Стивън Спилбърг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стивън Спилбърг
Стивън Спилбърг 

Стивън Спилбърг, януари 2012 г.
Роден: 18 декември 1946
Синсинати, Охайо, САЩ

Стивън Алън Спилбърг (на английски: Steven Spielberg) е американски режисьор, сценарист и продуцент.

В кариера, продължаваща вече 4 десетилетия, филмите на Спилбърг покриват много теми и жанрове. Ранните му фантастични и приключенски филми стават образци за съвременното Холивудско кино. В по-късните години неговите филми започват да засягат теми като Холокоста, робството, войната и тероризма. Смятан е за един от най-известните и влиятелни режисьори в историята на киното.[1]

Спилбърг е номиниран шест пъти за Оскар за най-добър режисьор, от които печели за Списъкът на Шиндлер и Спасяването на редник Райън. Три от неговите филми - Челюсти, Извънземното и Джурасик парк - държат бокс офис рекорди, като всеки от тях е ставал най-доходоносния филм за времето си. Списание Форбс оценява състоянието на Спилбърг на $3 милиарда.[2]

Биография[редактиране | edit source]

Спилбърг е роден в Синсинати, Охайо, в еврейско семейство. Майка му, Леа Адлър, била собственик на ресторант и пианистка, а баща му, Арнолд Спилбърг, е бил електрически инженер, участващ в разработката на компютри.[3] Той прекарва детството си в Хадън Тауншип, Ню Джърси, където гледал един от първите си филми на кино, както и в Скотсдейл, Аризона. В ранните си тийнейджърски години Спилбърг прави любителски приключенски филми с 8-милиметрова камера. Искал е по 25 цента вход за домашните си филми (които включвали сблъсъци на влакчетата му), а сестра му продавала пуканки.

През 1958 година той станал скаут и спечелил значка за фотография като направил 9-минутен 8-милиметров филм със заглавие „Последната престрелка“.[4] Фотоапаратът на баща му бил счупен, затова той попитал командира на скаутската дружина дали може да заснеме филм с камерата на баща си. Той разрешил и така Спилбърг заснел своя уестърн.[5] На 13-годишна възраст Спилбърг спечелил награда за 40-минутен военен филм озаглавен „Бягство към Никъде“, в който се разказва за битка в източна Африка. През 1963, на 16 години, Спилбърг пише и режисира първия си независим филм, 140-минутно фантастично приключение със заглавие „Небесни светлини“ (който бил и вдъхновението зад „Близки срещи от третия вид“). Филмът с бюджет 500 долара бил показан в местното кино и спечелил 1 долар.[6] Спилбърг направил и няколко филма за Втората световна война, вдъхновени от разказите на баща му за войната.

След развода на родителите му, той се преместил в Саратога, Калифорния, заедно с баща си. Трите му сестри и майка останали в Аризона. Три години по-късно завършва гимазията в Саратога. Два пъти кандидатства неупешно в Унивеситета на Южна Калифорния, във факултета за театър, кино и телевизия. Следва в Калифорнийския държавен университет, Лонг Бийч. Кариерата му започнала когато се върнал в Юнивърсъл Студиос като неплатен стажант на пълен работен ден в отдела по монтаж. След като станал известен, Университетът на Южна Калифорния му връчва почетна диплома през 1994, а през 1996 той става попечител на университета.[7][8] През 2002, тридесет и пет години след започването на колежа, Спилбърг завършва образованието си в Калифорнийския държавен университет и получава бакалавърска диплома за Филмово продуциране и електронни изкуства с възможност за филмово/видео продуциране.[8]

Като стажант и гост на Юнивърсъл Студиос, през 1969 година Спилбърг прави своя първи късометражен филм за кино, 26-минутния „Амблин“,[3] името на който Спилбърг по-късно използва за името на продуцентската си компания - Амблин Ентертейнмънт. След като Сидни Шайнбърг, вице-президентът по продуцентство за телевизионния отдел на Юнивърсъл, гледа филма, Спилбърг става най-младия режисьор, който подписва дългосрочен договор с голямо Холувудско студио. Той прекъсва обучението си в университета през 1969 година за да започне кариерата си на режисьор.

