Марлон Брандо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марлон Брандо
Marlon Brando in 'Streetcar named Desire' trailer.jpg
Марлон Брандо като Станли Ковалски във филма „Трамвай Желание
Име Марлон Брандо Младши
Роден 3 април 1924 г.(1924-04-03)
Омаха, Небраска, САЩ
Починал 1 юли 2004 г. (на 80 г.)
Лос Анджелис, Калифорния, САЩ
Активни години 1944-2004
Брачни партньори Ана Кашфи (1957-1959)
Мовита Кастанеда (1960-1962)
Тарита Терипиа (1962-1972)
Оскари Най-добра мъжка роля
1954 „На кея“ (On the Waterfront)
1972 „Кръстникът“ (The Godfather)
Награди Еми Най-добра поддържаща мъжка роля
1979 „Корени: Следващите поколения“(Roots: The Next Generations)
Награди Златен глобус Най-добър актьор - Драма
1955 „На кея“
1972 „Кръстникът“
Награди на БАФТА Най-добър актьор
1953 „Да живее Сапата!“ (Viva Zapata!)
1954 „Юлий Цезар“ (Julius Caesar)
1955 „На кея“
Награди Грами за цялостна карирера
Официален сайт http://www.marlonbrando.com/
Марлон Брандо в Общомедия

Ма̀рлон Бра̀ндо (на английски: Marlon Brando), роден на 3 април 1924 г. и починал на 1 юли 2004 г. е американски актьор, считан за един от най-знаменитите филмови артисти на своето време.[1] Брандо е носител на три награди на филмовата академия на САЩ за Най-добра мъжка роля във филмите „На кея“ (1954) , „Кръстникът“ (1972) и за цялостна кариера. Също така е притежател на редица други почестни отличия, сред които - награди Еми, Златен глобус, БАФТА и др. Той е поставен на четвърта позиция в 100-те най-велики актьори на всички времена от Американския филмов институт.

Освен велик актьор, Брандо е и известен активист, демонстрирал отношение по важни политически и социални проблеми като Американските граждански права и Преместванията на американските индианци.

Ранни години[редактиране | edit source]

Марлон Брандо е роден в Омаха, Небраска, САЩ, син на Дороти Джулия Пенбейкър Брандо (Доди Брандо), актриса, и Марлон Брандо Старши, търговец на строителни материали и двамата - алкохолици.[2][3] Майката на Марлон е от ирландско-английски произход, а баща му - от холандско-германски. Той има две по-големи сестри - Жоселин и Франсис. [4] През 1935 г. семейството се мести в Еванстън, Илинойс, но по-късно родителите се разделят и майката на Марлон взема трите си деца и заминава да живее при своята майка в Санта Ана, Калифорния. През 1937 г. отново се събират и се преместват в Либъртивил, Илинойс, малко градче на север от Чикаго близо до езерото Мичиган.[5] Брандо изживява тежко детство заради непрестанните пиянски нощи и ежедневни арести на майка си и честите пътувания на баща си. Вместо майка му за него се грижат по-големите му сестри. В гимназията е слаб ученик, постоянно бягащ от часове и често изпращан на разговор с директора. [6]

На 16 годишна възраст бащата на Брандо го изпраща във военната академия в Минесота, заради непрестанните проблеми с дисциплината. Той остава там почти 3 години, но през това време не подобрява своето поведение и създава проблемни ситуации и затова в годината на завършването си той е изключен.[2][7]

Кариера[редактиране | edit source]

Ранна кариера[редактиране | edit source]

Без да завърши училище, Брандо се премества да живее при по-голямата си сестра в Ню Йорк, която по това време се опитва да стане актриса. След пристигането си Брандо се записва да учи в актьорската школа на известната преподавателка Стела Адлър. Там той усвоява нов натуралистичен актьорски стил, наречен „Методът“. През 1944 г. Брандо дебютира на Бродуей в пиесата „Аз помня мама“ (I Remember Mama). Първият голям успех на младия аткьор е участието му в представлението „Кафене Тръклайн“ (Truckline Café) през 1946 г., след което нюйоркските критици го категоризират като най-обещаващия актьор на Бродуей. През 1947 г. той изиграва най-великата си роля на театрална сцена - на героя Станли Ковалски в драматичната творба на Тенеси Уилямс, „Трамвай Желание“ (A Streetcar Named Desire), режисирана от Елия Казан [8].

Марлон Брандо като Емилиано Сапата във филма „Да живее Сапата!

