Предлог

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Предлогът е неизменяема, несамостойна част на речта, която стои пред граматическо име (съществително, прилагателно, числително или местоимение) и изразява синтактичната му зависимост в словосъчетанието. Предлогът показва пространствени, временни, причинни, целеви и други отношения. Ако се чудим дали една дума е предлог трябва след нея да поставим ``него``, ако има смисъл значи е предлог, ако няма, значи не е. //Примери//: в- в него: има смисъл значи това е предлог; на- на него: има смисъл значи е предлог. В съвременния български книжовен език се употребяват (някои от тях много рядко) следните предлози: без, в (във), вместо, въз, върху, въпреки, до, зад, заради, из, извън, иззад, измежду, изпод, като, край, към, между, на , над, накрай, наместо, насред, низ, о, около, освен, покрай, помежду, поради, пред, преди, през, при, против, пряко, с (със), свръх, след, според, спроти, спрямо, сред, срещу, у, чрез

• В никакъв случай не пресичай на червено!
• През април валят много дъждове, особено в средата на месеца.