Якоб Бьоме

Германски философ
Име	Якоб Бьоме (Jacob Böhme)
Рождена дата	1575 Силезия, Германия
Умира на	17 ноември 1624 Суликов, Германия дн.Полша
Школа и традиция

Якоб Бьоме (на немски Jakob Böhme) е немски философ и християнски мистик, един от представителите на съвременния мистицизъм. Роден е през 1575 г. в село Алт Сайденберг (днес село Суликов в Полша), край град Гьорлиц.

Биография

Бьоме израства в лутеранско семейство и работи като обущар в родния си град.

Бьоме чете Библията, немските мистици от XV век и Парацелз. Той има мистични преживявания още в детството си. През 1600 г. получава видение, наблюдавайки изключителната красота на слънчев лъч, отразен в оловна чиния. Според него това видение му разкрило духовната структура на света, както и връзката на човек с Бога, доброто и злото. Първоначално той решил да не говори открито за преживяването си и продължил работата си и създава семейство. Когато през 1610 г. получава и второ видение, той започва да пише първия си трактат „Аврора“ (Aurora или Die Morgenroete im Aufgang)

„Аврора“ се разпространява като ръкопис, докато не попада в ръцете на главния пастор на Гьорлиц, който смята, че това е ерес и заплашва Бьоме с отлъчване, ако не спре да пише. След години мълчание приятели и покровители на Бьоме го убеждават да продължи да пише и разпространяват творбите му в преписи. Първият му печатен труд „Пътят към Христа“ (Weg zu Christo, 1623 г.) предизвиква нов скандал и Бьоме прекарва последните години от живота си в изгнание в Дрезден. За този кратък период Бьоме написва огромен брой трудове, сред които „De Signatura Rerum“ и „Misterium Magnum“.

Космогония

Според космогонията на Бьоме отдалечаването на човечеството от Бога е било необходимо, за да може всички първоначални същности да придобият различие, желание и противоречие. С бунта на Сатаната и разделянето на Ева от Адам, се постига познанието за доброто и злото. Така сътворението достига ново състояние на изкупление и хармония, по-съвършено от първоначалното състояние на невинност. А Бог постига ново самосъзнаване за своето творение, което е едновременно и част от Него и различно от Него.

Понятието Ungrund

Метафизиката на Бьоме разглежда преминаването на небитието към битието. Според Бьоме Ungrund (безначално) е неосъзнато, тъмно небитие, което има основните свойства празнота и необходимост от всичко. Коренът на желание се появява от бездната на нищото, и този корен се стреми към всичко. И така съществува корен на желанието, което припламва като искра, и се стреми от небитието към битието, от мрака към светлината.

Влиянието на Якоб Бьоме

В произведенията на този уж неук обущар съществуват много сходства с философските теории на немската философия от XIX век. Той може да бъде считан за предшественик на Барух Спиноза, Фридрих Шелинг и Георг Хегел и има значително влияние върху немската философия и романтиците. Хегел го нарича "първият немски философ". Той оказва влияние и върху философите на Англия, Джон Милтън, Исак Нютон и Джордж Фокс, основателя на движението на квакерите. От него е повлиян и английският художник и поет Уилям Блейк. Във Франция става известен благодарение на Луи-Клод дьо Сен-Мартен през XVIII век, друг окултист, който превежда петте негови произведения на френски език. В Русия Владимир Соловьов е вдъхновен от него, а за Николай Бердяев Бьоме е един от най-значителните християнски гностици.

Библиография

СЪЧИНЕНИЯ:

• Aurora (Die Morgenröte im Aufgang), 1612
  
  • Бьоме, Як. Аврора или изгряваща утринна заря. С., 1995.
• De tribus principiis (Beschreibung der Drey Göttliches Wesens), 1619
• De triplici vita hominis (Von dem Dreyfachen Leben des Menschen), 1620
• Psychologica vera (Vierzig Fragen von der Seelen), 1620
• De incarnatione verbi (Von der Menschwerdung Jesu Christi), 1620
• Sex puncta theosophica (Von sechs Theosophischen Puncten), 1620
  • Бьоме, Як. Шестте аспекта на теософията. С., 2011.
• Sex puncta mystica (Kurtze Erklärung Sechs Mystischer Puncte), 1620
• Mysterium pansophicum (Gründlicher Bericht von dem Irdischen und Himmlischen Mysterio), 1620
• Informatorium novissimorum (Von den letzten Zeiten an P. Kaym), 1620
• Christosophia (der Weg zu Christo), 1621
• Libri apologetici (Schutz-Schriften wider Balthasar Tilken), 1621
• Antistifelius (Bedenken über Esaiä Stiefels Büchlein), 1621
• Ingleich Vom Irrtum der Secten Esaiä und Zechiel Meths, 1622
• De signatura rerum, (Von der Geburt und der Bezeichnung aller Wesen), 1622
• Mysterium Magnum (Erklärung über das erste Buch Mosis), 1623
• De electione gratiae (Von der Gnaden-Wahl), 1623
• De testamentis Christi (Von Christi Testamenten), 1623
• Quaestiones theosophicae (Betrachtung Göttlicher Offenbarung), 1624
• Tabulae principorium (Tafeln vln den Dreyen Pricipien Göttlicher Offenbarung), 1624
• Apologia contra Gregorium Richter (Schutz-Rede wider Richter), 1624
• Libellus apologeticus (Schriftliche Verantwortgung an E.E. RAth zu Görlitz), 1624
• Clavis (Schlüssel, das ist Eine Erklärung der vornehmsten Puncten und Wörter, welche in diesen Schriften gebraucht werden), 1624
• Epistolae theosophicae (Theosophische Send-Briefe), 1618—1624

ИЗДАНИЯ:

• Беме, Якоб. Истинная психология, или Сорок вопросов о душе. СПб., Оранта-пресс, Алетейя, 1999.
• Беме, Я. О тройственной жизни человека. Пер. с нем., вступ. ст., коммент., примеч. И. Фокина. СПб., Мiръ, 2007.

ИЗСЛЕДВАНИЯ:

• Paola Mayer. Jena Romantism and Its Appropriation of Jacob Boehme: Theosophy, Hagiography, Literature. Montreal, McGill-Queen's University Press, 1999 (McGill-Queen’s Studies in the History of Ideas).
• Cyril O'Regan. Gnostic Apocalypse: Jacob's Boehme's Haunted Narrative. New York, State Univ of New York Press, 2002.
• Brian J. Gibbons. Gender in Mystical and Occult Thought: Behmenism and its Development in England. Cambridge, Cambridge University Press, 2003.
• П. В. Резвых. Яков Бëме. - http://www.pravenc.ru/text/149107.html.

Външни препатки

• [1] Якоб Бьоме, Аврора, или Утренняя заря в восхождении (на руски език)