През 1950 г. Брандо изиграва първата си роля на голям екран във филма „Мъжете“ (The Men), режисиран от Фред Цинеман, в който героят му е парализиран ветеран от Втората световна война. [9] Верен на актьорските техники, на които е обучаван от Стела Адлър, той престоява един месец в болница за ветерани, за да се приготви за ролята.[10] През 1951 г. участва във филмовата адаптация на режисьора Елия Казан на пиесата „Трамвай Желание“, която му носи първата от четирите поредни номинации за награда на филмовата академия на САЩ за най-добра мъжка роля. Филмът постига огромен успех и е носител на четири награди Оскар, включително за главна женска роля на актрисата Вивиан Лий.

Следващата роля, за която Брандо е номиниран за Оскар, е във филма от 1952 г., „Да живее Сапата!“ (Viva Zapata!), във който актьорът се превъплатява във бедния селянин Емилиано Сапата, който става революционер и по-късно президент на Мексико. Третата номинация за Оскар на Брандо е през 1953 г. за ролята му във филма „Юлий Цезар“ (Julius Caesar), адаптация на пиесата на Уилям Шекспир [2]. За участието си в „Да живее Сапата!“ и „Юлий Цезар“ той получава две награди на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (БАФТА) за най-добра мъжка роля.

През 1953 г. Брандо участва и в драматичния филм на Стенли КрамърДивият“ (The Wild One), създаден по романа на Франк Руни, във който героят му Джони Стаблър е мотоциклетист и гангстерски лидер, който тероризира малък град.[2][11]

На кея[редактиране | edit source]

Марлон Брандо с Ева Мари Сейнт в „На кея“

През 1954 г. и 1955 г. Брандо става носител на първите си награди Оскар и Златен глобус за най-добра мъжка роля и за трети път е отличен с награда на БАФТА за най-добър актьор, за участието си във криминалната драма „На кея“ (On The Waterfront) отново с режисьор Елия Казан. Филмът проследява историята на Тери Малой (Брандо), който става свидетел на убийство. Той се влюбва в сестрата на убития и с нейна помощ разкрива виновниците за смъртта на брат ѝ. „На кея“ е носител общо на 8 награди Оскар и още 16 отличия и 7 номинации. [12]

През периода от 1955 г. до 1958 г. хората от филмовата индустрия назовават Брандо като един от десетте най-атрактивни съвременни актьори. [7] През това време той играе герои от различен типаж, от Наполеон Бонапарт във филма Dèsirèe, през танцуващия и пеещия комарджия Скай Мастърсън в „Бейби Дол“ (Guys and Dolls), в който му партнира Франк Синатра, до лейтанант Кристиан Дисъл в „Младите лъвове“ (The Young Lions).[8] През 1959 г. актьорът открива своя собствена компания за производство на филми и телевизионни предавания, наречена „Пенбейкър Пръдакшънс“ (Pennebaker Productions), кръстена на неговата майка.[2] Това му позволява да направи своя дебют като режисьор на американския уестърн от 1961 г. „Еднооките валета“ (One-Eyed Jacks), за който операторът Чарлс Ланг е номиниран за Оскар за най-добра кинематография. [13]

През шестдесетте години на 20 век кариерата на Брандо претърпява значителен спад. Той участва в редица филми, оценени ниско от критиката като римейка „Бунтът на Баунти“ (Mutiny on the Bounty) и „Отражение в едно златно око“ (Reflections in a Golden Eye). Накрая на деситилетието кариерата на актьора е почти приключила, благодарение на репутацията му на трудна звезда с роли във високобюджетни и крайно противоположни филми.[14][15]

Кръстникът[редактиране | edit source]

През 1972 г. това положение се променя след участието на Брандо в трилъра „Кръстникът“ (The Godfather), режисиран от Франсис Форд Копола. За своята роля на главата на престъпната мафия Дон Вито Корлеоне, Брандо печели втория си Оскар за най-добра мъжка роля. Филмът е носител още на две награди Оскар за най-добър сценарий на Марио Пузо и Копола и за най-добър филм и още на 19 други отличия и 17 номинации. [16] На церемонията по връчването на Оскарите обаче Брандо отказва да получи наградата в знак на протест срещу дискриминацията на Холивуд спрямо коренните жители на Америка. Той не се появява на събитието, а вместо това изпраща актриса, представяща се за индианка, която да откаже наградата вместо него.[17]

