски, детски, глинен и др.

Правопис[редактиране | edit source]

  • Двойно Н (НН)

Прилагателно име, което в мъжки род ед.ч. завършва на -НЕН, във формите за ж.р.ед.ч., ср.р. ед.ч. и множествено число се пише с двойно Н:

  1. Странен: странна, странно, странни
  2. Старинен: старинна, старинно, старинни
  3. Съвременен: съвременна, съвременно, съвременни (съвременник, съвременници)

Правилото за двойното Н важи само за качествените прилагателни имена. Относителни прилагателни, които в м.р. ед.ч. завършват на НЕН приемат окончания за съответния род и число, в което се преобразуват:

  1. Глинен: глинена, глинено, глинени
  2. Платинен: патинена, платинено, платинени
  3. Маслинен: маслинена, маслинено, маслинени

Вижте също[редактиране | edit source]