Джак Никълсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джак Никълсън
Jack Nicholson 2002.jpg
американски актьор
Роден 22 април 1937 г. (1937-04-22) (77 г.)
Ню Йорк, САЩ
Активни години 1958–
Брачни партньори Сандра Найт (1962-1968)
Оскари Най-добра мъжка роля:
1975 — Полет над кукувиче гнездо
1997 — Колкото толкова
Най-добра поддържаща мъжка роля:
1983 — Думи на обич
Награди Златен глобус Златен глобус на името на Сесил Демил — 1999
Най-добър актьор в драма:
1974 — Китайски квартал
1975 — Полет над кукувиче гнездо
2003 — Относно Шмид
Най-добър актьор в мюзикъл или комедия:
1986 — Честта на фамилията Прици
1997 — Колкото толкова
Най-добър поддържащ актьор:
1983 — Думи на обич
Награди на БАФТА Най-добър актьор:
1974 — Китайски квартал, Последният детайл
1975 - Полет над кукувиче гнездо
Най-добър поддържащ актьор:
1982 — Червените

Джон Джоузеф "Джак" Никълсън (на английски: Jack Nicholson) е популярен американски актьор, режисьор, продуцент и писател, смятана за един от най-добрите в професията си. През цялата си кариера, Джак Никълсън влиза в уникални и предизвикателни роли, много от които включват тъмни образи на невротик и/или психопат. Дванадесетте номинации за Оскар, го правят най-номинирания актьор на всички времена.

Никълсън два пъти печели Оскар за най-добра мъжка роля, за Полет над кукувиче гнездо и за Колкото толкова. Също така печели Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля през 1983 за филма Terms of Endearment. Никълсън е добре познат с превъплъщения в ролята на „лошия“ - като Франк Костело в „От другата страна“, Джак Торънс в „Сиянието“ и Жокера в Батман през 1989 г.

Никълсън е един от само двама актьори, който е номиниран за "Оскар" през всяко десетилетие от 1960 до 2000 г., другият е Майкъл Кейн. Той спечели шест награди Златен глобус и получава отличието „Kennedy Center Honor“ през 2001 г.. През 1994 г. той се превръща в един от най-младите участници, на който е присъдена наградата на Американския филмов институт.

Ранни години[редактиране | edit source]

Никълсън е роден в Ню Джърси, син на вариетна танцьорка, Джун Франсис Никълсън (сценично име Джун Нилсон). Джун се омъжва за шоумена Доналд Фурсило (сценично име Доналд Роус) шест месеца по-рано в Мериленд, на 16 октомври 1936 г., въпреки, че Фурсило вече е женен. Той предлага да се грижи за детето, но майката на Джун – Етел настоява да се грижи за бебето, за да може Джун да продължи кариерата си. Доналд Фурсило твърди, че е баща на Никълсън, но като се жени за Джун, той е обвинен в многоженство. Биографът Патрик МакГилигън твърди в книгата „Живота на Джак“ („Jack's Life“, че латвиеца Еди Кинг, мениджърът на Джун, може да е биологичният баща Никълсън. Други източници предполагат, че Джун не е сигурна кой е бащата. Майката на Никълсън е от ирландски, английски и холандски произход, въпреки че той и семейството му се самоопределят като Ирладци.

Никълсън вярва, че неговите баба и дядо по майчина линия (Джон Джоузеф Никълсън и Етел Мей) са негови родители. През 1974 г. той открива, че неговите "родители" всъщност са баба му и дядо му, а сестра му в действителност е неговата майка, след статия във списание "Тайм". По това време и майка му и баба му са починали (през 1963 и 1970 г., съответно). Никълсън заявява, че не знае кой е неговият биологичен баща, защото "Само Етел и Джун знаеха и никога не казаха на никого"​​.

Никълсън израства в Нептун Сити, Ню Джърси. Преди започване на гимназия, семейството му се премества в апартамент в Спринг Лейк, Ню Джърси. „Ник“, както е известен на своите приятели от училище, учи в Manasquan High School, където е избран за "клоун на класа" от випуск 1954. Той е в ареста всеки ден в продължение на цялата учебна година. През 2004 г. Никълсън присъства на 50-годишна среща в училището, придружен от леля си Лорейн.

Кариера[редактиране | edit source]

Първи стъпки[редактиране | edit source]

Никълсън в The Little Shop of Horrors, 1960

Когато Никълсън за пръв път стъпва в Холивуд, той работи за легендите в анимацията Уилям Хана и Джоузеф Барбера. Виждайки таланта му като артист, те предлагат на Никълсън да работи като аниматор. Позовавайки се на желанието си да стане актьор, той отказва.

