Северна Ирландия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Северна Ирландия
Tuaisceart Éireann
Norlin Airlann
Знаме на Северна Ирландия
(знаме)
Местоположение на Северна Ирландия
География и население
Площ 13 843 km²
Столица Белфаст
54°35.456′N 5°50.4′W
Най-голям град Белфаст
Официален език английски
ирландски
Население (пребр., 2011) 1 810 900 [1]
Гъстота на нас. 131 д./km²
Управление
Монарх Кралица Елизабет II
История
Икономика

Северна Ирландия (Northern Ireland на английски, Tuaisceart Éireann на ирландски, Norlin Airlann на ълстърски скотски) е една от четирите съставни части на Обединеното кралство. Северна Ирландия е разположена в североизточната част на остров Ирландия, и е единствената част от Обединеното кралство със сухоземна граница с друга страна (Република Ирландия).

Северна Ирландия е огнище на множество етно-политически конфликти между католици и протестанти, наричани още „националисти“ и „юнионисти“. Католиците желаят Северна Ирландия да се събере с Република Ирландия, а протестантите да остане част от Обединеното кралство.

История[редактиране | edit source]

Около ІV век пр.Хр. Ирландия е била населена от келтски племена. През 43 година римляните започват постепенно да завоюват територии на Великобритания, но Ирландия и Шотландия остават слабо засегнати. През V век ирландците приемат християнството. През VІ и VІІ век се наблюдава културен и религиозен възход на страната. VІІІ век започват нападения на норманите, които приключват през ХІ век (с победа за ирландците след намесата на ирландския крал Бриан Бору през 1014 година).

В края на ХІІ век започват англо-норманските завоевателни походи. Крал Хенри II (Англия) е суверен на Ирландия в периода 1171-1175 година. 1537 година английският крал Хенри VIII се провъзгласява за глава на ирландската църква, но ирландците остават верни на католицизма, и през 16-17 в. се вдигат на множество въстания, но те са потушени. Победите на протестантите при обсадата на Дери (1698 г.) и битката при Бойн (1690) се честват от протестантската общност и до днес. В края на 17 в. Ирландия е превърната окончателно в английска провинция.

След 1 век господство на английската аристокрация през 1796-1798 г. под влияние на революциите в САЩ и Франция, народа в Ирландия организира въстание. Две години по-късно, през 1800 година е обявено присъединяването на Ирландия към Великобритания. 1858 възниква движението на фениите, чиято цел е борба за независимост, а през 1870 възниква либерално движение - "хоум рул" (движение за автономия на Ирландия в рамките на Британската империя) начело с Ч. Парнел. През 1896 е основана Ирландската социалистическа републиканска партия, а 6 години по-късно и организацията Шин Фейн.

На 24 април 1916 г. в Ирландия започва "Великденско въстание" срещу британската власт, което e потушено от британската армия. През 1918 г. “Шин Фейн” печели изборите и започва войната за независимост, водена от Републиканската армия (ИРА), която завършва с договор между Ирландия и Влеикобритания за частична автономност, с който Ирландия се разделя на Република Ирландия и Северна Ирландия (6 графства останали под британска власт). В периода 1921—1972 г. делегирано правителство в Белфаст управлява вътрешните работи. Северна Ирландия не спира борбата за свобода.

През 1969 г. започват репресии които довеждат до намаляване на сигурността и през 1972 годна (годината на кървавата неделя) правомощията на парламента и правителството на Северна Ирландия са прекратени и е въведено пряко управление на британското правителство. Това управление продължава до 1999 г. с кратко прекъсване през 1974 г. През август 1994 г. ИРА обявява „пълно прекратяване на военните действия“. Лондон приема да започне преговори за връщане на властта в ръцете на ирландците. Те започват през юни 1996 г. и приключват на 10 април 1998 г с подписване на споразумение, наречено впоследствие „Споразумението от Разпети петък”.

