Песен за Нибелунгите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

„Песен за Нибелунгите“ е епическа поема, написана на висок среднонемски. В нейният сюжетен център лежи съдбата на драконоубиеца Зигфрид, убийството му и последвалото отмъщение на съпругата му Кримхилда. Поемата е базирана на предхристиянски старогермански сказания и легенди, които са битували в устната фолклорна традиция още в периода 4 - 6 век. В произведението се усещат исторически преживелици на различни германски племена, а известни паралели могат да се направят със скандинавските саги, "Еди"-те и др.

Източници[редактиране | edit source]

Първа страница от ръкопис "С"

Поемата в различните си писмени форми е загубена към края на 16-ти век, но ръкописи, датирани не по-рано от 13-век, са открити отново през 18-ти. Днес са познати 35 ръкописа на „Песен за Нибелунгите“ и нейните варианти. 11 от тях са завършени. 24 ръкописа са открити във фрагментарно състояние, включително и един на холандски език. Текстът съдържа 2 400 строфи, разделени на 39 авентюри. Заглавието, под което поемата е позната, е изведено от финала на един от трите основни варианта: "hie hât daz mære ein ende: daz ist der Nibelunge liet" ("тук историята свършва: това е песента за Нибелунгите"). Някои от ръкописите се различават значително един от друг. Филолозите ги разпределят в три групи - "А", "В", "С" ръкописи.

Авторство[редактиране | edit source]

Преобладаващите научни мнения предполагат, че „Песен за Нибелунгите“ е написана от един анонимен поет, някъде между 1180-1210 г., в района между Пасау и Виена. Смята се, че творбата е дело на образован човек, най-вероятно представител на духовенството. Въпросът за авторството на „Песен за Нибелунгите“ има дълга и продължителна история в немското литературознание. Сред предположените имена са Конрад фон Фусесбрунен, Блигер фон Щайнах и Валтер фон дер Фогелвайде. Никоя от тези хипотези не е потвърдена и болшинството от изследвачите днес смятат проблема за неразрешим.

Историческа основа[редактиране | edit source]

В поемата се усеща влиянието на старогерманските сказания и легенди, възникнали още в периода на Великото преселение на народите. "Песен за Нибелунгите" се явява най-важният и най-завършеният художествен синтез на тези героично епически сюжетни мотиви. Историческо ядро на поемата се отнася по време със събития, станали през германския миграционен период и по-специално поражението на бургундите от римския военачалник Флавий Аеций с помощта на наемниците хуни през 436. Други възможни влияния са враждата между франкските кралици Брунхилда и Фредегонда от 6-и век, както и брака на Атила с бургундската принцеса Хилдико през 456.

Сюжет[редактиране | edit source]

Въпреки че в началото на произведението авторът обещава и весели, и мрачни истории, „Песен за Нибелунгите“ е трагична поема. Творбата се разделя условно на две части. В първата централни теми са женитбата на Зигфрид и Кримхилда, убийството на Зигфрид от Хаген и скриването на бургундското съкровище. Във втората част действието се гради около женитбата на Кримхилда с Етцел, плановете ѝ за отмъщение и битката между бургунди и хуни.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Nibelungenlied“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.