Оноре дьо Балзак

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Оноре дьо Балзак

Портрет на Балзак от 1842 г.
Роден:	20 май 1799 Тур, Франция
Починал:	18 август 1850 (на 51 години) Париж, Франция

Оноре дьо Балзак (на френски: Honoré de Balzac) е френски писател. Той е сред създателите на класическата форма на романа. Автор е на дълга поредица романи и разкази (La Comédie humaine, Човешка комедия ), описващи съвременното му френско общество.

Съдържание 1 Биография 2 Творчество 3 Произведения 4 Източници 5 Външни препратки

[редактиране] Биография

Оноре Балзак е най-голямото дете в семейството на Бернар Балзак, работил като секретар на министъра на флота, а по-късно и висш чиновник в правителството след Юлската революция, и Анн-Шарлот Саламбие, парижанка от буржоазно семейство. Първите години от живота си Балзак прекарва извън семейството, под грижите на дойка, което е било разпространена практика във Франция по онова време. На 8 години Балзак е изпратен във Вандомския интернат на ораторианците - тогава се ражда брат му Анри-Франсоа^[1][2]. На 13 години не успява да премине в следващия клас на интерната и се премества в лицея Шарлеман в Париж. Като цяло детството на Балзак е било по-скоро нерадостно и той най-вероятно е развил чувство на ненавист към майка си.

След реставрацията на Бурбоните в 1814 година цялото семейство на Балзак се премества в Париж. През 1816 г.^[3] завършва училище и записва право в Сорбоната. Освен това посещава и лекциите на философско-психологическия факултет. По-късно започва да работи като помощник по различни правни кантори. През 1819, когато семейството му се премества в малкия град Вилпаризис поради финансови причини, Балзак обявява, че иска да стане писател и наема една мансарда, където да осъществи намерението си.

Първото му произведение, трагедията „Кромуел“, отчайва цялото му семейство. До 1822 г. Балзак публикува няколко романа под различни псевдоними, но не е оценен като писател. Въпреки тези неуспехи той продължава да се занимава с литература, като пробва уменията си и в бизнеса. Балзак основава издателска компания, която няма успех. Тези дейности му създават големи дългове, като до края на живота си Балзак остава длъжник на майка си, която финансира начинанието.

[редактиране] Творчество

След период на провали, на 29 години усилията на Балзак се увенчават с успех. През 1829 г. той публикува историческия роман „Шуани“, повлиян от стила на Сър Уолтър Скот^[4] Постепенно Балзак започва да си създава репутация на значим писател.

Друго важно произведение от този период е романът „Шагренова кожа“ (1831 г.), повлиян от идеите на Якоб Бьоме. В „Шагренова кожа“ главният герой си служи с магия, за да постигне успех. Този „философски“ роман донася на Балзак 5000 франка.

През 1833 г. у Балзак се заражда идеята да обедини по-старите си романи, така че те да представят облика на френското общество от Великата френска революция до края на Юлската монархия в поредица от книги. Този план довежда до създаването на незавършения цикъл „Човешка комедия“, като това заглавие е съотнесено към „Божествена комедия“ на Данте.

През 1835 г., пишейки един от най-добрите си романи „Дядо Горио“, Балзак решава да включи в нови произведения, част от Човешката комедия, герои, участвали преди това в друго романи. Така с течение на времето, той създава свят от около 2000 герои, които представят френската действитлност след Революцията. Най-значителните му романи са „Сезар Бирото“, „Възход и падение на куртизантките“, „Йожени Гранде“, „Братовчедката Бет“ и др.

За да осъществи проекта си, Балзак създава книга след книга. Работохолизмът му (често от 15 до 17 часа на ден) и безконтролната консумация на кафе стават легендарни.

Докато изпълнява творческите си планове, Балзак натрупва още дългове, извършвайки безнадеждни финансови операции. Веднъж той разработва план за отглеждане на ананаси в дома си, но след две години на неуспех е принуден да бяга от кредиторите си, скривайки самоличността си под името на икономката си.

Извънредната му жизненост и творческа сила не се ограничават с литературните му дейности. Балзак обича живота и удоволствията и въпреки големите дългове, поддържа луксозен начин на съществуване. До 1843 г. има постоянно различни любовници, като в повечето случай успява да привлече в своя кръг жертвоготовни и щедри дами.

През 1832 година Балзак започва кореспонденция с украинската графиня Евелина Ханска, с която има дълга връзка, помрачавана от пречките, които Руската империя поставя пред брака им. Едва на 14 март 1850 г. те успяват да се оженят.^[5]

Към 1844 г. постоянното напрежение и огромните количества кафе казват думата си и Балзак започва да страда от сериозни здравословни проблеми. Малко след сватбата си, той умира. Погребан е в гробището Пер Лашез, като надгробното слово държи Виктор Юго.^[6][7]

Балзак не е приет във Френската Академия. Стилът му, в който лесно се долавя бързината, с която е писал, е считан по времето му за несериозен и лишен от форма. Въпреки това през 1845 г. е награден с ордена на Почетния легион.

[редактиране] Произведения

Сред най-известните романи на Балзак са:

• La peau de chagrin (Шагренова кожа, 1831)
• Eugènie Grandet (Йожени Гранде, 1833)
• Le père Goriot (Дядо Горио, 1835)
• Les illusions perdues ("Изгубени илюзии"1837-43; в три тома)
• La Cousine Bette (Братовчедката Бет, 1846)

[редактиране] Източници

1. ↑ Robb, 8.
2. ↑ Robb, 18.
3. ↑ André Maurois, 1965, p.38
4. ↑ Ce roman est généralement qualifié de roman historique, ce qui n'est pas tout à fait exact : Balzac n'a pas la neutralité de l'historien, il se place contre la chouannerie (на френски).
5. ↑ Pritchett, 261–262.
6. ↑ Saintsbury, "Honoré de Balzac," xxxv.
7. ↑ Saintsbury, EB, 301.

[редактиране] Външни препратки

• Венцеслав Константинов: „Балзак през погледа на Дьорд Лукач“, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)

• Подробна библиография (на английски)