Мадрид

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мадрид
Данни
Население:	3 187 062 (2007)
Надм. височина:	667 м
Геогр. положение:	40° 26' сев. ш. 3° 41' изт. д.
UTC:	+1
Кмет
Алберто Луис Гаярдон
Уеб адрес на града
http://www.munimadrid.es

Мадрид е столицата на Испания. Населението на града е около 3 230 000 души, а на градската агломерация — около 5 960 000 души (2003). По население в границите на града, Мадрид се нарежда на трето място в Европейския съюз след Лондон и Берлин, както и по големина на градската агломерация, където отстъпва на Париж и Лондон. Мадрид е най-красивият и най-голям град в Испания. Територията му е 607 км². Мадрид е най-високата столица в Европа.

Градът е център на едноименния автономен регион, разположен в сърцето на Испания между регионите Кастилия и Леон и Кастилия-Ла Манча. Мадрид е един от най-важните икономически, финансови и транспортни центрове в цяла Европа, както и най-важния на Пиренейския полуостров и Южна Европа. Той е и център на 3 от 100-те най-големи компании в света.

Мадрид е културния център на страната с великолепни дворци, фонтани, паркове и повече от 100 музея, включително световно известните Прадо, Център на изкуствата Кралица София и Музея Тюсен-Борнемиса. Има много църкви, най-красивата от които е новата катедрала Нуестра Сеньора де Алмудена.

[редактиране] История

[редактиране] Средновековие

Първите сведения за града са от 9 век, когато емира на Кордоба заповядва изграждането на малък дворец там, където сега се издига Паласио Реал. Около него е построена крепост, наречена Махерит. По време на своето настъпление към Толедо, кастилският крал Алфонсо VI превзема цитаделата през 1085 г. и я присъединява към кастилската корона. През 1329 тук се събират Генералните Кортеси. През 14 век града преживява тежки моменти, а след голям пожар е възстановен от Енрике III (1379-1406).

[редактиране] Ренесанс

Мадрид през 1562

През 1479 Кралство Кастилия със столица Толедо и Кралство Арагон със столица Сарагоса се обединяват в кралство Испания след сватбата между Исабела от Кастилия и Фернандо от Арагон. Техния внук Карлос I бил благосклонен към Мадрид, но прекарвал малко време в Испания. През 1561 неговият син Фелипе II преместил столицата в Мадрид и построил огромния дворец-манастир Ескориал на 40 км североизточно от града. По онова време той бил 20-хилядно градче и отстъпвал значително по големина и значение от Севиля и Барселона, както и от Лондон и Париж. Въпреки това Мадрид започнал да отразява благополучието на страната, защото политически контролирал Севиля, която от своя страна контролирала доходоносната търговия с американските колонии.

[редактиране] Мадрид през 18-ти и 19-ти век

Мадрид през 1788 по рисунка от Франсиско Гоя

Макар да бил столица на най-могъщата държава на света, Мадрид продължава да отстъпва по своето развитие на много европейски и испански градове. Първият Бурбонски крал, Фелипе V (1700-1746) решил че това не може повече да продължава и предприел мащабно строителство. По време на неговото управление се издигат нови дворци и административни сгради, включително и величествения Кралски Дворец (Паласио Реал). Мадрид обаче става истински съвременен град по времето на неговия син, Карлос III (1759-1788), който бил един от най-популярните и обичани крале в Мадрид. Той бил известен сред народа като най-добрия кмет на Мадрид, което продължава и до сега. В началото на 19-ти век Испания е принудена да стане съюзник на Наполеонова Франция, което предизвиква недоволство към безволевия крал Карлос IV което преминава в бунт начело на собствения му син Фернандо VII. През 1808 френски войски, които навлизат в страната като съюзници предателски окупират столицата. На 2 май, населението на Мадрид въстава срещу окупаторите, които за кратко са прогонени, но се завръщат с подкрепления от маври. Французите избиват хиляди граждани, което има съществена роля за отношенията между испанци и французи. Новият крал Жозеф Бонапарт, по-малък брат на Наполеон е мразен и презиран от населението въпреки опитите му за благоустройство.

След победата във Войната за Независимост през 1814, Фернандо VII се връща на престола, но след либералната революция е принуден да се закълне във вярност към Конституцията на Испания. Той моли за помощ Франция и през 1823 стохилядна френска войска преминава Пиренеите, безпрепятствено влиза в Мадрид и възстановява абсолютната власт на Фернандо. През целия 19-ти век градът се разраства въпреки вътрешната нестабилност и гражданските войни.

[редактиране] 20-ти век

Две от най-важните артерии в Мадрид: Кале Алкала в ляво и Гран Виа в дясно.

