Мадрид

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Мадрид
Герб на Мадрид Карта на Испания, градът е отбелязан
Данни
Население: 3 187 062 (2007)
Надм. височина: 667 м
Геогр. положение: 40° 26' сев. ш.

3° 41' изт. д.
UTC: +1
Кмет
Алберто Луис Гаярдон
Уеб адрес на града
http://www.munimadrid.es

Мадрѝд (на испански Cuidad de Madrid (град Мадрид)) е столицата на Испания. Населението на града е около 3 230 000 души, а на градската агломерация — около 5 960 000 души (2003). По население в границите на града, Мадрид се нарежда на трето място в Европейския съюз след Лондон и Берлин, както и по големина на градската агломерация, където отстъпва на Париж и Лондон. Мадрид е най-големия град в Испания. Територията му е 607 км². Разположен на 667 м средна надморска височина, Мадрид е втората най-висока столица в Европа след Андора Ла Веля (1409 м).

Градът е център на едноименния автономен регион, разположен в сърцето на Испания между регионите Кастилия и Леон и Кастилия-Ла Манча. Мадрид е културния център на страната с великолепни дворци, фонтани, паркове и повече от 100 музея, включително световно известните Прадо, Център на изкуствата Кралица София и Музея Тюсен-Борнемиса. Има много църкви, най-красивата от които е новата катедрала Нуестра Сеньора де Алмудена. Мадридската зоологическа градина разполага и с Аквариум и едно от любимите места за прекарване на свободното време на мадричани.

Съдържание

[редактиране] История

[редактиране] Средновековие

Първите сведения за града са от 9 век, когато емира на Кордоба заповядва изграждането на малък дворец там, където сега се издига Паласио Реал. Около него е построена крепост, наречена Махерит. По време на своето настъпление към Толедо, кастилският крал Алфонсо VI превзема цитаделата през 1085 г. и я присъединява към кастилската корона. През 1329 тук се събират Генералните Кортеси. През 14 век града преживява тежки моменти, а след голям пожар е възстановен от Енрике III (1379-1406).

[редактиране] Ренесанс

Мадрид през 1562

През 1479 Кралство Кастилия със столица Толедо и Кралство Арагон със столица Сарагоса се обединяват в кралство Испания след сватбата между Исабела от Кастилия и Фернандо от Арагон. Техния внук Карлос I бил благосклонен към Мадрид, но прекарвал малко време в Испания. През 1561 неговият син Фелипе II преместил столицата в Мадрид и построил огромния дворец-манастир Ескориал на 40 км североизточно от града. По онова време той бил 20-хилядно градче и отстъпвал значително по големина и значение от Севиля и Барселона, както и от Лондон и Париж. Въпреки това Мадрид започнал да отразява благополучието на страната, защото политически контролирал Севиля, която от своя страна контролирала доходоносната търговия с американските колонии.

[редактиране] Мадрид през 18-ти и 19-ти век

Мадрид през 1788 по рисунка от Франсиско Гоя

Макар да бил столица на най-могъщата държава на света, Мадрид продължава да отстъпва по своето развитие на много европейски и испански градове. Първият Бурбонски крал, Фелипе V (1700-1746) решил че това не може повече да продължава и предприел мащабно строителство. По време на неговото управление се издигат нови дворци и административни сгради, включително и величествения Кралски Дворец (Паласио Реал). Мадрид обаче става истински съвременен град по времето на неговия син, Карлос III (1759-1788), който бил един от най-популярните и обичани крале в Мадрид. Той бил известен сред народа като най-добрия кмет на Мадрид, което продължава и до сега. В началото на 19-ти век Испания е принудена да стане съюзник на Наполеонова Франция, което предизвиква недоволство към безволевия крал Карлос IV което преминава в бунт начело на собствения му син Фернандо VII. През 1808 френски войски, които навлизат в страната като съюзници предателски окупират столицата. На 2 май, населението на Мадрид въстава срещу окупаторите, които за кратко са прогонени, но се завръщат с подкрепления от маври. Французите избиват хиляди граждани, което има съществена роля за отношенията между испанци и французи. Новият крал Жозеф Бонапарт, по-малък брат на Наполеон е мразен и презиран от населението въпреки опитите му за благоустройство.

