Мадрид
| Град
Мадрид
Madrid
|
Мадрѝд (на испански Cuidad de Madrid (град Мадрид)) е столицата на Испания. Населението на града е около 3 273 047 души (2010), а на градската агломерация — около 5 960 000 души (2003). По население в границите на града, Мадрид се нарежда на трето място в Европейския съюз след Лондон и Берлин, както и по големина на градската агломерация, където отстъпва на Париж и Лондон. Мадрид е най-големия град в Испания. Територията му е 607 км². Разположен на 667 м средна надморска височина, Мадрид е втората най-висока столица в Европа след Андора Ла Веля (1409 м).
Градът е център на едноименния автономен регион, разположен в сърцето на Испания между регионите Кастилия и Леон и Кастилия-Ла Манча. Мадрид е културният център на страната с великолепни дворци, фонтани, паркове и повече от 100 музея, включително световно известните Прадо, Център на изкуствата Кралица София и музеят Тисен-Борнемиса. Има много църкви, най-красивата от които е новата катедрала Нуестра Сеньора де Алмудена. Мадридската зоологическа градина разполага и с Аквариум и едно от любимите места за прекарване на свободното време на мадридчани.
Съдържание |
История [редактиране]
Средновековие [редактиране]
Първите сведения за града са от 9 век, когато емира на Кордоба заповядва изграждането на малък дворец там, където сега се издига Паласио Реал. Около него е построена крепост, наречена Махерит. По време на своето настъпление към Толедо, кастилският крал Алфонсо VI превзема цитаделата през 1085 г. и я присъединява към кастилската корона. През 1329 тук се събират Генералните Кортеси. През 14 век градът преживява тежки моменти, а след голям пожар е възстановен от Енрике III (1379-1406).
Ренесанс [редактиране]
През 1479 г. Кралство Кастилия със столица Толедо и Кралство Арагон със столица Сарагоса се обединяват в кралство Испания след сватбата между Исабела от Кастилия и Фернандо от Арагон. Техният внук Карлос I е благосклонен към Мадрид, но прекарва малко време в Испания. През 1561 неговият син Фелипе II премества столицата в Мадрид и построява огромния дворец-манастир Ескориал на 40 км североизточно от града. По онова време той е 20-хилядно градче и отстъпва значително по големина и значение на Севиля и Барселона, както и на Лондон и Париж. Въпреки това Мадрид започва да отразява благополучието на страната, защото политически контролира Севиля, която от своя страна контролира доходоносната търговия с американските колонии.
Мадрид през 18-ти и 19-ти век [редактиране]
Макар да е столица на най-могъщата държава на света, Мадрид продължава да отстъпва по своето развитие на много европейски и испански градове. Първият Бурбонски крал, Фелипе V (1700-1746) решава, че това не може повече да продължава и предприема мащабно строителство. По време на неговото управление се издигат нови дворци и административни сгради, включително и величествения Кралски дворец (Паласио Реал). Мадрид обаче става истински съвременен град по времето на неговия син, Карлос III (1759-1788), който е един от най-популярните и обичани крале в Мадрид. По времето си той е известен сред народа като най-добрия кмет на Мадрид, нещо, което продължава и досега. В началото на 19 век Испания е принудена да стане съюзник на Наполеонова Франция, което предизвиква недоволство към безволевия крал Карлос IV което преминава в бунт начело на собствения му син Фернандо VII. През 1808 френски войски, които навлизат в страната като съюзници предателски окупират столицата. На 2 май населението на Мадрид въстава срещу окупаторите, които за кратко са прогонени, но се завръщат с подкрепления от маври. Французите избиват хиляди граждани, което има съществена роля за отношенията между испанци и французи. Новият крал Жозеф Бонапарт, по-малък брат на Наполеон е мразен и презиран от населението въпреки опитите му за благоустройство.
След победата във Войната за независимост през 1814 г., Фернандо VII се връща на престола, но след либералната революция е принуден да се закълне във вярност към Конституцията на Испания. Той моли за помощ Франция и през 1823 г. стохилядна френска войска преминава Пиренеите, безпрепятствено влиза в Мадрид и възстановява абсолютната власт на Фернандо. През целия 19 век градът се разраства въпреки вътрешната нестабилност и гражданските войни.
20-ти век [редактиране]
По време на Испанската гражданска война (1936-1939), Мадрид е сред главните центрове на републиканците, като още от самото начало на войната в някои предградия се водят ожесточени боеве между националистическите и републиканските сили. На 28 март 1939 г. градът е превзет от войските на Франсиско Франко. По време на тежките сражения, градът силно пострадва, като щетите са напълно отстранени след години.