Същата година Брандо се снима в скандалния филм на Бернардо БертолучиПоследно танго в Париж“ (Ultimo tango a Parigi), който става известен най-вече заради сексуалната си откровеност.[18] Във филма актьорът играе наскоро овдовял американец на име Пол, който има особена анонимна връзка с французойка на име Жан, в чиято роля е актрисата Мария Шнайдер. За участието си в „Последно танго в Париж“ Брандо отново е номиниран за Оскар, но вместо да се радва той категорично заявява, че никога повече не иска да се разрушава емоционално, за да изиграе ролята си на ниво. Когато снимките за филма приключват, актьорът разказва, че се е чувствал „сякаш е насилил най-съкровената си същност“ и за него цената на това страдание е твърде висока.[19]

Следващият филм, в който Брандо играе главна роля е уестърна на Артър Пен от 1976 г., „По Мисури“ (The Missouri Breaks), в който му партнира Джак Никълсън.[20] В него той играе наемен стрелец, който обикаля Запада, изпълнявайки поръчки. В началото Брандо не харесва филма, но впоследствие, след като нанася някои промени в облика на своя герой, с разрешението на режисьора Артър Пен, той започва да се гордее с ролята си. По време на заснемането на „По Мисури“ актьорът води спорове относно хонорара си, но в крайна сметка продуцентите се съгласят на неговите условия.[21]

Късна кариера[редактиране | edit source]

През 1978 г. Брандо участва с малка роля в касовия хит „Супермен“ (Superman), в който играе бащата на главния герой, Джор-Ел. За участието си във филма той получава над 3 милиона долара хонорар.[4] По-късно Брандо заснема сцени за продължението на филма, носещо заглавието „Супермен 2“, но продуцентите отказват да му платят същия огромен хонорар като за първата част и той не дава разрешение за ползване на кадрите. Две години след смъртта на актьора през 2006 г. той „изненадва“ публиката с появавата си в „изгубеното продължение“ „Супермен се завръща“ (Superman Returns), в който са включени кадри на Брандо като Джор-Ел, неизползвани в първия филм. [14]

През 1979 г. актьорът се снима във военния екшън на Франсис Форд КополаАпокалипсис сега“ (Apocalypse Now), създеден по романа на Джоузеф Конрад „Сърцето на мрака“ . Филмът е номиниран за 8 награди Оскар, от които печели две - за най-добра операторска работа и за най-добър звук.[22] След заснемането на криминалния трилър „Формулата“ (The Formula) през 1980 г. Брандо публично се оттегля от актьорската кариера. Но след около 10 години той се завръща с второстепенна роля в драмата „Сух бял сезон“ (A Dry White Season), в която участват Доналд Съдърланд и Сюзън Сарандън. За своето представяне актьорът е номиниран за Оскар за най-добра второстепенна мъжка роля през 1989 г.

През последното десетилетие на 20 век Брандо участва във филми като „Островът на д-р Моро“ (The Island of Dr Moreau), които му донасят негативни мнения, компрометиращи цялостната му кариера. Въпреки това той оставя и изпълнения, оценени положително от критиката като участието му в криминалната комедия „Новакът“ (The Freshman) през 1990 г. и в романтичната драма „Новият Дон Жуан“ (Don Juan DeMarco) през 1995 г., в която партнира на Джони Деп и Фей Дънауей. През 2001 г. актьорът се снима в последният си филм, криминалния трилър „Прецакването“ (The Score) с участието на Робърт де Ниро.

Личен живот[редактиране | edit source]

Освен с постижения във филмовата си кариера Брандо става известен и с борбите, които води за гражданските права, свободата на коренните жители на Америка и други важни политически каузи. Личният живот на актьора е коментиран широко от жълтата преса. Той се жени и развежда три пъти и освен това има и много любовни афери с известни личности. Първата му съпруга, актрисата Ана Кашфи, с която женят през 1957 г., му ражда първото дете Кристиан Брандо, който по-късно става известен в медиите с многобройните си скандали. От втората и третата си жена Брандо има още двама сина и две дъщери. Освен това има дългогодишна връзка с домашната си прислужница, която му ражда още една дъщеря и двама сина.