След победата във Войната за Независимост през 1814, Фернандо VII се връща на престола, но след либералната революция е принуден да се закълне във вярност към Конституцията на Испания. Той моли за помощ Франция и през 1823 стохилядна френска войска преминава Пиренеите, безпрепятствено влиза в Мадрид и възстановява абсолютната власт на Фернандо. През целия 19-ти век градът се разраства въпреки вътрешната нестабилност и гражданските войни.

[редактиране] 20-ти век

Две от най-важните артерии в Мадрид: Кайе де Алкала в ляво и Гран Виа в дясно.

По време на Испанската гражданска война (1936-1939), Мадрид е сред главните центрове на Републиканците, като още от самото начало на войната в някои предградия се водят ожесточени боеве между Националистическите и Републиканските сили. На 28 март 1936 градът е превзет от войските на Франсиско Франко. По време на тежките сражения, градът силно пострадва, като щетите са напълно отстранени след години.

При продължителното авторитарно управление на Франко, градът нараства с бързи темпове. Особено след 60-те години силно развитие получават много отрасли на тежката промишленост, като самолетостроене, автомобилостроене, електроника. Строят се нови предградия на юг, за да приемат вълните от работници, които идват от по-бедните райони на страната, за да работят в новите предприятия.

След смъртта на Франко през 1975 при неговия наследник Хуан Карлос I, Испания отново става конституционна монархия. Новият крал успява да се справи с привържениците на авторитаризма и страната става многопартийна демокрация. През 80-те години Мадрид се развива бурно, като утвърждава позицията си на водещ политически, културен, промишлен, образователен и технологичен център на Пиренейския полуостров, а и на Южна Европа. На 14 март 2004 на гара Аточа е извършен терористичен атентат, при който загиват 191 души и са ранени 2,050. Мадрид кандидатстваше за Летни олимпийски игри 2012, но след скандално гласуване за техен домакин е избран Лондон, но градът кандидатства отново за игрите през 2016.

[редактиране] География

Мадрид е център на едноименния автономен регион с площ от 8,028 км² (1,6% от испанската територия). Почти цялата територия на провинцията е разположена между 600 и 1,000 м. надморска височина, като най-високата точна е връх е Пенялара (2,430 м), а най-ниската река Алберче (430 м).

[редактиране] Климат

Климатът в града е умерен средиземноморски климат, който от части наподобява умерено континенталния климат в някои райони на Източна Европа, като през зимата температурите падат под 0 °С. Обикновено падат около 2 — 3 снеговалежа годишно. Лятото е горещо, като температурите са над 30 °С през Юли и често надхвърлят 40 °С. Тъй като Мадрид е с висока надморска височина, през нощта е по-хладно, което намалява средната температура през лятото. Валежите са малко, като лятото и зимата са по-сухи, а пролетта и есента по-влажни.

Климатична диаграма на Мадрид (Ретиро)
Обсерватория в парка Ретиро
1971–2000 Ян Фев Мар Апр Май Юни Юли Авг Сеп Окт Ное Дек Общо
Максимална
температура(°C)		 9.7 12.0 15.7 17.5 21.4 26.9 31.2 30.7 26.0 19.0 13.4 10.1 19.4
Минимална
температура(°C)		 2.6 3.7 5.6 7.2 10.7 15.1 18.4 18.2 15.0 10.2 6.0 3.8 9.7
Валежи (мм) 37 35 26 47 52 25 15 10 28 49 56 56 436

[редактиране] Райони

Distritos de Madrid

Административно, Мадрид е разделен на 21 района, които от своя страна се разделят на 128 квартала (barrios):[1]

