Местоимение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Местоимението е самостойна изменяема част на речта, която замества име (съществително, прилагателно или числително).

Някои местоимения имат форми за лице, число, падеж. Някои се менят и по род, а някои се членуват.

Видове местоимения в българския език[редактиране | edit source]

Според значението си местоименията са 9 вида.

Лични[редактиране | edit source]

Назовават участниците в общуването (аз, ние, ти, вие) лицата или предметите, за които се говори (той, тя, то, те). В сравнение с останалите видове личните местоимения се характеризират с най-много граматични форми — за лице, число, падеж и род.

Във винителен и дателен падеж те имат по 2 форми — пълна и кратка — с еднакво значение в изречението. Пълните и кратките форми на личното местоимение се употребяват поотделно, а когато пълната и кратката форми са употребени заедно, те образуват специфична за балканските езици форма, наречена "удвоено допълнение" (пр.: "на мене ми").

Лични местоимения
Число Лице / Род Подлог (Именителен) Пряко допълнение (Винителен) Непряко допълнение (Дателен)
пълна пълна кратка пълна кратка чрез предлог
ед. ч. 1 л. аз мен/мене ме мене ми мен/мене
2 л. ти теб/тебе те тебе ти теб/тебе
3 л. м. р. той него го нему му него
ж. р. тя нея я ней ѝ нея
ср. р. то него го нему му него
мн. ч. 1 л. ние/ний нас ни нам ни нас
2 л. вие/вий вас ви вам ви вас
3 л. те тях ги тям им тях

Други лични местоимения, които произлизат от старобългарски за той, тя, то, те са он, она, оно, они. Тези форми днес се употребяват предимно в западните български говори. В творчеството на Иван Вазов се среща употребата на ази, вместо на аз.

Притежателни[редактиране | edit source]

Изразяват отношение на принадлежност. По произход те са тясно свъразани с личните местоимения и освен род и число имат и категория лице. Формите на притежателните местоимения зависят от рода и числото както на притежавания предмет, така и на притежателя, когато той е в 3 л. ед. ч., напр. братът на Иван — неговият брат, сестрата на Иван — неговата сестра; братът на Иванка — нейният брат, сестрата на Иванка — нейната сестра. Това са: мой, моя, мое, мои (ми); твой, твоя, твое, твои (ти), негов, негова, негово, негови (му); неин, нейна, нейно, нейни (ѝ); наш, наша, наше, наши (ни); ваш, ваша, ваше, ваши (ви); техен, тяхна, тяхно, техни (им).

Кратките форми на личните местоимения в дателен падеж и кратките форми на притежателните местоимения се различават само по синтактичната си роля:

  • кратките форми на лични местоимения в дателен падеж са непреки допълнения, а
  • кратките форми на притежателните местоимения — определения.
Притежателни местоимения
Число Лице/Род м. р. ж. р. ср. р. мн. ч. кратка форма
неопр. определено неопр. определено неопр. определено неопр. определено
ед. ч. 1 л. мой моят/моя моя моята мое моето мои моите ми
2 л. твой твоят/твоя твоя твоята твое твоето твои твоите ти
3 л. м. р. негов неговият/неговия негова неговата негово неговото негови неговите му
ж. р. неин нейният/нейния нейна нейната нейно нейното нейни нейните ѝ
ср. р. негов неговият/неговия негова неговата негово неговото негови неговите му
мн. ч. 1 л. наш нашият/нашия наша нашата наше нашето наши нашите ни
2 л. ваш вашият/вашия ваша вашата ваше вашето ваши вашите ви
3 л. техен техният/техния тяхна тяхната тяхно тяхното техни техните им

Възвратни[редактиране | edit source]

Когато глаголното действие, произлизащо от глаголното лице, т.е. от подлога, не пада върху друго лице или предмет, а се „възвръща“ върху глаголното лице, тогава вместо лични местоимения за съответното граматическо лице за допълнение използваме възвратно лично местоимение. Възвратното местоимение има, както и всички лични местоимения, две кратки форми — за пряко допълнение се и за непряко допълнение си, като лице, число и род също така не се различават — на него му, на мене ми, на нея ѝ, на вас ви, на нас ни, на тях им и т.н.

