Канада

Canada
(знаме) (герб)
Девиз: A Mari Usque Ad Mare (от латински: От море до море!)
Официален език	английски и френски език
Столица	Отава
Най-голям град	Торонто
Кралица	Елизабет II
министър-председател	Стивън Харпър
Площ	на 2-ро място
- oбщо	9 984 670 км? km²
Население	на 36-то място
- oбщо	34 530 000
- гъстота	3.41 д/km2
БВП - oбщо - на човек	на 9-то място $ 1,432 трлн $ 43 485
Валута	Канадски долар (CAD)
Часова зона	от -3.5 до -8
Независимост -БСЗ Уестминстърски статут Канадски закон	от Великобритания 1 юли 1867 11 декември 1931 17 април 1986
Национален химн	О, Канада! Бог да пази Кралицата
Интернет домейн	.ca
Телефонен код	1

Кана̀да (на английски: Canada, [ˈkænədə]; на френски: Canada, [kanad'a]) е най-голямата държава в Северна Америка, простираща се от Атлантическия океан на изток до Тихия на запад и до Северния ледовит на север. Тя е втората по големина страна в света, а нейната обща граница със Съединените щати на юг и северозапад е най-дългата в света.

Територията на днешна Канада е обитавана от хилядолетия от различни местни етнически групи. От края на 15 век британски и френски експедиции изследват атлантическото крайбрежие, а след това започват и да се заселват там. Повечето френски колонии са отстъпени на Великобритания след края на Седемгодишната война през 1763 година. Канада възниква през 1867 година, когато три от британските колонии са обединени в Канадска конфедерация, федерален доминион, съставен от четири провинции. Това поставя началото на продължителен процес на териториално разширение увеличаване на автономията на страната. Основни стъпки в него са Уестминстърския статут от 1931 година и Закона за Канада от 1982 година, който премахва последните остатъци на правна зависимост на Канада от Британския парламент.

Федерация, съставена от 10 провинции и 3 територии, Канада е парламентарна монархия в лична уния с Великобритания. Английският и френският са официални езици на федерално ниво. Канада е просперираща развита държава, деветата по големина икономика в света. Канада има развита икономика, основана на изобилните природни ресурси и външната търговия, главно със Съединените щати. Страната се нарежда на високо ниво в степента на човешко развитие, качеството на живот, здравеопазване, продължителност на живота, общественото образование, икономическата свобода и защитата на гражданските свободи и политически права. Страната е член на Г-8, Г-20, НАТО, ОИСР, СТО, Общността на нациите, ОАД, Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, ООН, НАФТА.

География

Сателитна снимка на Канада

Източна Канада е разделена на северната гора и неплодородния Канадски щит (на френски: Bouclier canadien; на английски: Canadian Shield) на север и плодородната долина на река Сейнт Лорънс на юг (където и живее по-голямата част от населението). Големи площи от южна централна Канада са заети от равнини и прерии. Релефът на Западна Канада е най-вече хълмист от двете страни на Скалистите планини. Ръкавът на залива Хъдсън се врязва дълбоко в страната. В източната част са разположени и Големите езера, които са на границата със САЩ. Там се намира и водопадът Ниагара.

Канада обхваща почти цялата северна половина на Северна Америка. Ширината на тази необятна земя е повече от 5800 км и включва шест часови пояса. Централната част на страната е доминирана от Канадския щит, образуван от магмени и метаморфни скали през ледниковата епоха, днес покрити от обширни гори. Растителността в тази част на страната, най-вече в северните ѝ райони, е тундрова — има иглолистни гори, както и езера. По-далеч на север в полярният пояс, който обхваща повече от половината от територията на Канада, преобладава студен континентален климат. Тук е царството на водите и ледовете, което се простира върху площ от над 5 млн кв. км.

История

Етимология

Карта от 1566, в която е упоменато името Canada

Името Канада идва от думата kanata на езика на племето ирокези, която буквално означава „село“ или „селище“. През 1535 местните жители от района на сегашния град Квебек използват тази дума, за да опътят френския мореплавател и изследовател Жак Картие как да стигне до селището Стадакона. По-късно Картие употребява думата kanata не само в смисъла на това конкретно селище, а за да обозначи всички земи владени от вожда Донакона. Към 1545 модифицираната форма canada започва да се използва като топоним отнасящ се за част от територията на съвременна Канада.