По време на Испанската гражданска война (1936-1939), Мадрид е сред главните центрове на Републиканците, като още от самото начало на войната в някои предградия се водят ожесточени боеве между Националистическите и Републиканските сили. На 28 март 1936 градът е превзет от войските на Франсиско Франко. По време на тежките сражения, градът силно пострадва, като щетите са напълно отстранени след години.

При продължителното авторитарно управление на Франко, градът нараства с бързи темпове. Особено след 60-те години силно развитие получават много отрасли на тежката промишленост, като самолетостроене, автомобилостроене, електроника. Строят се нови предградия на юг, за да приемат вълните от работници, които идват от по-бедните райони на страната, за да работят в новите предприятия.

След смъртта на Франко през 1975 при неговия наследник Хуан Карлос І, Испания отново става конституционна монархия. Новият крал успява да се справи с привържениците на авторитаризма и страната става многопартийна демокрация. През 80-те години Мадрид се развива бурно, като затвърждава позицията си на водещ политически, културен, промишлен, образователен и технологичен център на Пиренейския полуостров, а и на Южна Европа. На 14 март 2004 на гара Аточа е извършен терористичен атентат, при който загиват 191 души и са ранени 2,050. Мадрид кандидатстваше за Летни олимпийски игри 2012, но след скандално гласуване за техен домакин е избран Лондон, но градът кандидатства отново за игрите през 2016.

[редактиране] География

Мадрид е център на едноименния автономен регион с площ от 8,028 км² (1,6 % от испанската територия). Почти цялата територия на провинцията е разположена между 600 и 1,000 м. надморска височина, като най-високата точна е връх е Пенялара (2,430 м), а най-ниската река Алберче (430 м).

[редактиране] Климат

Климатът в града е умерен средиземноморски климат, който от части наподобява умерено континенталния климат в някои райони на Източна Европа, като през зимата температурите падат под 0 °С. Обикновено падат около 2 - 3 снеговалежа годишно. Лятото е горещо, като температурите са над 30 °С през Юли и често надхвърлят 40 °С. Тъй като Мадрид е с висока надморска височина, през нощта е по-хладно, което намалява средната температура през лятото. Валежите са малко, като лятото и зимата са по-сухи, а пролетта и есента по-влажни.

Климатична диаграма на Мадрид (Ретиро)

[редактиране] Райони

Административно, Мадрид е разделен на 21 района, които от своя страна се разделят на 128 квартала (barrios):^[1]

1. Сентро: Паласио, Ембахадорес, Кортес, Хустисия, Универсидад, Сол.
2. Аргансуела: Пасео Империал, Акасиас, Чопера, Легаспи, Делисиас, Палос да ла Фронтера, Аточа.
3. Ретиро: Пасифико, Аделфас, Естреля, Ибиса, Херонимос, Ниньо Хесус.
4. Саламанка: Реколетос, Гоя, Фуенте дел Беро, Гуиндалера, Листа, Кастеляна.
5. Чамартин: Ел Висо, Просперидад, Сиюдад Хардин, Испаноамерика, Нуева Еспаня, Пласа Кастиля.
6. Тетуан: Белас Вистас, Куатро Каминос, Кастилехос, Алменара, Валдеаседерас, Берукуете.
7. Чамбери: Гастамбиде, Арапилес, Трафалгар, Алмагро, Валеермосо, Риос Росас.
8. Фуенкарал Ел Пардо: Ел Пардо, Фуентеларейна, Пенягранде, Барио дел Пилар, Ла Пас, Валверде, Мирасиера, Ел Голосо.
9. Монклоа-Аравака: Каса дел Кампо, Архуелес, Сиюдад Университария, Валдесарса, Валдемарин, Ел Плантио, Аравака.
10. Латина: Лос Карменес, Пуерта дел Анхел, Лусеро, Алуче, Лас Агуилас, Кампаменто, Куатро Виентос.
11. Карабачел: Комиляс, Опаньел, Сан Исидро, Виста Алегре, Пуерта Бонита, Буенависта, Абрантес.
12. Усера: Оркаситас, Оркасур, Сан Фермин, Алмендралес, Москардо, Софио, Прадолонго.
13. Пуенте де Валекас: Ентревиас, Сан Диего, Паломерас Бахас, Паломерас Суресте, Портасго, Нумансия.
14. Мораталас: Павонес, Оркахо, Марокиана, Медиа Легуа, Фонтарон, Винатерос.
15. Сиюдад Линеал: Вентас, Пуебло Нуево, Кинтана, Ла Консепсион, Сан Паскуал, Сан Йуан Баутиста, Колина, Аталая, Костиларес.
16. Орталеса: Паломас, Валдефуентес, Каниляс, Пилар дел Рей, Апостол Сантиаго, Пиовера.
17. Валяверде: Сан Андрес, Сан Кристобал, Бутарке, Лос Росалес, Лос Анжелос (Виляверде).
18. Вила де Валекас: Каско Историко де Валекас, Санта Еугения.
19. Викалваро: Каско Историко де Викалваро, Амброс.
20. Сан Блас: Симанкас, Елин, Ампоста, Аркос, Росас, Рехас, Канилехас, Салвадор.
21. Барахас: Аламеда де Осуна, Аеропуерто, Каско Историко де Барахас, Тимон, Коралехос.

