ФК Арсенал (Лондон)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ФК Арсенал)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Арсенал.

Футболен клуб Арсенал
Arsenal logo at the Emirates Stadium.jpg
Име на отбор Футболен клуб Арсенал
Прозвище артилеристите, топчиите
Основан 1886
Стадион Емирейтс Стейдиъм, Лондон
Капацитет 60 355
Президент Питър Хил-Уд
Старши треньор Франция Арсен Венгер
Първенство Flag of England (bordered).svg Висша Лига
2012/13 4-то
Домакин
Гост

„Арсенал“ (на английски: F.C. Arsenal) е футболен отбор от Лондон (Англия). Клубът участва в английската Висша лига и е един от трите най-успешните в историята на английския футбол. „Арсенал“ е спечелил 13 шампионски титли на страната, 11 пъти Купата на Англия и през 2006 стана първият отбор от Лондон класирал се за финал на Шампионска лига. Това е единственият английски отбор, който е правил цял сезон без загуба (само в първенството). Клубът членува в Г-14 на водещите европейски състави.

По годишен оборот за финансовата година към сезон 2011/12 Арсенал е на шесто място в света и на трето в Англия с оборот от 244,1 млн. британски лири[1]

История[редактиране | edit source]

„ФК Арсенал “ започва съществуването си на 1 декември, когато група работници от оръжейния завод „Улуич Арсенал “ ("Woolwich Arsenal") решават да сформират футболен отбор през 1886 г. Отборът играе под името „Дайъл Скуеър“ ("Dial Square"). Първият мач на тима е победата с 6-0 над отбора на „Истърн Уондърърс“ на 11 декември 1886 г. Скоро след това клубът приема името „Ройъл Арсенал “ и продължава да играе в приятелските и местните състезания за следващите няколко години. През 1891 г. отборът получава професионален статут и сменя името си на „Уулуич Арсенал “, най-накрая се включва във футболната лига през 1893 г.

След Първата Световна Война Първа дивизия е разширена до 22 отбора и e гласувано „Арсенал “ да влезе в най-горната дивизия — позиция, която държи от тогава.

През 30-те години на 20 век „Арсенал “ печели 5 пъти първенството на Англия и 2 пъти Купата на ФА и притежава едни от най-добрите играчи по онова време: Алекс Джеймс, Тед Дрейк, Клиф Бастин, Дейвид Джак, Еди Хейпгуд и Джордж Мейл, едни от най-великите футболисти, играли някога в английската футболна лига. По това време мениджър на отбора е Хърбърт Чапман, считан за един от най-успешните и влиятелни мениджъри в историята на английския футбол. Вече спечелил на 2 пъти първенството с Хъдърсфийлд Таун през сезоните 1923/24 и 1924/25 г., Чапман въвежда нова за времето си тактика при тренировките и стратегия в играта. Именно той привлича играчи като Алекс Джеймс и Клиф Бастин, които са неизменна част от състава, доминиращ в Първа дивизия през 30-те години. „Арсенал “ вдига Купата на ФА през 1929/30 г. и става шампион през 1930/31 и 1932/33 г. За съжаление Хърбърт Чапман умира внезапно от пневмония през 1934 г., но неговите наследници Джо Шоу и Джордж Алисън продължават започнатото и отборът печели още 3 титли през 1933/34, 1934/35 и 1937/38 г., както и Купата на ФА през 1935/36 г. През 1947 г. мениджър на отбора е Том Уитъкър и тимът печели шампионата през 1947/48 г. и 1952/53 г., както и Купата на ФА през 1950 г. и 1952 г.

Нов мениджър застава начело на Арсенал ,Бърти Мий поема отбора по средата на 60-те през 1970 година Арсенал печели за първи път в своята история купата на УЕФА побеждавайки състава на Андерлехт в изключително драматичен сблъсък в които състава на Арсенал изостава с 3:1 в първия двубой, за да спечели във втория с 3:0

През 1970/71 г. Бърти Мий печели дубъл за пръв път в историята на „артилеристите“, като завоюва едновременно шампионската титла и купата на страната.Арсенал вдигат титлата на "Уайт Харт Лейн" и бият Ливърпул във финала за купата на Футболната Асоциация на "Уембли" след продължения. Отборът се завръща на "Уембли" за три поредни финала, спечелвайки втория с 3:2 срещу Манчестър Юнайтед.

