Буркина Фасо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
République de Burkina Faso
Република Буркина Фасо
Знаме на Буркина Фасо
(знаме) (герб)
Девиз: Unité, Progrès, Justice !
(Единство, прогрес, справедливост !)
Местоположение на Буркина Фасо
География и население
Площ 247 000 km²
(на 74-то място)
Столица Уагадугу
12°20′ с. ш. 1°40′ з. д. / 12.333333° с. ш. 1.666667° з. д.
Най-голям град Уагадугу (1 181 702 души)
Официален език френски (на национално ниво), мооре и Диула (на регионално ниво)
Население (пребр., 2009) 15 757 000
(на 66-то място)
Гъстота на нас. 57,5 д./km²
Управление
Форма Полупрезидентска република
президент Блез Компаоре
министър-председател Люк-Адолф Тяо
История
Независимост 5 август 1960
Икономика
БВП (ППС, 2008) 17,802 млрд $
(на 125-то място)
БВП на човек (ППС) 1 267 $
ИЧР Повишение 0,370 (нисък)
(на 176-о място)
Валута CFA франк (XOF)
Други данни
Часова зона GMT (UTC+0)
Интернет домейн .bf
Телефонен код 226

Буркина Фасо е държава в Западна Африка. Столицата е Уагадугу. Няма излаз на море. Граничи с Мали, Бенин, Того, Кот д'Ивоар, Гана и Нигер. Старото име на страната е Горна Волта. Жителите на Буркина Фасо са наричани буркинабе.

История[редактиране | edit source]

Откритите в северозападните части на Буркина Фасо оръдия на труда свидетелстват, че страната е била населена още преди 14 000 години от ловци и събирачи. Между 3 600 и 2800 година преди Христа се появяват селища на земеделци.

През XV и XVI век Буркина Фасо е в състава на кралство Сонгхай. По-късно по-голямата част от страната е включена в състава на кралството на моси - народ, който и днес представлява близо половината от населението на страната. През 1896 година кралството на моси Уагадугу е превзето от французите. До 1904 година цялата територия на днешна Буркина Фасо е завладяна от французите и включена в състава на Френска Западна Африка под името Горна Волта.

През 1958 година Горна Волта е провъзгласена за република в рамките на френската общност. На 5 август 1960 година е обявена нейната пълна независимост. От същата година Горна Волта е член на ООН. През 1966 година е извършен военен преврат, а през 1978 година е върнато цивилното правителство. На 4 август 1983 чрез преврат на власт идва капитан Тома Исидор Ноел Санкара, който поставя като основни цели на управлението си борбата с корупцията, СПИН, бедността и глада, застъпва се за залесяването и правата на жените и се противопоставя на западния империализъм по социалистически маниер. На годишнината от началото на управлението му по поръка на Санкара Горна Волта е преименувана на Буркина Фасо, което на двата основни езика в страната означава "земя на правдивите". По негово време значително се подобряват здравеопазването и образованието, а привилегиите на местните вождове са отнети, което до известна степен централизира властта.

През 1987 година е свален от власт и убит от сегашния президент, Блез Компаоре, като се смята, че превратът е бил подкрепен от френското правителство.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Конституцията от 2-и юни 1991 година създаде полу-президентско правителство с парламент (Асамблея), който може да бъде разпуснат от президента на републиката и е избран за срок от 5 години. През 2000 година поправка в конституцията намали президентския мандат от 7 на 5 години и трябваше да бъде приложена на изборите през 2005 година. Друга поправка забранява на настоящия президент да бъде избран отново. Въпреки възраженията на останалите кандидат-президенти, през октомври 2005 Конституционния съвет взе решение Блез Компаор да участва на изборите за втори мандат, понеже е бил президент от преди да направят поправките през 2000 година. На 13 ноември 2005 Компаор печели съкрушителна победа заради разделената опозиция. Парламентът се състои от две камари: долна камара (Национална Асамблея) и горна камара (Представителна Камара). Има също конституционна камара, съставена на десет члена, и икономически и социален съвет, чиито роли са изключително съвещателни.

Административно деление[редактиране | edit source]

Буркина Фасо е разделена на 13 региона, 45 провинции и 301 департамента.

