Алкохолна напитка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алкохолни напитки

Алкохо́лни напи́тки са напитките, съдържащи етанол - етилов спирт, в разговорния език алкохол. Алкохолът, който хората употребяват за пиене, се получава чрез ферментация на продукти, които съдържат въглехидрати - най-често плодови захари. Процесът се извършва под въздействието на живи организми - дрожди. Това налага известни ограничения върху силата на получаваните напитки, тъй като при концентрация на алкохол повече от 10 - 15% дрождите умират и ферментацията спира; така от гроздов сок се получава вино, а от зърно – бира.

Съдържанието на алкохол в различните напитки се измерва в градуси, които обикновено показват обемната концентрация на алкохола в %. Концентрираните (т.н. спиртни) напитки могат да се получават само чрез дестилация на алкохола във ферментирали вече продукти. По този начин може да се получи алкохол с произволно силен градус, но обикновено концентратите съдържат 40 до 50% алкохол.[1]

В повечето питиета не се съдържа чист алкохол, защото приемането на чист алкохол може да бъде смъртоносно. Малко количество чист алкохол повишава много бързо съдържанието на алкохол в кръвта до опасно ниво.

Понятието Алкохо́лни (спиртни) изде́лия се използва и при определянето на данъци и акциз върху стоките.

Видове алкохолни напитки[редактиране | edit source]

Алкохолните напитки се делят на три големи класа: бира, вино и напитки с високо алкохолно съдържание, получени чрез дестилация. Тяхната консумация е разрешена в повечето страни и в над 100 държави има специални закони за тяхното производство, продажба и консумация.[2] В частност тези закони определят минималната възраст, под която е забранена покупко-продажбата и консумацията на алкохол. Тя варира между 16 и 25 години, в зависимост от държавата и вида на алкохолната напитка.[2]

Консумация на алкохол по света[редактиране | edit source]

Производството и консумацията на напитки с различно алкохолно съдържание се наблюдава исторически в болшинството от културите по света, от първобитните общества до създаването на националните държави.[3][4] Алкохолните напитки често са важен елемент от социалните събития в тези култури и често тяхната употреба е част от социолните контакти - основно поради ефекта на алкохола върху човека.

Консумация на алкохол на глава от населението.[5]

Въздействие върху човешкия организъм[редактиране | edit source]

Повръщане причинено от прекомерна употреба на алкохол

Алкохолът е психоактивно вещество и оказва ефект на депресант. Наличието на високо съдържание на алкохол в кръвта обикновено се счита за доказателство за алкохолно опиянение защото намалява вниманието и забавя скоростта на реакциите. Пристрастяването към алкохола е болест и се нарича алкохолизъм. Днес в света има десетки милиони алкохолици. Смята се, че у нас те са около 300 000.

Алкохолът действува различно на различните хора, но типичните му ефекти зависят от концентрацията му в кръвта.

  1. При концентрация 0.5 - 1 гр./л - човек чувства лека възбуда и става бъбрив.
  2. При концентрация 1 - 1.5 гр./л - повечето хора стават шумни и буйни, а по-късно сънливи.
  3. При концентрация 1.5 - 3 гр./л - обикновено предизвиква гадене и повръщане, а често след това настъпва летаргия и ступор.
  4. При концентрация 3 - 5 гр./л - почти винаги води до загуба на съзнание.
  5. При концентрация над 5 гр./л - ако не се вземат мерки, смъртта настъпва след 1 - 2 часа.

Степента на абсорбация на алкохола зависи от:[6]

  • Количеството консумиран алкохол - черния дроб може да преработи само определено количество алкохол за час.
  • Храната - ако има храна в стомаха, това може да намали скоростта на абсорбирането. Храните, богати на въглехидрати и мазнини, помагат за забавяне на процеса, при който стомаха изпраща храната заедно с приетия алкохол към тънкото черво.
  • Водното съдържание на организма - за да може черният дроб да преработва алкохола, той се нуждае от вода. Колкото повече вода има в тялото си даден човек, толкова по-малко количество алкохол той абсорбира. Мускулната тъкан съдържа повече вода, отколкото мазните тъкани, поради което колкото повече мускули има даден човек, толкова повече ще успява да разреди алкохола.

Метаболизъм на алкохола[редактиране | edit source]



Алкохолът се приема изключително перорално. Той бързо се всмуква в стомаха (20 %) и тънките черва (80 %), като този процес е по-бърз при употреба на концентрати или на газирани напитки. След резорбцията 90 - 95 % се разграждат до СО2 и Н2О, 1 % се отделя непроменен с урината, 5 % - през белите дробове. В крайна сметка приетият алкохол изгаря и в този смисъл той може да се разглежда като една изключително калорична и крайно непълноценна храна. Средно човешкия организъм може да преработва около 10 грама алкохол за час.

