Португалски език

	Португалски език; Português
Страна	Португалия, Бразилия, Ангола, Мозамбик; и други
Брой говорещи	176 000 000
Систематизация по Ethnologue
	Индоевропейски; Италийски; Романски; Итало-западноромански; Западноромански; Гало-иберийски; Иберо-романски; Западноиберийски; Португало-галисийски; Португалски;
Официално положение
Официален в	Португалия, Европейски съюз, Бразилия; и още 7 страни
Контролиран от	Международен институт; за португалски език
Кодове
ISO 639-1	pt
ISO 639-2	por
ISO 639-3	POR
	Страни в света, където португалският език е със статут на официален език или де факто е официален език

Португалският език (Português или língua portuguesa) е вторият по разпространение романски език след испанския, говорен от около 176 000 000 души в Португалия, Бразилия, Ангола, Мозамбик и други.

История [редактиране]

Анимирана карта на разпределението на езиците в Югозападна Европа между 1000 и 2000 година

Библиотеката на Университета на Коимбра в Португалия

С установяването си на Пиренейския полуостров в края на 3 век пр.н.е. римляните пренасят на полуострова латинския език, от който произлизат романските езици в региона, включително португалския. След разпадането на Римската империя през 5 век полуостровът е завладян от свевите и вестготите, които до голяма степен възприемат римската култура и простонародния латински език в местните му диалекти. През 8 век маврите завладяват по-голямата част от Пиренейския полуостров и арабският става официален език, но голяма част от населението продължава да говори романски диалекти, обикновено наричани мосарабски език. В запазилите независимостта си християнски държави в северната част на полуострова арабският език има по-слабо влияние, най-вече в областта на лексиката.

Португалският език произлиза от романските диалекти, говорени в най-западната част на контролираните от християните области на Пиренейския полуостров. Най-ранните запазени текстове, за които се смята, че принадлежат към тази група диалекти, са административни документи от 9 век, които все още съдържат множество латински фрази. Най-ранният етап от развитието на езика, до 12 век, се нарича протопортугалски език.

През следващия етап, продължил от 12 век до началото на 16 век езикът е известен като старопортугалски или галисийско-португалски. Този етап обикновено се разделя на два подетапа. До 14 век старопортугалският постепенно навлиза в широка употреба. За известен период това е предпочитания език на лирическата поезия в цялата християнска част на Пиренейския полуостров, както в по-източните области окситанският става езикът на трубадурската поезия. През 1139 година Португалия става независимо кралство, през 1290 година е основан първият португалски университет (първоначално в Лисабон, по-късно преместен в Коимбра), а португалският, наричан просто „обикновеният език“, става официален в държавата.

През 14 век започва периодът на португалските мореплавателни експедиции и колониално разширение. Португалският език е пренесен в отдалечени части на Азия, Африка и Америка и днес в Европа живеят съвсем малка част от лузофоните. През 16 век протугалският се превръща в лингва франка за европейската търговия в Азия и Африка, като се използва не само от португалската колониална администрация и в търговията, но и за общуване между местните власти и европейци от всички националности. Разпространението на езика е подпомогнато от смесените бракове между португалци и местни жители, както и от католическите мисионери. Мисионерската дейност довежда до възникването в Азия на креолския език кристан, който остава широко използван до 19 век. Някои християнски общности в Индия, Шри Ланка, Малайзия и Индонезия продължават да използват португалския език дълго след като вече не са под португалско управление.

Краят на старопортугалския период е отбелязан с публикуването на „Cancioneiro Geral“ на поета Гарсия ди Ризенди през 1516 година. Тя дава началото на съвременния португалски. Ранният етап от неговото развитие се характеризира с включването в езика на голям брой заемки от класическия латински и старогръцкия.

В хода на своето развитие португалският, както каталонския и сардинския, запазва ударените гласни на простонародния латински, които в повечето други романски езици се трансформират в дифтонги (сравни порт., кат., сард. pedra с фр. pierre, исп. piedra, ит. pietra, рум. piatră, от лат. petram, „камък“; или порт. fogo, кат. foc, сард. fogu с исп. fuego, ит. fuoco, фр. feu, рум. foc, от лат. focus, „огън“). Друга характеристика на ранния португалски е отпадането на междугласните l и n, понякога последвано от сливане на двете гласни или от вмъкването между тях на епентезна гласна (сравни лат. salire, „напускам“, tenere, „имам“, catenam, „верига“, с исп. salir, tener, cadena, и порт. sair, ter, cadeia). Когато пропусната съгласна е n, често предходната гласна се преобразува в носова - сравни лат. manum („ръка“), ranam („жаба“), bonum „добър“ с порт. mão, rãa, bõo (в наши дни mão, rã, bom). Този процес е причината за повечето носови дифтонги, характерни за португалския. По-специално латинските окончания -anem, -anum и -onem в повечето случаи са се превърнали в -ão - лат. canem („куче“), germanum („брат“), rationem („причина“) с порт. cão, irmão, razão. Окончанията за множествено число -anes, -anos, -ones обикновено се трансформират в -ães, -ãos, -ões - cães, irmãos, razões.

Класификация и свързани езици [редактиране]

Португалският е част от западноиберийския клон на романските езици, в който влизат също испанския, астурлеонския и галисийския. Въпреки значителните лексикални и граматични сходства между португалския език и останалите романски езици, той не е взаимноразбираем с тях. Извън западноиберийските езици, португалскиговорещите обикновено имат нужда от известно изучаване на граматиката и речника, преди да постигнат приемливо ниво на разбиране на романските езици, както и обратното.

Галисийският, говорен главно в областта Галисия в северозападната част на Испания, е най-близкият до португалския език, като някои автори дори го разглеждат като португалски диалект. Взаимноразбираемостта между двата езика се оценява на 85%,^[1] като е по-добра при жителите на северните части на Португалия. Галисийският и португалският се разделят в резултат на политическото обособяване между Португалия и Испания, като основните различия между тях са в областта на произношението и лексиката. Въпреки това граматиката и основният лексикален фонд на галисийския остават значително по-близки до тези на португалския, отколкото до тези на испанския. По-специално, както и при португалския, в галисийския се използват бъдеще съслагателно наклонение, личен инфинитив и минало предварително време.

Фала е друг диалект, понякога определян като самостоятелен език, който произлиза от старопортугалския, а днес се говори от малък брой хора в испанските градове Валверде дел Фресно, Елхас и Сан Мартин де Тревехо в Естремадура.

От 16 век насам активните контакти между португалски пътешественици и заселници, африкански роби и местни жители довеждат до възникването на множество пиджини с различна степен на влияние на португалския език. Тъй като тези езици стават майчини за следващите поколения, те се развиват в пълноценни креолски езици, които се използват на много места в Азия и Африка до 18 век. Някои основани на португалския или повлияни от него креолски езици се говорят и в наши дни, главно от хора с частичен португалски произход, като броят им се оценява на около 3 милиона души.

Освен тези силно повлияни от португалския езици, той става източник на заемки за много други езици, като индонезийски, тамилски (в Шри Ланка), синхалски, малайски, бенгалски, английски, хинди, конкани, маратхи, тетун, цонга, папиаменто, японски и други. Португалският оказва силно влияние върху езиците на индианците в Бразилия. Издаденият от йезуитите през 1603 година португалско-японски речник „Нипо Джишо“ става първият японски речник на европейски език. Подобно е положението и с издадения през 1583-1588 година португалско-китайски речник. През 1651 година излиза „Dictionarium Anamiticum, Lusitanum et Latinum“, който поставя основите на съвременния виетнамски правопис, базиран на португалския правопис от 17 век.