Смърт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За литературния герой вижте Смърт (Светът на диска).

Мъртъв войник във Вирджиния по време на гражданската война в САЩ.

Смъртта е прекратяването на жизнените процеси на живите организми. Думата се използва едновремено за самия биологичен процес и всички резултатни процеси, както и за философската концепция свързана с него. Връзката между живота и смъртта, и нейната същност са предмет на редица религиозни и философски анализи. Вярата в някакъв тип задгробен живот или прераждане е основен елемент на повечето религиозни системи. В съвременната научна традиция произходът и природата на съзнанието не са съвсем установени и са обект на изследвания. Липсата на категорична научна позиция по въпросите позволява на ненаучни доктрини да предоставят алтернативни "обяснения" без доказателства. Наличието на съзнание след смъртта се счита за недоказано и спекулативно [1].

Условията, които предизвикват смърт при всички организми, могат да включват умъртвяването на един индивид от друг, глад, инциденти причиняващи смъртни увреждания, както и болести. Почти всички животни и човек, преживели рискови смъртни фактори в крайна сметка умират от старост. Единствените изключения са организми като хидрата и някои медузи, размножаващи се с накъсване на тялото, поради което могат да се считат от биологична гледна точка за безсмъртни [2]. Причините за насилствена смърт при хората включват убийство, самоубийство или военен конфликт. Счита се, че дневно умират около 150 000 хора, при различни обстоятелства [3].

Физиологичната смърт се разглежда не като събитие, а по-скоро като процес — някои от етапите, които някога са разглеждани като показатели за настъпване на смърт, с напредъка на медицината вече се разглеждат като обратими и незадължително водят до смърт [4]. Именно затова е трудно да се постави ясна граница между живота и смъртта. Клиничната смърт не е необходимо и достатъчно условие за окончателното определяне на човек за мъртъв. Пациент с работещи сърце и апаратно поддържана дихателна функция, но в състояние на мозъчна смърт, според действащото законодателство[5] се счита за починал, без да е клинично мъртъв.

Признаци на смъртта[редактиране | edit source]

„Смърт, последен предел на нещата“, по Хораций

Според времето на възникване признаците се делят на ранни и късни. Те се появяват в следния ред:

  • отсъствие на мозъчна дейност (т.е., мозъчна смърт), отсъствие на реакция на болка и липса на рефлекси на черепномозъчните нерви;
  • спиране на сърдечната дейност, респ. пулса;
  • спиране на спонтанното дишане;
  • промяна на цвета на кожата (pallor mortis) — поради преустановяване на системното кръвообращение кожата е бледа, с восъчен вид (между 15-ата и 120-ата минута);
  • постепенно изстиване на тялото (algor mortis) до температурата на околната среда;
  • вкочаняване (rigor mortis) — крайниците стават твърди и трудни за манипулиране;
  • поява на следсмъртни петна (livor mortis) - кръвта се стича в долната част на тялото;
  • трупно разлагане — процеси на гниене на тъканите;
  • скелетонизация — завършекът на разлагането, в резултат на което остава само скелетът.

Културни различия[редактиране | edit source]

Смъртта се разбира в различните култури съвършено противоположно. Така например в съвремието тя е нещо лошо и болезнено за семейството и обществото, но при първите жители на българските земи — траките — смъртта е била оценявана позитивно — като избавление от трудния земен живот. Хората са се обличали с бели одежди и са празнували, когато някой е починел. Нещо повече, за всяка жена е било чест да съпроводи съпруга си в неговия път, като бъде погребана жива заедно с него. Траките са погребвали своите воини заедно с конете и кучетата им, за да ги придружават в отвъдното. В гроба са поставяли и златото на умрелия.

Има различни теории за смъртта. Някои религии (например християнството и ислямът) я описват като стадий от човешкото развитие, при който съзнанието не спира да съществува. Според други религиозни вярвания (напр. в будизма и в схващанията на индианците) при смъртта човешкото съзнание се потапя в едно по-съвършено съзнание. Съществува и вярване, че нашето съзнание е просто храна за друго нечовешко битие (вж. Кастанеда).

Според християнското разбиране след смъртта делата на човека се подлагат на подробно разследване (това е т.нар. частен съд, който определя задгробната участ на душата до мига на всеобщото възкресение). Едва в края на света, на Страшния съд, се определя окончателната участ на всеки човек.

