Уелс
Вижте пояснителната страница за други значения на Уелс.
|
|||
| Национален девиз: Cymru am byth (Уелс завинаги) |
|||
 |
|||
 Разположение на Уелс в Обединеното Кралство |
|||
| Официални езици | Английски, Уелски | ||
| Столица | Кардиф | ||
| Най-голям град | Кардиф | ||
| Площ - Общо |
20 779 км² |
||
| Население - Общо (2001) - Гъстота |
2 903 085 140/км² |
||
Уелс (на английски Wales, на уелски Cymru, Къмри) e историко-географска област в Северозападна Европа и една от четирите съставни части на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Уелс е разположен в югозападната част на Великобритания и по суша граничи с Англия на изток, а от всички други страни е ограден с морета. Уелс е известен като "земята на песента".
Съдържание |
Обединение с Англия [редактиране]
Средновековен Уелс е рядко обединяван, но е бил под властта на различни местни княжества. Когато жадните за земя нормани нахлули в Англия, те започнали да притесняват сравнителното слабите Уелски граници, и традиционно разединените уелсци се обединили около водачи като Луелин Велики.
Англичаните най-накрая успели да завладеят Уелс през 1282, когато на власт в Англия бил Едуард I. За да умиротвори уелското население, Едуард I прави своя син Едуард II уелски принц на 7 февруари 1301 г. Тази традиция — първородният син да получава титлата Принц на Уелс — е все още валидна. След един закон от 1536 г. политическото и административното обединение на Англия и Уелс е завършено.
Уелс граничи с английските графства Чешър, Шропшър, Херъфорд и Глостър на изток, с Бристолския канал на юг, канала Свети Георги на югозапад и с Ирландско море на запад и север. Терминът "Графство Уелс" /Principality of Wales/ е формалното име, но е често използвано в ежедневната практика.
През 1955 г. Кралица Елизабет II обявява Кардиф за столица на Уелс, докато през Средновековието сградата на Уелския парламент е била в град Карнарвън като традицията за това е била поставена от Оуайн Глиндуур /Owain Glyndŵr/. Той е провъзгласен за Принц на Уелс през 1404 в присъствието на гости от Франция, Испания и Шотландия. Това е единственият период, в който Уелс е била независима държава със собствено управление.
Автономия [редактиране]
През 1999 г. е създадена Националната Асамблея на Уелс /National Assembly for Wales/, която има правомощия, дадени от Правителството на Великобритания. Тези правомощия са потвърдени и чрез Втория Акт на Уелската Асамблея през 2006 г.
Население и градове [редактиране]
Населението на Уелс през 2001 г. възлиза на 2 903 085, които се се увеличили на 2 958 876 съобразно изследванията през 2005. Това би класирало Уелс на 132-ро място в света по население, ако беше независима държава.
Според данните от 2001 96% от хората са бели британци и 2,1% с различен цвят на кожата (най-често от азиатски произход). Повечето от хората с различен цвят на кожата живеят в районите на Кардиф и Суонзи.
Градове с най-много жители в Уелс към 2005 г.:
Кардиф - 320 524
Суонзи - 270 463
Нюпорт - 145 769
Мърдър Тидфил - 54 700
Бари - 50 661
Кумбран - 47 254
Рексъм - 44 723
Бридженд - 40 429
География [редактиране]
Уелс притежава около 1 200 km (750 мили) крайбрежна линия. Има няколко острова, които са част от уелската територия като най-голям е Ангълси в северозападната част. По-голямата част от населението и индустриалните центрове са в Южен Уелс - Кардиф, Суонзи, Нюпорт и Мърдър Тидфил.
Климат [редактиране]
Най-високата измерена температура е 35.2°C (95.4°F) на моста Хардън Бридж при град Хардън на 2 август 1990 г. Най-ниската измерена температура е -23.3°C (-10°F) в Рейъдър на 21 януари 1940 г.
Административно деление на Уелс [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
|
||||||||||||||
