Инквизиция
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Инквизицията, по-известна у нас като Светата инквизиция (от лат. Inquisition, в превод „следствие“, „разследване“) е институция на Католическата църква.
Вж детайли
Първоначално, от началото на 11 век Инквизицията, като форма за борба с ересите се осъществява без намесата на Ватикана. Тя е въведена от папа Луций III в края 12 век по време на Епископския синод през 1184 г. като централизирана институция, независима от Епископските съдилища и подчинена директно на папата. Задачата ѝ е да разследва и същевременно да осъжда случаите на ерес. Според други източници, Инквизицията е учредена от папа Инокентий III през 1204 г., по време на походите срещу албигойците.
Правната процедура се базира на римското право, установено през 1 век. По-късно папа Григорий IX установява Трибунали на вярата в много европейски страни, които са имали за задача да разкриват, изнамират и осъждат еретиците (Inquisitio Haereticae Pravitatis). Папата предава делото на Инквизицията най-вече в ръцете на монасите от Ордена на доминиканите. Основателят на ордена — Доминик де Гусман, за своята преданост към папския престол и за борбата си с ереса е обявен за светец. Известни са и други фанатични последователи на Инквизицията, като Бернардо Гуи, който е всявал ужас като инвизитор в много държави на Европа.
Инквизицията е бил независим от цивилните съдилища съд, а инквизиторите са били назначавани от папата и са били отговорни единствено пред него. Съдопроизводството се водило тайно, като се използвали мъчения, обвинените са осъждани най-често на изгаряне на клада. Ето защо, думата „инквизиция“ в съвременния цивилизован свят е придобила значение на мъчение, а думата „трибунал“ — на обществен съд.
Инквизицията взема най-много жертви в Испания след като от 1480 г. става и кралска институция. Обвързването на държавната и религиозната власт става по времето на обединителите на Испания крал Фердинанд и кралица Изабела. През първите 18 години от въвеждането ѝ са изгорени на клада над 10 хиляди души, в т.ч. еретици, евреи и мюсюлмани, приели мнимо християнството и придобили известност с наименованията марани и мудехари. Активна дейност тази институция развива до 1808 г., като през този период само в Мадрид са изгорени около 32 хиляди осъдени, а други 300 хиляди са понесли други тежки наказания. Последното изгаряне на клада в тази държава става през 1826 г., а през 1834 г. Инквизицията е отменена.
С годините дейността и посоката на преследване на Трибуналите се променя. Ако през 13 — 15 век тя е насочена към ереса като антифеодално явление и способства за стабилизиране на кралската институция, а през периода на Ренесанса — към научната мисъл. През 16 — 17 век Инквизицията е едно от средствата на Контрареформацията.
През 17 век тя е премахната в протестантските държави, а през 18 и 19 век — и в останалите европейски страни.
През 20 век функциите на Инквизицията преминават към една от конгрегациите на Римската курия.
В началото на новото хилядолетие папа Йоан Павел II поднесе официално извиненията на Римокатолическата църква за извършените изтезания и погубените стотици хиляди живота през периода на Инквизицията.
[редактиране] Вижте още