Възвратни лични местоимения
Винителен Дателен
пълна форма кратка форма пълна форма кратка форма
себе си се на \ за себе си си
Възвратни притежателни местоимения
Пълна форма Кратка форма
м. р. ж. р. ср. р. мн. ч.
неопр. опр. неопр. опр. неопр. опр. неопр. опр.
свой своят/своя своя своята свое своето свои своите си

Показателни[редактиране | edit source]

Местоимения-прилагателни, т.е. „посочват“ (без да назовават) някакъв признак (качество или свойство) на предмет или лице.

Показателни местоимения
Род/

Число

Лично Качествено Количествено
за близост за отдалеченост полож. признак отриц. признак
м. р. този/тоя онзи/оня такъв/толкав (толчав) онакъв/инакъв толкова (толкоз)
ж. р. тази/тая онази/оная такава/толкава (толчава) онакава/инаква
ср. р. това/туй онова/онуй такова/толкаво (толчаво) онакова/инаква
мн. ч. тези/тия онези/ония такива/толкави (толчави) онакива/инакви

Толкав (толчав) и останалите му форми почти не се използва в книжовния език на XXI век.

Въпросителни[редактиране | edit source]

При общуване, чрез речта често се налага да питаме за неизвестни лица, предмети, признаци. Тогава си служим с въпросителни местоимения — кой, коя, кое, кои, какъв, каква, какво, какви, колко, чие, чия, чий, чии, на кого, що.

Въпросителни местоимения
Род/

Число

Лично Качествено Количествено
Именителен Винителен Дателен Родителен
м. р. кой кого кому / на кого чий какъв колко
ж. р. коя кого кому / на кого чия каква
ср. р. кое кого кому / на кого чие какво
мн. ч. кои кого кому / на кого чии какви


Относителни[редактиране | edit source]

Относителни местоимения
Род/

Число

Лично Количествено Качествено
Именителен Винителен Дателен Родителен
м. р. който когото комуто / на когото чийто колкото
ж. р. която която комуто / на която чиято какъвто (м.р.)

каквато

ср. р. което което комуто / на което чието каквото
мн. ч. които които комуто / на които чиито каквито

Литература

  • Илиев, И. Теория на относителността. Българските относителни местоимения - произход и развой. Пловдив. Весела. 2012.

Теория на относителността ...

Неопределителни[редактиране | edit source]

Когато искаме да изразим неопределени лица, предмети, признаци (качествени и количествени), ние си служим с неопределителните местоимения. Те се получават от въпросителните посредством предпоставената морфема ня-: някой, някоя, някого, нечии, нечия, нечие и т.н. Има и друг тип неопределителни местоимения, образувани също от въпросителни местоимения, но с помощта на други морфеми. Като се постави пред въпр. местоимение словообразувателната частица еди-, получават се неопределителните местоимения еди-кой, еди-коя, еди-кое, еди-кои, еди-какъв, еди-каква, еди-какво, еди-какви,, еди-колко, еди-що. Така е и с частицата -годе: кой-годе, какъв-годе, що-годе, колко-годе. Получават се неопределителни местоимения и като се прибави да е : кой да е, какъв да е, колко да е.

Неопределителни местоимения
Род/

Число

Лични Качествени Количествени
Именителен Притежателен
м. р. някой нечий някакъв няколко
ж. р. някоя нечия някаква
ср. р. някое нечие някакво
мн. ч. някои нечии някакви

Отрицателни[редактиране | edit source]

Получават се от въпросителните местоимения с помощта на предпоставената частица ни-: никой, никоя, никое, никои; никакъв, никаква, никакво, никакви; ничий, ничия, ничие, ничии; николко.

Отрицателни местоимения
Род/

Число

Лични Качествени Количествени
Именителен Винителен Дателен Притежателен
м. р. никой / нищо никого никому ничий никакъв николко
ж. р. никоя ничия никаква
ср. р. никое ничие никакво
мн. ч. никои ничии никакви

Обобщителни[редактиране | edit source]

Образуват се от частицата вся-, която се редува с все-; за лица и предмети - всякой, всякоя, всякое, всякои, всяка, всяко, всеки; за предмети и животни - всичко; за признаци - всякакъв, всякаква, всякакво, всякакви; за количество - всичкият, всичката, всичкото, всичките, всички.

Обобщителни местоимения
Вид м. р. ж. р. ср. р. мн. ч.
За лица и предмети всеки/всякой всяка/всякоя всяко/всякое всички/всякои
За признаци всякакъв всякаква всякакво всякакви
За притежание и количество всичкият всичката всичко(то) всички(те)