Епос
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Епосът (от гръц. έπος „казано, строфа“, също и „разказ, стихотворение“) е един от трите основни литературни рода. (Другите два са лириката и драмата.) Характеризира се със сюжетност и разгърнато повествование. През античността и средновековието се развива стихотворният епос — епопея, идилията, новела, легенда, житие. През 16–17 в. се утвърждава прозаичният епос (белетристиката) — повест, разказ, роман, фейлетон,. Народен епос-героическа песен,в повествование в стихове,което раэкаэва эа юнаци,герои,влиэащи в епически двубой,за свещените ценности на етноса:Земята,кръвта,и вярата.Изпълнителите са само мъже които имат певческа и поетична дарба.Те са част от обредно-ритуалните практики:свадби,кръщавки,събори. Някои от най-значимите епоси в световната литература са:
