Уди Алън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уди Алън
Woody Allen (2006).jpeg
Роден Алън Стюарт Кьонигсберг
Активни години 1950 -
Родители Мартин Кьонигсберг (1900-2001)
Нети Чери (1906-2002)
Брачни партньори Харлин Роузен (1956-1962)
Луис Ласър (1966-1969)
Сун-И Превин (1997-)
Деца Ронан Сиймъс Фароу
Оскари Най-добър режисьор
1977 Ани Хол
Най-добър оригинален сценарий
1977 Ани Хол
1986 Хана и нейните сестри
Награди Златен глобус Най-добър сценарий
1985 Пурпурната роза на Кайро
Награди на БАФТА Най-добра режисура
1977 Ани Хол
1986 Хана и нейните сестри
Най-добър филм
1985 Пурпурната роза на Кайро
Най-добър сценарий
1977 Ани Хол
1979 Манхатън
Най-добър оригинален сценарий
1985 Пурпурната роза на Кайро
1986 Хана и нейните сестри
1992 Съпруги и съпрузи „Най-добър оригинален сценарий“
2014 „Син Жасмин
Страница в IMDb
Уди Алън в Общомедия

Алън Стюарт Кьонигсберг, по-известен като Уди Алън (на английски: Woody Allen), е американски режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 1 декември 1935 г. в Бруклин, Ню Йорк в еврейско семейство. Дядото и бабата на Алън са емигранти, родните им езици са идиш и немски. Майка му, Нети Чери, работи като счетоводител в семейната им сладкарница, а баща му, Мартин Кьонигсберг, има две професии – келнер и гравьор на бижута.

Първоначално Алън пише скечове за известни комедийни артисти и филмови сценарии. Впоследствие започва да режисира сам сценариите си и да играе главни роли във филмите си. Успехът идва с „Ани Хол“, за който получава 4 Оскара. Същата вечер свири с групата си, прибира се към 2 часа и си изключва телефона преди да заспи. Разбира, че е награден едва на сутринта от филмовия си агент. За пръв път посещава церемонията по връчването на Оскар през 2002-а, за да представи колажа на Нора Ефрон, “New Your on Film Tribute".

Въпреки че избягва фестивалите и предоставя филмите си за подбор за каквито и да е било филмови призове, Алън е бил номиниран за и/или е печелил 136 награди.

Разочарован от американската публика и критика, снима три филма в Лондон, след което се мести в Испания, където снима филма «Вики Кристина Барселона». Снимките започват през юли 2007 г.

През 2010 г. излиза филмът „Ти ще срещнещ тайнствен непознат“, който има малък успех. През 2011 г. се появява „Полунощ в Париж“, романтична комедия с Оуен Уилсън в главната роля. Филмът получава много положителни отзиви и 4 номинации за „Оскар“. Филмът е удостоен със „Златен глобус“.

През 2012 г. излизат наведнъж два филма с участието на Уди — „Римски приключения“ и „Париж-Манхатън“.

Новият филм на Алън „Жасмин“ излиза на екран през юли 2013 г. под егидата на Sony Pictures Classics и е посрещнат изключително топло от световната кинопреса.

През 2014 г. Алън е удостоен с почетната премия „Златен глобус“ за изключителния си принос към световното киноизкуство.

Известен е с това, че се вдъхновява от конкретни актриси в работата си и прави ред филми все с тях в главните роли. В течение на годините негови музи са били Даян Кийтън, Миа Фароу (имал е връзка и с двете), Скарлет Йохансон.

Алън е автор на три сборника с разкази – Странични ефекти, Квит сме и Без перушина. На български е известна и подборката „Ако импресионистите бяха зъболекари“.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Режисура:[редактиране | редактиране на кода]

Сценарист[редактиране | редактиране на кода]

Актьор[редактиране | редактиране на кода]

Композитор[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за