Ал Пачино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ал Пачино
Al Pacino.jpg
Име Алфредо Джеймс Пачино
Роден 25 април, 1940
САЩ Ню Йорк, Ню Йорк, САЩ
Родители Салваторе Пачино (1922-2005)
Роуз Джерарди (умира през 1962)
Деца Джули Мари Пачино (р.1989)
Антон Джеймс Пачино (р.2001)
Оливия Роуз Пачино (р.2001)
Оскари Най-добра мъжка роля:
1992 Усещане за жена
Награди Еми Най-добър актьор в минисериал или филм:
2004 — Ангели в Америка
2010 — Не познавате Джак
Награди Златен глобус Златен глобус на името на Сесил Демил — 2001
Най-добър актьор в драма:
1974 — Серпико
1993 — Усещане за жена
Най-добър актьор в минисериал или телевизионен филм:
2004 — Ангели в Америка
2010 — Не познавате Джак
Награди на БАФТА Най-добър актьор:
1974 — Кръстникът 2, Кучешки следобед
Ал Пачино в Общомедия

Алфредо Джеймс Пачино (името и презимето на английски, фамилията на италиански Alfredo James Pacino, известен само като Ал Пачино, Al Pacino) е американски актьор. Произходът му е сицилиански, неговите дядо и баба по майчина линия имигрират в САЩ от Корлеоне, Сицилия, Италия. През цялата си кариера Пачино се раздвоява между любовта си към сцената и екрана. Макар, че се възприема предимно като театрален актьор, филмите са тези, които го прославят по целия свят. Кариерата му обхваща пет десетилетия и над тридесет филма.

Кратка биография[редактиране | edit source]

Роден е в нюйоркския квартал Бронкс на 25 април 1940 г. в семейството на Салваторе и Роуз Пачино, които се развеждат, когато Пачино е още дете. Баща му Салваторе напуска семейството, когато Алфредо е още бебе и грижите за него поема неговата майка и нейните сицилиански родители. Израства в Манхатън. Като тийнейджър се захваща с каквато и да е работа, включително и като театрален разпоредител и строителен надзирател. Пачино обаче има други мечти и съвсем скоро се записва в студиото на Хърбърт Бъргоф, където изучава драма (всъщност започва с комедия дори пее, но неговата страст е драмата) и изкуства. На седемнадесет години се премества в централната част на Ню Йорк, за да продължи театралното си образование.

му роля е в театралната постановка "Hello Out There", режисирана от неговия наставник и приятел Чарлс Лоутън. В средата на 60-те работи в “Cafe La Mama” и в “The Living Theatre”, където изпълнява редица второстепенни роли.

Ал Пачино се записва да учи в прочутото "Актърс студио" на Лий Страсбърг, където усвоява тайните на актьорското майсторство. В края на 60-те години работи в театъра на "Чарлс" в Бостън, където се появява в редица постановки като "America Hurrah" и "Awake and Sing" (и двете през 1967). През 1968 г. се връща в Ню Йорк и участва в пиесата "The Indian Wants the Bronx", за която печели наградата на театралната гилдия за най-добър актьор.

Следва нова награда този път за второстепенна роля за участието му в "Does a Tiger Wear a Necktie?" (1969). През същата година сдружението на столичните драматични критици го обявява за най-обещаващия млад актьор. След като завладява сцената, Пачино решава да опита и в киното. Прави дебюта си през 1969 във филма "Me, Natalie". Малко след това получава и първата си главна роля (на наркоман) в "Panic in Needle Park" (1971) на Джери Шацбърг.

Режисьорът Франсис Форд Копола е толкова впечатлен от изпълнението му, че решава да го вземе за ролята на Майкъл Корлеоне в “Кръстникът” (The Godfather) 1972. Това е безспорно една от най-големите роли в модерното американско кино, въпреки скептично настроените критици към почти неизвестния до момента Пачино, при наличието на звезди от ранга на Уорън Бийти и Джак Никълсън.

В ролята на Майкъл от ганстерската сага на Копола талантът на Пачино буквално експлодира. Филмът е приет с възторг, а Пачино получава първата си номинация за Оскар за поддържащ актьор. Две години по-късно повтаря успеха си с ролята на вече зрелия Майкъл Корлеоне в продължението "Кръстникът 2" (1974).

За следващите си проекти Пачино сътрудничи на режисьора Сидни Лъмет и резултатът е все така впечатляващ - още две номинации за Оскар за ролите на неподкупно ченге в "Серпико" ("Serpico" (1973)) и на бисексуален банков крадец в "Кучешки следобед" ("Dog Day Afternoon" (1975)). И двата филма са изключително добре приети, заради оригиналната трактовка на актуалната тема за престъпността, а Пачино се доказва като актьор с разностранни възможности. Следва ролята му на адвокат в "И справедливост за всички" ("And Justice For All" (1979)), която му носи четвърта номинация за академична награда Оскар.