През 17 век и началото на 18 век Канада се наричат всички земи част от Нова Франция, които се намират по протежението на река Сейнт Лорънс и или са част от северните брегове на Големите езера. Този район по-късно е разделен на две британски колонии - Горна и Долна Канада. През 1841 колониите са обединени под общото наименование провинция Канада. Когато през 1867 чрез конфедеративното обединение на четири провинции е създаден нов британски доминион чието официално наименование е Канада. До средата на 1950те най-често използването име отнасящо се за страната е Доминион Канада, но с поетапното издействане на политическа автономия от Обединеното кралство, федералното правителство започва да насърчава използването единствено на името Канада във всички официални документи. През 1982 официалният празник на страната е пременуван от Ден на доминиона на Ден на Канада.

Коренно население

Инуити

Археологически изследвания и генетични проучвания сред коренното население на Канада показват, че северен Юкон е бил населен от почти 26,500 години, а първите следи от човешко присъствие в южен Онтарио са от над 9,500 години. Равнините Олд Кроу и пещерите Блуфиш се считат за дом на най-първите заселници на територията на Канада, които често се наричат палео-индианци. Първите местни общества се характеризирали с уседнал начин на живот, земеделие, строителството на обществени и обредни сгради, появата на социално разслоение и развитието на търговия между различни племена. До пристигането през 15 век на първите европейци в Северна Америка голяма част от местните култури вече са били изчезнали и тяхното съществуване е установено благодарение на архелогическите открития през 20 век.

Няма единодушно мнение за броя на коренното население през вековете, но според различните хипотези то е варирало между 200 хиляди и 2 милиона души към края на 15 век. Европейците донасят със себе си непознати дотогава болести, които според различни източници са отговорни за гибелта на между 40% и 80% от местното население. Аборигенните народи включват Първите народи (индианските племена), инуитите и метисите. Първите метиси се появат през 17 век когато европейци и представители на местните народи започват да сключват бракове помежду си. За разлика от индианските племена инуитите са имали ограничен контакт с новите заселници по времето на европейската колонизация, което до известна степен позволяват да запазят културата и начина си на живот векове наред.

Европейска колонизация

Първите европейци достигнали бреговете на Канада е предвожданият от Лейф Ериксон норвежки екипаж, който достига до остров Бафинова земя и след това до Лабрадор през 1000 година. Ериксон нарича новооткритите земи Винланд, но след неуспешен опит да създаде постоянна колония се завръща в Исландия.

Жак Картие дава името Канада

За следващите пет века няма исторически данни Канада да е била достигана от други европейци. Едва през 1497 италианският мореплавател Джовани Кабото, тогава служещ под английски флаг, достига до атлантическото крайбрежие на Канада. Между 1498 и 1521 португалски и баски моряци създават по протежението на атлантическото крайбрежие временни лагери, които използват по време на сезонния риболов. През 1534 по поръчка на Франция Жак Картие описва и картографира залива Свети Лаврентий и бреговете на река Свети Лаврентий. Френският мореплавател Самюел дьо Шамплен пристига в Канада през 1603 и създава първите европейски колонии - Порт Роял (1605) и Квебек (1608). Първите преселници от Франция се заселват по поречието на Свети Лаврентий, в сегашните крайморски провинции Ню Брънзуик, Нова Скотия и Остров Принц Едуард и създават селища на територията на сегашните американски щати Мейн, Върмонт и Ню Хемпшир. От друга страна търговиците на кожи и католическите мисионери изучават Големите езера, залива Хъдсън, спускат се по течението на Мисисипи и достигат чак до територията на сегашна Луизиана. Избухналите в средата на 17 век Френско-ирокезки войни (известни още като Боброви войни) поставят край на сравнително спокойното съществуване между заселници и местни.

„Смъртта на генерал Улф“, картина на Бенджамин Уест; изобразена е смъртта на Джеймс Улф по време на Битката на Авраамови поля, част от Седемгодишната война.