Кариера[редактиране | edit source]

Начална кариера (1968–75)[редактиране | edit source]

Първата професионална работа за телевизията дошла когато той е бил нает да направи един от сегментите на пилотния епизод на „Нощна галерия“ през 1969 година. Откасът „Очи“ е с участието на Джоан Крофорд. Епизодът се различава от останалата му работа по това, че камерата е много по-силно стилизирана от по-късните му филми. След това и един епизод на „Д-р Маркъс Уелби“, Спилбърг получава първата си задача за пълнометражен филм - епизод от „Името на играта“ със заглавие „Л.А. 2017“. Този футуристичен научнофантастичен епизод впечатлява Юнивърсъл Студиос и той подписва с тях кратък договор. Прави още един сегмент от „Нощна галерия“ и работи по други сериали като „Оуен Маршал: Правен съветник“ и „Психиатърът“ преди да започне работа по епизод от първия сезон на Коломбо.

Виждайки възможностите му, Юнивърсъл подписват договор със Спилбърг за четири телевизионни филма. Първият от тях е Дуел. Филмът е за полудял шофьор на камион с цистерна, който преследва ужасен шофьор в малка кола и се опитва да го избута от пътя. „Дуел“ е първият му пълнометражен филм и става голям хит, когато е пуснат в кината. Друг телевизионен филм („Нещо зло“) е направен за да извлече изгода от популярността на Екзорсистът, който тогава още е бил нефилмиран роман-бестселър. Той изпълнил договора си режисирайки пилотен епизод с времетраене на телевизионен филм, с участието на Мартин Ландау. Кино дебютът на Спилбърг е Шугърланд Експрес, в който се разказва за двойка съпрузи, които са преследвани от полицията, защото искат да си върнат попечителството на тяхното бебе. Критиците хвалят стила на Спилбърг,[9] но филмът се представил лошо на касите и получил ограничено разпространение.

Продуцентите на студиото Ричард Д. Занук и Дейвид Браун предлагат на Спилбърг режисьорския стол за Челюсти, трилър-ужаси по романа на Питър Бенчли за огромна акула-убиец. Въпреки невероятно големият успех на филма, снимките са били почти спрени заради забавяне и надхвърляне на бюджета.

Но Спилбърг показал постоянство и завършил филма. Челюсти станал огромен хит, печелейки три Оскара (за монтаж, оригинална музика и звук) и събирайки повече от 470 милиона долара от цял свят. Този филм го превърнал в един от най-младите мултимилионери и му дал голяма свобода да избира следващите си проекти.[10] Бил номиниран за Най-добър филм и отбелязал първото му от три сътрудничества с актьори Ричард Драйфус.

Масова популярност (1975–93)[редактиране | edit source]

След като отхвърля предложения да режисира Челюсти 2,[11] Кинг Конг и Супермен, Спилбърг и актьора Ричард Драйфус работят върху проект за НЛО-та, който станал Близки срещи от третия вид. Един от малкото филми, на които Спилбърг е и сценарист, „Близки срещи“ е критичен и финансов успех. За него Спилбърг получава първата си номинация за най-добър режисьор от Академията, както и други шест номинации за филма, от които печели в две категории (за операторско майсторство и за монтаж на звуковите ефекти). Този втори касоразбивач затвърдил издигането на Спилбърг. Следващия му проект, 1941, високо-бюджетен фарс за Втората световна война, не бил толкова успешен и въпреки че спечелил над 92.4 милиона долара (и излязал на печалба за Колумбия и Юнивърсъл) е сметнат за разочарование, предимно от критиците.

След това Спилбърг си партнира със създателя на Междузвездни войни и негов приятел Джордж Лукас в направата на приключенския филм Похитителите на изчезналия кивот, първият от поредицата филми за Индиана Джоунс. Ролята на археолога-авантюрист Индиана Джоунс се играе от Харисън Форд, когото Лукас по-рано е избрал за ролята на Хан Соло в „Междузвездни войни“. Филмът станал най-печелившия за 1981 година и получил много номинации за Оскар, включително за най-добър режисьор (втората номинация за Спилбърг) и най-добър филм (вторият филм на Спилбърг с такава номинация).

Стивън Спилбърг през 1990 г.

Година по-късно, Спилбърг прави още един фантастичен филм - Извънземното. Това е история за едно момче, което се сприятелява с извънземно, което се опитва да се върне у дома, след като случайно е изоставено на Земята. Филмът става най-печелившия за всички времена. Номиниран е за девет награди на Академията, включително за най-добър филм и най-добър режисьор.