При продължителното авторитарно управление на Франко, градът нараства с бързи темпове. Особено след 1960-те години силно развитие получават много отрасли на тежката промишленост, като самолетостроене, автомобилостроене, електроника. Строят се нови предградия на юг, за да приемат вълните от работници, които идват от по-бедните райони на страната, за да работят в новите предприятия.
След смъртта на Франко през 1975 при неговия наследник Хуан Карлос I, Испания отново става конституционна монархия. Новият крал успява да се справи с привържениците на авторитаризма и страната става многопартийна демокрация. През 1980-те години Мадрид се развива бурно, като утвърждава позицията си на водещ политически, културен, промишлен, образователен и технологичен център на Пиренейския полуостров, а и на Южна Европа.
На 14 март 2004 г. на гара Аточа е извършен терористичен атентат, при който загиват 191 души и са ранени 2 050. Мадрид кандидатства за Летни олимпийски игри 2012, но за техен домакин е избран Лондон. Градът кандидатства отново за Игрите през 2016.
География [редактиране]
Мадрид е център на едноименния автономен регион с площ от 8 028 км² (1,6% от испанската територия). Почти цялата територия на провинцията е разположена между 600 и 1 000 м. надморска височина, като най-високата точка е връх Пенялара (2 430 м), а най-ниската река Алберче (430 м).
Градът е на второ място сред столиците на държави от Европейския съюз по най-малко зелени площи на човек от населението след Париж с 16 м². [1]
Климат [редактиране]
Климатът в града е умерен средиземноморски климат, който от части наподобява умерено континенталния климат в някои райони на Източна Европа, като през зимата температурите падат под 0 °С. Обикновено падат около 2 — 3 снеговалежа годишно. Лятото е горещо, като температурите са над 30 °С през юли и често надхвърлят 40 °С. Тъй като Мадрид е с висока надморска височина, през нощта е по-хладно, което намалява средната температура през лятото. Валежите са малко, като лятото и зимата са по-сухи, а пролетта и есента по-влажни.
| 1971–2000 | Яну | Фев | Мар | Апр | Май | Юни | Юли | Авг | Сеп | Окт | Ное | Дек | Общо |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Максимална температура(°C) |
9.7 | 12.0 | 15.7 | 17.5 | 21.4 | 26.9 | 31.2 | 30.7 | 26.0 | 19.0 | 13.4 | 10.1 | 19.4 |
| Минимална температура(°C) |
2.6 | 3.7 | 5.6 | 7.2 | 10.7 | 15.1 | 18.4 | 18.2 | 15.0 | 10.2 | 6.0 | 3.8 | 9.7 |
| Валежи (мм) | 37 | 35 | 26 | 47 | 52 | 25 | 15 | 10 | 28 | 49 | 56 | 56 | 436 |
Райони [редактиране]
Административно, Мадрид е разделен на 21 района, които от своя страна се разделят на 128 квартала (barrios):[2]
- Сентро: Паласио, Ембахадорес, Кортес, Хустисия, Универсидад, Сол.
- Аргансуела: Пасео Империал, Акасиас, Чопера, Легаспи, Делисиас, Палос да ла Фронтера, Аточа.
- Ретиро: Пасифико, Аделфас, Естреля, Ибиса, Херонимос, Ниньо Хесус.
- Саламанка: Реколетос, Гоя, Фуенте дел Беро, Гуиндалера, Листа, Кастеляна.
- Чамартин: Ел Висо, Просперидад, Сиюдад Хардин, Испаноамерика, Нуева Еспаня, Пласа Кастиля.
- Тетуан: Белас Вистас, Куатро Каминос, Кастилехос, Алменара, Валдеаседерас, Берукуете.
- Чамбери: Гастамбиде, Арапилес, Трафалгар, Алмагро, Валеермосо, Риос Росас.
- Фуенкарал Ел Пардо: Ел Пардо, Фуентеларейна, Пенягранде, Барио дел Пилар, Ла Пас, Валверде, Мирасиера, Ел Голосо.
- Монклоа-Аравака: Каса дел Кампо, Архуелес, Сиюдад Университария, Валдесарса, Валдемарин, Ел Плантио, Аравака.
- Латина: Лос Карменес, Пуерта дел Анхел, Лусеро, Алуче, Лас Агуилас, Кампаменто, Куатро Виентос.
- Карабачел: Комиляс, Опаньел, Сан Исидро, Виста Алегре, Пуерта Бонита, Буенависта, Абрантес.