Около 1610 англичаните основават първите рибарски селища в Нюфаундленд, а след това на юг създават Тринадесетте колонии. Между 1689 и 1763 избухват общо четири колониални войни между Франция и Англия. С Договора от Утрехт (1713) контененталната част на Нова Скотия минава под британски контрол; Парижкият довор от 1763 слага край на Седемгодишната война между двете кралства и установява пълен британски контрол над Канада и по-голямата част от Нова Франция. С Кралската декларация от 1763 провинция Квебек е извадена от състава на Нова Франция и става самостоятелна част от Канада, а към Нова Скотия е анексиран остров Кейп Бретон. През 1769 Остров Свети Джон (сега Остров Принц Едуард) става отделна колония. За да избегнат възможни конфликти в Квебек британската власт приема през 1774 Закона за Квебек, според който територията на провинцията се разширява до Големите езера и долината на река Охайо. С този закон се възстановяват официалния статут на френския език, правото да се изповядва католицизма и френското гражданско право. Тези реформи пораждат значително недоволство сред англоезичното мнозинство на Тринадесете колонии и се считат като една от основните предпоставки за избухването на Американската революция.

Парижкият договор от 1783 официално признава Американската независимост и отстъпва всички територии на юг от Големите езера на Съединените американски щати. Около 50,000 верни на британската корона лоялисти бягат от Щатите в Канада. Ню Брънзуик е отделен от Нова Скотия, а провинция Квебек е разделена на две части — Долна Канада (съвременната провинция Квебек) и Горна Канада (сегашната провинция Онтарио). В Горна Канада се заселват голяма част от британските лоялисти. Горна и Долна Канада се оказват основният фронт по време на Войната от 1812 между САЩ и Британската империя.

„Бащите на Конфедерацията“ на Робърт Харис

С края на войната към Канада започва масирана имиграция от Великобритания и Ирландия. Между 1825 и 1846 в Канада пристигат 626,628 имигранти от Европа.

Въстанията от 1837 избухват основно поради липсата на отговорно правителство, което реално да управлява в полза на жителите на Доминиона Канада. В Доклада Дърам се препоръчва създаването на отговорно правителство и да се предприемат действия в посока пълната асимилация на френскоговорящите канадци в англоезичното общество. Със Закона за обединение от 1840 двете Канади са обединени в една провинция. През 1849 е създадено отговорно правителство, което да управлява всички британски северноамерикански провинции. С подписването на Орегонското споразумение от 1846 се решава пограничния въпрос с американската територия Орегон и се прокарва граница по протежението на 49-ия паралел в посока запад. Това позволява създаването на колонии в Британска Колумбия и на остров Ванкувър. Териториалната експанзия продължава с експедиции на север и анексирането на днешния канадски Арктически регион и Земя Рупърт, която включва значителна част от северните територии на повечето съвременни провинции.

Конфедерация и разширяване

Обявяването на Доминиона Канада

След поредица от конституцианални обсъждания на 1 юли 1867 е приет Конституционалният акт, чрез който се създава конфедерацията Доминион Канада, съставен от провинциите Онтарио, Квебек, Нова Скория и Ню Брънзуик. Земята Рупърт и Северозападната Територия са обединени в Северозападните територии, а през юли 1870 е създадена провинцията Манитоба. През 1866 Британска Колумбия и остров Ванкувър се обединяват в обща територия и през 1871 стават част от Канадската конфедерация. Две години по-късно това прави и Остров Принц Едуард. Първият министър-председател на новосъздадената Канадска конфедерация Джон А. Макдоналд приема редица закони, които да защитят и стимулират развитието на производството и търговията в Канада.

С построяването на три трансконтинентални железопътни линии (включително и Канадската тихоокеанска линия) западните части на страната стават далеч по-достъпни за заселниците, а приетият през 1872 поземлен закон за прериите цели да стимулира заселването на обширните степни райони. През 1898, малко след началото на Златната треска в Клондайк, канадското правителство създава територията Юкон. На 23 май 1873 е създадена Северозападната конна полиция, чиято основна цел е да поддържа реда в най-новите територии на Канада; през 1920 това полицейско формирование се превръща в съвременната Кралска канадска конна полиция или просто канадската полиция. По време на управлението на правителството на либерала Уилфрид Лори Албърта и Саскачеван са официално признати за провинции и през 1905 влизат в състава на Канадската конфедерация.

