Мадрид
| Град
Мадрид
Madrid
|
Мадрѝд (на испански Cuidad de Madrid (град Мадрид)) е столицата на Испания. Населението на града е около 3 273 047 души (2010), а на градската агломерация — около 5 960 000 души (2003). По население в границите на града, Мадрид се нарежда на трето място в Европейския съюз след Лондон и Берлин, както и по големина на градската агломерация, където отстъпва на Париж и Лондон. Мадрид е най-големия град в Испания. Територията му е 607 км². Разположен на 667 м средна надморска височина, Мадрид е втората най-висока столица в Европа след Андора Ла Веля (1409 м).
Градът е център на едноименния автономен регион, разположен в сърцето на Испания между регионите Кастилия и Леон и Кастилия-Ла Манча. Мадрид е културния център на страната с великолепни дворци, фонтани, паркове и повече от 100 музея, включително световно известните Прадо, Център на изкуствата Кралица София и Музея Тюсен-Борнемиса. Има много църкви, най-красивата от които е новата катедрала Нуестра Сеньора де Алмудена. Мадридската зоологическа градина разполага и с Аквариум и едно от любимите места за прекарване на свободното време на мадричани.
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] Средновековие
Първите сведения за града са от 9 век, когато емира на Кордоба заповядва изграждането на малък дворец там, където сега се издига Паласио Реал. Около него е построена крепост, наречена Махерит. По време на своето настъпление към Толедо, кастилският крал Алфонсо VI превзема цитаделата през 1085 г. и я присъединява към кастилската корона. През 1329 тук се събират Генералните Кортеси. През 14 век града преживява тежки моменти, а след голям пожар е възстановен от Енрике III (1379-1406).
[редактиране] Ренесанс
През 1479 Кралство Кастилия със столица Толедо и Кралство Арагон със столица Сарагоса се обединяват в кралство Испания след сватбата между Исабела от Кастилия и Фернандо от Арагон. Техният внук Карлос I е благосклонен към Мадрид, но прекарва малко време в Испания. През 1561 неговият син Фелипе II премества столицата в Мадрид и построява огромния дворец-манастир Ескориал на 40 км североизточно от града. По онова време той е 20-хилядно градче и отстъпва значително по големина и значение на Севиля и Барселона, както и на Лондон и Париж. Въпреки това Мадрид започва да отразява благополучието на страната, защото политически контролира Севиля, която от своя страна контролира доходоносната търговия с американските колонии.
[редактиране] Мадрид през 18-ти и 19-ти век
Макар да е столица на най-могъщата държава на света, Мадрид продължава да отстъпва по своето развитие на много европейски и испански градове. Първият Бурбонски крал, Фелипе V (1700-1746) решава, че това не може повече да продължава и предприема мащабно строителство. По време на неговото управление се издигат нови дворци и административни сгради, включително и величествения Кралски Дворец (Паласио Реал). Мадрид обаче става истински съвременен град по времето на неговия син, Карлос III (1759-1788), който е един от най-популярните и обичани крале в Мадрид. По времето си той е известен сред народа като най-добрия кмет на Мадрид, нещо, което продължава и досега. В началото на 19 век Испания е принудена да стане съюзник на Наполеонова Франция, което предизвиква недоволство към безволевия крал Карлос IV което преминава в бунт начело на собствения му син Фернандо VII. През 1808 френски войски, които навлизат в страната като съюзници предателски окупират столицата. На 2 май населението на Мадрид въстава срещу окупаторите, които за кратко са прогонени, но се завръщат с подкрепления от маври. Французите избиват хиляди граждани, което има съществена роля за отношенията между испанци и французи. Новият крал Жозеф Бонапарт, по-малък брат на Наполеон е мразен и презиран от населението въпреки опитите му за благоустройство.
След победата във Войната за Независимост през 1814, Фернандо VII се връща на престола, но след либералната революция е принуден да се закълне във вярност към Конституцията на Испания. Той моли за помощ Франция и през 1823 стохилядна френска войска преминава Пиренеите, безпрепятствено влиза в Мадрид и възстановява абсолютната власт на Фернандо. През целия 19 век градът се разраства въпреки вътрешната нестабилност и гражданските войни.
