Оскар Шиндлер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Оскар Шиндлер
германски индустриалец и хуманист
Оскар Шиндлер 
Роден: 28 април 1908
Свитау, Австро-Унгария (дн. Чехия)
Починал: 9 октомври 1974 (на 66)
Хилдесхайм, Западна Германия
Фабриката в Брюнлиц (Бърненец)

Оскар Шиндлер (* 28 април 1908 в Свитау, Моравия, Австро-Унгария; † 9 октомври 1974 в Хилдерсхайм, Германия) е германски индустриалец.

По време на Втората световна война спасява живота на близо 1200 изправителни работници от смърт в концентрационни лагери на националсоциалистите.

Живот[редактиране | edit source]

Цех във фабриката в Краков
Бюрото на Шиндлер и продукти на фабриката в Краков
Възстановка в музея в Краков

Ранни години[редактиране | edit source]

Роден е на 28 април 1908 година в Свитау (дн. Чехия) като син на производителите на селскостопански машини Ханс Шиндлер и Лусия Франциска. Има по-малка сестра - Елфреде. Въпреки че е с католическо възпитание, той не е религиозен и като дете често играе със съседските еврейски деца. Оскар посещава основно и средно училище и завършва инженерство.

На 20-годишна възраст се жени за Емилие Пелз, дъщеря на заможен земеделец. Малко след годежа е повикан на военна служба.

След затваряне на предприятието на баща му, под въздействие на икономическата криза, Шиндлер е агент (1935-1939) на Абвера, под ръководството на Вилхелм Канарис. Пращан е в Острава и Бреслау (дн. Вроцлав). За прикритие е ръководител на отдела по продажби на остравски електроуреди в Бърно. През 1935 г. става член на националсоциалистическата партия на Конрат Хенлайн. Неговата работа като шпионин е разкрита и заради предателство към чешките железопътни тайни е обвинен в държавна измяна и осъден на смърт. Само хитлеровото нападение над Чехия предотвратява изпълнението на смъртната присъда.

За да си осигури задачи, става член на Националсоциалистическата германска работническа партия, но същата година напуска заради длъжност при командира на армейския корпус в Вроцлав. Силно се надява, по време на Полската кампания да спечелят войната.

Спасяване на евреи[редактиране | edit source]

През октомври 1939 г. Шиндлер поема западащата „Фабрика за оръжия от емайл“, принадлежала преди това на евреин. Посредством сделки на черно и с помощта на своя счетоводител Ицхах Щерн, полски евреин, фабриката покачва капитала си. Малката фабрика в Цаблович, близо до Краков, която произвежда кухненски уреди, се издига главоломно. Само след 3 месеца има 250 полски работници, от които 7 са евреи. До края на 1942 г. тя е огромна емайлфабрика с площ от над 45 000 m² и почти 800 работници. От тях 370 са евреи от гетото в Краков.

Шиндлер, авантюрист и играч, възприема нов стил на живот и се наслаждава на живота от все сърце. От съвременниците си е описван като добре изглеждащ висок мъж, бързо свикващ със ситуациите. Знаел е как да се забавлява и да флиртува с жени. Това, което го отличавало от другите, е човешкото му в работата, особено към евреите.

Шиндлеровата съпротива срещу режима не се заражда въз основа на идеологически причини. Преди безпринципен опортюнист, тогава се опълчва срещу бруталността на националсоциалистите към безпомощното еврейско население. Старае се да забогатее, за да спаси живота на колкото се може повече евреи от националсоциалистите. Впоследствие не само дава всичко от себе си за целта си, той излага в опасност и собствения си живот.

Най-голямата помощ на Шиндлер за спасяванията била фабриката му, произвеждала „важна за войната продукция“. Тя му позволявала не само да завърже изгодни търговски контакти, но също и да привлече еврейски работници, стоящи под контрола на СС. Шиндлер не се страхува да лъже или да фалшифицира документи за деца и академици като квалифицирани металоработници. Прочутият „Списък“ на Шиндлер той диктува на своята секретарка Мими Райнхард, която добавя още няколко имена. Неколкократно е разпитван от Гестапо заради нередности или облагодетелстване на евреите, но не е обезкуражен. През 1943 г. Шиндлер пътува по покана на еврейска организация към Букурещ за среща с унгарски юдеи. Описва раздвоената ситуация на полските евреи и дискутира възможности за помощ.

