Фолкванг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Фрейя“ (1882), Карл Емил Дьоплер

В скандинавската митология Фолкванг (от нордически: Fólkvangr, „дом на воинството“, „поле на народа“ или „поле на войската“) е място, над което властва богинята Фрейя, където отиват половината от падналите в битка след своята смърт, докато другата половина отива при бог Один във Валхала. Фолкванг е споменат в Поетичната Еда, съставена през XIII в. от традиционни източници, и в Прозаичната Еда, написана в същия период от Снори Стурлусон. Според Поетичната Еда във Фолкванг се намира залата на Фрейя - Сесрумнир.

В Едите[редактиране | edit source]

В поемата Фримнисмал от Поетичната Еда Один (предрешен като Гримнир) разказва на младия Агнар, че Фрейя предлага убежище на половината от загиналите войни в своята зала във Фолкванг, докато Один получава другата половина във Валхала:

Фолкванг е девети, оттам Фрейя разпределя
местата във своята зала.
Тя половината паднали избира всеки ден,
но другата половина избира Один.

В глава 24 от книга Гюлфагининг от Прозаичната Еда Висок разказва на Ганглери (описан като предрешения крал Гюлфи), че Фрейя е „най-великолепната от асините“ и че тя има свое място в небесата, наречено Фолкванг. Казва се, че „когато тя язди в битка, получава половината от загиналите, а другата половина взима Один, както е казано тук...“, след което е цитиран стихът от Поетичната Еда. Висок след това продължава с описание на Сесрумнир - залата на Фрейя.

Сага Едилс[редактиране | edit source]

В сагата Едилс, когато Едил Скалагримсон отказва да яде, неговата дъщеря Торгерд казва, че тя самата няма да приеме храна и така ще гладува до смърт, за да срещне богинята Фрейя:

Торгерд отговори с висок глас: „Не съм вечеряла и няма да се храня, докато не се присъединя към Фрейя. Нищо по-добро не знам от това, което ще направи баща ми. Не искам да живея, след като баща ми и брат ми са мъртви.“

Брит-Мари Нестрьом казва, че „като дом на загиналите нейния (на Фрейя) дом е отворен също и за жени, които са загинали по благороден начин.“ Нестрьом цитира гореспоменатата част от сагата Едилс като пример и изтъква за още една подобна връзка в сагата Херварар сага ок Найдрекс, където кралицата се обесва в дисарсал (от нордически залата на Дис'), след като открива, че съпругът ѝ е предал и баща ѝ, и брат ѝ. Нестрьом коментраи, че „тази Дис едва ли би могла да е друга освен самата Фрейя - природната водачка на всички женски божества, наречени диси, а мястото на самоубийството на кралицата изглежда е свързано с Фрейя.“

Други теории[редактиране | edit source]

Като използва за източник Еуген Мог, Хенри Адамс Белоус казва, че:

Фрейя представя смесване между две оригинално различни богини: жената на Один - Фриг и северната богиня на любовта. Този пасаж изглежда говори за нея като съпруга на Один. Снори използва същата смесица, но няма причина Фрейя, която е сестра на Фрейр, да дели с Один половината от падналите в битка.

Джон Линдоу обяснява, че ако думата „Fólk-“ от Фолкванг се приеме със значение „войска“, то тогава Фолкванг е алтернатива на Валхала. Линдоу добавя, че, както и Один, Фрейя има връзка с вечнопродължаващата битка Хяднингавиг, където постоянно има жертви.

Рудолф Зимек смята, че наименованието Фолкванг е „със сигурност не много по-старо от самата поема Гримнисмал“ и добавя, че описанието в Гюлфагининг се придържа до описанието от Гримнисмал, но първото обяснява, че Сесрумнир се намира вътре във Фолкванг. Според Хилда Елис Давидсон „Валхала е добре известна, защото играе изключително важна роля в изображенията на войната и смъртта“, но значението на другите обиталища на боговете в скандинавската митология като например Юдалир, където живее богът Ул, и Фолкванг на Фрейя се е загубило.

Брит-Мари Нестрьом акцентира върху казаното в Гюлфагининг, че „когато тя язди в битка, взима половината от загиналите“. Нестрьом коментира:

Фрейя получава падналите герои от бойното поле също толкова достолепно, колкото и Один. Нейната зала е наречена Сесрумнир - „изпълнена с много места“ и вероятно има същата функция като Валхьол [Валхала] - „залата на падналите“, където воините ядат и пият бира след битка. И все пак трябва да се запитаме защо има два героични рая в идеята на скандинавската митология за задгробен живот. Вероятно е последствие от различни форми на посвещаване, тоест част от бойците изглежда са принадлежали на Один, а другата част на Фрейя. Тези примери говорят за Фрейя като богиня на войната и тя дори се появява като валкирия, буквално - „тази, която избира загиналите“.

Литература[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Fólkvangr“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.