на 14 Май 1980 г.на стадион "Хейзел" в Брюксел,Белгия се изправят един срещу друг отборите на Валенсия и Арсенал във финал за купа на купите(КНК) където Топчиите губят след изпълнение на дузпи.

През 1986-та Джордж Греъм, играч от отбора който печели „дубъл”, става треньор на клуба, вземайки поста от Дон Хау и следват дни пълни с отличия. Той води Арсенал до първи триумф за купата на лигата, побеждавайки Ливърпул с 2:1 на финала. Две години по-късно Топчийте спечелват титлата, с известния гол на Майкъл Томас в последната минута на Анфийлд. Друга титла последва през сезон 1990/91, когато отборът с известната дефанзивна четворка, губи един единствен шампионатен мач.През 1992/93, Арсенал става първия отбор печелил двете местни купи в един сезон.Купата на Лигата и ФА Къп. Шефилд Уензди е победеният отбор и в двата случая. Ерата на Греъм е завършена във следващия сезон. Забележителен европейски финал за Купата на Носителите на Купи вторият най-престижен турнир по онова време завършва с победа с 1:0 над Парма в Копенхаген, благодарение на гола на Алан Смит. Следващият сезон Арсенал не успяват да защитят купата си, като губят от Реал Сарагоса след гол в края на продълженията-120та минута. По това време Греъм вече е напуснал клуба. Той е заместен от Брус Риък, който е начело само един сезон, през който привлича великата легенда на Арсенал Денис Бергкамп.

През септември 1996 г. французинът Арсен Венгер пристига на „Хайбъри“, ставайки първия чуждестранен треньор на клуба.

През 1997/98 г. е първият пълен сезон на Венгер на кормилото на „Арсенал “ и тимът печели дубъл в Англия за втори път в клубната си история. Французинът печели званието „Мениджър на годината“, а Денис Бергкамп получава приза Футболист на годината на FWA (Footballer Writers’ Association) и PFA.невероятният сезон завършва перфектно и за френските звезди на „Арсенал “ Еманюел Пти и Патрик Виейра, които печелят Световното Първенство по футбол с националния отбор на своята страна Франция.

Клубът се сбогува с легендата си Иън Райт, който слага край на кариерата си с рекордните 185 отбелязани гола за „Арсенал “ във всички състезания. През сезон 1998/99 „Арсенал “ печели „Чарити Шийлд“,за 9-ти път в своята история побеждавайки Манчестър Юнайтед на финала с 3:0, но не успява да защити титлата си.

С Тиери Анри и Давор Шукер сезон 1999/2000 започва добре за тима с победата над „Манчестър Юнайтед“,за Чарити шийлд осигурявайки 10 купа на Арсенал в турнира,но завършва с разочароващото поражение на финала за Купата на УЕФА от тима на „Галатасарай“.

През сезон 2001/2002 „Артилеристите“ написват нова глава в клубната история, печелейки третия си дубъл побеждавайки Челси във финала за купата на Футболната Асоциация, завършвайки сезона с 13 мача без загуба и помнеща се победа над Манчестър Юнайтед с 1:0 на Олд Трафорд. Клубът остава непобеден у дома за цял сезон. За тези заслуги Арсен Венгер е назован Мениджър на сезона, а Робер Пирес става Футболист на годината според FWA (Footballer Writers’ Association).

На следващата година тимът не успява да защити титлата си но печели за девети път Купата на Англия,Топчиите стават първият английски клуб, успял да задържи за повече от 20 години купата на Футболната Асоциация след победа над Саутхамптън с 1:0 в Кардиф. Тиери Анри става Футболист на годината според PFA и WFA и се присъединява към Денис Бергкамп с повече от 100 отбелязани гола за Арсенал . Сезон по-късно става първият (и към сезон 2012-2013 единствен) отбор в Англия, достигнал до шампионската титла без загуба, заради този си рекорд те са наричани непобедимите.Завършват с 11 точки в повече от втория Челси. Младият испанец Сеск Фабрегас пристига в клубът през януари и до края на сезона чупи рекорда за най-младия играч, играл в официален мач — само на 16 години и 177 дена.

