Сеитбообращение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Сеитбообръщението[1] е обосновано редуване на културите по време и по място върху определена обработваема площ. Редуването по време представлява смяна на културите по години върху съответното поле, а редуването по място показва последователността на преминаване на всяка култура от едно поле на друго.

Съществуват различни причини, поради които отглеждането на дадена култура върху същата площ намалява величината на добива от нея. Те са обединени в четири по-общи групи: биологични, химични, физични и стопански.

Към биологичните причини се отнася опасността от намножаване на едни и същи плевели, болести и неприятели по културните растения;

Към химичните причини се отнася опасността от едностранчиво „изнасяне“ чрез продукцията на хранителните вещества в почвата;

Към физичните причини се отнася опасността от влошаване на физичните свойства на почвата при прилагане на еднотипна технология на обработката й;

Към стопанските причини се отнася необходимостта да се съхрани почвеното плодородие чрез подходящо редуване на културите, при получаване на високи и стабилни добиви.

Периодът, през който всички култури в определената последователност преминат по всички полета, се нарича изреждане (ротация) на сеитбообращението. Отглеждането на културата след себе си за период от 2–3 години се нарича кратка монокултура, а при повече години — продължителна монокултура. Отношението на културата към отглеждане след себе си или след други култури се изразява с понятието поносимост.

За правилното редуване на културите са разработени типове сеитбообращения.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Tълковен речник от 1976 г. Трето издание, стр. 869.

Вижте още[редактиране | edit source]