Съвременна история

Плакат за набиране на войници през Първата световна война

Включване на Великобритания в Първата световна война на страната на Антантата въвлича и Канада във военния конфликт, защото по това време военната ѝ политика все още е под прекия контрол на Британската империя. Доброволците изпратени на Западния фронт формират Канадския военен корпус, който изиграва важна роля в редица битки и в частност в Битката при Вими. От около 625 хиляди канадци участвали във войната, приблизително 60 хиляди намират смъртта си и още 173 хиляди са ранени. През 1919 независимо от Великобритания Канада става член на Обществото на народите. С Уестминстъския статут от 11 декември 1931 Канада получава независимостта си от Обединеното кралство.

По времето на Голямата депресия Канада се оказва в тежко икономическо положение, сходно на това в САЩ. По време на Втората световна война Канада участва със собствени военни части, необвързани с английската корона.

Мобилизация в Британска Колумбия по време на II св. война

Правителството на либерала Уилям Лайон Макензи Кинг обявява война на Нацистка Германия на 10 септември 1939, три дена след включването на Великобритания в конфликта. Първите канадски военни части пристигат в Европа през декември 1939. До края на военните действия Канада мобилизира милион и 140 хиляди души, но изпраща като военна помощ по-малко половината. Канадските части имат съществено участие в Битката за Диеп, Операция Аваланч, Операция Нептун, Операция Овърлорд и Битката за Шелда. В Канада временно се разполагат нидерландското правителство и кралска фамилия в изгнание; страната изиграва важна роля в освобождаването на Бенелюкс от нацистката окупация. По време на войната канадската икономика изживява разцвет благодарение на производството на военна техника, която се изпраща в Европа, Азия и Съветския съюз. Въпреки няколкото вътрешни сътресения, в края на Втората световна война Канада се оказва на страната на победителите, а икономическото ѝ благосъстояние е второто най-добро в световен мащаб.

Нюфаундленд (сега Нюфаундленд и Лабрадор) става част от Канада през 1949. Следвоенният икономически разцвет съчетан с умелата политика на редица либерални правителства спомагат за формирането на канадското самосъзнание. През 1965 е приет сегашният официален флаг на страната, лесно разпознаваем с червеното кленово листо в центъра му. През 1969 Канада става двуезична — английският и френският получават еднакъв статут, а през 1971 страната официално приема мултикултурализма като определящ обществото ѝ. Предприемат се множество социални промени, сред които общодостъпна безплатна здравна система, канадската пенсионна програма и системата за студентски заеми. След редица обсъждания през 1982 действащата дотогава британска конституция е иззместена от канадската Харта за права и свободи. През 1999 Нунавут става третата канадска територия.

На 31 март 1949 е подписано включването на Нюфаундленд в Канадската конфедерация

През 60те години в Квебек настъпват съществени социални и икономически промени познати като Тихата революция. Формира се модерно националистическо движение, чиято основна цел е отделянето на френско-говорещ Квебек от предимно англо-говореща Канада. През 1976 националистическата партия Партия на Квебек печели местните избори и организира неуспешен референдум за автономията на провинцията. През 1990 правителството на Браян Мълроуни прокарва редица конституционални промени в полза на Квебек, но това не успокоява страстите във френско-говорящата провинция. Тези неуспешни опити за решаване на квебекския въпрос водят до създаването на редица националистически политически партии, които през 1995 успяват да издействат провеждането на втори референдум за съдбата на Квебек. Предложението за автономия е отхвърлено със съвсем малка разлика, в негова полза са гласували 49,4% спрямо 50,6% против. През 1997 Канадският върховен съд определя за неконституционални всякакви опити за отделянето на Квебек от страната. Това не пречи на канадското правителство през 2000 година да приеме закон, определящ условията за съгласувано отделяне на Квебек от конфедерацията.

През 1990 Канада се включва във Войната в Персийския залив на страната на водената от САЩ коалиция. През 90те страната активно участва в редица мироопазващи мисии под егидата на ООН. През 2001 Канада изпраща военни части в Афганистан, но две години по-късно твърдо отказва да се включи във водената от Щатите война в Ирак.

Държавно устройство

Канада е едновременно парламентарна демокрация и конституционна монархия, т.е. държавният глава е монарх, като в момента това е кралица Елизабет II. Монархическият представител в Канада е Генералният губернатор. Неговата роля е да одобрява законите, но има и някои други задължения.