[редактиране] Спорт

От Мадрид са футболните отбори Реал Мадрид, Атлетико Мадрид и Хетафе.

[редактиране] Личности

Парк дел Ретиро в Мадрид

Вечерна улица в Мадрид

• Родени в Мадрид
  • Глен Джейкъпс (р.1967), кечист
  • Хосе Ечегарай (1832-1916), испански драматург
  • Кардам (р. 1962), български княз
  • Франсиско де Кеведо (1580-1645), писател
  • Икер Касиляс (р.1981), испански футболен вратар
  • Пенелопе Крус (р. 1974), актриса
  • Хосе Ортега и Гасет (1883-1955), философ
  • Раул (р.1977), футболист

• Починали в Мадрид
  • Висенте Алейксандре (1898-1984), испански поет
  • Мигел Анхел Астуриас (1899-1974), гватемалски писател
  • Диего Веласкес (1599-1660), художник
  • Лола Гаос (1921-1993), актриса
  • Хосе Ечегарай (1832-1916), испански драматург
  • Хосе Ортега и Гасет (1883-1955), философ
  • Северо Очоа (1905-1993), биохимик
  • Анте Павелич (1889-1959), хърватски политик
  • Хуан Прим (1814-1870), офицер
  • Фернандо Рей (1917-1994), актьор
  • Камило Хосе Села (1916-2002), писател
  • Джовани Батиста Тиеполо (1696-1770), италиански художник

• Други личности, свързани с Мадрид
  • Федерико Гарсия Лорка (1898-1936), поет и драматург, живее в града от 1919
  • Салвадор Дали (1904-1989), художник, учи в града през 1922-1926
  • Първан Драганов (1890-1945), български офицер и политик, посланик през 1942-1944
  • Антонио Мачадо (1875-1939), поет, живее в града през 1883-1907 и 1931-1938
  • Луис Сернуда (1902-1963), поет, живее в града през 1920-те и 1930-те
  • Алфредо ди Стефано (р. 1926), футболист, живее в града от 1953

Общомедия разполага с

мултимедийно съдържание за Мадрид

п • б • р

  50-те най-големи града в ЕС по население

Лондон • Берлин • Мадрид • Рим • Париж • Букурещ • Хамбург • Варшава  • Будапеща • Виена • Барселона • Мюнхен • Милано • София • Прага • Бирмингам • Кьолн • Неапол • Торино • Марсилия • Валенсия • Стокхолм • Лодз • Краков • Лийдс • Атина • Амстердам • Рига • Севиля • Палермо • Франкфурт • Сарагоса • Вроцлав • Генуа • Щутгарт • Ротердам • Дортмунд • Есен • Глазгоу • Дюселдорф • Познан • Хелзинки • Малага • Вилнюс • Бремен • Лисабон • Шефилд • Хановер • Дъблин • Лайпциг

п • б • р

 Столици на страните-членки на Европейски съюз

Амстердам • Атина • Берлин • Братислава • Брюксел • Будапеща • Букурещ • Валета • Варшава • Виена • Вилнюс • Дъблин • Копенхаген • Лисабон • Лондон • Любляна • Люксембург • Мадрид • Никозия • Париж • Прага • Рига • Рим • София • Стокхолм • Талин • Хелзинки

п • б • р

Европейски столици на културата

1985 Атина • 1986 Флоренция • 1987 Амстердам • 1988 Западен Берлин • 1989 Париж • 1990 Глазгоу • 1991 Дъблин

1992 Мадрид • 1993 Антверпен • 1994 Лисабон • 1995 Люксембург • 1996 Копенхаген • 1997 Солун • 1998 Стокхолм • 1999 Ваймар
2000 Рейкявик • Берген • Хелзинки • Брюксел • Прага • Краков • Сантяго де Компостела • Авиньон • Болоня • 2001 Ротердам • Порту
2002 Брюж • Саламанка • 2003 Грац • 2004 Генуа • Лил • 2005 Корк • 2006 Патра • 2007 Люксембург • Сибиу 2008 Ливърпул • Ставангер •

Предстоящи: 2009 Линц • Вилнюс • 2010 Есен • Печ • Истанбул • 2011 Турку • Талин • 2012 Марибор • Гимараеш