- Усера: Оркаситас, Оркасур, Сан Фермин, Алмендралес, Москардо, Софио, Прадолонго.
- Пуенте де Валекас: Ентревиас, Сан Диего, Паломерас Бахас, Паломерас Суресте, Портасго, Нумансия.
- Мораталас: Павонес, Оркахо, Марокиана, Медиа Легуа, Фонтарон, Винатерос.
- Сиюдад Линеал: Вентас, Пуебло Нуево, Кинтана, Ла Консепсион, Сан Паскуал, Сан Йуан Баутиста, Колина, Аталая, Костиларес.
- Орталеса: Паломас, Валдефуентес, Каниляс, Пилар дел Рей, Апостол Сантиаго, Пиовера.
- Валяверде: Сан Андрес, Сан Кристобал, Бутарке, Лос Росалес, Лос Анжелос (Виляверде).
- Вила де Валекас: Каско Историко де Валекас, Санта Еугения.
- Викалваро: Каско Историко де Викалваро, Амброс.
- Сан Блас: Симанкас, Елин, Ампоста, Аркос, Росас, Рехас, Канилехас, Салвадор.
- Барахас: Аламеда де Осуна, Аеропуерто, Каско Историко де Барахас, Тимон, Коралехос.
Икономика [редактиране]
Мадрид е един от най-важните икономически, финансови и транспортни центрове в цяла Европа, както и най-важния на Пиренейския полуостров и Южна Европа. Той е и център на три от стоте най-големи компании в света (Телефоника, Групо Сантандер и Репсол). В града се издига и петата по височина сграда в Европа Торе Каха Мадрид (250 м), седалище на една от най-големите финансови институции в страната Каха Мадрид.
Мадридското летище Барахас е петото по големина пътническо и деветото по големина товарно летище в Европейския съюз с преминали през него 41,6 милиона пътници и 0,37 милиона тона товари през 2005 г.[3]
Транспорт [редактиране]
В града действа автобусна мрежа и (от 1919 г.) метрополитен, който се развива бързо през последните години (например, изградена е втора линия от пръстена, съединяващ промишлените предградия на юг от града). Метрополитенът заема второ място в Европа по дължина на мрежата (324 км) след лондонския (408 км). Понастоящем, в допълнение към метрото, в Мадрид е открита съвременна трамвайна мрежа, известна като „леко метро“ (на испански: metro ligero). То използва съвременни трамваи с нисък под Citafdis 302.[4]
Съществува и мрежа на градската железница с две основни железопътни гари — Аточа (в южно направление) и Чамартин (за северното направление).
Автомагистрали [редактиране]
Основните автомагистрали имат радиално направление. Основните от тях са:
| Трасе | Направление |
|---|---|
| A-1 | Мадрид — Аранда де Дуеро — Бургос — Миранда де Ебро — Витория — Сан Себастиан — Ирун — Франция |
| A-2 | Мадрид — Сарагоса — Лерида — Барселона — Херона — Франция |
| A-3 | Мадрид — Валенсия |
| A-4 | Мадрид — Кордоба — Севиля — Кадис |
| A-5 | Мадрид — Мерида — Бадахос — Лисабон |
| A-6 | Мадрид — Медина дел Кампо — Бенавенте — Понферада — Луго — Ла Коруня |
| A-42 | Мадрид — Толедо |
Освен това, в Мадрид има няколко пътни пръстена. Тези пътища позволяват заобикаляне на града в случай на необходимост.
Култура [редактиране]
Градът е една от най-красивите столици не само в Европа, но и в света. Икономическият и културният живот в града са съсредоточени на Пасео де ла Кастеляна и улица Алкала. Именно тук се намират най-скъпите магазини и известни ресторанти.
Музеи [редактиране]
Една от главните културни забележителности на града е музеят Прадо, основан от Мария-Изабела де Браганса, втората жена на Фердинанд VII. През 1819 г. музеят е преместен в сегашното си здание в качеството на Кралски музей. Зданието на музея е проектирано през 1785 г. от архитекта Хуан де Вилянуева, по поръчка на крал Карл III . Двата други големи музея на Мадрид — Центъра за изкуства „Кралица София“ и Музей Тисен-Борнемиса, заедно с музея Прадо образуват така наречения „златен триъгълник на изкуствата“. В музея „Кралица София“ се намира най-знаменитата картина на Пабло Пикасо „Герника“, както и творби на Салвадор Дали и Хуан Миро. В музея Тисен-Борнемиса се намират картини от различни епохи, започвайки от Ренесанса и завършвайки с творби на известниимпресионисти, сюрреалисти и кубисти. Интерес представлява и колекцията на Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“, която наброява 1 300 картини, в това число работи на Диего Веласкес, Рубенс и Франциско Гоя.