[редактиране] 20-ти век
По време на Испанската гражданска война (1936-1939), Мадрид е сред главните центрове на Републиканците, като още от самото начало на войната в някои предградия се водят ожесточени боеве между Националистическите и Републиканските сили. На 28 март 1939 градът е превзет от войските на Франсиско Франко. По време на тежките сражения, градът силно пострадва, като щетите са напълно отстранени след години.
При продължителното авторитарно управление на Франко, градът нараства с бързи темпове. Особено след 1960-те години силно развитие получават много отрасли на тежката промишленост, като самолетостроене, автомобилостроене, електроника. Строят се нови предградия на юг, за да приемат вълните от работници, които идват от по-бедните райони на страната, за да работят в новите предприятия.
След смъртта на Франко през 1975 при неговия наследник Хуан Карлос I, Испания отново става конституционна монархия. Новият крал успява да се справи с привържениците на авторитаризма и страната става многопартийна демокрация. През 1980-те години Мадрид се развива бурно, като утвърждава позицията си на водещ политически, културен, промишлен, образователен и технологичен център на Пиренейския полуостров, а и на Южна Европа.
На 14 март 2004 на гара Аточа е извършен терористичен атентат, при който загиват 191 души и са ранени 2 050. Мадрид кандидатства за Летни олимпийски игри 2012, но след скандално гласуване[източник?] за техен домакин е избран Лондон. Градът кандидатства отново за Игрите през 2016.
[редактиране] География
Мадрид е център на едноименния автономен регион с площ от 8 028 км² (1,6% от испанската територия). Почти цялата територия на провинцията е разположена между 600 и 1 000 м. надморска височина, като най-високата точка е връх Пенялара (2 430 м), а най-ниската река Алберче (430 м).
[редактиране] Климат
Климатът в града е умерен средиземноморски климат, който от части наподобява умерено континенталния климат в някои райони на Източна Европа, като през зимата температурите падат под 0 °С. Обикновено падат около 2 — 3 снеговалежа годишно. Лятото е горещо, като температурите са над 30 °С през юли и често надхвърлят 40 °С. Тъй като Мадрид е с висока надморска височина, през нощта е по-хладно, което намалява средната температура през лятото. Валежите са малко, като лятото и зимата са по-сухи, а пролетта и есента по-влажни.
| 1971–2000 | Яну | Фев | Мар | Апр | Май | Юни | Юли | Авг | Сеп | Окт | Ное | Дек | Общо |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Максимална температура(°C) |
9.7 | 12.0 | 15.7 | 17.5 | 21.4 | 26.9 | 31.2 | 30.7 | 26.0 | 19.0 | 13.4 | 10.1 | 19.4 |
| Минимална температура(°C) |
2.6 | 3.7 | 5.6 | 7.2 | 10.7 | 15.1 | 18.4 | 18.2 | 15.0 | 10.2 | 6.0 | 3.8 | 9.7 |
| Валежи (мм) | 37 | 35 | 26 | 47 | 52 | 25 | 15 | 10 | 28 | 49 | 56 | 56 | 436 |
[редактиране] Райони
Административно, Мадрид е разделен на 21 района, които от своя страна се разделят на 128 квартала (barrios):[1]
- Сентро: Паласио, Ембахадорес, Кортес, Хустисия, Универсидад, Сол.
- Аргансуела: Пасео Империал, Акасиас, Чопера, Легаспи, Делисиас, Палос да ла Фронтера, Аточа.
- Ретиро: Пасифико, Аделфас, Естреля, Ибиса, Херонимос, Ниньо Хесус.
- Саламанка: Реколетос, Гоя, Фуенте дел Беро, Гуиндалера, Листа, Кастеляна.
- Чамартин: Ел Висо, Просперидад, Сиюдад Хардин, Испаноамерика, Нуева Еспаня, Пласа Кастиля.
- Тетуан: Белас Вистас, Куатро Каминос, Кастилехос, Алменара, Валдеаседерас, Берукуете.