Между 1982 и 1985, Спилбърг продуцира три филма: Полтъргайст (на който е и съсценарист), кино адаптация на Зоната на здрача (в който е режисьор на един от четирите сегмента),[12] и Дяволчетата (на който освен изпълнителен продуцент, е и сценарист на сюжета).[13]

Следващата му режисьорска работа е по продължението на „Похитителите“ - Индиана Джоунс и храмът на обречените. Отново в партньорство с Лукас и Форд, филмът е измъчван от несигурноси около сценария. Този филм и продуцираният от Спилбърг Гремлини води до въздаването на рейтинга PG-13 от Американската филмова асоциация заради високото ниво на насилие във филми, насочени към млада публика. Въпреки това, „Храмът на обречените“ получава рейтинг PG, макар и да е най-мрачния и най-изпълнен с насилие от всички филми за Индиана Джоунс. Филмът става касоразбивач през 1984 година. В този проект Спилбърг среща и бъдещата си жена, актрисата Кейт Капшоу.

През 1985 година Спилгърг прави Пурпурен цвят, адаптация на наградения с Пулицър роман на Алис Уокър, в който се разказва за проблемите на афроамериканските жени в първите десетилетия на 20 век, включващи бедност, расизъм и сексизъм. Главни роли в него имат Упи Голдбърг и бъдещата телевизионна водеща Опра Уинфри. Филмът постигнал огромен финансов упесх, а критиците приветствали преминаването на Спилбърг към драматичния жанр. Получил единадесет номинации от Академията, включително две за Упи Голдбърг и Опра Уинфри. Въпреки това Спилбърг не получил номинация за най-добър режисьор. „Пурпурен цвят“ е вторият от двата филма на Спилбърг (първият от които е „Дуел“), чиято музика не е написана от Джон Уилямс.

През 1987 година, когато Китай започнал да се отваря към света, Спилбърг снима първия американски филм в Шанхай от 30-те години, адаптация по автобиографичната книга Империята на Слънцето, с участието на Джон Малкович и младия Крисчън Бейл. Филмът събира позитивни оценки и е номиниран за няколко Оскара, но не донася съществени постъпления.

След два драматични филма, през 1989 година Спилбърг се връща към приключенския жанр и режисира третия филм за Индиана Джоунс - Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход. Отново работи с Лукас и Форд, но избира и актьора Шон Конъри в поддържаща роля като бащата на Индиана. Филмът получил добри отзиви от критиката и става най-печелившия филм на годината в целия свят. Също през 1989 той работи за трети път с Ричард Драйфус в романтичния филм Винаги, за безрасъден пилот, който гаси горски пожари. Първият романтичен филм на Спилбърг е скромен финансов успех и получава смесени отзиви.

През 1991 Спилбърг режисира Хук, в който се разказва за порасналия Питър Пан, изигран от Робин Уилямс, който се завръща в Небивалата земя. Въпреки много преработки по сценарии и смесените рецензии от критиката, филмът станал популярен сред публиката, печелейки над 300 милиона долара в цял свят (от 70 милиона бюджет).

През 1993 Спилбърг екранизира романа на Майкъл Крайтън Джурасик Парк, в който се разказва за увеселитен парк с клонирани динозаври. С революционни специални ефекти от компанията на Джордж Лукас Индъстриъл Лайт Енд Меджик, филмът става най-печелившия за всички времена с над 900 милиона долара. Това е третия път, в който филм на Спилбърг чупи този рекорд.

Следващия филм на Спилбърг, Списъкът на Шиндлер, е по истинската история на Оскар Шиндлер, човек, който рискува живота си за да спаси над 1000 евреи от Холокоста. „Списъкът на Шиндлер“ спечелил за Спилбърг първата му награда от Академията за най-добър режисьор (спечелил и за най-добър филм). С приходите от филма Спилбърг създал Фонадацията "Шоа", организация, която архивира записани разкази на оцелели от Холокоста.

След 1994[редактиране | edit source]

През 1994 Спилбърг си взема почивка от правенето на филми и прекарва времето си със семейството си и в изграждането на новото си студио ДриймУъркс.[14] с партньорите си Джефри Катценбърг и Дейвид Гефън. През 1997 година той прави продължението на „Джурасик парк“ Изгубеният свят: Джурасик парк, който печели 618 милиона долара от цял свят и остава втория по-големина хит на година след Титаник на Джеймс Камерън (който надминал рекорда на първия „Джурасик парк“ по постъпления от билети).

