Питкерн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Острови Питкерн
Знаме на островите Питкерн Герб на островите Питкерн
Местоположение
Официален език английски,Питкерн
Столица Адамстаун
Най-голям град Адамстаун
Кралица Елизабет II
Генерал-губернатор Джордж Фъргюсън
Площ 43,25 km²
Население 48
Валута долар на Питкерн = новозеландски долар
Internet TLD .pn
Телефонен код +64
Карта на островите Питкерн

Островите Питкерн (на английски Pitcairn Islands, изговаря се Питкеърн) са британска задморска територия. Разположени са в центъра на южната част на Тихия океан, приблизително по средата между континентите Австралия и Южна Америка. Най-близките съседи са островите Туамоту и Гамбие (Френска Полинезия) и чилийския остров Пасха. Питкерн е първата британска колония в Тихия океан. Групата се състои от 2 острова и 2 атола, от които само Питкерн (4,6 км2, 25°04′ ю. ш. 130°06′ з. д. / 25.066667° ю. ш. 130.1° з. д.) е с вулканичен произход, отвесни скали и населен, а останалите три са ниски и ненаселени.

Питкерн е също така известен като най-слабо населената държава в света.

История[редактиране | edit source]

Самият остров Питкерн е открит на 2 юли 1767 г. от англичанина Филип Картрет и след това забравен. Той бил наречен на моряка, който пръв забелязал острова в далечината. Питкерн е най-малкото по население владение в света и е свързано с познатото на всички наименование на кокосовия сладкиш "Баунти". Така се е наричал всъщност корабът, който през 1790 г. е довел първите заселници на остров Питкерн. Но това посещение не е било нито планирано, нито доброволно. Просто това са били хора, които са търсили място да се скрият от дългата ръка на английското правосъдие, понеже по тогавашните закони са подлежали на най-тежко наказание.

Островът става известен от многобройни книги и пиеси и най-вече от пет филмови екранизации, посветени на бунта на кораба "Баунти". Най-известни от тях са филма от 1962 г. с легендата Марлон Брандо, превъплътил се прекрасно в ролята на заместник-капитана Флечър Крисчън и филма от 1984 г. с Антъни Хопкинс в ролята капитан Уилям Блай и Мел Гибсън в ролята на Флечър Крисчън. А ето и самата история.

Британският военен кораб "Баунти" ("Щедрост") под ръководството на капитан Уилям Блай напуска Англия и след трудно пътуване покрай нос Хорн (Южна Америка) в края на 1788 г. достига бреговете на остров Таити (Френска Полинезия) в Тихия океан. Задачата е да се натоварят калеми от така нареченото "хлебно дърво" и да се превозят до Карибските острови, където да бъдат засадени, с надежда да се прихванат и отглеждат успешно. Екипажът се справя с тази задача за няколко месеца... но в това време вкусва прелестите на местния климат, на свободното поведение и леките нрави на младите таитянки. Моряците стават все по-небрежни при изпълнението на задълженията си. Блай се отнася грубо и дори садистично към тях и налага сурови наказания, най-често бичуване. Недоволството сред моряците нараства. И когато през април 1789 г. "Баунти" напуска Таити, част от моряците под водачеството на помощник-капитана Флечър Крисчън се вдигат на бунт, свалят Блай и верните му привърженици в лодка, оставят ги на произвола на вълните, а корабът с останалите метежници се връща в Таити. Въпреки всичко капитан Блай и неговите хора успяват да се доберат до Англия, което означава, че за бунта вече се знае, че наказателната експедиция няма да закъснее и че всички ги очаква бесилката. Затова "Баунти" предвождан от Флечър Крисчън с още осем бунтовника, шест мъже-таитяни, дванайсет жени-таитянки и едно момиченце тръгват да търсят убежище и през януари 1790 г. го намират на труднодостъпния, ненаселен, но плодороден остров Питкерн.

Бунтовниците свалят Блай и екипажа му в лодка и ги оставят на произвола на вълните, 29 Април 1789

В началото на 1790 г. те влизат в малкия залив, наречен после Баунти Бей, изгарят кораба и така се изолират от света. Но в райския кът нещата не потръгват. Скоро възникват конфликти между белите мъже. А пък мъжете-таитяни роптаят, защото са ощетени при разпределянето на парцелите земя и жените (на шестимата таитяни се падат само три жени, докато на всеки от белите се пада по една жена). Недоволството им достига върха си, когато умира една от жените на белите и една от жените на таитяните му е дадена като "заместител". Кризата прераства в кървав сблъсък и в края на септември 1793 г. петима от бунтовниците, в това число и Фпечър Крисчън, са жестоко убити. Но скоро останалите живи моряци и вдовиците отговарят на удара и всички мъже-таитяни са избити. По-късно двама от бунтовниците се пропиват. Единият пада в морето и се удавя, другият озверява, когато жена му умира и е убит от последните двама бели.Тогава най старият моряк Джон Адамс,ровейки в пренесените от кораба сандъци, попада на старата корабна Библия.Взима я в ръка,избърсва праха и чете на отворената страница стиховете от 1 Коринтяни, глава 6/9,10.Това му прави силно впечатление и скоро започва да чете Библията и на другите.На острова се възцарява мир. Питкерн е преоткрит съвсем случайно чак през февруари 1808 г. от Мейхю Фолджър – капитан на американския китобоен кораб "Топаз", когато е останал жив само един от моряците, Джон Адамс. Заедно с него на острова живеят още тридесетина души, потомци на английските моряци и на таитянките.По късно на острова пристигат мисионери и населението изучавайки Библията,приема протестанството/всички са адвентисти от седмия ден/ И до ден днешен в това затворено общество се почита Библията и са толкова привъзани към своя остров, че не желаят да го напуснат окончателно.На снимки от острова ще видите църквата и Библията. През 1957 г. на южния край на острова са открити останки от британския кораб "Баунти".

