Сорго

Сорго
Класификация
царство: Plantae Растения отдел: Magnoliophyta Покритосеменни клас: Liliopsida Едносемеделни разред: Poales семейство: Poaceae Житни род: Sorghum Сорго
Видове
* Sorghum almum Sorghum amplum Sorghum angustum Sorghum arundinaceum Sorghum bicolor Sorghum brachypodum Sorghum bulbosum Sorghum burmahicum Sorghum controversum Sorghum drummondii Sorghum ecarinatum Sorghum exstans Sorghum grande Sorghum halepense Sorghum interjectum Sorghum intrans Sorghum laxiflorum Sorghum leiocladum Sorghum macrospermum Sorghum matarankense Sorghum miliaceum Sorghum nigrum Sorghum nitidum Sorghum plumosum Sorghum propinquum Sorghum purpureosericeum Sorghum stipoideum Sorghum timorense Sorghum trichocladum Sorghum versicolor Sorghum virgatum

Соргото (Sorghum), познато и с народните названия метла, мътлар, татар, метлина и циръ̀к, е род тревисти растения от семейство Житни (Poaceae).

Родът сорго включва много видове, някои от които се използват за храна, а много други - за фураж. В световен мащаб сорго се отглежда на площ от около 400 млн. дка. Соргото е основна култура в страните с тропичен климат, тъй като е сухоустойчива. Средно в света се произвежда по 100–110 kg/дка зърно от сорго. В България соргото не се отглежда масово, като засяваните площи не са надхвърляли 35 хиляди дка.

Морфология

Морфологичните особености на соргото са:

• Отличава се с мощна коренова система, което обяснява сухоустойчивостта при тази култура, въпреки мощния ѝ хабитус.
• Стъблото, подобно на останалите култури от Graminea, е сегментирано на възли и междувъзлия; срещат се най-общо два типа сорго — с високи до 2–5 м стъбла и ниски (джуджести) стъбла (до 1,50 м). Характерна особеност на културата е силната склонност към братене. Най-голяма братимост проявява захарната метла, в чийто стъбла се съдържат 8–20 % захари.
• Листата му са широки като на царевицата, самата култура е доста облистена, поради което е отлична фуражна култура за зелено хранене и силаж;
• Съцветието на соргото е метлица. Тя е сбита и по-къса при соргото за зърно, доста по рехава при захарната метла и суданката, а при техническата метла — силно издължена.

Употреба

Много видове сорго се използват за храна (като зърно или соргов сироп), за фураж и за производство на алкохолни напитки или биогорива. Повечето видове са устойчиви на суша и горещина и играят важна роля в земеделието в засушливите райони - Африка, Централна Америка, Южна Азия. Соргото е петата по важност зърнено-житна култура в света.

В северните части на Китай соргото доскоро е основен заместител на пшеницата при производството на брашно. В големи части от Индия (Махаращра, Карнатака, Андхра Прадеш и други) безквасният хляб от сорго и днес е основна храна. В Южна Африка от соргото се приготвя гъста каша. В арабските страни се използват сварени несмляни зърна, както и брашно за приготвяне на нискокачествен хляб.

В Китай от соргото се произвежда популярната алкохолна напитка маотай. В Южна Африка си използва и за производството на бира, като сорговата бира се смята за традиционната напитка на народността зулу. Причина за нейната популярност е и фактът, че тя остава извън обхвата на съществувалата до 60-те години на 20 век забрана за използване на алкохолни напитки от чернокожите в страната. През последните години се разработват нови видове бира, базирани на соргото, които не съдържат глутен.

От някои разновидности на соргото се произвеждат сламени покриви и огради, кошници, четки и метли, а сламата може да се използва като гориво.