Следващия му филм, Амистад, е по истинската история за бунт на кораба Амистад от африкански роби през 1839 година и съдебния процес след него. Въпреки добрите оценки от критиците, той не се представил добре в кината. Спилбърг разпространил „Амистад“ с компанията ДриймУъркс Пикчърс, с която разпространявал всичките си филми до Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп през май 2008 година.

Същата година излиза и филма му за Втората световна война Спасяването на редник Райън, в който се разказва за капитан Джон Милър (Том Ханкс) и седем мъже, докато търсят редник Джеймс Франсис Райън, чийто трима братя вече са загинали на фронта. Филмът бил голям успех сред публиката, печелейки 481 милиона долара по света. Спилбърг спечелил втория си Оскар за режисура. Изобразителното, реалистично показване на насилието в битките повелияват по-късно върху други военни филми като „Блек Хоук“ и „Враг пред портата“. Филмът е и първия голям хит на ДриймУъркс, които съпродуцират филма с Парамаунт Пикчърс. По-късно Спилбърг и Том Ханкс продуцират телевизиония мини-сериал Братя по оръжие.

През 2001 година Спилбърг филмира последния проект на своя колега и приятел Стенли Кубрик - A.I.: Изкуствен интелект. Филмът разказва за хуманоиден андроид, които иска да обича. „Изкуствен интелект“ се отличава с революционни визуални ефекти и многопластова символична история, адаптирана от Спилбърг. Въпреки че филмът не бил добре посрещнат от американската публика, той печели 236 милиона долара от публиките по света.

Спилбърг и актьора Том Круз си сътрудничат за първи път в футуристичния филм Специален доклад, по разказа на Филип К. Дик, в който се разказва за полицейски капитан, който през 2054 година е обвинен че ще убие човек, когато не познава. Филмът получил много добри отзиви от критиката и спечелил 358 милиона долара от цял свят.

Във филмът на Спилбърг от 2002 година Хвани ме, ако можеш се разказва за дръзките приключения на млад измамник, изигран от Леонардо ди Каприо. За този филм Кристофър Уокън получава номинация за Оскар за най-добър актьор в поддържаща роля. Постигнал успех сред публиката и критиката.

Спилбърг работи отново с Том Ханкс заедно с Катрин Зита-Джоунс и Стенли Тучи през 2004 г. в Терминалът, история за човек от Източна Европа, който е хванат в капан на летище, когато му забраняват да влезе в Съединените щати и в същото време не може да се върне в родната си страна, защото там има революция.

През 2005 година Спилбърг режисира съвременна адаптация на Война на световете, по едноименния роман на Хърбърт Уелс. В главните роли са Том Круз и Дакота Фанинг. За разлика от „Близки срещи от третия вид“ и „Извънземното“, в които се показват дружелюбни посетители, във „Война на световете“ има враждебни нашественици. Филмът е още един касоразбивач, достигайки 591 милиона по световните екрани.

Следващия филм на Спилбърг е Мюнхен, който разказва за събитията след Мюнхенското клане през 1972 г. Филмът получил високи оценки от критиката, но не се представил много добре в кината и остава един от най-противоречивите му филми.[15] Мюнхен получава пет номинации на Академията - най-добър филм, най-добър монтаж, за оригинална музика (от Джон Уилямс), най-добър адаптиран сценарии и най-добър режисьор за Спилбърг. Това била шестата му номинация за най-добър режисьор и петата за най-добър филм.

През 2007 година Спилбърг режисира Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп, който излиза по кината на следващата година.[16] Това е четвъртия и последен филм от поредицата за Индиана Джоунс. Представил се добре сред публиката и спечелил 786 милиона долара от цял свят.

Личен живот[редактиране | edit source]

Бракове и деца[редактиране | edit source]

От 1985 до 1989 Спилбърг е женен за актрисата Ейми Ървинг. След развода тя получила 100 милиона долара от Спилбърг, след като съдията не признал предбрачното споразумение, написано на салфетка. Техния развод се смята за третия най-скъп развод в историята.[17] След развода, Спилбърг и Ървинг споделят попечителството над техния син - Макс Самюел.

Впоследствие Спилбърг започва връзка с актрисата Кейт Капшоу, с която се запознава когато я избира за роля в „Индиана Джоунс и храмът на обречените“. Те се оженили на 12 октомври 1991. Капшоу приема юдаизма.[18] Движат се между четирите си дома в Лос Анжелис, Калифорния; Ню Йорк Сити; Източен Хамптън, Ню Йорк;[19] и Нейпълс, Флорида.