Държавно устройство[редактиране | edit source]

През 1898 г. островите официално са обявени за колония на Великобритания. От 1970 г. върховният комисар на Великобритания за Нова Зеландия е и губернатор на острова. Има местен орган на самоуправление – Съвет на острова от 10 членове, избирани от населението за срок от 3 години. Начело на Съвета е мировият съдия на острова. Въоръжени сили няма.

География[редактиране | edit source]

Цялото владение има площ 45 кв.км., от които само 4,5 кв.км се падат на самия остров Питкерн. Той има дължина 3 км и широчина 1,5 км. Бреговата Тихоокеанска ивица е 51 км. Най-високата точка е Пауала Валей Ридж 347 м. Броят на жителите се изменя, достига до 233 души през 1937 г., но понастоящем неговото население е 48 (2007 г.) души и едва ли ще се запази поради емиграцията на младите островитяни. През 1856 г. заради пренаселване на острова около 200 човека са изселени на остров Норфолк. Въпреки това някои от тях се връщат след време.

Климатът е субтропичен (топъл и влажен), но на острова няма реки и жителите трябва да се запасяват с дъждовна вода. Средна годишна температура 17°С и валежи – 2 500 мм годишно.

Изключително трудно достъпен остров Хендерсън (Елизабет, 37,3 км2, 24°21′ ю. ш. 128°19′ з. д. / 24.35° ю. ш. 128.316667° з. д.) се намира на 168 км североизточно от Питкерн, около 8 пъти по-голям от него и е необитаем. Той е образуван от подводни вулкани. На него има множество птичи колонии и съответно той е много богат на гуано (фосфати). Островът е открит на 29 януари 1606 г. от испанският мореплавател Педро Фернандес де Кирос, а на 17 януари 1819 г. – вторично от английския морски капитан Джеймс Хендерсън.

Атолът Оено (4 км2, необитаем, 23°56′ ю. ш. 130°44′ з. д. / 23.933333° ю. ш. 130.733333° з. д.) е открит случайно през юни 1819 г. от капитан Джеймс Хендерсън. Атолът се състои от две островчета Оено и Сънди и носи печалното име "Бащата на корабокрушенията". През всичките тези години по неговите брегове са се разбили десетки кораби. Намира се на 121 км северозападно от Питкерн.

Атолът Дюси (0,7 км2, необитаем, 24°41′ ю. ш. 124°47′ з. д. / 24.683333° ю. ш. 124.783333° з. д.) е открит на 26 януари 1606 г. от испанският мореплавател Педро Фернандес де Кирос, а на 16 март 1791 г. е преоткрит от Едуард Едуардс, капитан на британския военен кораб "Пандора", който безуспешно търси "Баунти", но така и не достига до Питкерн. Намира се на 477 км източно от Питкерн. Това е един истински атол с един голям и три по-малки островчета. Едуардс нарекъл острова в чест на своя шеф лорд Дюси. На острова няма никаква растителност ,но има големи фамилии от най-разнообразни птици.

Население, религия и език[редактиране | edit source]

Населението е религиозно и почти изцяло образовано. Всички са протестанти (адвентисти от седмия ден). Официалният език е английски, но хората говорят на местен питкернски диалект, който е смесица от английски и таитянски думи. Проведените през последните години допитвания показват, че жителите не желаят да се присъединят към някоя от независимите островни републики в Тихия океан, а искат да си останат британско владение. Те не плащат данъци, получават ежегодна субсидия от 1,5 милиона долара и сигурността им се гарантира от британските въоръжени сили.

Стопанство[редактиране | edit source]

В миналото на Питкерн е имало много гъсти гори, но постепенно населението ги е заменило с плодови дървета и градини. Сега местните засаждат миро (вид палми) по пустинните склонове. Растат хлебно дърво, банани, праскови, дини, захарна тръстика, картофи, портокали, царевица, таро и зеленчуци. Отглеждат се кози и домашни птици.

Цялата земя е разпределена между домакинствата и се обработва. Има малки находища на цинк, манган, сребро, злато и желязо. Всички имат лодки и често излизат на риболов. Островът е трудно достъпен поради опасните коралови рифове и на него няма пристанище. Корабите спират в морето, а хората и товарите се прехвърлят на брега с лодки. На острова няма и летище. Има само един път – от залива Баунти до Адамстаун. Няма автомобили, населението ползва за транспорт три- и четириколесни АТВ. Туризмът е слабо развит.

Основен източник на приходи за Питкерн са красивите юбилейни пощенски марки с различна тематика, които се издават на острова. Всички издадени от 1940 г. насам юбилейни марки могат да се видят в сайта: www.library.puc.edu/pitcairn/philately.shtml.