Уелски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уелски език
Cymraeg
Страна Уелс (Великобритания )
Брой говорещи 700 000
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Келтски
..-Островни келтски
...-Британски
....→Уелски
Официално положение
Официален в Уелс
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 cy
ISO 639-2 wel (B)
ISO 639-3 CYM

Уелският език (Cymraeg, Къмрайг или y Gymraeg, ъ Гъмрайг) е келтски език от британската подгрупа на келтските езици. Говори се в Уелс, както и в някои прилежащи части на Англия. Извън Уелс най-голямата общност, говореща уелски, живее в долината Чубут, аржентинска Патагония. Уелски също така се говори в останалите части на Обединеното кралство, САЩ, Канада и Австралия.

История[редактиране | edit source]

Периодът на римското владичество (I - V век) не довежда до пълното романизиране на келтските P-диалекти в Британия, от които по-късно произлиза уелският език.
Възникването на уелски се датира между VI и VIII век, период на англо-саксонските нашествия, заселването в Англия на германоезични племена и изтласкването на британското келтско население на запад и юг, към изолираните помежду си области Уелс, Корнуол, Кумбрия и Бретан. Този период се нарича ранноуелски, оттогава са и първите паметници, позволяващи да се идентифицира уелският език. По-многочислени са паметниците от староуелския период, обхващащ IX - XI век. Периодът XII - XIV век се нарича средноуелски и се характеризира със създаването на множество религиозни текстове, както и на сборниците с митологично-историческа проза Mabinogion, Llyfr Gwyn Rhydderch ("Бялата книга на Ридерх/Родерик") и Llyfr Coch Hergest ("Червената книга на Хергест").
За новоуелски се говори от XIV-XV век, като решаващо събитие от това време е издаването на превода на Библията от Уилиам Морган през 1588 г. Преводът изиграва ролята на кодификатор на литературния език, при все че този процес не е завършен и до днес, и се запазват съществени различия между северните и южните диалекти. На границата между средноуелски и съвременния уелски период твори и смятаният за най-велик уелски поет Давид ап Гуилъм (Dafydd ap Gwilym, 1315/1320-1350/1370).
Периодът на късния новоуелски започва с публикуването на Библията на Уилиам Морган и продължава до днес.

Съвременен статус[редактиране | edit source]

Периодът от XIX век до днес се отличава с намаляването на броя на говорещите уелски и на изместването му от английски. При преброяването на населението от 1891 г. 54 на сто от жителите на Уелс са посочили, че говорят уелски, докато през 1981 г. този брой е бил едва 19 на сто. Негативната тенденция обаче постепенно се пречупва, и при преброяването през 2001 г. около 21 на сто са посочили, че говорят уелски. Това се дължи както на засилващата се кампания по изучаването му, така и на приемането на редица закони за неговата защита през 90-те години на ХХ век, и особено на използването му в парламента на Уелс, създаден през 1999 г. Според британския Закон за уелския език (Welsh Language Act) от 1993 година този език е равноправен с английския на територията на Уелс. Законът влиза в сила на 21 декември 1993 година и предвижда създаването на специален Комитет за уелския език към държавния секретар на Уелс.[1]

Граматика[редактиране | edit source]

Фонетика[редактиране | edit source]

Гласни звукове[редактиране | edit source]

Гласните в уелски език са кратки и дълги, както следва:

Прости гласни Предни Средни Задни
Затворени ɨː
Полузатворени ɪ ɨ̞ ʊ
Затворени средни ə
Отворени средни ɛ ɔ
Отворени a   ɑː

Мутация на началните съгласни[редактиране | edit source]

Уелският език споделя уникалното за индоевропейските езици явление мутация на началната съгласна ("treiglad") с останалите келтски езици на Британските острови. Въз основа на наличните данни се смята, че това явление се е развило само в островните келтски езици и не е било представено в континенталните езици от същата група, например в изчезналия галски език. При мутацията първият звук на дума, започваща на съгласна, може да се променя в зависимост от предходната дума или от граматичния контекст. В уелски език се наблюдават три мутации: смекчаване (лениция, "treiglad meddal"), потъмняване (назализация, "treiglad trwynol"), придихание (аспирация, "treiglad llaes"), както и смесена мутация.

Основна Смекчаване Потъмняване Придихание
p b mh ph
b f m не се извършва
t d nh th
d dd n не се извършва
c g ngh ch
g * ng не се извършва
m f не се извършва не се извършва
ll l не се извършва не се извършва
rh r не се извършва не се извършва

* Леницията за g е неговото изчезване: gardd (градина) - yr ardd (градината). Пример: «камък»: carreg, «камъкът» — y garreg (лениция), «моят камък» — fy ngharreg (назализация) и «нейният камък» — ei charreg (аспирация).

Спомагателни глаголи[редактиране | edit source]

В уелски език спомагателните глаголи се използват изключително често. За разлика от английския, който използва спомагателни глаголи (например be, за да изрази продължителност на действието), в уелския всички глаголи се спрягат с помощта на спомагателен глагол.

За сегашно време се използва глаголът bod (съответства на английското be, "съм"). Например:

  • dw i'n mynd се превежда буквално като I am going, но означава всъщност "отивам" ("I go").

За минало и бъдеще време се използват спреженията на глаголите, макар че в разговорната реч се употребява отглаголното съществително + спрегнатата форма на глагола gwneud "правя". Например:

  • mi es i fynd/mi wnes i fynd "отидох"
  • mi a' i fynd/mi wna i fynd "ще отида"

Речник[редактиране | edit source]

Речниковият състав е с индоевропейски произход. Има много заемки от латински, френски, английски.

Изрази[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Марковиић-Баjаловиић, Диjана. Велика Британиjа, - в: Кнежевиић-Поповић, Драгана, Марковиић-Баjаловиић, Диjана и Перчевић, Горан. Положаj етничких мањина у образовању. Упоредна анализа, том 2, Београд, 2000, с. 118-119.

Външни препратки[редактиране | edit source]