Спилбърг и Кейт Капшоу имат седем деца:

  • Джесика Капшоу (родена на 9 август 1976 г.) - дъщеря от предишен брак на Кейт Капшоу с Робърт Капшоу
  • Макс Самюел Спилбърг (роден на 13 юни 1985 г.) - син от предишен брак на Спилбърг с Ейми Ървинг.
  • Тео Спилбърг (роден 1988) - осиновен от Капшоу син преди брака и със Спилбърг, който по-късно също го осиновява[20]
  • Саша Ребека Спилбърг (родена на 14 май 1990, Лос Анджелис)[21][22]
  • Сойер Ейвъри Спилбърг (роден на 10 март 1992, Лос Анджелис)[23]
  • Микаела Джордж (родена на 28 февруари 1996) - осиновена заедно с Кейт Капшоу
  • Дестри Алин Спилбърг (родена на 1 декември 1996)

Филмография[редактиране | edit source]

Година Заглавие на български Оригинално заглавие Бележки
1971 Дуел „Duel“ Първият пълнометражен филм на Спилбърг
1974 Шугърланд Експрес „The Sugarland Express“
1975 Челюсти „Jaws“
1976 Близки срещи от третия вид „Close Encounters of the Third Kind“
1979 1941 „1941“
1981 Похитителите на изчезналия кивот „Raiders of the Lost Ark“
1982 Извънземното „E.T. the Extra-Terrestrial“
1983 Зоната на здрача: Филмът „Twilight Zone: The Movie“ Режисьор на един от четирите откъса
1984 Индиана Джоунс и храмът на обречените „Indiana Jones and the Temple of Doom“
1985 Пурпурен цвят „The Color Purple“
1987 Империята на Слънцето „Empire of the Sun“
1989 Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход „Indiana Jones and the Last Crusade“
1989 Винаги „Always“
1991 Хук „Hook“
1993 Джурасик парк „Jurassic Park“
1993 Списъкът на Шиндлер „Schindler's List“
1997 Изгубеният свят: Джурасик парк „The Lost World Jurassic Park“
1997 Амистад „Amistad“
1998 Спасяването на редник Райън „Saving Private Ryan“
2001 A.I.: Изкуствен интелект „A.I. Artificial Intelligence“
2002 Специален доклад „Minority Report“
2002 Хвани ме, ако можеш „Catch Me if You Can“
2004 Терминалът „The Terminal“
2005 Война на световете „War of the Worlds“
2005 Мюнхен „Munich“
2008 Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп „Indiana Jones and the Kingdom of the Crystal Skull“
2011 Приключенията на Тинтин: Тайната на еднорога „The Adventures of Tintin: Secret of the Unicorn“ Премиера на 23 декември 2011 г.
2011 Боен кон „War Horse“ Премиера на 28 декември 2011 г.
2011 Падащи небеса „Falling skies“

Награди и номинации[редактиране | edit source]

Награди на Академията

  • 1978: Най-добър режисьор („Близки срещи от третия вид“, номиниран)
  • 1982: Най-добър режисьор („Похитителите на изчезналия кивот“, номиниран)
  • 1983: Най-добър режисьор („Извънземното“, номиниран)
  • 1983: Най-добър филм („Извънземното“, номиниран)
  • 1986: Най-добър филм („Пурпурен цвят“, номиниран)
  • 1987: Паметна награда Ървинг Г. Толбърг (спечелена)
  • 1994: Най-добър режисьор („Списъкът на Шиндлер“, спечелена)
  • 1994: Най-добър филм („Списъкът на Шиндлер“, спечелена)
  • 1999: Най-добър режисьор („Спасяването на редник Райън“, спечелена)
  • 1999: Най-добър филм („Спасяването на редник Райън“, номиниран)
  • 2006: Най-добър режисьор („Мюнхен“, номиниран)
  • 2006: Най-добър филм („Мюнхен“, номиниран)
  • 2007: Най-добър филм („Писма от Иво Джима“, номиниран)