Разграждането на алкохола става главно в черния дроб, и в по-малка степен в бъбреците, стомаха и червата. В черния дроб алкохолът се метаболизира в ацеталдехид, от ензима алкохолдехидрогеназа с кофактор НАД, а след това в оцетна киселина, с ензима алдехиддехидрогеназа с кофактор НАД. Оцетната киселина се естерифицира с КоA и се получава Ацетил-КоА. Ацетил-КoA влиза в Цикъла на Кребс, където се разгражда до СО2 и Н2О.

Влияние на алкохола върху черния дроб[редактиране | edit source]

Алкохолдехидрогеназата в черния дроб ежедневно може да разгражда по 150 грама чист алкохол. Ако се пие всеки ден над 150 грама чист алкохол, след 15 години, в около 80% от случаите се развива цироза. Алкохолната цироза се предшества от стеатоза (мастна дегенерация) на черния дроб.[7]

Влияние на алкохола върху мозъка[редактиране | edit source]

Алкохола въздейства на различни центрове на мозъка в следния ред:

  • Мозъчна кора - тук алкохола причинява следното въздействие:
    • Премахват се задръжките в поведението – човекът става по-разговорлив и общителен, по-уверен в себе си.
    • Забавя се обработването на информацията, постъпваща от сетивата – човекът има нарушено зрение, слух, обоняние, докосване и вкус, повишава се прага на болката.
    • Възпрепятства се мисловния процес – човек губи добрата си преценка и способността да мисли трезво.
    • Алкохолът влияе на системата, която контролира паметта и емоциите.
  • Малък мозък - мускулните движения стават некоординирани. Някои синапси се блокират, а други се стимулират. В резултат на това човек извършва неконтрулируеми движения, също така не може да пази равновесие.
  • Хипоталамус - потискат се нервните центрове в хипоталамуса, които контролират сексуалната възбуда. С повишаването на концентрацията на алкохол в кръвта, се увеличава сексуалното желание, но способността да правим секс намалява.
  • Хипофиза - потиска се секрецията на антидиуретичния хормон на хипофизата, който кара бъбреците да реабсорбират водата. Когато намалее нивото на този хормон, бъбреците произвеждат повече урина и това довежда до дехидратация.
  • Костен мозък - на човек му се доспива и може да изпадне в безсъзнание. С повишаването на концентрацията, се нарушава дишането, сърдечния ритъм и температурните центрове. Човек диша по-бавно, налягането на кръвта и температурата спадат.

Повечето хора след по-обилна употреба на алкохол чувстват неразположение - т. нар. махмурлук. Проявява се най-често след отзвучаване на алкохолното опиянение и е най-характерно сутрин при събуждане от сън след вечерно пиене. Сега черният дроб трябва да оправи "бъркотията", в случая да превърне натрупания алкохол в организма в безвредни вещества. Този процес изисква вода, и тъй като мозъкът е органа с най-голямо съдържание на вода (около 75 %), от всички органи в тялото страда най-много той. Настъпва главоболие, гадене, повръщане, световъртеж, изпотяване, сухост в устата, изтръпване на крайниците или просто отпадналост, безапетитие, намалена способност за концентрация на вниманието и лошо настроение.[8]

Влияние на алкохола върху други органи[редактиране | edit source]

Алкохолът дразни белите дробове, стомаха и червата, което може да доведе до повръщане. При употреба на алкохол кръвоснабдяването на стомаха и тънките черва се увеличава. Това води и до увеличаване на тяхната секреция. Също така се повишава кръвоснабдяването на кожата, което причинява потене и изчервяване. Потенето води до загуба на топлина и тялото може да изстине повече от нормалното. Намалява се кръвоснабдяването на мускулите, което може да доведе до болки, най-вече когато тялото се възстановява от погълнатия алкохол.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Психическа зависимост от алкохола Алкохолни напитки
  2. а б Minimum Age Limits Worldwide. // International Center for Alcohol Policies. Посетен на 2009-09-20.
  3. Arnold, John P. Origin and History of Beer and Brewing: From Prehistoric Times to the Beginning of Brewing Science and Technology. Cleveland, Ohio, Reprint Edition by BeerBooks, 2005. ISBN 0-9662084-1-2.
  4. Volume of World Beer Production. // European Beer Guide. Посетен на 2006-10-17.
  5. Microsoft Word - global_alcohol_overview_260105.doc (PDF). // Посетен на 2010-02-11.
  6. Алкохолът и как той влияе на черния дроб hepactive.org // Черен дроб
  7. д-р Анелия Биволарска. Алкохол - обширна информация. // www.zdrave-bg.eu.
  8. Алкохолно главоболие д-р Владислав Янков

Вижте също[редактиране | edit source]