Отглеждане

Култивирани разновидности

Соргото спада към ботаническия род Sorghum, като най-разпространен е вида Sorghum bicolor. От него се отглеждат четири вариетета:

• сорго за зърно (var. eusorghum Pers.) — продуктивните възможности на този вариетет са доста високи, като съвременните хибриди дават добиви до 800–900 kg/дка.
• техническа метла (var. technicum Korn) — у нас такова сорго се е използвало широко за производство на метли и е достигало най-големи площи;
• захарна метла (var. saccharicum L.) — у нас се отглежда от любители, сиропът от такава метла не може да ферментира, но е добра суровина за домашен подсладител;
• суданка (var. sudanensis Piper.) — фуражна култура с локално значение в България.

Биологични изисквания

Соргото се смята за невзискателна към условията на външната среда култура. Въпреки това то предявява някои специфични особености.

Изисквания към топлината:

• Соргото е топлолюбива култура с биологичен минимум 10 °С и оптимум 27–30 °С.
• За завършване на вегетацията си изисква, според ранозрялостта на генитипа, 2500–3500 °С. Ето защо, соргото се явява средно късен предшественик на есенниците.
• Соргото е много чувствително на ниски температури и слани.

Изисквания към влагата:

• Поради мощната си коренова система и физиологичните ѝ особености, соргото е най-издръжливата на засушаване зърнено-житна култура;
• Подобно на царевицата, най-голяма нужда от влага проявява във фаза изметляване — цъфтеж.

Изисквания към почвата:

• Соргото не е взискателно към почвата, въпреки че най-големи добиви се получават при отглеждането му върху черноземни почви.
• Понася повишена концентрация на соли, поради което може успешно да се отглежда на засолени почви.
• Не понася заплевелени, заблатени и студени почви с близки подпочвени води.

Растеж и развитие

Соргото проявява някои специфични особености в линейния растеж и в развитието си.

Особености в растежа:

• При оптимален срок на сеитба поникване настъпва за около 2 седмици;
• Един месец след поникването соргото се отличава с бавен темп на нарастване и тогава посевите са податливи на заплевеляване;
• Интезивен растеж настъпва 30–45 дни след поникването, когато соргото за зърно нараства средно с 1,5–3 см/ден, а темпът на линеен растеж при захарната метла достига 5–6 см/ден.

Особеностите в развитието включват следните характерни фенологични фази:

• Поникване
• Братене
• Листообразуване
• Изметляване
• Цъфтеж
• Млечно-восъчна и восъчна зрялост
• Пълна зрялост

Технология за отглеждане

Място в сеитбообращението:

• Соргото изисква най-вече чисти от заплевеляване почви;
• Най-подходящите за него предшественици са зърнено-житните култури със слята повърхност. Като култура, извличаща много влага, респ. хранителни вещества от почвата, соргото се явява малко подходящ предшественик за пшеницата.

Обработката на почвата трябва да осигури почистване на полето от плевели. Препоръчва се дълбока оран (25–30 см) и есенното ѝ поддържане. Това предполага спестяване на ранни пролетни обработки(култивиране ибрануване), т.е. съхраняване на почвената влага. През вегетацията се налага прилагане на култивиране в междуредията.

Торене: за формиране на 100 kg зърно соргото извлича от почвата 3–4 kg азот, 0,5–1 kg фосфор и 2–4 kg калий. Препоръчителните норми са около 12 kg/дка N и 5–6 kg/дка Р2О5, като фосфорът да се внесе преди основната оран, а азотът — предсеитбено.

Сеитба:

• Срок — веднага след сеитбата на царевицата, 15–25 април за Южна и 25 април — 5 май за Северна България;
• Начин — препоръчва използването на сеялка за окопна култура с междуредие 70 см;
• Гъстота — 15–25 хил. раст./дка;
• Дълбочина — 2–4 см.

Растителна защита: Препоръчва се обеззаразяване на семената срещу болести и неприятели и използване на почвени хербициди и обработка на междуредието за контрол на заплевеляването.

Прибиране: Напоследък се прилага еднофазното прибиране на зърното с комбайн с високо вдигнат хедер, след което силажиране на вегетативната маса.

Виж още

• Технологии на отглеждане на културите
• Зърнено-житни култури
• Списък на земеделски теми