Реал Мадрид
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Име на отбор | Реал Мадрид Клуб де Футбол [1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Прозвище | белият балет [2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Основан | 6 март 1902 [3] | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стадион | Сантяго Бернабеу, Мадрид | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Капацитет | 80 354 [1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Президент |  Флорентино Перес[4] |
||||||||||||||||||||||||||||||||
| Старши треньор |  Мануел Пелегрини |
||||||||||||||||||||||||||||||||
| Първенство | Примера дивисион (2008-09) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Място | 2-ри[5] | ||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||
„Реал Мадрид“ (на испански Real Madrid Club de Fútbol, Реал Мадрид Клуб де Футбол) е испански професионален футболен клуб от испанската столица Мадрид. Играе своите мачове на стадион „Сантяго Бернабеу“. Създаден е на 6 март 1902 г. През май същата година печели първото от многото си следващи отличия „Копа де ла Гран Пека“ (Copa de la Gran Peca). Петгодишния период 1905-1909 е бил изключително успешен за клуба, който печели четири последователни пъти Купата на Крал Алфонсо XIII, с което си печели правото да задържи купата. Годината 1912 предшества нов период в развитието на „Реал“, през който се случват две по-важни събития. Първото е преместването на клуба на новото игрище с името „Кампо де О'Донъл“ (Campo de O'Donnell') и идването в отбора на младия нападател с име Сантяго Бернабеу. Няколко години по-късно на 29 юни 1920 г. Алфонсо XIII дал титлата „кралски“ на клуба.[6] На 23 април 1923 г. новия клубен стадион на „Реал“ в центъра на Мадрид е открит и събитието е отбелязано с победа.
Година по-късно на 17 май 1924 г. е открит терена за предстоящия строеж на стадион „Чамартин“. На 10 февруари 1929 г. „кралския“ клуб изиграва първия си мач от новосъздадената национална лига срещу отбора на „Еуропа“ от Барселона и спечелва с 5:0. На 1 септември 1930 г. „Реал“ подписва договор с Рикардо Самора, считан за най-добрия вратар в света по това време. Този договор дава плодове на 30 април 1931 г. когато мадридчани печелят първата си шампионска титла на Испания в сезон, в който не допускат загуба.
Години по-късно, след Гражданската война, тогавашния президент Педро Парахес свиква събрание, на което се обсъждат бъдещите промени в структурата на клуба. На 15 септември 1943 г. Сантяго Бернабеу е единодушно избран за президент на клуба.[7] Четири години по-късно, на 14 декември 1947 г. е открит новия стадион „Чамартин“.
Началото на 50-те предшества един великолепен период в клубната история, който и до ден-днешен си остава най-плодотворния 20-годишен период за клуба. Пристигането на Алфредо Ди Стефано и далновидната клубна политика, осъществявана от президента Бернабеу превърнали „Реал“ в законодателя на футболната мода по света, с който всеки се съобразявал.[8] Шестте КЕШ, пет от които в последователни години представлявали рекорд, неизравнен от никой клуб и до ден днешен. На 4 януари 1955 г. борда на директорите на „Реал“ взема решение да смени името на клубния стадион, който от тогава се нарича „Сантяго Бернабеу“. Новата тренировъчна база на клуба в т. нар. „спортен град“ била открита на 18 май 1963 г.
На 11 май 1966 г. великият тим на „Реал“ спечелил шестата си Купа на европейските шампиони. Последната четвърт на века е белязана от колосалните промени в страната и в клуба, който се приспособил по необходимост, но успешно към футболната мода по света, особено към огромните промени в играта в Европа през последните 5 години.
На 2 юни 1978 г. президентът на „Реал“ Сантяго Бернабеу починал в Мадрид. Той е наследен на поста си от Луис де Карлос.
На 31 август 1979 г. е игран мач от първото издание на Купа "Сантяго Бернабеу".
На 4 декември 1983 г. участниците в знаменитите пет, известни като „Петорката на ястреба“ (Емилио Бутрагеньо, Мичел, Мартин Васкес, Санчис и Пардеса) изиграват първия си мач под ръководството на не по-малко известния мениджър Алфредо Ди Стефано.