Изборите за първата Северноирландска асамблея са проведени на 25 юни 1998 година, а за първи път правомощия са дадени на новата Асамблея и на Изпълнителния орган на 2 декември 1999 г. Противоречия между партиите, възникнали основно във връзка с изземането на оръжията, възпрепятстват работата на Асамблеята и през октомври 2002 г. правомощията на Изпълнителния орган и Асамблеята са прекратени. В резултат на направеното на 28 юли 2005 г. заявление за прекратяване на въоръжената кампания от страна на ИРА преговорите са възобновени. Преговорният процес довежда до поставено от Лондон условие, до 24 ноември 2006 г. двете основни северноирландски политически партии трябва да са постигнали съгласие за образуване на „полуавтономно” правителство. Резултатите от преговорите позволяват да се пристъпи към възстановяване на Асамблеята и Изпълнителния орган, което става на 8 май 2007 г.

География[редактиране | edit source]

Северна Ирландия е била изцяло покрита с ледници през последния ледников период, както и през предишни такива, като наследство от тях може да се види на много места в страната. В центъра на Северна Ирландия на площ от 391 км 2 се намира Лох Ней - най-голямото сладководно езеро на територията на Британските острови. Разполага с гъста мрежа от пълноводни реки, езера и блата. Най-големият остров на Северна Ирландия е Ратлин. Източните брегове са ниски и равни, с малки заливи на юг и дълбоки изрязани заливи на запад. Релефът се характеризира с ниски отделни планински масиви, ливади, пасища, горички от смесени дървесни видове. В цялата страна климатът е умерен океански. Средна януарска температура 5-8 °С, средна юлска температура 14-16 °С, а количеството валежи е между 700 и 1500 mm годишно. Най-висока температура: 30.8 ° C е измерена в Белфаст на 12 юли 1983 година. Страната разполага с 3 национални парка и над 10 резервата.

Административно деление[редактиране | edit source]

Северна Ирландия се състои от 6 графства: Антрим, Арма, Даун, Лъндъндери или Дери, Тайроун, Фърмана. Тези графства са разделени на 26 района: Антрим, Ардс, Арма, Банбридж, Белфаст, Балимъни, Балимина, Данганън и Южен Тайроун, Даун, Дери Сити, Касълрей, Коулрейн, Крейгейвън, Кукстаун, Карикфъргъс, Ларн, Лимавади, Лисбърн, Мойл, Нюри анд Морн, Нютаунаби, Оума, Северен Даун, Страбан, Фърмана.

Виж основна статия Административно деление на Северна Ирландия.

Население[редактиране | edit source]

година Население
2001 1 685 267
2004 1 710 300
2006 1 741 600
2011 1 810 900

Като част от Обединеното кралство, хората от Северна Ирландия са британски граждани. Те имат правата и на ирландските граждани по рождение. Няколко проучвания между 1971 и 2006 г. са посочили, че като цяло, протестанти в Северна Ирландия, виждат себе си като "британски граждани", докато католиците се виждат като "ирландски граждани".

Според проучване направено около 2001 година населението се дели приблизително на 99.2% бели хора (от които 91% са родени в Северна Ирландия, 7.2% във Великобритания или Ирландия, и около 0.10% са родени извън границите на британските острови), азиатската част е 0,4%, процента на чернокожото население е 0,07, население от други етнически групи-0,08%, а процента на смесеното е 0.2.

Религия[редактиране | edit source]

В преброяването от 2001 г., е изчислено че 45.57% от населението изповядват християнство (без католиците), 40.26% са католиците, 0.30% обозначени с нехристиянски религии и 13.88% неизповядващи религия.

От гледна точка на произхода си 53.1% от Северна ирландското население идват от протестантски семейства, 43.8% идва от католически семейства, 0.4% от не-християнски семейства и 2.7% от семейства без религиозна принадлежност.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. NI population highest ever recorded. // Irish Times. Посетен на 13 август 2012.

Външни препратки[редактиране | edit source]