През 2004/2005 лондончани печелят 10-ата си Купа на страната,побеждавайки Манчестър Юнайтед след изпълнение на дузпи,а в току-що завършилия сезон стават първият клуб от Лондон, достигнал финал на Шампионската лига, който е злощастно загубен от състава на Барселона,това е и последната година в която отбора играе на Хайбъри.

Докато клубът се приготвя за преместването на Емирейтс Стадиъм, капитанът на Топчиите Тиери Анри се посвещава на клуба, подписвайки нов договор, преди да замине за да помогне на Франция да стигне до финал на Световните Футболни Финали в Германия през лятото на 2006-та. Юли месец същата година, Арсенал напуска Хайбъри след 93 години славна история и се премества в новия си дом. Аякс е противниковият отбор в бенефиса на Денис Бергкамп, като холандецът изиграва последния си мач за клуба и първия мач на "Емирейтс" за Арсенал .


Състав[редактиране | edit source]

Настоящ състав[редактиране | edit source]

Пост Играч
1 Flag of Poland.svg В Войчех Шченсни
2 Flag of France.svg З Матьо Дебюши
3 Flag of England.svg З Кийрън Гибс
4 Flag of Germany.svg З Пер Мертезакер (втори капитан)
6 Flag of France.svg З Лоран Косиелни
7 Flag of the Czech Republic.svg Х Томаш Росицки
8 Flag of Spain.svg Х Микел Артета (капитан)
9 Flag of Germany.svg Н Лукас Подолски
10 Flag of England.svg Х Джак Уилшър
11 Flag of Germany.svg Х Месут Йозил
12 Flag of France.svg Н Оливие Жиру
13 Flag of Colombia.svg В Давид Оспина
14 Flag of England.svg Н Тио Уолкът
15 Flag of England.svg Н Алекс Окслейд-Чембърлейн
Пост Играч
16 Flag of Wales.svg Х Аарън Рамзи
17 Flag of Chile.svg Н Алексис Санчес
18 Flag of Spain.svg З Начо Монреал
19 Flag of Spain.svg Х Санти Касорла
20 Flag of France.svg Х Матьо Фламини
21 Flag of England.svg З Калъм Чеймбърс
22 Flag of France.svg Н Яя Саного
24 Flag of France.svg Х Абу Диаби
26 Flag of Argentina.svg В Дамиан Мартинес
27 Flag of Germany.svg Н Серж Набри
28 Flag of Costa Rica (state).svg Н Джоел Кембъл
31 Flag of Japan.svg Н Рио Мияичи
34 Flag of France.svg Х Франсис Коклен
35 Flag of Germany.svg Х Гедион Зелалем

Под наем[редактиране | edit source]

Пост Играч
25 Flag of England.svg З Карл Дженкинсън (под наем в Уест Хям до края на сезон 2014/15)

Титулярен състав[редактиране | edit source]

Soccer.Field Transparant.png

Flag of Poland.svgШченсни 1
Flag of France.svg Саня 3
Flag of France.svg Косчелни 6
Flag of Germany.svg Мертезакер 4
Flag of Belgium.svg Вермален 5
Flag of Spain.svg Артета 8
Flag of Wales.svg Рамзи 16
Flag of Chile.svg Санчес 17
Flag of Germany.svg Йозил 11
Flag of France.svg Жиру 12
Flag of Spain.svg С.Касорла19

Мениджъри[редактиране | edit source]

Отличия[редактиране | edit source]


2014 побеждава Хъл Сити 3-2

2005 побеждава Манчестър Юнайтед 5-4 дузпи(след 0:0, ЕСА)