Административно деление

Канада е федерация, съставена от десет провинции и три територии, които са групирани в региони. Западна Канада се състои от Британска Колумбия и трите прерийни провинции (Алберта, Съскечуан и Манитоба). В Централна Канада влизат Квебек и Онтарио. Атлантическа Канада се състои от трите морски провинции (Ню Брунсуик, о-в Принц Едуард и Нова Скотия) и Нюфаундленд и Лабрадор. За Източна Канада се считат Централна и Атлантическа Канада взети заедно. Три територии (Юкон, Северозападните територии и Нунавут) съставляват Северна Канада. Провинциите си служат с повече автономия от териториите. Всяка провинция си има свой собствен герб.

Провинциите са отговорни за повечето социални програми на страната (като здравеопазване, образование, социални помощи) и заедно реализират повече приходи отколкото самата държава, почти уникално явление в света. Ползвайки свойте права за оползотворяване на средствата, федералното правителство може да иницира национална политика в провинциалните зони, като например Канадския Здравен Акт; провинциите имат правото да не участват в тях, но рядко го правят.

Динамична карта на канадските провинции и столиците им.

Демографски показатели

Население

Според данни от преброяването от 2006 година в Канада живеят общо 31,612,897 души, което е увеличение с 5,4% спрямо 2001. Растежът на населението се дължи основно на постоянния имигрантски поток и донякъде и от положителния естествен прираст. Около 4/5 от населението на Канада живее на около 150km от границата със Съединените американски щати. Приблизително 4/5 от канадците живеят в трите мегаполиса — коридор Квебек - Уиндзор, Лоуър Мейнленд в Британска Колумбия и коридора Калгари - Едмънтън.

Етническо разпределение в Канада

По данни на преброяването от 2006 32% от всички канадци се самоопределят като етнически канадци, следвани от 21% ентически англичани, 15,8% с френски произход, 15,1% шотландци, 13,9% италианци, 4,3% с китайски произход, аборигенно население 4,0%, 3,9% украинци и 3,3 с холандски корени.

Годишният прираст на канадското аборигенно население е два пъти спрямо националния и към 4% от населението на страна са заявили принадлежност към някое от местните малцинства. Други 16,2% от неаборигенното население на Канада са с произход различен от европейски и се разпределят както следва - 4% от Южна Азия, 3,9% са китайци и 2,5% са чернокожи. През 1961 по-малко от 2% от населението на Канада (около 300 хиляди души) е било с не-европейски произход и още около 1% с аборигенен произход. Към 2006 51% от населението на Ванкувър и 46,9% от населението на Торонто е съставено от представители на не-европейски етнически групи. Преброяването от същата година показва, че на всеки пет канадци поне един е роден извън страната. Около 60% от всички имигранти идват от държави в Азия, включително и Близкия изток. През 2009 една трета от всички нови имигранти пристигат от Китай, Филипините и Индия. Според някои прогнози през 2031 една трета от всички канадци ще принадлежат към видимите малцинства.

Религия в Канада (Преброяване от 2001)
Религия			Процент
Католицизъм			43.6%
Протестантство			29.2%
Атеисти/Агностици			16.5%
Други християни			2.6%
Ислям			2.0%
Източно православие			1.5%
Юдаизъм			1.1%
Будизъм			1.0%
Хиндуизъм			1.0%
Сикхизъм			0.9%

Канада е сред държавите с най-голям годишен приток на имигранти, основно заради благоприятните икомически условия и олекотената имиграционна политика. Очаква се през 2011 между 240 хиляди и 265 хиляди души да пристигнат в страната като имигранти, тендция стабилно запазила се през последните няколко години. Голяма част от новите имигранти се заселват в силно урбанизираните райони на Торонто, Ванкувър и Отава. Канада е известна и като дом на съществен брой бежанци; на всеки десет бежанци поне един е получил убежище в страната.

По подобие на други развити държави населението на Канада е в процес на застаряване, а броят на хората в работоспособна възраст намалява с всяка измината година. Към 2006 средната възраст в национален мащаб е 39,5 години. Последните преброявания показват, че имиграционният поток към страната не успява да разреши проблема с постепенното застаряване на населението.