- Чамбери: Гастамбиде, Арапилес, Трафалгар, Алмагро, Валеермосо, Риос Росас.
- Фуенкарал Ел Пардо: Ел Пардо, Фуентеларейна, Пенягранде, Барио дел Пилар, Ла Пас, Валверде, Мирасиера, Ел Голосо.
- Монклоа-Аравака: Каса дел Кампо, Архуелес, Сиюдад Университария, Валдесарса, Валдемарин, Ел Плантио, Аравака.
- Латина: Лос Карменес, Пуерта дел Анхел, Лусеро, Алуче, Лас Агуилас, Кампаменто, Куатро Виентос.
- Карабачел: Комиляс, Опаньел, Сан Исидро, Виста Алегре, Пуерта Бонита, Буенависта, Абрантес.
- Усера: Оркаситас, Оркасур, Сан Фермин, Алмендралес, Москардо, Софио, Прадолонго.
- Пуенте де Валекас: Ентревиас, Сан Диего, Паломерас Бахас, Паломерас Суресте, Портасго, Нумансия.
- Мораталас: Павонес, Оркахо, Марокиана, Медиа Легуа, Фонтарон, Винатерос.
- Сиюдад Линеал: Вентас, Пуебло Нуево, Кинтана, Ла Консепсион, Сан Паскуал, Сан Йуан Баутиста, Колина, Аталая, Костиларес.
- Орталеса: Паломас, Валдефуентес, Каниляс, Пилар дел Рей, Апостол Сантиаго, Пиовера.
- Валяверде: Сан Андрес, Сан Кристобал, Бутарке, Лос Росалес, Лос Анжелос (Виляверде).
- Вила де Валекас: Каско Историко де Валекас, Санта Еугения.
- Викалваро: Каско Историко де Викалваро, Амброс.
- Сан Блас: Симанкас, Елин, Ампоста, Аркос, Росас, Рехас, Канилехас, Салвадор.
- Барахас: Аламеда де Осуна, Аеропуерто, Каско Историко де Барахас, Тимон, Коралехос.
[редактиране] Икономика
Мадрид е един от най-важните икономически, финансови и транспортни центрове в цяла Европа, както и най-важния на Пиренейския полуостров и Южна Европа. Той е и център на три от стоте най-големи компании в света (Телефоника, Групо Сантандер и Репсол). В града се издига и петата по височина сграда в Европа Торе Каха Мадрид (250 м), седалище на една от най-големите финансови институции в страната Каха Мадрид.
Мадридското летище Барахас е петото по големина пътническо и деветото по големина товарно летище в Европейския съюз с преминали през него 41,6 милиона пътници и 0,37 милиона тона товари през 2005 г.[2]
[редактиране] Спорт
От Мадрид са футболните отбори Реал Мадрид, Атлетико Мадрид, Райо Валекано и Хетафе.
[редактиране] Побратимени градове
Абу Даби, ОАЕ от 2007 г.
Атина, Гърция
Белград, Сърбия
Берлин, Германия от 1988 г.
Богота, Колумбия
Бордо, Франция
Брюксел, Белгия
Буенос Айрес, Аржентина
Варшава, Полша
Кайро, Египет
Каракас, Венецуела
Кито, Еквадор
Лисабон, Португалия
Лондон, Англия
Манагуа, Никарагуа
Мексико (град), Мексико
Монтевидео, Уругвай
Москва, Русия
Нуакшот, Мавритания
Ню Йорк, САЩ
Панама (град), Панама
Пекин, Китай
Рабат, Мароко
Сан Хосе, Коста Рика
София, България
Тегусигалпа, Хондурас
Триполи, Либия
Хавана, Куба
[редактиране] Личности
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
- ↑ División Administrativa de Madrid. // Verdad-11M, July 9, 2006.
- ↑ European business. Facts and figures. 2007 edition. Luxembourg, Office for Official Publications of the European Communities, 2007. ISBN 978-92-79-07024-2. с. 349.
|
|||||
|
|||||
|
|||||
|
|||||