Награди БАФТА

  • 1976: Най-добра режисура („Челюсти“, номиниран)
  • 1979: Най-добра режисура („Близки срещи от третия вид“, номиниран)
  • 1979: Най-добър сценарий („Близки срещи от третия вид“, номиниран)
  • 1983: Най-добра режисура („Извънземното“, номиниран)
  • 1983: Най-добър филм („Извънземното“, номиниран)
  • 1986: Academy Fellowship (награда за цялосто творчество) (спечелена)
  • 1994: Най-добър филм („Списъкът на Шиндлер“, спечелена)
  • 1994: Награда за режисура „Дейвид Лийн“ („Списъкът на Шиндлер“, спечелена)
  • 1999: Най-добър филм („Спасяването на редник Райън“, номиниран)
  • 1999: Награда за режисура „Дейвид Лийн“ („Спасяването на редник Райън“, номиниран)

Фестивал в Кан

  • 1974: Най-добър сценарий („Шугърланд Екпрес“, спечелена)
  • 1974: Златна палма („Шугърланд Екпрес“, номиниран)

Награди Златен глобус

  • 1976: Най-добър режисьор („Челюсти“, номиниран)
  • 1978: Най-добър режисьор („Близки срещи от третия вид“, номиниран)
  • 1978: Най-добър сценарий („Близки срещи от третия вид“, номиниран)
  • 1982: Най-добър режисьор („Похитителите на изчезналия кивот“, номиниран)
  • 1983: Най-добър филм – Drama („Извънземното“, спечелена)
  • 1983: Най-добър режисьор („Извънземното“, номиниран)
  • 1986: Най-добър режисьор („Пурпурен цвят“, номиниран)
  • 1994: Най-добър филм – Драма („Списъкът на Шиндлер“, спечелена)
  • 1994: Най-добър режисьор („Списъкът на Шиндлер“, спечелена)
  • 1998: Най-добър режисьор („Амистад“, номиниран)
  • 1999: Най-добър филм – Драма („Спасяването на редник Райън“, спечелена)
  • 1999: Най-добър режисьор („Спасяването на редник Райън“, спечелена)
  • 2002: Най-добър режисьор („A.I. Изкуствен Интелект“, номиниран)
  • 2006: Най-добър режисьор („Мюнхен“, номиниран)
  • 2008: Награда „Сесил Б. ДеМил“ (спечелена)

Холивудска Алея на славата

  • 2003: Звезда на Алеята на славата

Други награди и отличия

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) The cinema of Steven Spielberg: Empire of light. Nigel Morris. Wallflower Press. 2007
  2. ((en)) Forbes Billionaire List Forbes.com
  3. а б ((en)) "Steven Spielberg Biography" filmreference.com
  4. ((en)) "Steven Spielberg Sighted in Arizona"
  5. ((en)) "Nickelodeon Magazine Interviews Steven Spielberg" Nickelodeon Magazine
  6. ((en)) From Inside the Actor's Studio with James Lipton interviewing Steven Spielberg.
  7. ((en)) Board of Trustees University of Southern California
  8. а б ((en)) Steven Spielberg To Graduate from California State University, Long Beach With Bachelor's Degree in Film and Electronic Arts Calstate.edu
  9. ((en)) Steven Spielberg by Joseph McBride, p. 223
  10. ((en)) Steven Spielberg by Joseph McBride, p. 248
  11. ((en)) Baxter, John (1997). Steven Spielberg: The Unauthorised Biography. London: Harper Collins. p. 145. ISBN 0006384447.
  12. ((en)) Heitmueller, Karl (April 3, 2007). "Rewind: Major-Studio flicks that belong in the Grind House"
  13. ((en)) Corliss, Richard (January 7, 1985). "This way to the children's crusade" Time.
  14. ((en)) Army Archered (June 17, 1993). "Spielberg to take break after completing 'List'" Variety.
  15. ((en)) Yossi Melman and Steven Hartov (January 17, 2006). Munich: Fact and Fantasy The Guardian Unlimited
  16. ((en)) "Spielberg, Ford and Lucas on Indy IV" Empire.
  17. ((en)) 'Most costly' celebrity divorces BBC NEWS
  18. ((en)) Pogrebin, Abigail (October 2005). Stars of David: Prominent Jews Talk about Being Jewish. Bantam Dell Pub Group. ISBN 0767916123.
  19. ((en)) "Billionaires on vacation: No. 80: Steven Spielberg" by Christina Valhouli, Forbes magazine
  20. ((en)) "Spielberg, Steven – Fun Facts, Answers, Factoids, Info, Information" Funtrivia.com
  21. ((en)) "Biography for Sasha Spielberg" IMDb
  22. ((en)) "California Birth Index" Familytreelegends.com
  23. ((en)) "California Birth Index" Familytreelegends.com

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за