През март 1943 г. краковското гето е разчистено, оставащите евреи са изпратени в трудовия лагер в Плашов, близо до Краков. Шиндлер убеждава бруталния комендант на лагера СС-подполковник Амон Гьот да разреши личната документация (материали) на работниците в завода му. С този документ Шиндлер успява да предложи на работниците сравнително добри условия за работа. Успява да задоволи нуждата от храна, като купува продукти на черния пазар. На СС-пазачите на лагера било забранено стъпването в територията около фабриката.

В края на 1944 г. заради настъпването на Червената армия Плашов, заедно с всички изправителни работници, трябвало да бъде разчистен. Близо 20 000 юдеи са изпратени в лагери на смъртта. Шиндлер успява да получи разрешението от Главното командване на Вермахта да продължи производството на военна техника във фабрика в Брюнлитц (на немски: Brünnlitz), която купува заедно с жена си. Работниците, които ползва за тази фабрика, са спасените от него хора. Освен към юдеите от Плашов към „списъка“ влизат имена на хора, добавени от секретарката му Хинге Бергер. Опитва да спаси над 800 мъже, от които 700 евреи, и 300 жени. Преместването на мъжете в трудовия лагер Брюнлитц започва на 15 октомври 1944 г. в лагер Рогозница. Шиндлер обаче не успява да спаси жените, които са пратени в концлагера Аушвиц. Оскар успява да измъкне мъжете от лагера Рогозница. Секретарят му отива в Аушвиц и издейства освобождаването на жените. Това е единственият случай, при който толкова голяма група напуска лагер на смъртта.


Оскар и Емилие Шиндлер спасяват още 120 юдеи мъже от Аушвиц, работещи в каменоломна. През януари 1945 г. поради настъплението на Червената армия те са натоварени на 2 конски вагона и евакуирани на запад. След 7-дневно пътуване в екстремно студени условия и без храна и вода вагоните са поставени от СС службите пред вратата на фабриката на Шиндлер. Емилие попречва на СС-комендантите да изпращат вагоните нататък. Шиндлер убеждава комендантите на лагера, че затворниците са му нужни за фабриката. След отваряне на вагоните са открити 13 замръзнали и 107 души, нуждаещи се от спешна медицинска помощ. Никой от тях не стъпва във фабриката на Шиндлер. Той предотвратява изгарянето на труповете от СС-комендантите. Вместо това купува парцел земя, където след еврейския ритуал са погребани.

В последните дни на войната Шиндлер се вмъква нелегално в Германия, без никакви пари.

Гробът на Шиндлер

След войната[редактиране | edit source]

Следвоенният период е по-неуспешен за Шиндлер. От ноември 1945 г. до май 1950 г. живее в Регенсбург. Известно време пребивава в Аржентина, където отглежда и развъжда бобри. След като затваря фирмата си, работи като търговски представител и се връща отново в Германия. Заема се с циментна фабрика, но претърпява банкрут. С каквото и да се заеме, претърпява неуспех.

След като шиндлеровите юдеи научават за нещастието му, го канят в Йерусалим. Оттогава Шиндлер води раздвоен начин на живот - едната половина от годината прекарва във Франкфурт, а през другата живее при спасените от него евреи в Йерусалим. Шиндлер умира през 1974 г. По негово желание е погребан в римокатолическото гробище в Йерусалим. 2 год. преди това на него е наименувана стая в Еврейския университет в Йерусалим. Там се съхранява книга, в която са описани делата на Шиндлер, и списъкът с имената на хората, спасени от него. Всичко това става ясно на обществеността главно с филма Списъкът на Шиндлер.

Признания[редактиране | edit source]

„Този, който спаси един единствен живот, спасява целия свят“ - гласи талмудският стих, гравиран върху пръстена, който евреите подаряват на Оскар Шиндлер.

На 5 ноември 1965 г. е награден с Федерален кръст за заслуги.

По случай 100-годишнината от рождението на Шиндлер Германия пуска в продажба пощенска марка от 145 цента на 10 април 2008 г. На марката е изписан талмудският стих „Спасителят на един единствен живот е спасил целия свят“.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Oskar Schindler“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.