Повест

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Повестта е един от традиционните епически видове в литературата, който по обсег, обем и творческо внушение заема средно място между разказа и романа. Разликите са по отношение на сюжетното развитие: по-добре разгърнато в сравнение с разказа върху няколко съществени момента, и все пак еднопланово и ограничено в сравнение с романа. Главните герои в повестите не навлизат в много сложни взаимоотношения помежду си. Повестта е все пак по-близо до разказа, отколкото до романа.[1]

Самата дума „повест“ идва от старинната българска дума „повѣсть“ - „известие“, „разказ“. Заражда се в дух на хроника в българската и руската литература под влияние на старинното повествование (например „Повест за кръстното дърво“, „Повест за Акир Премъдри“).[2]

Въпреки че основоположници на повестта са френски писатели от края на 18 — началото на 19 век, като Оноре дьо Балзак и Бернарден дьо Сен-Пиер, бурно развитие този епичен вид претърпява в Русия. Майстори на повестта са писатели като Александър Пушкин („Капитанската дъщеря“), Антон Чехов („Степ“), Иван Тургенев („Пролетни води“), Лев Толстой („Казаци“), Николай Гогол („Тарас Булба“).

Първата оригинална българска повест е Нещастна фамилия на Васил Друмев, написана през 1861 г. Други известни повести са:

Това са известни автори на България

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Речник на литературните термини“, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1969
  2. „Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993