Аутодафе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аутодафе (средновековна илюстрация)

Аутодафе (от порт. auto da fe) - акт на вярата, е изгаряне, унищожаване, публично изгаряне на клада на еретици или еретически произведения в клада на суетата (книги, картини или други вещи). Аутодафето е известно и като „безкръвно наказание“. Широко прилагано от католическата църква през средновековието по време на инквизицията. Обикновено на клади са изгаряни мараните — мнимо приели християнството юдеи.

Аутодафето е основен атрибут на инквизицията. Появява се през 13 век. Урежда се няколко пъти годишно, в празнични дни, като предварително се известява населението. Вярващите се приканват да участват в церемонията, срещу което им се обещава индулгенция за 40 дни. Самият ритуал на аутодафето продължава цял ден и включва строгата процедура на:

  • подготовка
  • траурна процесия до мястото на акта;
  • литургия;
  • тържествено обявяване на присъдата от съда на инквизицията;
  • последна дума на осъдения в опит за разкаяние или отричане на греховете;
  • публично изгаряне.

Аутодафето се прави на празнично украсен за целта централен площад в градовете. За официалните лица и съда на инквизицията се издига специален дървен подиум — трибуна. Осъдените се изгарят в огнище — ешафод със стълб по средата, около който се оформя кладата. [1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Туртуриков, Георги. Кратък терминологичен речник по история. Стара Загора, ISBN 954-91341-1-3, 2003, първо издание.