-
Музей Прадо
-
„Облечената маха“ – творба на Франциско Гоя от колекцията в музея Прадо
Други музеи [редактиране]
- Националният археологически музей притежава обширна колекция по археология и естествена история.
- В Морския музей има оръжия и макети на кораби, свързани със завоеванията на Испания, започвайки от 15 век.
- В Музеят на Америките има колекция от произведения на изкуствата от доколумбова Америка.
Музика [редактиране]
През 1908 г. е създаден Градският симфоничен духов оркестър на Мадрид.
Корида [редактиране]
До началото на 18 века конната корида в Мадрид се провежда на Пласа Майор в присъствието на краля. След формирането на традицията на съвременната корида, главната арена се намира в района на вратата Алкала. През 1929 г. е построена грандиозната арена за корида Лас Вентас в края на улица „Алкала“. Всяка неделя от март до октомври се провеждат борби с бикове, привличащи туристи от цял свят. От 1 до 30 май ежегодно в чест на градския празник на Св. Исидор, се провежда най-престижната борба с бикове в света — Feria de San Isidro.
Спорт [редактиране]
От Мадрид са футболните отбори Реал Мадрид, Атлетико Мадрид, Райо Валекано и Хетафе.
Празници [редактиране]
- 15 май — ден на св. Исидор.
- 13 юни — ден на св. Антоний Флоридски.
- 16 юли — ден на св. Дева Карменска.
- 7 август — ден на св. Каетан.
- 10 август — ден на Свети Лаврентий.
- 15 август — ден на св. Дева Паломска.
- 12 октомври — ден на св. Дева Пиларска.
- 9 ноември — ден на св. Дева Алмуденска.
Основни забележителности [редактиране]
Пласа Майор [редактиране]
Площад Пласа Майор на испански: Plaza Mayor е създаден по поръчка на крал Филип III от архитект Хуан Гомес де Морой. Строителните работи започват през 1617 г. и продължават две години. Зданията са построени в стил мадридски барок. На площада има 136 здания с 437 балкона, от които в миналото се наблюдавали кралските церемонии, рицарските турнири, кориди и аутодафе. В центъра на площада е паметникът на крал Филип III, третия испански крал от династията на Хабсбургите. И до днес площадът е едно от най-оживените места в града, тук са разположени многобройни кафенета и ресторанти. Квадратни или правоъгълни площади с колонади, подобни на Пласа Майор може да се видят и в други испански градове, както и в бившите колонии на Испания в Латинска Америка.
Площад „Пуерта дел Сол“ [редактиране]
Площад „Пуерта дел Сол“ (на испански: Puerta del Sol (Врата на Слънцето) служи за нулева точка за отчитане на пътните разстояния в Испания (Мадрид е географският център на страната, а площадът е централна точка на града). Названието на площада се обяснява с това, че през 15 век тук е преминавала крепостната стена, а на мястото на площада се е намирала една от градските порти.
Площад „Сибелес“ и булевард „Пасео дел Прадо“ [редактиране]
В центъра на площад „Сибелес“ (на испански: Plaza de Cibeles) е разположен фонтан с колесница на богиня Кибела (построен през 1781 г. по проект на архитектите Хосе Ермосильо и Вентуро Родригес), дал названието на площада. Образът на колесницата на Кибела, с впрегнати львове и пантери е доста популярен. Площадът е сформиран от четири здания: неокласическата Банка на Испания (1884 г.), дворците на Буенависта (на херцозите Алба (края на 18 век) и на маркизите Линарес) и зданието на Главното пощенско управление в необароков стил (началото на 20 век).
Булевард „Пасео дел Прадо“ възниква благодарение на крал Карл III. Булевардът е построен по подобие на римския площад „Навона“, имащ елипсовидна форма. На него са издигнати общо три фонтана. На площад „Кановас дел Кастеляна“ е разположен фонтанът на Нептун с колесница, теглена от делфини и коне (1780 г.), в средата на булеварда се намира фонтанът на Аполон (1777 г.), а третият фонтан (на Кибела) е разположен в края на булеварда – на площад Сибелес.
