Один

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Один е върховният бог в митологията на германите. Повелител на небето и справедливата война, следи за справедливост. Баща на Тор, Тир, Балдур и други богове.

Один, върховният бог, седял на трона си в най-великолепната зала на Валхала със златен шлем и в златна броня. В него съжителствували силата и мъдростта, изкуството на поезията и силата на властта. Той създал човешките закони според митовете, наредил жертвоприношенията и по негова заповед валкириите водели във Валхала падналите в боя герои, където те ще пируват заедно с Один до края на света - Рагнарьок, когато ще излязат на последен бой рамо до рамо с боговете срещу Локи и слугите му.

Один седял на златен трон и държал в ръката си направено от джуджета копие, наречено Гунгир, което при всяко хвърляне безпогрешно улучвало целта. Осмокракият му кон Слейпнир можел да го пренесе в боя по-бързо от вятъра. На лявото и дясното рамо на Один са кацнали по един черен гарван - Хугин и Мунин, мисълта и паметта. Один пращал всяка сутрин своите птици и те обикаляли целият свят и донасяли новини за съдбата на народите. До Один седели вълците Гере и Фреке (също изписвано Гери и Фреки), на които давал цялата си храна, от която самият той нямал нужда.

Когато настъпи Рагнарьок и Локи нападне Асгард, Один ще се сражава с чудовищния вълк Фенрир, който ще го погуби, ала синът му Видар ще отмъсти за него, убивайки звяра.

[редактиране] Външни препратки

• Митология (на немски)
• Митология (на английски; информация за различни митове и богове от скандинавската митология)

Той също така е известен според скандинавските митове че с двамата му брята правят първите хора от дъб.