Питкерн

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Острови Питкерн

Официален език	английски,Питкерн
Столица	Адамстаун
Най-голям град	Адамстаун
Кралица	Елизабет II
Генерал-губернатор	Джордж Фъргюсън
Площ	5 km²
Население	45
Валута	новозеландски долар
Internet TLD	.pn
Телефонен код	+64

Островите Питкерн (на английски Pitcairn Islands, изговаря се Питкеърн) са британска задморска територия. Разположени са в центъра на южната част на Тихия океан, приблизително по средата между континентите Австралия и Южна Америка. Най-близките съседи са островите Туамоту и Гамбие (Френска Полинезия) и чилийския остров Пасха. Питкерн е първата британска колония в Тихия океан. Състои се от 4 острова, от които само Питкерн (4,5 кв. км.) е с вулканичен произход, отвесни скали и населен, а останалите три острова са ниски и ненаселени.

[редактиране] История

Открит през 1767 г. от англичанина Филип Картрет и след това забравен. Той бил наречен на моряка, който пръв забелязал острова в далечината. Питкерн е най-малкото владение в света (по население) и е свързано с познатото на всички наименование на кокосовия сладкиш "Баунти". Така се е наричал всъщност корабът, който в края на ХVІІІ век е довел първите заселници на остров Питкерн. Но това посещение не е било нито планирано, нито доброволно. Просто това са били хора, които са търсили място да се скрият от дългата ръка на английското правосъдие, понеже по тогавашните закони са подлежали на най-тежко наказание.

Всъщност острова става известен след многобройните филмови екранизации за бунтът на кораба "Баунти", най-известният от които е от 1962 г. с легендата Марлон Брандо, превъплътил се прекрасно в ролята на кап. Флетчър Крисчън. А ето и самата история. Английският кораб "Баунти" ( "Щедрост" ) под ръководството на капитан Уйлям Блай напуснал бреговете на страната и след трудно пътуване покрай нос Хорн (Южна Америка) в края на 1788 г. достигнал бреговете на остров Таити (Френска Полинезия) в Тихия океан. Задачата била да се натоварят калеми от така нареченото "хлебно дърво" и да се превозят до Карибските острови, където да бъдат засадени, с надежда да се прихванат и отглеждат успешно. Екипажът се справил с тази задача за няколко месеца... но в това време вкусил прелестите на местния климат, на свободното поведение и лекомислени нрави на младите таитянки. И когато през април 1789 г. "Баунти" напуска Таити, част от моряците вдигат бунт (за това допринася и лошото отношение към тях), свалят Блай и верните му привърженици в лодка, оставят ги на произвола на вълните, а корабът с останалите метежници се връща в Таити. Но все пак кап. Блай и неговите хора успяват да се доберат до Англия, което означава, че за бунта вече се знае, че наказателната експедиция няма да закъснее и че всички ги очаква бесилката. Затова "Баунти" предвождан от Флетчър Крисчън с още осем бунтовника, шест таитяни и дванайсет полинезийки тръгва да търси убежище и през януари 1790 г. го намира на труднодостъпния, ненаселен, но плодороден остров Питкерн.

В началото на 1790 г. те влизат в малкия залив, наречен после Баунти Бей, изгарят кораба и така се изолират от света. Били открити съвсем случайно чак в 1807 г. от Мейхю Фолджър-капитан на американския китобоен кораб "Топаз", когато бил останал жив само един моряк, Джон Адамс. Заедно с него на острова живеели още тридесетина души, потомци на английските моряции на полинезийките, които били в свободно и неконтролирано съжителство помежду си и рядко се знаело кой е бащата на новороденото дете. И до ден днешен в това затворено общество всички са роднини, женят се помежду си и са толкова привъзани към своя остров, че не желаят да го напуснат окончателно. През 1957 г. на южния край на острова са били открити останки от британския кораб "Баунти".

Изключително трудно достъпен остров Хендерсън (30 кв.км) се намира на 168 км. североизточно от Питкерн и е около 8 пъти по-голям от него. Той е образуван от подводни вулкани. На него има множество птичи колонии и съответно той е много богат на гуано (фосфати).

Оено е открит случайно през 1819 г. от кап. Хендерсън. Това е палмов остров и има дължина 3 км. и е широк 1 км. Носи печалното име "Бащата на корабокрушенията". През всичките тези години по неговите брегове са се разбили десетки кораби.

Дюси е бил открит от Едуардс, капитан на "Баунти" през 1791 г. който търси убежище, но така и не достига до Питкерн. Намира се на 477 км източно от Питкерн. Това е един истински атол с един голям и три по-малки островчета. Той нарекъл острова в чест на своя шеф лорд Дюси. На острова няма никаква растителност ,но има големи фамилии от най-разнообразни птици.

Цялото владение има площ 57 кв.км., от които само 4,5 кв.км се падат на самия остров Питкерн. Той има дължина 3 км и широчина 1,5 км. Бреговата Тихоокеанска ивица е 51 км. Най-високата точка е Пауала Валей Ридж 347 м. Броят на жителите се изменя, достига до 233 души през 1937 г., но понастоящем неговото население е 45 (2006 г.) души и едва ли ще се запази поради емиграцията на младите островитяни. През 1856 г. заради пренаселване на острова около 200 човека са изселени на остров Норфълк. Въпреки това някои от тях се връщат след време.

[редактиране] Население, религия и език

Населението е религиозно и почти изцяло образовано. Всички са протестанти (адвентисти от седмия ден). Официалният език е английски, но хората говорят на местен питкернски диалект, който е смесица от английски и таитянски.

[редактиране] Климат

Климатът е тропичен (топъл и влажен), но на острова няма реки и жителите трябва да се запасяват с дъждовна вода.

[редактиране] Природа

В миналото на Питкерн е имало много гъсти гори, но постепенно населението ги е заменило с плодови дървета и градини. Сега местните засаждат миро (вид палми) по пустинните склонове. Растат хлебно дърво, банани, праскови, дини, захарна тръстика, картофи, портокали, царевица, таро и зеленчуци. Отглеждат се кози и домашни птици.

Цялата земя е разпределена между домакинствата и се обработва. Има малки находища на цинк, манган, сребро, злато и желязо. Всички имат лодки и често излизат на риболов. Островът е трудно достъпен през опасните коралови рифове на залива Баунти.