Религия

По данни на преброяването от 2006 година 77,1% от населението на Канада се идентифицира като християни, като 46,3% са последователи на католицизма, а 29,2% са протестанти. Общо 16,5% от канадците не се причисляват към нито една религия и около 6,3% изповядват религия различна от християнската. Най-голям е броят на мюсюлманите, които съставляват около 2% от населението или 579 хиляди души. Последователите на юдаизма, будизма, хиндуизма и сикхизма си поделят по един процент. Православните християни в Канада са около половин милион човека и са основно хора с източноевропейски произход.

Език

В Канада двата официални езика са английския и френския. Официалното двуезичие в страната се гарантира чрез Канадската харта за правата и свободите, Закона за официалните езици и Регламента за официални езици, а за прилагането му следи Комисаря по официалните езици. Френският и английският са с еднакъв статут в Парламента и всички федерални институции. Гражданите имат правото да комуникират в държавни институции на един от двата езика, като държавата се задължава да осигури служители владеещи нужния работен език. Държавата се задължава да осигури съществуването на училища за официалните езиковите малцинства в райони, където те имат съществено присъствие.

Двуезичие в Канада

Английският и френският са майчини езици съответно на 59,7% и 23,2% от всички жители на Канада и са двата най-говорени езика в домашна среда — съответно от 68,3% и 22,3%. Около 98,5% от всички канадци говорят английски или френски (67,5% владеят само английски, 13,3% говорят само френски и 17,7% са двуезични). Англоезичините и франкофонските езикови общности, определени по владеене на един от двата официални езика, съставляват 73,% и 23,6% от населението на Канада.

Хартата за френския език определя френският език като единствен официален език в провинция Квебек. Въпреки че в Квебек живеят 85% от всички френско-говорещи канадци значителни франкофонски общности съществуват и в провинциите Онтарио, Албърта и Манитоба; в Онтарио живеят над 300 хиляди френско-говорещи. Ню Брънзуик, където франкофоните съставляват 33% от населението на провинцията, е единствената официално двуезична провинция в Канада.

Всички останали провинции нямат определен с местен закон официален език, но френският се използва де юре само в държавни институции, в съдилищата на федерално равнище и като език за преподаване в училищата. Английският се явява де факто основният език във всекидневната комуникация, медиите и други аспекти на живота. В Манитоба, Онтарио и Квебек е разрешено двата официални езика да се използват в местното законодателство, а всички промени в закона се издават и на двата езика. В Канада има 11 аборигенни езикови групи и повече от 65 самостоятелни диалекта. От тях единствено крий, инуитския и оджибуай се владеят от достатъчно много хора и се считат от държавата като единствените езици с реални шансове да оцелеят през времето. В Северозападните територии няколко местни езика имат официален статут. Инуитският език се говори от почти 70% от населението на територията Нунавут и там е признат като официален език.

Над шест милиона души в Канада са заявили като майчин език език различен от английски или френски. Повече от един милион човека говорят китайски (основно кантонски) като първи език, италианският се владее от 455,040 човека, немският от 450,570 души, панджабският език от 367,505 и испанският от 345,345 човека. Мнозинството от хора, чийто майчин език не е нито един от официалните, живеят в провинциите Британска Колумбия (около 1,1 милиона) и Онтарио (3,1 милиона).

Най-големи метрополни региони

Почти 55% от населението на Канада живее в 30те най-големи града в страната. Ако в тези данни се включват и метрополните региони процентът скача до 70.

Панорамен изглед от Торонто

Торонто е най-големият град в Канада с население от 2,5 милиона души и население на метрополния регион надхвърлящо 5,1 милиона.

Панорамен изглед от Монреал

Метрополни региони според преброяването от 2006

Име	Провинция	Население
Торонто	Онтарио	5,113,149
Монреал	Квебек	3,635,571
Ванкувър	Британска Колумбия	2,116,581
Отава - Гатино	Онтарио - Квебек	1,130,761
Калгари	Албърта	1,079,310
Едмънтън	Албърта	1,034,945
Квебек	Квебек	715,515
Уинипег	Манитоба	694,898
Хамилтън	Онтарио	692,911
Лондон	Онтарио	457,720
Китчънър - Уотърлу	Онтарио	457,720