Биографията му, публикувана през 1976 г. от Гару Кери, включва следния цитат на Брандо: "Хомосексуалността е толкова на мода, че вече не е новина. Както голям брой мъже, така и аз съм имал хомосексуални случки, от които не се срамувам." [23]

Непрестанните спекулации с личния живот на актьора го карат сам да поеме иниациатива и да разкаже живота си на своите почитатели и затова през 1995 г. издава автобиографичната книга „Песните на мама“ (Songs My Mother Taught Me) със съавтор Робърт Линдзи. В книгата актьорът разказва подробно за любовните си отношения с известни актриси като Мерилин Монро, но не споменава за трите си брака и единадесетте си деца.[24]

През 2006 американският автор Даруин Портър публикува биографичната книга "БРАНДО зад кулисите", в която под формата на журналистическо разследване се проследяват в детайли и многобройните връзки на Брандо с мъже. Една от тях, за която разказват и всички приятели на Брандо, е с рано починалия американски актьор и секс-символ на 50-те Джеймс Дийн. Но Брандо е имал мимолетни сексуални връзки и с Тенеси Уилямс, Роже Вадим, Кари Грант и други знаменитости от онези години. В последните години от живота си Марлон дори признава в едно интервю, че пази в дома си стъкленица с праха на покойния Уоли Кокс - един от най-близките му интимни приятели. [25]

През последните години от живота си Брандо получава повече внимание от медиите заради проблемния си личен живот и борбата си със затлъстяването отколкото заради актьорската си кариера.

Смърт[редактиране | edit source]

Умира на 1 юли, 2004 г. в болница, на 80 годишна възраст. Прахът на актьора е разпръснат една част - над остров Таити, а другата - над Долината на смъртта.

Деца[редактиране | edit source]

  • От Ана Кашфи:
    • Кристиан Деви Брандо (1958-2008)
  • От Мовита Кастанеда:
    • Мико Кастанеда Брандо (р. 1961)
    • Ребека Брандо Котлински (р. 1966)
  • От Тарита Тирипиа:
    • Саймън Техоту Брандо (р. 1963)
    • Тарита Чейен Брандо
  • От Мария Кристина Руиз (дългогодишна прислужница)
    • Нина Присила Брандо (р. 1989)
    • Майлс Джонатан Брандо (р. 1992)
    • Тимоти Брандо (р. 1994)
  • Осиновени:
    • Петра Брандо-Корвал (р. 1972)
    • Маямити Брандо (р. 1977)
    • Райатуа Брандо (р. 1982)

Скандали[редактиране | edit source]

Скандал с Кристиан, най-големия син на Брандо[редактиране | edit source]

Най-големият син на Марлон Брандо от първия му брак с Ана Кашфи, Кристиан става популярен в медийното пространство след като на 16 май, 1990 г. прострелва и ранява смъртоносно годеника на сестра си Чейен, 26-годишния Даг Дролет във фамилната къща на Брандо в Бевърли Хилс. Първоначално Кристиан има възможност да получи максималната присъда за непредумишлено убийство - 16 години, но впоследствие съдът решава да намали присъдата на 10 години, като след петата му позволяват да се върне в къщата си и да остане по домашен арест. В своя защита той изрича: „Съжалявам...Ако можех, бих искал да съм на мястото на Даг. Готов съм за последствията.“ [26] Освен за смъртта на Даг Дролет, Кристиан е осъждан още и за домашно насилие над съпругата си Дебора през 2005 г., за което присъдата му е три години затвор и задължителен престой в клиника за лечение на зависимост от алкохол и наркотици.[27] През 1995 г., 5 години след убийството на Дролет, сестрата на Кристиан, Чейен, страдаща заради тежките белези от претърпяна пътна катастрофа и все още депресирана от смъртта на годеника си, решава да сложи край на живота си и се обесва.[26] Брат ѝ Кристиан умира от пневмония на 26 януари, 2008 г. в Лос Анджелис.[28]

Награди[редактиране | edit source]

Марлон Брандо като Станли Ковалски

Награди на филмовата академия на САЩ

  • 1954 - Най-добра мъжка роля в „На кея“
  • 1972 - Най-добра мъжка роля в „Кръстникът“
  • 1999 - цялостна кариера

Номинациии:

  • 1951 - Най-добра мъжка роля в „Трамвай Желание“
  • 1952 - Най-добра мъжка роля в „Да живее Сапата!“
  • 1953 - Най-добра мъжка роля в „Юлий Цезар“
  • 1957 - Най-добра мъжка роля в „Сайонара“
  • 1973 - Най-добра мъжка роля в „Последно танго в Париж“
  • 1989 - Най-добра второстепенна мъжка роля в „Сух бял сезон“

