Световна търговска организация
Световната търговска организация (СТО; на френски: Organisation mondiale du commerce, OMC; на английски: World Trade Organization, WTO) е международна организация, създадена на 1 януари 1995 година с договора от Маракеш, подписан на 15 април 1994 г., с цел да координира либерализацията на международната търговия. Тя е продължител на основаното през 1947 година Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ).
СТО се занимава с регулирането на търговията между своите членове, като създава обща рамка за договарянето на търговски споразумения и за разрешаването на спорове чрез принуждаване на членовете на организацията към спазване на приетите от тях споразумения.[1] Основните проблеми, върху които се фокусира организацията, водят началото си от по-ранни преговори в рамките на ГАТТ, най-вече от последния Уругвайски кръг (1986-1994).
Към 2010 година организацията се опитва да придвижи Кръга преговори Доха, започнат през 2001 година и поставящ си за цел да даде възможност за справедливо участие в работата на организацията на по-бедните страни. Преговорите са силно затруднени от противоречията между големите износители на селскостопански продукти и страните с голям брой дребни земеделци, което прави прогнозите за тяхното завършване несигурни.[2]
В СТО членуват 153 държави,[3] които реализират над 97% от международната търговия в света,[4] както и 30 наблюдатели, повечето от които се опитват да станат пълноправни членове. Организацията се ръководи от конференция на министрите, която се провежда през 2 години, общ съвет, който ръководи текущата дейност между конференциите и генерален директор, назначаван от конференцията. Седалището на СТО е в Женева, Швейцария.
Съдържание |
[редактиране] Общо споразумение за митата и търговията
Основна статия: Правната основа на СТО е Общото споразумение за митата и търговията, което дава основните правила за системата на преговори. Съвсем скоро след подписването на Споразумението общият интерес на държавите да насърчат международната търговия в годините след Втората световна война води до неформалното създаване на неофициалната de facto международна организация, известна като "ГАТТ". През годините се провеждат няколко големи кръга на преговори, известни като "раундове". Последният раунд на ГАТТ, познат като "Уругвайски раунд", протича рекордните 8 години и води до създаването на Световната търговска организация. Докато ГАТТ насочва усилията си към преговори във връзка с търговията със стоки, СТО и неговите документи понастоящем покриват търговията с услуги и с продуктите на интелектуалната собственост (географски марки и означения и промишлен дизайн). l
Въпреки дългия си живот, Споразумението винаги е било замислено като преходен документ, като му липсва формалната страна, за да получи международна правосубекност като пълноправна международна организация.
Първоначалната идея за създаването на ГАТТ е осигуряването на трети орган от Бретънуудската система, наравно със Световната банка и Международния валутен фонд, който да покрива въпросите, свързани с международната търговия. Делегати от над 50 държави постигат значителен успех в осигуряването на допълнителна либерализация на търговията по време на преговорите за създаване на Международна търговска организация, те се обединяват върху редица правила на международната търговия и отстъпки в митническите си тарифи. Комбинацията от двете води до подписването на ГАТТ, отделно от статута на предвидената Международна търговска организация. Докато ратификацията на втората обаче не успява да премине ратификационния процес в някои държави членки, Споразумението на ГАТТ влиза в сила през янаури 1948 г. и остава единственият легитимен инструмент, регламентиращ международната търговия. Това остава така до създаването на СТО през 1995 г.
[редактиране] Раундове преговори в рамките на ГАТТ
| Година | Място на провеждане | Тема на преговорите | Брой на държави-участници | |
|---|---|---|---|---|
| 1947 | Женева | Митнически тарифи | 23 | |
| 1949 | Анси | Митнически тарифи | 13 | |
| 1951 | Торки | Митнически тарифи | 38 | |
| 1956 | Женева | Митнически тарифи | 26 | |
| (Кръг Дилън) | 1960–1961 | Женева | Митнически тарифи | 26 |
| (Кръг Кенеди) | 1964–1967 | Женева | Митнически тарифи и антидъмпингови мерки | 62 |
| (Токийски кръг) | 1973–1979 | Женева | Митнически тарифи и антидъмпингови мерки | 102 |
| (Уругвайски кръг) | 1986–1994 | Женева | Митнически тарифи, нетарифни мерки, правила, право на интелектуалната собственост, процедура за уреждане на търговски спорове, споразумение по текстила, селското стопанство, създаване на СТО и др. | 123 |
[редактиране] СТО след 1995 г.