Според Будизма след смъртта, съзнанието на даден индивид продължава своя поток като за база на това съзнание служи ново тяло. Процесът на ново прераждане и избирането на тяло се формира под въздействието на кармата, която човекът преживе сам си е създал. Прераждането може да е отново като човек, но може, в зависимост от индивидуалната карма, да бъде като животно, или друг вид свръхестествено същество. Целта на будизма е прекратяването на това прераждане, и излизането от цикъла на раждането и смъртта чрез Просветление — Нирвана.

Неестествена смърт[редактиране | edit source]

Терминът обхваща голяма група разнородни причини за смъртта, които са обединени от това, че смъртта не е настъпила като естествен завършек на живота. Тук се отнасят смъртни случаи резултат от заболяване, убийство, непредпазливост, самоубийство и др.

Смърт и съзнание[редактиране | edit source]

Въпросът за това какво става със съзнанието след смъртта на тялото е предмет на спорове и дискусии. Предполагаемото продължаване на съществуването на съзнанието и след физическата смърт, се нарича „задгробен живот“.

Народни обичаи при смърт[редактиране | edit source]

Обичай е, щом болният издъхне, да се приготви кравай, който бива изяждан от присъстващите за здраве. Вярва се, че едва тогава душата излиза от къщи и се върти над комина. Следва месенето на друг кравай — препеченяк, който също се изяжда и след който душата се отправя в дългия си път. Характерно е да се отварят прозорците или вратата, да обръщат паниците наопаки, да покриват огледалото и портретите. Мъртвецът се облича в чисто облекло, обикновено ново, и бива покрит с покров — бяло платно, вярва се, че в него покойникът се явява пред бога. На умрелите момци и девойки обличат някоя младоженска дреха.

Танц на смъртта, Нюрнбергска хроника XV век

Съществува вярване, че в гроба умрелите имат същите нужди като живите, и затова в ковчега се слагат ябълки, хляб, сухи плодове. Постоянен обичай е слагането на пари в джоба, за да се откупи от оня свят. Многобройни са обичаите за предпазване на умрелия от вампирясване — полагат се край трупа кръстче, чесън, икона, тамян. Известяването на смърт става с редки удари на черковната камбана. Мъртвецът е оплакван от близките със силен глас. Смята се страшно и грешно да не бъде оплакван. Самото оплакване съдържа спомени, характеристики на умрелия, подкани да се върне оттам, гдето е отишъл.

Умрелият често се слага в ковчег (ракла, сандък). Преди изнасянето му от дома близките се прощават с покойника. Гробището обикновено е близко до селото и гробът се нарича къща или дом на умрелия. Всеки присъстващ смята за дълг да хвърли пръст върху ковчега и да каже: „Лека ти пръст“ или „Бог да те прости“. Когато падне на земята лична вещ, тя не се вдига. Първо трябва да прочетеш специална молитва. Напускайки гробището или стигайки у дома си, близките си измиват ръцете и обувките — за да измият лошото от себе си. Обикновено за умрелия се коли курбан — агне, овца, говедо, когато се блажи, и риба — през пости, но никога не се употребява свинско месо.

Върху гроба, откъм главата се слага кръст. На четиридесетия ден се прави трапеза на гроба. Други помени се правят на третия и деветия месец, както и на първата и третата година. Траурът се изразява в облеклото и поведението (жалене) на близките. Жалещите жени носят черни дрехи, черни забрадки и нямат никакви накити.

Вижте още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Facing up to the problem of consciousness. //
  2. Guerin, John C.. Emerging Area of Aging Research: Long-lived Animals with „Negligible Senescence“. // {{{journal}}}. 2009.
  3. Aubrey D.N.J, de Grey. Life Span Extension Research and Public Debate: Societal Considerations. // Studies in Ethics, Law, and Technology 1 (1, Article 5). 2007. DOI:10.2202/1941-6008.1011.
  4. Crippen, David. Brain Failure and Brain Death. // ACS Surgery Online, Critical Care, April 2005. Архив на оригинала от 24 June 2006. Посетен на 2007-01-09.
  5. ДВ. бр.39 от 12 Май 2004г.