Награди на БАФТА

  • 1953 - Най-добър чуждестранен актьор в „Да живее Сапата!“
  • 1954 - Най-добър чуждестранен актьор в „Юлий Цезар“
  • 1955 - Най-добър чуждестранен актьор в „На кея“

Номинации:

  • 1973 - Най-добра мъжка роля в „Бегълците“
  • 1973 - Най-добра мъжка роля в „Кръстникът“
  • 1974 - Най-добра мъжка роля в „Последно танго в Париж“
  • 1989 - Най-добра второстепенна мъжка роля в „Сух бял сезон“

Награди Еми

  • 1979 - Най-добра второстепенна мъжка роля (минисериал/филм) в „Корени: Следващите поколения“

Награди Златен глобус

  • 1955 - Най-добра мъжка роля - Драма в „На кея“
  • 1973 - Най-добра мъжка роля - Драма в „Кръстникът“

Номинации:

  • 1957 - Най-добра мъжка роля - Мюзикъл/Комедия в „Чайната на августовската луна“
  • 1958 - Най-добра мъжка роля - Драма в „Сайонара“
  • 1964 - Най-добра мъжка роля - Драма в „Омразният американец“
  • 1990 - Най-добра второстепенна мъжка роля в „Сух бял сезон“

Награди на филмовия фесивал в Кан

  • 1954 - Най добра мъжка роля в „Да живее Сапата!“

Награди Златна малинка

  • 1997 - Най-лоша второстепенна мъжка роля в „Островът на д-р Моро“

Номинации:

  • 1981 - Най-лоша второстепенна мъжка роля във „Формулата“
  • 1993 - Най-лоша второстепенна роля в „Христофор Колумб“
  • 1997 - Най-лоша екранна двойка в „Островът на д-р Моро“, споделена с „онова разпокъсано джудже“ [29]

Филмография[редактиране | edit source]

Година Заглавие на български Оригинално заглавие Роля Бележки
1950 Мъжете „The Men“ Кен Уилчък
1951 Трамвай Желание „A Streetcar Named Desire“ Станли Ковалски
1952 Да живее Сапата! „Viva Zapata!“ Емилиано Сапата
1953 Юлий Цезар „Julius Caesar“ Марк Антоний
Дивият „The Wild One“ Джони Стаблър Разказвач
1954 На кея „On the Waterfront“ Тери Малой
Дезире „Dèsirèe“ Наполеон Бонапарт
1955 Момчета и кукли „Guys and Dolls“ Скай Мастърсън
1956 Чайната на августовската луна „The Teahouse of the August Moon“ Сакини
1957 Сайонара „Sayonara“ Лойд „Ейс“ Грувър
1958 Младите лъвове „The Young Lions“ лейт. Кристиан Дисъл
1959 Бегълци „The Fugitive Kind“ Валънтайн „Снейкскин“ Хавиер
1961 Еднооките валета „One-Eyed Jacks“ Рио Също и режисьор
1962 Бунтът на Баунти „Mutiny on the Bounty“ 1ви лейт. Флечър Кристиан
1963 Омразният американец „The Ugly American“ Харисън Картър МакУайт
1964 Приказка за лека нощ „Bedtime Story“ Фреди Бенсън
1965 Моритури „Morituri“ Робърт Крейн
1966 Запознайте се с Марлон Брандо „Meet Marlon Brando“ Себе си
Преследването „The Chase“ шериф Кедлър
Апалуза „The Appaloosa“ Мат Флечър
1967 Графиня от Хонконг „A Countess from Hong Kong“ Огдън Меърс
Отражения в златисто око „Reflections in a Golden Eye“ Уелдън Пендъртън
1968 Кенди „Candy“ Гриндъл
Нощта на следващия ден „The Night of the Following Day“ Клоуфър
1969 Кеймада „Queimada / Burn!“ Сър Уилям Уокър
1970 Кинг: Филмиран запис... От Монтгомъри до Менфис „King: A Filmed Record... Montgomery to Memphis“ Себе си документален филм
1972 Среднощни гости „The Nightcomers“ Питър Куинт
Кръстникът „The Godfather“ Дон Вито Корлеоне
Последно танго в Париж „Last Tango in Paris“ Пол
1976 По Мисури „The Missouri Breaks“ Робърт Лий Клейтън
1978 Супермен „Superman“ Джор-Ел
1979 Корени: Следващите поколения „Roots: The Next Generations“ Джордж Линкълн Рокуел ТВ минисериал
Апокалипсис сега „Apocalypse Now“ полк. Уолтър Курц
1980 Формулата „The Formula“ Адам Стийфъл
1989 Сух бял сезон „A Dry White Season“ Иън Макензи
1990 Новакът „The Freshman“ Кармайн Сабатини
1991 Сърцата на мрака: Апокалипсисът на един кинаджия „Hearts of Darkness: A Filmmaker's Apocalypse“ Себе си Документален филм
1992 Апокалипсис сега „Apocalypse Now“ полк. Уолтър Курц
1979 Христофор Колумб „Christopher Columbus: The Discovery“ Томас де Торкемада
1995 Новият Дон Жуан „Don Juan DeMarco“ д-р Джак Миклър
1996 Островът на д-р Моро „The Island of Dr Moreau“ д-р Моро
1997 Смелият „The Brave“ Маккарти
1998 Лесни пари „Free Money“ Свен Соренсън
2001 Прецакването „The Score“ Макс
2006 Супермен се завръща „Superman Returns“ Джор-Ел Архивно появяване
Супермен 2 „Superman II: The Richard Donner Cut“ Джор-Ел Архивно появяване
2007 БРАНДО „BRANDO“ Себе си Документален филм