  1. Сентро: Паласио, Ембахадорес, Кортес, Хустисия, Универсидад, Сол.
  2. Аргансуела: Пасео Империал, Акасиас, Чопера, Легаспи, Делисиас, Палос да ла Фронтера, Аточа.
  3. Ретиро: Пасифико, Аделфас, Естреля, Ибиса, Херонимос, Ниньо Хесус.
  4. Саламанка: Реколетос, Гоя, Фуенте дел Беро, Гуиндалера, Листа, Кастеляна.
  5. Чамартин: Ел Висо, Просперидад, Сиюдад Хардин, Испаноамерика, Нуева Еспаня, Пласа Кастиля.
  6. Тетуан: Белас Вистас, Куатро Каминос, Кастилехос, Алменара, Валдеаседерас, Берукуете.
  7. Чамбери: Гастамбиде, Арапилес, Трафалгар, Алмагро, Валеермосо, Риос Росас.
  8. Фуенкарал Ел Пардо: Ел Пардо, Фуентеларейна, Пенягранде, Барио дел Пилар, Ла Пас, Валверде, Мирасиера, Ел Голосо.
  9. Монклоа-Аравака: Каса дел Кампо, Архуелес, Сиюдад Университария, Валдесарса, Валдемарин, Ел Плантио, Аравака.
  10. Латина: Лос Карменес, Пуерта дел Анхел, Лусеро, Алуче, Лас Агуилас, Кампаменто, Куатро Виентос.
  11. Карабачел: Комиляс, Опаньел, Сан Исидро, Виста Алегре, Пуерта Бонита, Буенависта, Абрантес.
  12. Усера: Оркаситас, Оркасур, Сан Фермин, Алмендралес, Москардо, Софио, Прадолонго.
  13. Пуенте де Валекас: Ентревиас, Сан Диего, Паломерас Бахас, Паломерас Суресте, Портасго, Нумансия.
  14. Мораталас: Павонес, Оркахо, Марокиана, Медиа Легуа, Фонтарон, Винатерос.
  15. Сиюдад Линеал: Вентас, Пуебло Нуево, Кинтана, Ла Консепсион, Сан Паскуал, Сан Йуан Баутиста, Колина, Аталая, Костиларес.
  16. Орталеса: Паломас, Валдефуентес, Каниляс, Пилар дел Рей, Апостол Сантиаго, Пиовера.
  17. Валяверде: Сан Андрес, Сан Кристобал, Бутарке, Лос Росалес, Лос Анжелос (Виляверде).
  18. Вила де Валекас: Каско Историко де Валекас, Санта Еугения.
  19. Викалваро: Каско Историко де Викалваро, Амброс.
  20. Сан Блас: Симанкас, Елин, Ампоста, Аркос, Росас, Рехас, Канилехас, Салвадор.
  21. Барахас: Аламеда де Осуна, Аеропуерто, Каско Историко де Барахас, Тимон, Коралехос.

[редактиране] Икономика

Мадрид е един от най-важните икономически, финансови и транспортни центрове в цяла Европа, както и най-важния на Пиренейския полуостров и Южна Европа. Той е и център на 3 от 100-те най-големи компании в света (Телефоника, Групо Сантандер и Репсол). В града се издига и петата по височина сграда в Европа Торе Каха Мадрид (250 м), седалище на една от най-големите финансови институции в страната Каха Мадрид.

Мадридското летище Барахас е петото по големина пътническо и деветото по големина товарно летище в Европейския съюз с преминали през него 41,6 милиона пътници и 0,37 милиона тона товари през 2005 г.[2]

[редактиране] Спорт

От Мадрид са футболните отбори Реал Мадрид, Атлетико Мадрид и Хетафе.


[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Личности

Парк дел Ретиро в Мадрид
Вечерна улица в Мадрид

Родени в Мадрид:

Починали в Мадрид:

Други личности, свързани с Мадрид:

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Източници

  1. ↑ "División Administrativa de Madrid", Verdad-11M, July 9, 2006
  2. ↑ (2007) European business. Facts and figures. 2007 edition, Luxembourg: Office for Official Publications of the European Communities, стр. 349. ISBN 978-92-79-07024-2.


Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Мадрид


п • б • р
Знаме на ЕС  50-те най-големи града в ЕС по население
Лондон • Берлин • Мадрид • Рим • Париж • Букурещ • Хамбург • Варшава  • Будапеща • Виена • Барселона • Мюнхен • Милано • София • Прага • Бирмингам • Кьолн • Неапол • Торино • Марсилия • Валенсия • Стокхолм • Лодз • Краков • Лийдс • Атина • Амстердам • Рига • Севиля • Палермо • Франкфурт • Сарагоса • Вроцлав • Генуа • Щутгарт • Ротердам • Дортмунд • Есен • Глазгоу • Дюселдорф • Познан • Хелзинки • Малага • Вилнюс • Бремен • Лисабон • Шефилд • Хановер • Дъблин • Лайпциг
п • б • р
Flag of the European Union Столици на страните-членки на Европейски съюз
п • б • р
Столици в Европа
На независими държави

Амстердам, Холандия • Андора ла Веля, Андора • Анкара, Турция • Астана, Казахстан • Атина, Гърция • Баку, Азербайджан • Белград, Сърбия • Берлин, Германия • Берн, Швейцария • Братислава, Словакия • Брюксел, Белгия • Будапеща, Унгария • Букурещ, Румъния • Вадуц, Лихтенщайн • Валета, Малта • Варшава, Полша • Ватикан, Ватикан • Виена, Австрия • Вилнюс, Литва • Дъблин, Ирландия • Ереван, Армения • Загреб, Хърватия • Киев, Украйна • Кишинев, Молдова • Копенхаген, Дания • Лисабон, Португалия • Лондон, Обединено кралство • Любляна, Словения • Люксембург, Люксембург • Мадрид, Испания • Минск, Беларус • Монако, Монако • Москва, Русия • Никозия, Кипър • Осло, Норвегия • Париж, Франция • Подгорица, Черна гора • Прага, Чехия • Прищина, Косово • Рейкявик, Исландия • Рига, Латвия • Рим, Италия • Сан Марино, Сан Марино • Сараево, Босна и Херцеговина • Скопие, Република Македония • София, България • Стокхолм, Швеция • Талин, Естония • Тбилиси, Грузия • Тирана, Албания • Хелзинки, Финландия


На зависими територии

Гибралтар, Гибралтар • Дъглас, остров Ман • Епископи, Акротири и Декелия • Мариехамн, Оландски острови • Сейнт Питър Порт, Гърнси • Сейнт Хелиър, Джърси • Торсхавн, Фарьорски острови


На непризнати държави

Никозия, СКТР • Прищина, Косово • Степанакерт, Нагорни Карабах • Сухуми, Абхазия • Тираспол, Приднестровие •

Цхинвали, Южна Осетия
п • б • р
Европейски столици на културата

1985 Атина • 1986 Флоренция • 1987 Амстердам • 1988 Западен Берлин • 1989 Париж • 1990 Глазгоу • 1991 Дъблин 1992 Мадрид • 1993 Антверпен • 1994 Лисабон • 1995 Люксембург • 1996 Копенхаген • 1997 Солун • 1998 Стокхолм • 1999 Ваймар • 2000 Рейкявик • Берген • Хелзинки • Брюксел • Прага • Краков • Сантяго де Компостела • Авиньон • Болоня • 2001 Ротердам • Порто • 2002 Брюж • Саламанка • 2003 Грац • 2004 Генуа • Лил • 2005 Корк • 2006 Патра • 2007 Люксембург • Сибиу 2008 Ливърпул • Ставангер • 2009 Линц • Вилнюс •

Предстоящи: 2010 Есен • Печ • Истанбул • 2011 Турку • Талин • 2012 Марибор • Гимараеш

[[zh-yue:馬德里]

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%B4“.
На други езици