Барух Спиноза
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Бенедикт де Спиноза (Benedictus de Spinoza) е виден холандски философ. Еврейското му име, дадено след раждането му, е Барух Спиноза (Baruch Spinoza), християнско-португалското име, с което е бил познат в общността, в която израсъл, е Бенту де Ешпиноза (Bento de Espinosa). Като учен се нарича сам на латински Benedictus de Spinoza. (Имената Бенедикт, Барух и Бенту означават „благословен“.) Заедно с Рене Декарт и Готфрид Лайбниц той е един от великите рационалисти във философията на 17 век. Смята се за основател на съвременния библейски критицизъм. Негов магнум опус е „Етика“.
Спиноза е потомък на португалски евреи, избягали от Светата Инквизиция. Получава добро религиозно образование и изучава Талмуда, но насоката на размислите му започва да тревожи равините, опасяващи се от влиянието на атеизма. Те предлагат на Спиноза 1000 гулдена, за да не разпространява възгледите си, но той отказва. В резултат 24-годишният младеж е призован пред равинския съд, който го отлъчва от синагогата и от общността, в която израсъл. Впоследствие той започва да се нарича Бенедикт. Отказва се от наследството си в полза на сестра си и изкарва прехраната си с шлифоване на лещи. Спиноза умира от туберкулоза в квартирата си в Хага. Той е погребан в двора на църквата Нюве Керк в Хага. Надгробната му плоча е надписана на холандски и иврит.
[редактиране] Произведения
- Tractatus de intellectus emendatione 1661
- Renati Descartes principiorum philosophiae mori geometrico demonstrata, 1663
- Tractatus theologico-politicus 1670
- Ethica, ordine geometrico demonstrata 1677
- Tractatus politicus 1677
[редактиране] Външни препратки
| Философи рационалисти |
|
Рене Декарт, Блез Паскал, Барух Спиноза, Готфрид Лайбниц |
| оказионисти |