Книги[редактиране | edit source]

  • Марлон Брандо, Доналд Кемъл, Фан-тан - роман
  • Марлон Брандо, Песните на мама (1994) [30] - мемоари

Източници[редактиране | edit source]

  1. През 1989 г., Британският журналист Джон Шоу нарича Марлон Брандо, най-близкото подобие на Лорънс Оливие, което Америка някога е имала (по повод смъртта на Оливие, считан за най-великия британски актьор).
  2. а б в г д Marlon Brando - Biography MarlonBrando.com Посетен на 2008-07-17
  3. Марлон Брандо Kino.dir.bg Посетен на 2008-07-17
  4. а б Marlon Brando - Biography IMDb.com Посетен на 2008-07-21
  5. Брандо, Марлон „Песните на мама“ стр. 25-30
  6. Брандо, Марлон „Песните на мама“ стр. 39-40
  7. а б MARLON BRANDO Biography Notablebiographies.com Посетен на 2008-07-18
  8. а б Marlon Brando Biography (1924-2004) Biography.com Посетен на 2008-07-19
  9. Мъжете (1950) Cinefish.com Посетен на 2008-07-17
  10. Marlon Brando Biography Starpulse.com Посетен на 2008-07-21
  11. The Wild One (1953) IMDb.com Посетено на 2008-07-22
  12. On the Waterfront (1954) IMDb.com Посетен на 2008-07-22
  13. One-Eyed Jacks (1961) IMDb.com Посетен на 2008-07-22
  14. а б Marlon Brando Rottentomatoes.com Посетен на 2008-07-22
  15. Гърдев, Борислав „Сеньорът на американското кино“ Liternet.bg Посетен на 2008-07-22
  16. The Godfather (1972) IMDb.com Посетен на 2008-07-22
  17. Brando, Marlon Marlon Brando's Unfinished Oscar Speech NativeVillage.org Посетен на 2008-07-27
  18. Last Tango in Paris (1972) RottenTomatoes.com Посетен на 2008-07-22
  19. Брандо, Марлон „Песните на мама“ стр. 430-431
  20. По Мисури (1976) Cinefish.bg Посетен на 2008-07-22
  21. Брандо, Марлон „Песните на мама“ стр. 436-438
  22. Apocalypse Now (1979) IMDb.com Посетен на 2008-07-22
  23. Marlon Brando: The Only Contender, Gary Carey, St Martins Press, 1976
  24. Гърдев, Борислав „За Брандо като за Брандо“ Liternet.bg Посетен на 2008-09-04
  25. "Brando Unzipped", Darwin Porter, Blood Moon Productions, 2006
  26. а б „Естествено продължение (с... наследниците на Брандо и Джагър)“ Askeer.blog.bg Посетен на 2008-07-25
  27. „Почина Кристиан, най-големият син на Марлон Брандо“ Chernomorie.com Посетен на 2008-07-22
  28. „Почина Кристиян Брандо“ BGvesti.com Посетен на 2008-07-22
  29. Awards for Marlon Brando IMDb.com Посетен на 2008-07-25
  30. Борислав Гърдев, Романистът Марлон Брандо, в. ЛВ, бр. 2, 23-01-08

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за