Региони: Букл дьо Мухун, Източен, Каскадес, Сахел, Северен, Хаутс-Басинс, Централен, Централно-източен, Централно-западен, Централно-северен, Централно-южен, Централно плато, Югозападен

Природа[редактиране | edit source]

Гора край Бобо-Диуласо.

В Буркина Фасо има 2 основни природни типа:

  • По-голямата част от страната е покрита от пенеплен което оформя хълмист пейзаж, последни следи от Прекамбриански масиви.
  • В югозападната част на страната има масиви от ронливи скали (предимно пясъчник), където е най-високият връх: Тенакуру (749 метра, 2 450 фута). Масивите са ограничени от канари високи до 150 метра (490 фута).

Води[редактиране | edit source]

Страната дължи старото си име Горна Волта на трите реки които я пресичат: Мухун (преди Черна Волта), Накамбе (Бяла Волта) и Назинон (Червена Волта). Мухун е единствената река която тече целогодишно.

Водосборния басейн на река Нигер заема 27% от площта на страната. Нейните притоци (Бели, Горуол, Гудебо и Даргол) са сезонни (текат 4-6 месеца), но могат да причинят големи наводнения.

В Буркина Фасо има и няколко езера. По-големите езера са Тингрела, Бам и Дем.

Липсата на вода е основен проблем в северните части на страната.

Климат[редактиране | edit source]

В северната част на Буркина Фасо е разположена Сахара,там климатът е сух тропичен и валежи почти не падат.В централната и южната част климатът е субекваториален,със сух и влажен период.Сухия период е от октомври до март,а влажния от април до септември,като най-много валежи падат през август.Максималните температури през сухия период са в интервала 34-38 градуса,дори надвишават и 40,особено към края на периода.През влажния период температурите не се променят съществено-те са около 32-36 градуса.

Стопанство[редактиране | edit source]

Пазар в Банфора.

Буркина Фасо е една от най-бедните страни в света. По БВП на глава от населението е 28-ма по бедност. Това може да бъде обяснено от прираста на населението и сухата територия. Земеделието представлява 32 процента от брутния вътрешен продукт и ангажира 80 процента от работещото население. То се състои предимно от животновъдство, а в южния и югозападния район се отглеждат сорго, просо, царевица, фъстъци, ориз и памук.

Безработицата причинява висока емиграция: за пример, три милиона човека от Буркина Фасо живеят в Кот д'Ивоар. Според централната банка на западните африкански държави (La Banque Centrale des États de l'Afrique de l'Ouest), тези преселници изпращат десетки милиарди франка CFA в Буркина Фасо всяка година.

Голяма част от икономическата дейност от страната е финансирана от международна помощ.

Има добив на мед, желязо, манган и най-вече на злато.

Население[редактиране | edit source]

Населението възлиза на 14 326 203 души. Средната продължителност на живота е при мъжете - 45 г., а при жените - 48 г. Градското население възлиза на 27%. По прогнози на ООН през 2025 г. населението на страната ще наброява около 23 321 000 души. Средната възраст е 16.3 години на мъжете и 16.7 години на жените. Годишният прираст възлиза на 2.997%. 61% от населението на Буркина Фасо изповядва исляма, около 30% са християни (католици), а останалите са привърженици на традиционни анимистки вярвания. Много християни и мюсюлмани включват елементи от анимизма в своите религиозни обреди.

Образование[редактиране | edit source]

Буркинайски пионери.

Образованието в Буркина Фасо е представено на три нива: основно, средно и висше. То е безплатно и задължително до 16-годишна възраст. Само 29% от децата обаче, които трябва да учат в основно училище, получават начално образование. Уагадугуският университет и Политехническия университет в Бобо-Диуласо са част от институциите, които се занимават с висше образование.

Култура[редактиране | edit source]

Два основни елемента има в културата на Буркина Фасо: маските и танците. Маските се използват при жертвоприношения към боговете. Те изобразяват духове на животни, като ги показват те искат да бъдат благословени от тези духове.

Народния театър в Уагадугу е център на социалните и културните събития в страната. Уагадугу е важен център за Африканското кино, домакин на ежегодния Пан-Африкански филмов фестивал (FESPACO). Друг културен център е Лаонго, там са изложени гранити и творци от целия свят са поканени за да изваят камъка.

Други[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

Външни препратки[редактиране | edit source]