Уелс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Уелс.

Wales (английски)
Cymru (уелски)
Знаме на Уелс
(Знаме)
Национален девиз: Cymru am byth
(Уелс завинаги)
Разположение на Уелс в Европа
Разположение на Уелс в Обединеното Кралство
Разположение на Уелс в Обединеното Кралство
Официални езици английски, уелски
Столица Кардиф
Най-голям град Кардиф
Площ
 - Общо

20 779 км²
Население
 - Общо (2001)
 - Гъстота

2 903 085
140/км²

Уелс (на английски: Wales, на уелски: Cymru - Къмри) e историко-географска област в Северозападна Европа и сред 4-те съставни части на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Разположен е в югозападната част на Великобритания и по суша граничи с Англия на изток, а от всички други страни е ограден с морета. Известен е като Земята на песента.

Обединение с Англия[редактиране | edit source]

Средновековен Уелс е рядко обединяван, като е бил под властта на разни местни княжества. Когато норманите нахлуват в Англия, те започват да застрашават сравнителното слабите граници на Уелс и традиционно разединените уелсци се обединяват около водачи като Лиуелин Велики.

Англичаните най-накрая успяват да завладеят Уелс през 1282 г., когато на власт в Англия е Едуард I. За да умиротвори уелското население, Едуард I прави своя син Едуард II уелски принц на 7 февруари 1301 г. Тази традиция първородният син да получава титлата принц на Уелс е все още валидна. След закон от 1536 г. политическото и административното обединение на Англия и Уелс е завършено.

Уелс граничи с английските графства Чешър, Шропшър, Херефордшър и Глостършър на изток, с Бристолския канал на юг, канала Свети Георги на югозапад и с Ирландско море на запад и север. Терминът "Княжество Уелс" /Principality of Wales/ е официалното име, но е често използвано в ежедневната практика.

През 1955 г. кралица Елизабет II обявява Кардиф за столица на Уелс, докато през Средновековието сградата на Уелския парламент е била в град Карнарвън като традицията за това е била поставена от Оуайн Глиндур /Owain Glyndŵr/. Той е провъзгласен за Принц на Уелс през 1404 в присъствието на гости от Франция, Испания и Шотландия. Това е единственият период, в който Уелс е била независима държава със собствено управление.

Автономия[редактиране | edit source]

През 1999 г. е създадена Националната асамблея на Уелс (National Assembly for Wales), която има правомощия, дадени от правителството на Великобритания. Тези правомощия са потвърдени и чрез Втория акт на Уелската асамблея през 2006 г.

Население и градове[редактиране | edit source]

Населението на Уелс през 2001 г. възлиза на 2 903 085 души, които се се увеличили на 2 958 876 съобразно проучванията през 2005 г. Това би класирало Уелс на 132-ро място в света по население, ако бе независима държава.

Според данните от 2001 г. 96% от хората са бели британци и 2,1% с различен цвят на кожата (най-често от азиатски произход). Повечето от хората с различен цвят на кожата живеят в районите на Кардиф и Суонзи.

Градове с най-много жители в Уелс към 2005 г.:

География[редактиране | edit source]

Карта на Уелс

Уелс притежава около 1200 km (750 мили) крайбрежна линия. Има няколко острова, които са част от уелската територия, като най-голям е Ангълси в неговата северозападна част. По-голямата част от населението и индустриалните центрове са в Южен Уелс - Кардиф, Суонзи, Нюпорт и Мърдър Тидфил.

Климат[редактиране | edit source]

Най-високата измерена температура е 35,2°C (95,4°F) на моста Хардън Бридж при град Хардън на 2 август 1990 г. Най-ниската измерена температура е -23,3°C (-10°F) в Рейъдър на 21 януари 1940 г.

Административно деление на Уелс[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]