Валхала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Валхала.

Илюстрация на Валхала от седемнадесети век.

Валхала (на Староскандинавски/Нордически: ValhöllЦарството на убитите), намиращ се в Асгард (един от деветте свята в Скандинавската митология, в който живеят боговете аси), е дворец, в който според древните скандинавски митове живеят ейнхерeрите (einherjar - ед.ч.) - повалените в битка воини.

По време на битка над бойното поле летят валкириите, които взимат със себе си (душите на) най-храбрите паднали воини и ги водят във Валхала, където са посрещани от бог Браги. Валхала може да побере всички избрани воини, които ще да помогнат на Один и боговете в Рагнарьок, битката на края на света. Покривът на Валхала е от щитове, вместо от огън се осветява от блестящи мечове и има огромни стени, облицовани със стоманени копия и 540 просторни зали и 540 врати (или една огромна зала с 540 врати), от всяка от които може да изскочи армия от осемстотин воини-ейнхерери. Ейнхерерите прекарват дните си битки помежду си, а нощите - в пируване, които раните им чудодейно зарастват. Храната за тях е осигурена от месото на огромния глиган Сехримнир, когото колят всеки ден (всяко утро той възкръсва), а готвачът Андхримнир го приготвя в котела Елдхримнир. Козата Хейдрун, която пасе от върха на ясена Игдрасил, пък осигурява пиенето - нейното мляко е вкусно и силно като стара медовина и е в такова количество, че стига за всички обитатели на Асгард. Освен валкириите и воините във Валхала живее и Гулинкамби, петелът, който всяка сутрин буди воините, както и боговете.

В „Речите на Гримнир“ (Старата Еда), Валхала е свързана с Гладсхейм („Жилище на радостта“, вж. Асгард), а в Младата Еда е жилище, в което живее Один и всички достойни, наричано Гимле („Защита от огъня“) и Винголв („Обител на блаженството“).

В традицията на по-късното християнство, Валхала се отъждествява с ада. Асите са отъждествени с демоните, а ейнхериите (воините) - с най-големите грешници. Безкрайните кървави битки, ежедневния пир след възкресението на мъртвите и израстването на отсечените крайници се разглежда като безкрайността на адските мъки.