Максимилиан Шел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Максимилиан Шел
Maximilian Schell edit.jpg
Максимилиан Шел през 2006 г.
Роден 8 декември 1930 г.(1930-12-08)
Виена, Австрия
Починал 1 февруари 2014 г. (на 83 г.)
Инсбрук, Австрия
Активни години 1955–2014

Максимилиан Шел (на немски: Maximilian Schell; роден на 8 декември 1930 г. във Виена, починал на 1 февруари 2014 г. в Инсбрук) е австро-швейцарски артист, режисьор и продуцент.

Максимилиан Шел e син на Херман Фердинанд Шел (1900–1972), швейцарски писател, и Маргарете Ное фон Нордберг (1905–1995), виенска артистка, и по-малък брат на артистите Мария Шел (1926–2005) и Карл (* 1927) и по-голям брат на Ими (1934–1992).

През 1938 г. фамилията се преселва от Виена в Швейцария, поради преминаването на Австрия към нацистка Германия. Той расте в Базел и Цюрих. Максимилиан следва философия, история на изкуството и германистика, също музикални- и театрални науки в Цюрих, Базел и Мюнхен. Той бил и футболист в Грасхопер-клуб Цюрих.

За ролята си в „Нюрнбергският процес“ получава 1962 г. наградите Оскар и Златен глобус.

Той има връзка три години със Сорая Есфандиари Бактиари (1932-2001), втората съпруга на последния шах на Персия Мохамед Реза Пахлави. През 1985 г. той се жени за руската артистка Наталия Андрейченко (* 1956) до 2005 г.; 1989 г. се ражда дъщеря им Анастасия. На 20 август 2013 г. той се жени за немската оперна певица Ива Миханович (* 1978).

По време на телевизионни снимки Шел припада на 18 януари 2014 г. в един хотел в Кицбюел. В болницата установяват пневмония. След десет дена може да напусне болницата здрав. На 30 януари 2014 г. е опериран от болки в гърба в болницата на Инсбрук. Той не се събужда от наркозата и умира на 83 години през нощта срещу събота, на 1 февруари 2014 г. малко след три часа.

Произведения[редактиране | edit source]

  • Максимилиан Шел: Der Rebell. Eine Erzählung. C. Bertelsmann, München 1997, ISBN 978-3-570-12181-8.
  • Максимилиан Шел: Ich fliege über dunkle Täler oder Etwas fehlt immer. Erinnerungen. Hoffmann und Campe, Hamburg 2012, ISBN 978-3-455-50178-0.

Източници[редактиране | edit source]

  • Schauspieler Maximilian Schell ist tot, n24.de, 1 февруари 2014
  • Gero von Boehm: Maximilian Schell. Interview in: Begegnungen. Menschenbilder aus drei Jahrzehnten. Collection Rolf Heyne, München 2012, ISBN 978-3-89910-443-1, 2001, S. 272–281.
  • Mats Staub: Maximilian Schell. In: Andreas Kotte (Hrsg.): Theaterlexikon der Schweiz. Band 3. Chronos, Zürich 2005, ISBN 3-0340-0715-9, S. 1597 f.

Външни препратки[редактиране | edit source]