Той прави филмовия си дебют в нискобюджетния сериал „The Cry Baby Killer“, през 1958 г., изпълнявайки главната роля. За следващото десетилетие, Никълсън често си сътрудничи с продуцента на филма, Роджър Корман. Корман режисира Никълсън няколко пъти, най-вече „The Little Shop of Horrors“, а също и в Гарванът, „The Terror“, и „The St. Valentine's Day Massacre“. Работи често с режисьора Монте Хелман, както и в нискобюджетни уестърни, по-специално в „Ride in the Whirlwind“ и „The Shooting“.


Възход[редактиране | edit source]

През 1967 г., Никълсън пише сценария за филма „The Trip“ (режисиран от Корман), в който участват Питър Фонда и Денис Хопър. Никълсън е съавтор, с Боб Рафелсън, на филма „Head“ и отговаря за саудтрака на филма. Въпреки това, едва след като получава роля във „Волният ездач“ („Easy Rider“), той прави първия си голям пробив в киното. Никълсън играе алкохолизирания адвокат Джордж Хансън, за което получава първата си номинация за "Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля".

Номинацията за най-добра мъжка роля идва на следващата година за участието му в „Пет леки пиеси“ („Five Easy Pieces“, 1970). През същата година той се появява във филмовата адаптация на „On A Clear Day You Can See Forever“. Първоначално Никълсън трябва да играе ролята на отец Деймиън Карас в „Екзорсистът“, но ролята е дадена на Джейсън Милър.

Други роли на Никълсън са в „Последният детайл“ („The Last Detail“, 1973), за която е удостоен с награда за най-добър актьор на филмовия фестивал в Кан, както и трилъра на Роман Полански, Китайски квартал ​​(1974). Никълсън е номиниран за наградата на Академията за най-добър актьор за двата филма и печени наградата Златен глобус за най-добър актьор в драматичен филм за Китайски квартал

Джак Никълсън и Денис Хупър на 62-те награди "Оскар", 26 март, 1990

Никълсън печели първата си награда Оскар за най-добра мъжка роля за ролята на Рандъл Макмърфи във филмовата адаптация на романа на Кен Киси Полет над кукувиче гнездо, режисирана от Милош Форман през 1975 г. След това той започва да взема по-необичайни роли. Взема една малка роля в „The Last Tycoon“, с участието на Робърт Де Ниро. Участва в уестърна „По Мисури“ („The Missouri Breaks“), където работи с Марлон Брандо.

Въпреки, че не получава Оскар за ролята на Стенли Кубрик в „Сиянието“ на Стивън Кинг (1980), това остава една от най-значимите му роли. Вторият „Оскар“, Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля, за ролята си на пенсионирания астронавт Гарет Бридлъв в „Думи на обич“ („Terms of Endearment“, 1983), режисиран от Джеймс Л. Брукс. Никълсън продължава да работи през 80-те г., участва в „Пощальонът звъни винаги два пъти“ (1981), „Червените“ (1981), Честта на фамилията Прици (1985), „Вещиците от Истуик“ (1987), „Телевизионна мрежа“ (1987), и „Ironweed“ (1987). Последват и три номинации за Оскар за „Червените“, Честта на фамилията Прици и „Ironweed“.

Филмът Батман от 1989 г., в който Никълсън играе психопат убиец и престъпник, Жокера, е международен хит и донася на Никълсън $ 60 милиона долара. За ролята си в „Доблестни мъже“ получава още една номинация за Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля.

През 1996 г. Никълсън сътрудничи още веднъж с режисьора Тим Бъртън в „Марсиански атаки“, където играе две противоположни роли, президент и строителен предприемач. Не всички изпълнения Никълсън се приемат добре. Той е номиниран за наградите Златна малинка като най-лош актьор за „Man Trouble“ (1992) и „Хофа“ (1992). Въпреки това, участието на Никълсън в „Хофа“ му донася номинация за "Златен глобус".

Никълсън, печели следващия си Оскар за най-добра мъжка роля за ролята си на Мелвин Юдал, в Колкото толкова (1997), отново режисиран от Брукс. През 2001 г. Никълсън е първият актьор, който получава наградата "Станиславски" ("Stanislavsky Award") на международния филмов фестивал в Москва.