Икономика

Финансовият център в Даунтаун, Торонто

Канада е сред икономически най-развитите държави в света и сред държавите с едни от най-високите доходи на глава от населението. Страната е член на Г8 и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Канадската търговия е сред десетте най-големи в световен мащаб, а икономиката ѝ е със смесен характер. Страната е с един от най-големи индекси на икономическа свобода, задминаващ този на САЩ и на повечето западноевропейски държави. Най-големите вносители на стоки произведени в Канада са САЩ, Великобритания и Япония. През 2008 в Канада са внесени стоки на обща стойност $442.9 милиарда, от които $280.8 милиарда са от САЩ, $11.7 милиарда са от Япония и $11.3 милиарда от Великобритания. През 2009 тъговският дефицит на страната е 4,8 милиарда канадски долара, а излишъкът се е равнявал на 46,9 милиарда канадски долара.

Към октомври 2009 равнището на безработица в национален мащаб е 8,6%, като тази цифра варира от 5,8% в Манитоба до 17% в Нюфаундленд и Лабрадор. В периода октомври 2008 - октомври 2010 канадският трудов пазар губи 162,000 работни позиции на пълен работен ден и 62 хиляди позиции на половин работен ден. За периода 2010-2011 държавният дълг на Канада възлиза на $566.7 милиарда, което е съществено увеличение спрямо $463.7 милиарда от 2008-2009. В началото на 2010 външият дълг на Канада възлиза на $193.8 милиарда. За фискалната 2009-2010 година комбинираният държавен и провинциален финансов дефицит възлиза на приблизително $100 милиарда, от които за годината 2010-2011 федералният дефицит набъбва до 49.2 милиарда канадски долара.

Рафинерия в Едмънтън

През 20 век бързото развитие на производството, добива на полезни изкопаеми и подобряването на сектора за услуги позволява на Канада да се превърне от държава с икономика силно зависима от земеделието във високо индустриализирана и силно урбанизирана страна. Канадската икомика е доминирана от сектора на услугите, в който са заети около три четвърти от всички канадци. Канада за разлика от повечето развити държави има особено добре развит първичен сектор, в който дърводобива и петролната индустрия се ползват с особена важност.

Канада е сред малкото развити държави, които изнасят енергия зад граница. Атлантическото крайбрежие на Канада е богато на залежи от природен газ, а на територията на Албърта има големи залежи на природен газ и петрол. Битумните пясъци в Атабаска, провинция Албърта съхраняват най-големите залежи на петрол в света, задминати единствено от тези в Саудитска Арабия.

Лого на НАФТА

Канада е един от най-големите износители на земеделска продукция в световен мащаб; Канадските прерии са с особена важност заради големия добив на пшеница, рапица и други зърнени култури. Страната е с най-големият добив на цинк и уран, и също така е със съществени добиви на злато, никел, алуминий и олово. В северната част на Канада повечето малки градчета са се развили като миньорски и дърводобивни центрове. Повечето крупни местни производства се намират в провинциите Квебек и Онтарио, като автомибилостроенето и самолетостроенето заемат особено важни позиции в производството.

След края на Втората световна война между икономиките на Канада и САЩ се създава стабилна връзка на взаимна икономическа интеграция, която спомага за лесното движение на стоки и инвестиции. Двете страни са си взаимно най-големите икономически партньори. Споразумението за свободна търговия между САЩ и Съединените американски щати (на френски: ALE; на английски: FTA) подписано през 1988 се превръща в Северно-американско споразумение за свободна търговия (на френски: ALÉNA; на английски: NAFTA) след включването на Мексико на 1 януари 1994 г.

Култура

Канадската култура е силно повлияна от британската, френската, ирландската, шотландската и американската, но притежава и много уникални черти. През последните няколко десетилетия се развива все по-ярка и самостоятелна канадска култура, отчасти поради национализма, обхванал Канада през годините около Канадската стогодишнина през 1967 г. Тя е населена от 30,6 милиона души, като повечето от тях живеят в южните територии, до границата със САЩ.

Други

• Българи в Канада
• Икономика на Канада

Външни препратки

• Официален сайт на канадското правителство
• Citoyenneté et Immigration Canada / Citizenship and Immigration Canada (официален сайт)
• Иде.ли? Канада — За българите по света
• Канада в сайта Lonely Planet