Членуване
Членуването в езика има за цел да изрази граматическата категория определеност/неопределеност.
В различните езици има различни видове членове (определителни и неопределителни), а в някои езици членуването отсъства. Въпреки, че в езици като китайския, индонезийския, японския, руския и хинди теоритично няма членуване, на практика някои думи могат да се използват като определителен или неопределителен член, когато това е необходимо.
На български за категория определеност се употребява определителен член [1], който бива два вида: пълен член и непълен член (на английски например, за разлика от български, има само един определителен член - the, който се нарича definite article, букв. определен член) , а наименованието за член при неопределеност е неопределителен член, какъвто има в английски a и an (които са "indefinite forms of the grammatical article", букв. неопределени форми на граматичния член), а в българския език има спор дали формите един/една/едно/едни са форми на неопределеност [2].
Съдържание |
Славянски езици [редактиране]
Български език [редактиране]
Морфологичто пълният и непълният член в български съвпадат за всички родове, освен за мъжки род единствено число:
|
|
В българския език определителният член е постпозитивен, т.е. поставя се като окончание на съществителното име.
Македонски език [редактиране]
В македонския език или македонската книжовна норма на българския език формите на определителния член се различават в зависимост от отдалечеността на предмета от говорещия, като във връзка с това съществуват три вида определителен член:
- определителен член за близки предмети;
- определителен член за отдалечени предмети;
- универсален определителен член (най-често използван).
Формите на определителния член, разбира се, се различават и според рода и числото на съществителните имена:
| Мъжки род ед.ч. |
Мъжки род мн.ч. |
Женски род ед.ч. |
Женски род мн.ч. |
Среден род ед.ч. |
Среден род мн.ч. |
|
|---|---|---|---|---|---|---|
| Универсален член | - от | - те | - та | - те | - то | - та |
| За близки предмети | - ов | - ве | - ва | - ве | - во | - ва |
| За отдалечени предмети | - он | - не | - на | - не | - но | - на |
Романски езици [редактиране]
В езиците, които произлизат от латински, определителните и неопределителните членове се поставят пред съществителното име, за което се отнасят, за разлика от членовете в българския език, които се изписват като окончания на думата.
Определителният и неопределителният член в романските езици имат различни форми за различните род и число на съществителните имена, които дефинират. Въпреки това, в латинския език, от когото произлизат романските езици, няма нито определителен, нито неопределителен член.
Испански език [редактиране]
В испанския език определителният[3] и неопределителният[4] член имат следните форми:
|
|
Употребата на неопределителния член в множествено число в испанския език е сравнително рядка.
Италиански език [редактиране]
В италианския език определителният[5] и неопределителният[6] член имат следните форми:
|
|
При мъжки род само съществителните имена, които започват със s+съгласна и z+съгласна, се използват с определителен член lo (ед.ч.) и gli (мн.ч.) и с неопределителен член uno (ед.ч.) и degli (мн.ч.). Пред съществителни имена от мъжки и женски род в единствено число, които започват с гласна, се използват съкратени форми на определителния и неопределителния член - l' (за м.р. и ж.р.), un (само за м.р.) и un' (само за ж.р.). Това явление в езикознанието се нарича елизия на гласен звук.
Португалски език [редактиране]
В португалския език определителният и неопределителният член имат следните форми:
|
|
Както в останалите езици, така и в португалския език съгласуването на члена по род и число със съществителното име е задължително.
Френски език [редактиране]
Във френския език определителният[7] и неопределителният член имат следните форми:
|
|
Подобно на италианския език, във френския също се среща елизия на определителния член, който се изписва като l' пред думи в единствено число, които започват с гласна или с нямо h.
Германски езици [редактиране]
Немски език [редактиране]
В немския език определителният член се винаги поставя преди съществителното, към което се отнася или пред определенията предхождащи съществителното. Членът се скланя като се съгласува по род, число и падеж в единствено число и по число и падеж в множествено число със съществителното, към което се отнася.[8]
|
|
Английски език [редактиране]
В английския език, подобно на останалите западноевропейски езици, членът се поставя преди съществителното име, за разлика от българския език.
Тъй като в английския отсъства граматическата категория род, определителният член има еднаква форма за всички съществителни имена, без значение от тяхното число - the. Определителният член се произнася като [ði] пред думи, които започват с гласен звук, и като [ðə] пред всички останали думи.
Неопределителният член в английския език има 2 форми - a (пред съгласни) и an (пред гласни).
Използва се също частичен член, определящ частично количество - some и any. Първата форма (some) се използва в съобщителни (разказни) изречения, а втората (any) - във въпросителни и отрицателни изречения. И 2-те форми са еднакви за всички съществителни имена, независимо от тяхното число.
Освен това има и отрицателен член, съобщаващ за отсъствие на количество - no.
Източници [редактиране]
- ↑ [1]
- ↑ Десислава Тодорова, Елиза Василева, Един (една, едно, едни) като показател за референтна неопределеност
- ↑ http://spanish.about.com/od/adjectives/a/intro_def_art.htm
- ↑ http://spanish.about.com/od/adjectives/a/indefinite.htm
- ↑ http://italian.about.com/library/fare/blfare110a.htm
- ↑ http://italian.about.com/library/fare/blfare111a.htm
- ↑ http://french.about.com/od/grammar/a/articles_2.htm
- ↑ Атанасова, Вера и др. Кратна немска граматика. София, Наука и изкуство, 1990. с. 95.