2002 - днес[редактиране | edit source]

Джак Никълсън, 2008

В „Относно Шмид“ (2002), Никълсън играе пенсионер, който поставя под съмнение собствения си живот след смъртта на съпругата му. Сдържаното му представяне му печели номинация за Оскар за най-добра мъжка роля и награда Златен глобус за най-добър актьор в драматичен филм. В „Психаротерапия“ (2003), той играе агресивен терапевт,заедно с Адам Сандлър. През 2003 г. Никълсън участва в „Невъзможно твой“. В края на 2006 г., Никълсън отбеляза завръщането си към тъмната страна като Франк Костело, садистичен мафиотски бос, партнирайки си с Мат Деймън и Леонардо ди Каприо в наградения с Оскар филм на Мартин Скорсезе, „От другата страна“.

През ноември 2006 г., Никълсън започва снимките на следващия си проект, „Ритни камбаната с финес“, роля, за която той обръсна главата си. Във филма участват Никълсън и Морган Фрийман като умиращи мъже, които изпълняват списък от цели преди да умрат. Последният му филмова роля до момента е „Как да разбера“.

Филмография[редактиране | edit source]

Година Филм Оригинално заглавие Роля Бележки
1958 The Cry Baby Killer Джими Уолъс
1960 Too Soon to Love Бъди
The Wild Ride Джони Варън
The Little Shop of Horrors Уилбър Форс
Studs Lonigan Уери Райли
1962 The Broken Land Уил Брошъс
1963 The Terror Андре Дювалие
Гарванът The Raven Рексфорд Бедло
1964 Flight to Fury Джей Уикхам също сценарист
Ensign Pulver Долан
1965 Ride in the Whirlwind Уес също продуцент
1966 The Shooting Били Спиър също продуцент
1967 The St. Valentine's Day Massacre Джино
The Trip сценарист
1968 Psych-Out Стоуни
Head себе си също сценарист и продуцент
1969 Волният ездач Easy Rider Джордж Хансън
1970 On A Clear Day You Can See Forever Тад Прингъл
The Rebel Rousers Бъни
Пет леки пиеси Five Easy Pieces Робърт Дюпи
1971 Carnal Knowledge Джонатан Фуерст
A Safe Place Мич
Drive, He Said сценарист, режисьор и продуцент
1972 The King of Marvin Gardens Дейвид Стаблър
1973 Последният детайл The Last Detail Били Будуски
1974 Китайски квартал Chinatown Джейк Гитис
1975 The Fortune Оскар Съливан
Полет над кукувиче гнездо One Flew Over the Cuckoo's Nest Рандъл Макмърфи
Професия: Репортер Professione: Reporter Дейвид Лок
Томи Tommy Специалистът
1976 По Мисури The Missouri Breaks Том Логан
The Last Tycoon Бримър
1978 Goin' South Хенри Лойд Муун също режисьор
1980 Сиянието The Shining Джак Торънс
1981 Пощальонът звъни винаги два пъти The Postman Always Rings Twice Франк Чеймбърс
Рагтайм Ragtime
Червените Reds Юджийн О'Нийл
1982 The Border Чарли Смит
1983 Думи на обич Terms of Endearment Гарет Бридлъв
1985 Честта на фамилията Прици Prizzi's Honor Чарли Партана
1986 Горещо сърце Heartburn Марк Форман
1987 Вещиците от Истуик The Witches of Eastwick Дарил Ван Хорн
Телевизионна мрежа Broadcast News Бил Рорих
Ironweed Франсис Фелан
1989 Батман Batman Жокера
1990 Двамата Джейк The Two Jakes Джейк Гитис също режисьор и продуцент
1992 Man Trouble Юджийн Ърл Екслайн
Доблестни мъже A Few Good Men полковник Нейтън Джесеп
Хофа Hoffa Джими Хофа
1994 Вълк Wolf Уил Рандал
1995 На кръстопът The Crossing Guard Фреди Гейл
1996 Кръв и вино Blood and Wine Алекс Гейтс
The Evening Star Гарет Бридлъв
Марсиански атаки Mars Attacks! президент Джеймс Дейл
1997 Колкото толкова As Good as It Gets Мелвин Юдал
2001 Клетвата The Pledge Джери Блек
2002 Относно Шмид About Schmidt Уорън Шмид
2003 Психаротерапия Anger Management доктор Бъди Райдел
Невъзможно твой Something's Gotta Give Хари Санборн
2006 От другата страна The Departed Франсис Костело
2007 Ритни камбаната с финес The Bucket List Едуард Коул
2010 Как да разбера How Do You Know Чарлз Мадисън

Източници[редактиране | edit source]


Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jack Nicholson“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.