Във филма на Брайън Де Палма “Белязания” ("Scarface" (1983)) Пачино е скандалният кубински наркобос Тони Монтана, а негови партньори са Мишел Пфайфър и Робърт Лоджия. След този филм големият актьор отсъства цели 4 години от екрана. През 1989 се завръща със страстния трилър "Море от любов" ("Sea of Love") с Елън Бъркин. По-късно същата година дебютира като режисьор на филма "Local Stigmatic" (1989). Седем години по-късно втория му опит в режисурата "Looking for Richard" е оценен високо от критиката.

90-те години са много продуктивни за Пачино. Той участва в редица големи продукции, изпълнявайки най-разнообразни роли. През 1990 например печели още една номинация за Оскар в раздела за второстепенна роля във филма на Уорън Бийти "Dick Tracy" и за трети път е Майкъл Корлеоне в "Кръстникът 3".

След толкова много номинации най-накрая Пачино получава първия си Оскар за най-добър актьор за ролята на слепия ветеран във филма на Мартин Брест "Усещане за жена" ("Scent of a Woman" (1992)), като в същото време пак е предложен за статуетката за поддържащата си роля в "Glengarry Glen Ross". През 1993 отново работи под режисурата на Брайън Де Палма във филма "Пътят на Карлито" ("Carlito's Way"). През 1995 в тандем с Робърт де Ниро участва в запомнящия се филм на Майкъл Ман "Жега" ("Heat").

През 1997 Пачино отново получава овации за ролята си на дребен гангстер в "Дони Браско", където му партнира Джони Деп. През същата година се превъплъщава и в ролята на Дявола в модерната притча "Адвокат на дявола" ("The Devil's Advocate"), в който му партнират Киану Рийвс и Шарлиз Терон. Следва поредният му успех във "Вътрешен човек" ("The Insider"), в който главната роля изпълнява Ръсел Кроу.През 2011 на кино фестивала във Венеция получава награда за цялостно творчество по време на премиерата на "Саломе"

Личен живот[редактиране | edit source]

Пачино никога не се е женил, въпреки няколкото дълготрайни връзки с актрисите Джил Клейбърг, Марти Келър, Даян Кийтън и Бевърли д'Анжело. През 1989 от връзката му с преподавателката по актьорство Джан Терънт се ражда дъщеря му Джули Мари. Пачино е известен с алергията си към звездния блясък и затова стои далеч от светската суматоха. Живее в скромен апартамент в Ню Йорк. От последната си, вече бивша приятелка актрисата Бевърли Д'Анджело, с която се запознава през 1977 година има две деца - близнаците Антон и Оливия. През януари 2001 г. Пачино получава Златен глобус за цялостната си кариера.

Филмография[редактиране | edit source]

Година Заглавие Роля Бележки
1969 Аз, Натали Тони Филмов дебют
1971 Паника в Нийдъл Парк Боби
1972 Кръстникът Майкъл Корлеоне Заплата: $35,000
1973 Плашилото Франсис Лайънъл Делбучи
Серпико Франк Серпико
1974 Кръстникът 2 Майкъл Корлеоне Заплата: $500,000+10% от печалбата
1975 Кучешки следобед Сони
1977 Боби Диърфийлд Боби Дийрфийлд
1979 И справедливост за всички Артър Къркланд
1980 Фатален партньор Стив Бърнс
1982 Авторът! Авторът! Иван Травалян
1983 Белязаният Тони Монтана
1985 Революция Том Боб
1989 Море от любов Франк Келър
1990 Дик Трейси Big Boy Caprice
Кръстникът 3 Майкъл Корлеоне Заплата: $5,000,000
Местиният Стигматик Греъм
1991 Франки и Джони Джони
1992 Усещане за жена Франк Слейд награда "Оскар" за главна мъжка роля
Гленгъри Глен Рос Рики Рома
1993 Пътят на Карлито Carlito 'Charlie' Brigante
1995 Жега Винсънт Хана
25 цента Gitano Sabatoni
1996 Крал Ричард Режисьор
Кметството Джон Папас
1997 Адвокат на Дявола Джон Милтън
Дони Браско Benjamin 'Lefty' Ruggiero
1999 Всяка една неделя Тони Д'Амато
Вътрешен човек Лоуел Бергман
2000 Китайско кафе Хари Ливайн Също е и режисьор
2002 Симон Виктор Тарански Заплата: $11,000,000
Опасно безсъние Уил Дормър
Всички мои познати Илай Уърмън
2003 Фермата Уолтър Бърк
Ангели в Америка Roy Cohn
Трудна свалка Старкман
2004 Венецианският търговец Шайлок
2005 Хазарт Уолтър Ейбръмс
2007 Бандата на Оушън 3 Уили Банк
88 Минути Джак Грам
Дали и аз: Сюрреалистичната история Салвадор Дали
2008 Праведно убийство Дейвид Фиск
2010 Не познавате Джак Джак Кеворкян
2011 Джак и Джил Ал Пачино (играе себе си)

Роли, които е отказал[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за