След приключването на Уругвайския кръг на преговори и създаването на Световната търговска организация се създава и единна система от договорености между държавите, като разпоредбите им са почти универсално признати. След официалното си създаване, главната квартира на СТО се намира в Женева, Швейцария, а членовете ѝ към 13 октомври 2004 г. са 148 (След присъединяването на Китай през 2001 г. най-голямата държава, която все още не се е присъединила към СТО продължава да бъде Руската федерация). Бюджетът на организацията за 2005 г. е 169 милиона швейцарски франка.
Задачите на СТО са да бъде депозитар на търговските споразумения на СТО, да предоставя възможности за търговски преговори, да урежда търговски спорове, да наблюдава националните търговски политики, да оказва техническо съдействие на развиващите се страни и да си сътрудничи с други международни организации.
Понастоящем СТО се адаптира към новите условия в международната търговия и търси начин да се преструктурира, за да запази ефективността си. Правят се сериозни опити да се постигне пълно освобождаване на търговията със селскостопански стоки, което да предостави нови възможности на най-слабо развитите държави за участие в международната търговия.
[редактиране] Критики
Една от критиките към СТО е, че не обръща внимание на човешките права, работните норми, жизнените стандарти и т.н. Други недостатъци са, че освободените търговски дейности остават без надзор и че самата СТО въпреки значението си не е под надзора нито на парламент нито под този на ООН.
Тъй като членове на СТО са и недемократични държави, СТО не може да предявява претенции да бъде призната за демократично основана.
Критично се разглежда и закона за налагане на наказателни митнически тарифи, в случай на подбиване на цената. Този закон е в противоречие със самата цел за освобождаване на търговията.
Критикуват се ЕС и САЩ, които изискват от другите страни свободна търговия, а те самите защитават пазарите си, например под формата на парична помощ за селското стопанство при производството и износа на селскостопанска продукция. Паричните помощи за износа на селското стопанство ще бъдат прекратени обаче до 2013 г, в полза на развиващите се страни.
Някои критични към глобализацията неправителствени организации не упрекват начина на свободна търговия, а несправедливата практика да се дават правила за освобождаване на търговията и отваряне на пазарите, докато развитите страни защитават националните си стопанства. Други неправителствени организации са срещу свободната търговия и срещу нагласта всичко и всеки да бъдат превръщани в стока за търгуване.
Общатата критика е, че споразуменията за СТО съответно за митата и търговията не спомагат за световна свободна търговия, тъй като както и преди търговските отношения са в полза на индустриалните нации. Има дори критици, които твърдят, че тези ползи даже са се увеличили.
Практически СТО се критикува от развиващите се страни по две основни линии:
- че правилата създадени от нея са така обработени, че да облагодетелстват развитите държави.
- че се прилага двойна мярка при прилагането на тези правила — развитите страни на практика не прилагат върху себе си правилата, които самите те създават.
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Споразумения от кръга на СТО
- Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ)
- Общо споразумение по търговията с услуги (ГАТС)
- Споразумение относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост (ТРИПС)
- Споразумение за свързаните с търговията инвестиционни мерки (ТРИМС)
- Споразумние за текстила и облеклото
- Споразумение за субсидиите и изравнителните мерки
- Споразумение за защитни мерки
- Договореност относно правилата и процедурите за уреждане на спорове
- Механизъм за преглед на търговската политика
[редактиране] Бележки
- ↑ Understanding the WTO - what is the World Trade Organization?, World Trade Organization
- ↑ European Commission The Doha Round
- ↑ Members and Observers WTO official site
- ↑ The WTO in Brief 2 WTO official site
[редактиране] Външни препратки