На 30 май 1990 г. „Реал“, воден от същите пет, измъква пета поредна титла след един забележителен сезон. 20 месеца по-късно, през февруари 1992 г., започва реконструкцията на стадион „Сантяго Бернабеу“.
На 14 юни 1997 г. клубът спечелва своята 27 титла в Испания, а на 20 май 1998 г. своята рекордна 7-ма КЕШ, благодарение на попадението на Предраг Миятович.[9][10]
На 1 декември същата година във витрината на „Реал“ засияла и втората спечелена Междуконтинентална купа.На 2 юли 2006 г. Рамон Калдерон е избран за президент на клуба. За спортен директор е назначен Предраг Миятович, а за треньор — Фабио Капело.[10] На 17 юни 2007 г. в последната среща на сезон 2006/07 г. „Реал“ спечелва своята юбилейна 30-та титла след четири неуспешни години, като побеждава в домакински мач РКД Майорка с 3-1.[11] След спечелването на тази титла Капело е освободен от своята длъжност и на негово място е назначен бившия играч на Реал — Бернд Шустер.[12][13] Под негово ръководство, Реал Мадрид печели своята рекордна 31-ва титла, която е първата последователна титла след осемнадесет години[14] с актив от 85 точки — рекорд в Ла Лига.[15].
„Реал“ е избран за футболен клуб №1 на хилядолетието и 20 век (на 23 декември 2000 г).[10][16] Също така отборът е един от членовете на Големите 14.[17] След серия от слаби мачове и резултати на отбора в последните кръгове, на 9 декември 2008 год. ръководството на испанския отбор освобождава Бернд Шустер, а за негов заместник е назначен Хуанде Рамос. Испанецът парафира договор до края на сезона, като в контракта има клауза за удължаване в зависимост от резултатите на тима.[1][2]
Съдържание |
[редактиране] Състав за 2009/10
| Вратари | |
|---|---|
| 1 | Икер Касияс |
| 25 |  Йежи Дудек |
| Защитници | |
|---|---|
| 2 | Мичел Салгадо |
| 3 |  Пепе |
| 4 | Серхио Рамос |
| 12 |  Марсело |
| 16 |  Габриел Хайнце |
| 18 | Раул Албиол |
| 21 |  Кристоф Мецелдер |
| 22 | Мигел Торес |
| Есекиел Гарай |
|
| Халфове | |
|---|---|
| 5 | Фернандо Гаго |
| 6 |  Ласана Диара |
| 8 | Кака |
| 9 | Кристиано Роналдо |
| 10 |  Уесли Снайдер |
| 11 | Ариен Робен |
| 14 | Гути (втори капитан) |
| 15 | Ройстън Дренте |
| 17 | Дани Парехо |
| 23 | Рафаел ван дер Ваарт |
| 24 | Хави Гарсия |
| Рубен де ла Ред |
|
| Мамаду Диара |
|
| Нападатели | |||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 7 | Раул (капитан) |
||||||||||||||||||||||||||
| 17 | Рууд ван Нистелрой |
||||||||||||||||||||||||||
| 19 | Клаас-Ян Хунтелаар |
||||||||||||||||||||||||||
| 20 | Гонсало Игуаин |
||||||||||||||||||||||||||
Карим Бензема
[редактиране] Най-много голове за отбора
[редактиране] Най-много мачове за отбора
[редактиране] Отличия
[редактиране] Известни футболисти
[редактиране] Спечелили наградата на Фифа футболист на годината
[редактиране] Носители на Златната топка
[редактиране] Носители на Златната обувка
[редактиране] ГалактикосГалактикос такъв е прякорът на Реал Мадрид през периода на Флорентино Перес (2000-2006)г. Той купува поне един Футболист през лятото на всяка година.През 2009г. Перес се завръща на поста с още големи покупки Кака и Кристиано Роналдо.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
|
|||||||||||||||||||||||||||