-
Фонтанът на Кибела и двореца „Линарес“
-
Хотел „Риц“ на площад „Кановас дел Кастеляна“
Кралският дворец [редактиране]
След пожара от 1734 г., вместо напълно унищожения стар дворец (на мястото на бивш арабски замък), е решено да се построи ново здание, подобно на двореца Версай. Строителството започва под ръководството на италианския архитект Филипо Ювари, след смъртта му е продължено от Джовани Батиста Сакети, а по-късно — от Сабатини и Вентуро. Строителството продължава от 1738 до 1764 г. Първият крал, заселил се в двореца, е Карл III. Понастоящем кралското семейство не живее в двореца, който се използва за протоколни мероприятия. Например, през 1991 г. в двореца е проведена Мадридската конференция за Близкия Изток. Значителна част от зданието е отделена за музей. Интерес представляват тронната и празничната зали, както и богатата колекция от живопис, включващи творби на майстори като Ел Греко, Веласкес, Бош, Гоя.
Около двореца има два парка — „Сабатини“ и „Кампо дел Моро“ (Мавританския лагер).
Площад „Пласа де Ориенте“ [редактиране]
Площадът възниква в началото на 19 века от източната страна на кралския дворец, откъдето е и името му (Пласа де Ориенте означава „Източен площад“). Неговото строителство е започнато от Жозеф Бонапарт (1808—1813 г.). Ансамбълът на площада е завършен по време на управлението на Изабела II. Кралицата пренася в центъра на площада конната скулптура на крал Филип IV (творба на Пиетро Така). Скулптурата е създадена през 1640 г. въз основа на портрета на краля (дело на Веласкес), а пресмятането на центъра на тежестта на коня, опиращ се само на задните си крака, е направено от Галилео Галилей. на източната част на площада е разположено зданието на Кралския театър (на испански: Teatro Real), построено през 1850 г., в периода на управление на Изабела II, по проект на Антонио Лопес Агуадо. В епохата на управление на Франко, „Пласа де Ориенте“ е място на многохилядни демонстрации.
-
Скулптурата на крал Фердинанд I Кастилски
„Енкарнасион“ [редактиране]
Манастирът „Енкарнасион“ е основан през 1611 г. от кралица Маргарита Австрийска, жена на Филип III. Архитектите — Хуан Гомес де ла Мора и отец Алберто де ла Мадре де Диос, подражават на фасадата на църквата „Сан Хосе“ в Авила. Зданието е построено в стиле еререско, в традициите на мадридския барок. Манастирската църква е реставрирана от Вентура Родригес. Главният олтар от мрамор е украсен с картината „Благовещение“ на Висенте Кардучо и фигурите на Свети Августин и Света Моника - дело на ученика му Грегорио Фернандес. Картините на страничните олтари отново са на Висенте Кардучо, а фреските са творение на Захария Гонсалес Веласкес, художник от 18 в. В манастира има портрети на членовете на кралското семейство от династията на Хабсбургите, както и картини на Каес, Кардучо, Романя, Кареньо, Хосе де Рибера, Бартоломе Гонсалес и скулптури на Грегорио Фернандес. Интересни са и покритите галерии с олтари от керамика талавера, скулптурните групи на Бузон, Перонис, Кармона, както и реликвария (хранилището за реликви) с тавана, изписан през XVII в. от Висенте Кардучо.
Побратимени градове [редактиране]
Абу Даби, ОАЕ от 2007 г.
Атина, Гърция
Белград, Сърбия
Берлин, Германия от 1988 г.
Богота, Колумбия
Бордо, Франция
Брюксел, Белгия
Буенос Айрес, Аржентина
Варшава, Полша
Кайро, Египет
Каракас, Венецуела
Кито, Еквадор
Лисабон, Португалия
Лондон, Англия
Манагуа, Никарагуа
Мексико (град), Мексико
Монтевидео, Уругвай
Москва, Русия
Нуакшот, Мавритания
Ню Йорк, САЩ
Панама (град), Панама
Пекин, Китай
Рабат, Мароко
Сан Хосе, Коста Рика
София, България
Тегусигалпа, Хондурас
Триполи, Либия
Хавана, Куба
Личности [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ Feinstaub: Bukarest zweitschmutzigste Hauptstadt der EU, статия в punkto.ro от 16 май 2012 г.
- ↑ División Administrativa de Madrid. // Verdad-11M, July 9, 2006.
- ↑ European business. Facts and figures. 2007 edition. Luxembourg, Office for Official Publications of the European Communities, 2007. ISBN 978-92-79-07024-2. с. 349.
- ↑ B. A. Schenk, M. R. Van Den Toorn. Trams 2007. Издательство de Alk (Нидерланды), ISBN 90-6013-466-4
|
|||||
|
|||||
|
|||||
|
|||||