Инженер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Инженер (фр. Ingénieur, англ. Engineer) - технически специалист по естествени науки, (в това число химия, физика, биология) и други приложни науки с висше образование. Думата "инженер" произлиза от латинските корени "ingeniare ("измислям, изобретявам") и "ingenium" - ("интелигентност, умение"). Научните степени присъждани на инженерите могат да бъдат: бакалавър, магистър на техническите науки - м.т.н, кандидат на техническите науки - к.т.н, която сега съответства на доктор, доктор на техническите науки - д.т.н

Инженерът е човек, занимаващ се професионално с инженерни науки, прилагайки знания в сферата на науката и математиката и демонстрирайки изобретателност с цел решаване на технически проблеми. Инженерите проектират материали, структури и системи, вземайки в предвид ограничаващите ги практичност, безопасност и цена. Работата на инженерите прави връзка между научните открития и прилагането им към човешките нужди.

Етика[редактиране | edit source]

Инженерите имат задължение към обществото, своите клиенти, работодатели и към самата професия. Множество инженерни общества съставят правила за практика и етика, които да напътстват членовете и да информират обществото като цяло. Всяко инженерно общество има своите правила, които членовете се заклеват да следват.

Някои, завършили курс по инженерни програми в Северна Америка могат да бъдат познати по "Железния пръстен" или "Пръстенът на инженера", пръстен направен от стомана, който се поставя на малкия пръст на доминантната ръка. Тази традиция започва през 1925 г. в Канада с Ритуала за посвещаване на инженера, където пръстена символизира задълженията на инженера и принадлежността му към професията. През 1972 г., ритуала почват да следват и няколко колежа в САЩ, включително и членове на Ордена на инженерите.

Образование[редактиране | edit source]

Повечето инженерни програми включват концентриране върху инженерна специалност, заедно с курсове по математика и физика. Множество програми включват и курсове по общо инженерство. Курс по дизайн, понякога заедно с компютърни или лабораторни упражнения, е чат от повечето учебни програми. Често, общи курсове, индиректно свързани с инженерството, също са нужни. Практиката е изключително важна за позициите във факултетите по инженерство и някои програми за изследване и развитие, но не се изисква от повечето начални работи. Много опитни инженери получават дипломи по инженерна или бизнес администрация, за да разучат нови технологии или да разширят своето образование.

Наредби[редактиране | edit source]

В много държави, задачите на инженерите като дизайн на мостове, електроцентрали, индустриално оборудване, дизайн на машини, трябва да бъдат одобрени от професионален инженер. Най-често наричано "Професионален инженер" е разрешение да практикуваш и се среща като абревиатурите РЕ или Р.Eng. Те са често срещани в Северна Америка и Европа.

В САЩ, разрешение може да бъде получено чрез преминаване през обучение, предварителен изпит, изпит и инженерен опит( обикновено над 5 години).

Възприемане[редактиране | edit source]

Възприемането на инженерството варира в различните страни и континенти. В САЩ, Европа, Азия, Латинска Америка и Канада, на инженерството и инженерите се гледа много добре.

Обществото на инженерите разкри, че инженерството е третата най-почитаната професия след лекарите и фармацевтите. В Индия, Русия и Китай, инженерите са едни от най-търсените все още незавършили курсисти, канейки хиляди кандидати да покажат своите умения във високо конкурентен изпит за влизане. В Египет, образователната система представя инженерството като втората най-уважавана професия в страната (след медицината).

Вижте също[редактиране | edit source]