2003 побеждава Саутхемптън 1-0

2002 побеждава Челси 2-0

1998 побеждава Нюкасъл Юнайтед 4-0

1993 побеждава Sheffield Wed. 2-1 (ЕСА; преиграване след равенството 1:1)

1979 побеждава Манчестър Юнайтед 3-2

1971 побеждава Ливърпул 2-1 (ЕСА)

1950 побеждава Ливърпул 2-0

1936 побеждава Шефилд Юнайтед 1-0

1930 побеждава Хъдърсфийлд Таун 2-0


1987 побеждава Ливърпул 2-1

1993 побеждава Шефилд Уензди 2-1


1970 побеждава Андерлехт 4:3 с общ резултат от двата мача

  • Купа на носителите на национални купи КНК -(1)-път

1994 побеждава Парма 1-0 (в Копенхаген)


  • ФА Къмюнити Шийлд (Суперкупа на Англия) -(13)-пъти

2014 побеждава Манчестър Сити 3-0

2004 побеждава Манчестър Юнайтед 3-1

2002 побеждава Ливърпул 1-0

1999 побеждава Манчестър Юнайтед 2-1

1998 побеждава Манчестър Юнайтед 3-0

1991 равенство Тотнъм Хотспър 0-0* - споделена

1953 побеждава Блакпул 3-1

1948 побеждава Манчестър Юнайтед 4-3

1938 побеждава Престън Норт Енд 2-1

1934 побеждава Манчестър Сити 4-0

1933 побеждава Евертън 3-0

1931 побеждава Уест Бромич Албиън 1-0

1930 побеждава Шефилд Уензди 2-1


2009 побеждава Ливърпул 6-2 на агрегат

2001 побеждава Блекбърн Роувърс 6-3 с общ резултат от двата мача

2000 побеждава Ковънтри Сити 5:1 с общ резултат от двата мача

1994 побеждава Милуол 5-3 с общ резултат от двата мача

1988 побеждава Донкастър Роувърс 6-1 с общ резултат от двата мача

1971 побеждава Кардиф Сити с 2:0 с общ резултат от двата мача

1966 побеждава Съндърланд 4-2 с общ резултат от двата мача

Статистика[редактиране | edit source]

Голове за отбора[редактиране | edit source]

Голове[редактиране | edit source]

Мачове за отбора[редактиране | edit source]

До 17 ноември, 2006. Само официалните мачове (без контролите), включително и появяването като резерва.

Име Мачове Голове
1 Дейвид О'Лиъри 722 14
2 Тони Адамс 668 48
3 Джордж Армстронг 621 68
4 Лий Диксън 618 25
5 Найджъл Уинтърбърн 584 12
6 Дейвид Сиймън 563 0
7 Пат Райс 528 22
8 Питър Стори 501 17
9 Джон Радфорд 481 149
10 Питър Симсон 477 15
11 Боб Джон 470 13
12 Рей Парлър 467 32
13 Греъм Рикс 464 51
14 Мартин Кион 449 8
15 Пол Дейвис 447 37
16 Еди Напгоод 440 2
17 Пол Мърсън 425 99
18 Патрик Виейра 407 33
19 Франк Маклинток 403 32
20 Денис Бергкамп 424 121

Мачове[редактиране | edit source]

За първи път[редактиране | edit source]

Рекордни победи[редактиране | edit source]

Рекордни загуби[редактиране | edit source]

Посещаемост на мачовете на „Арсенал“[редактиране | edit source]

Национални рекорди[редактиране | edit source]

„Арсенал“ държи много рекорди в Английския футбол, включително за:

  • Най-много поредни мачове във Висшата лига без загуба - 49. За този си рекорд отбора е наричан "Непобедимите".
  • Най-дълъг период без загуба като гост в Английската лига - 27
  • Най-много последователни победи като гост във Висшата Лига - 8
  • Най-много играчи от един клуб в националния отбор на Англия - 7 (14 ноември, 1934, срещу Италия)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Manchester United third in football rich list behind Real Madrid & Barcelona. // goal.com. Goal.com, 24 януари 2012. Посетен на 28 януари 2013.

Външни препратки[редактиране | edit source]